Р Е Ш Е Н И Е
№ 2439
15.07.2020г.,
гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15919 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.439 ГПК.
В исковата молба от А.В.А. против В.А.А., действащ лично и със
съгласието на неговия законен представител Н.К.К. и Н.К.К., в качеството й на
законен представител на Г.А.А., както и в уточняваща молба от *** се твърди, че
с разпореждане на ПРС е допуснато предварително изпълнение на решение № *** от ***
по гр.дело № ***/***г. в частта относно присъдената издръжка, която ищецът
следвало да изплаща ежемесечно на сина си В.А.А. – 200 лв. и на дъщеря си Г.А.А.
– 180 лв., считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – *** и за
минал период – от *** до *** Издаден бил изпълнителен лист № ***/***, съответно
образувано било изпълнително дело № ***/***г. при ***. Твърди се, че вследствие
влошени условия при майката Н.К., на *** синът В.А. напуснал местоживеенето си
при майката и отишъл да живее в жилището, което ищецът обитавал в гр.П., ул. „***“
№ **, ап.*. На *** синът му депозирал и сигнал до Отдел „Закрила на детето“, в
който излагал причините за решението си. На *** дъщерята Г.А. също напуснала по
своя инициатива местоживеенето при майка си и дошла да живее при баща си.
Твърди ищецът, че след като децата се установили при него той започнал да се
грижи за тяхното отглеждане, с помощта на сестра си, с която живеел в жилището.
На *** депозирал и иск за промяна на родителските права, по който било
образувано гр.дело № ***/***г., което към момента не било приключило.
Твърди, че за В.А.
е заплащал ежемесечно хранителни продукти, ел.ток, вода, телефон – 25 лв.
месечно, карта за пътуване – 16 лв., дрехи, обувки, джобни в размер на 5 лв.
дневно, учебни пособия, летен лагер в *** – 350 лв., разходи за рожден ден или
общо около 350 лв. ежемесечно. За дъщеря си Г.А. ищецът заплащал ежемесечно
хранителни продукти, ел.ток, вода, дрехи, обувки, джобни в размер на 5 лв.
дневно, учебни пособия, организиране и заплащане на разходи за имен и рожден
ден, летен отдих на море, или общо около 350 лв. ежемесечно. Твърди, че
разполага с касови бонове за извършени разходи. Твърди, че доколкото майката не
изплащала никаква издръжка на децата, те завели иск срещу нея за издръжка на ***,
по който било образувано гр.дело № ***/***г., което не било приключило. На ***
децата депозирали сигнал до Отдел „Закрила на детето“, заради обстоятелството,
че паричните средства по изпълнителното дело не достигали до тях.
Тъй като В.А.
започнал да не спазва установената в дома на ищеца дисциплина, ищецът му
заявил, че следва да отиде да живее при майка си. На *** около 16,30 ч. синът
доброволно отишъл при нея, като взел част от багажа си. Другата част ищецът
предал допълнително на майка му. Дъщерята Г.А. останала при ищеца и до момента
той полагал грижи за нея. Сочи, че за периода от *** до *** синът само два пъти
бил нощувал при майка си – през третата половина на месец *** ***г., майка му
давала само няколко пъти по 5 лв., рядко му купувала дрехи и обувки като
подаръци. За периода от *** дъщерята Г. само два пъти нощувала при майка си – в
началото на ***г., като майката само няколко пъти й дала по 5 лв. и купувала
дрехи и маратонки като подаръци. Поради изложеното ищецът счита, че не дължи
просрочена издръжка по изп.дело на сина си В.А.А. за периода от *** – ***, в
размер на 2 266 лв., както и че не дължи просрочена издръжка за дъщеря си Г.А.А.
за периода от *** – *** в размер на 3 048 лв., с оглед на което е
направено искане за постановяване на решение, с което да се приеме за
установено, че ищецът не дължи посочените суми по цитираното изпълнително дело.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от Н.К.К., със
становище за недопустимост на предявения иск, тъй като А.А. бил завел
гражданско дело за определяне на дължима издръжка във връзка с престоя на
децата при него през процесните периоди – гр.дело № ***/***г. Съдът вече се бил
произнесъл с окончателно решение за дължимата месечна издръжка от А.А. и до
момента не било постановено съдебно решение, с което да е било изменено
влязлото в сила решение на ПРС по гр.дело № ***/***г. Изразено е и становище за
неоснователност на предявените искове. Сочената от ищеца издръжка била удържана
по наложен запор по изпълнително дело № ***/***г. по описа на *** от банкова
сметка.
Съдът,
като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
С
решение № *** от ** по бр.дело № *** по описа на ПРС за ***г. е прекратен
гражданският брак между Н.К.К. и А.В.А., като упражняването на родителските
права спрямо малолетните деца е предоставено на майката. Определен е режим на
лични отношения с бащата, както и последният е осъден да заплаща месечна
издръжка в размер на 200 лв. за детето В.А. и 180 лв. за детето Г.А., начиная
от депозирането на исковата молба пред съда – *** до навършване на пълнолетие
от децата или настъпване на други обстоятелства, водещи до изменение или
прекратяване на това задължение.
По
делото е представен изпълнителен лист от *** по гр.дело № *** по описа на ПРС
за ***г., с който А.В.А. е осъден да заплаща на своите деца В.А.А. и Г.А.А.,
чрез майката и законен представител Н.К.К. месечна издръжка в размер на 200 лв.
за детето В.А. и 180 лв. за детето Г.А., начиная от депозирането на исковата
молба пред съда – *** до навършване на пълнолетие от децата или настъпване на
други обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на това задължение.
Представена
е покана за доброволно изпълнение до А.В.А. от *** по изпълнително дело № ***
по описа наЧСИ рег.№ *** **** с район на действие Окръжен съд П., образувано
въз основа на издадения изпълнителен лист. Приложен е социален доклад от
Дирекция „Социално подпомагане“ П.до *** относно децата Г.А. и В.А. от ***,
социален доклад от ***, сигнал от А.В.А. до Отдел „Закрила на детето“ Пловдив
от ***, сигнал от В.А.А. до Отдел „Закрила на детето“ от ***, сигнал от В.А.А.
и Г.А.А., лично и със съгласието на баща им А.В.А. до Отдел „Закрила на детето“
от ***.
Представени
са доказателства по делото за образувано гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г.,
по искова молба от В.А., със съгласието на неговия баща А.А. и от Г.А., чрез
законния й представител А.А., с искане за присъждане на издръжка от майката на
децата Н.К. в размер на 140 лв. месечно за всяко от децата, от подаване на
исковата молба занапред, както и с искане за присъждане на издръжка за минало
време – за периода от *** до датата на подаване на исковата молба за В.А. – в
размер на 130 лв. месечно и за периода от *** до датата на подаване на исковата
молба за Г.А. – в размер на 130 лв. месечно. Представени са доказателства и за образувано
гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г. с предмет на делото – родителски права,
режим на лични отношения и издръжка.
Представени са от Н.К.К. писмени доказателства за закупувани дрехи,
обувки, храна, лекарства, лаптоп.
В
цялост е представено изпълнително дело № *** по описа на ***.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св.А. А. и св.Г.
К.. Св.А. ***, заедно с брат си, като на *** при него дошло първо голямото дете
– В.А., а след това – на *** дошла и Г.А.. В. си тръгнал на *** Г.А. и към
момента живеела с баща си в жилището на ул. „***“. Бащата осигурявал ежедневни,
ежемесечни грижи, всичко необходимо за комфорта на децата – храна, ток, вода,
телефони, абонаментни планове, по 5 лв. на всяко дете за джобни пари, платен
бил лагер в ***на голямото дете за 350 лв. Водил ги на почивка през ***г.
Плащал рождени дни, както и закупувал подаръци за рождени дни на приятели на
децата. Издръжката месечно на всяко дете в онзи период била по 350 лв., като за
целия период синът бил при майка си с нощувка два пъти. Пред свидетелката
децата не били споменавали майка им да им е давала пари. Децата ползвали
лаптопа на свидетелката, друг лаптоп тя не била виждала. Св.К. изяснява, че
през периода, през който децата били при бащата, майка им постоянно контактувала
с тях. Децата идвали тайно при майка си, тя им купувала храна, водила ги в
магазини. Майката им купувала скъпи маратонки – на Г. за 200 лв., на В. – за
280 лв., скъпи якета и тениски. За учебните ***-*** и ***-*** майката изцяло
купила учебни пособия, лекарства, лаптоп на Г. за 1000 лв., а по-рано и на В.
за същата сума. Купила на В. и мобилен телефон, плащала и таксите към
оператора. От майката знаела, както и била виждала, че тя давала джобни пари на
децата. Купувала подаръци за рождени дни на приятели на децата, водила ги на
екскурзии. Плащала за явяване на децата на олимпиади.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
При
предявен отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК в тежест на ищеца е да
докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание, са настъпили факти, които водят до
погасяване на установеното изпълняемо право на ответниците. Поради това с доклада
на съда в тежест на ищеца е възложено доказването, че в процесните периоди
децата са живели с ищеца и той е полагал дължимите грижи за тях, включително
като им е предоставял необходимите средства за задоволяване на потребностите
им. Съдът намира, че предявените искове са допустими, с оглед наличието на
висящ изпълнителен процес за събиране на вземанията по изпълнителния лист.
По
делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че ищецът
и ответницата Н.К. са бивши съпрузи и родители на две деца – В.А.А. и Г.А.А.. Не
се оспорва и фактът, че с решението за развод ищецът е осъден да заплаща месечна
издръжка в размер на 200 лв. за детето В.А. и 180 лв. за детето Г.А., начиная
от депозирането на исковата молба пред съда – *** до навършване на пълнолетие
от децата или настъпване на други обстоятелства, водещи до изменение или
прекратяване на това задължение. Установява се, че въз основа на издадения на ***
изпълнителен лист по гр.дело № *** по описа на ПРС за *** е образувано
изпълнително дело № *** по описа на ***.
По
делото не се спори, че за посочените в исковата молба и уточняващата молба периоди,
както следва – за В.А.А. - от ***
– ***, а за Г.А.А. - от *** – *** децата са живели при баща си.
От една страна, съобразно
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 и ал. 2 СК, всеки
родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да
осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото да се
получава издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството
„непълнолетно лице“ по отношение на претендиращия издръжката. С други думи,
съвместното съжителство на детето с единия родител, както и полагането от
последния на ежедневни и непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието
му, не го освобождават от задължението му, същият да осигурява издръжка за това
дете. Тези обстоятелства биха могли да повлияят единствено върху съотношението
на размера на дължимата издръжка, осигурявана от двамата родители. Двамата
родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на
родителя, при когото се отглежда детето. Ето защо, евентуалното изменение на
размера на издръжката, дължима от родителя, при когото живее детето, може да се
извърши само по исков ред, чрез предявяване на специалния иск по чл. 150 СК. Така,
за процесните искови периоди, за които се оспорва дължимостта на издръжката има
влязъл в законна сила съдебен акт – решение № *** от *** по бр.дело № *** по
описа на ПРС за ***г., поради което задължението за издръжка в определения
размер съществува и през периода, през който децата живеят при своя баща.
От друга страна, съдебната практика приема, че в
случаите, когато решението относно родителските права не е приведено в
изпълнение, след приключване на съдебното дирене в производството относно
издръжката и детето е живяло с родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права и се установи, че този родител е полагал за
него дължимите грижи, включително като му е предоставял необходимите средства
за задоволяване на неговите потребности, задължението за издръжка следва да се
счита изпълнено, респективно – правото на такава следва да се счита погасено
чрез предоставянето й. Именно на наличие на такава хипотеза се позовава ищецът,
но според настоящия състав твърденията му останаха недоказани. По делото са
ангажирани единствено гласни доказателства чрез разпит на *** на ищеца, които
обаче не са в достатъчна степен конкретни, поради което и не се установи по
делото какви точно разходи по вид и размер е правил ищецът за всяко от децата,
а други доказателства по делото не са ангажирани. Недоказани останаха
твърденията, че за В.А. ищецът е
заплащал ежемесечно хранителни продукти, ел.ток, вода, телефон – 25 лв.
месечно, карта за пътуване – 16 лв., дрехи, обувки, джобни в размер на 5 лв.
дневно, учебни пособия, летен лагер в ***– 350 лв., разходи за рожден ден, а за
Г.А., че от негова страна са заплащани ежемесечно хранителни продукти, ел.ток,
вода, дрехи, обувки, джобни в размер на 5 лв. дневно, учебни пособия,
организиране и заплащане на разходи за имен и рожден ден, летен отдих на море. В същото време от разпита на
св.К. се установи, че независимо, че децата са пребивавали при баща си, майката
не е прекъсвала комуникацията си с тях, срещала се е с тях, осигурявала е и за
двете деца учебни помагала, дрехи, маратонки, лаптопи, предоставяла е финансови
средства за екскурзии и рождени дни, като така събраните гласни доказателства
кореспондират и с представените от ответницата К. писмени доказателства за
процесните периоди – за закупувани дрехи, обувки, учебни помагала и др.
С оглед на изложеното и при така събрания по
делото доказателствен материал съдът намира, че по делото не се установи, че
бащата е изпълнил задължението си за издръжка за децата през процесните
периоди. По изложените съображения съдът приема, че предявените отрицателни
установителни искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
От ответниците са претендирани разноски, но по делото не са представени доказателства разноски да са действително направени, поради което независимо от изхода на делото, разноски не се присъждат.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от А.В.А., ЕГН ********** ***, пл. „***“ № *, вх.*, ет.*, ап.* против В.А.А.,
ЕГН ********** лично и със съгласието на неговата майка и законен представител Н.К.К.
и Н.К.К., в качеството й на майка и законен представител на Г.А.А., ЕГН **********
искове за признаване за установено в отношенията между страните, че А.В.А. не дължи просрочена издръжка на В.А.А.
за периода от *** – ***, в размер на 2 266 лв., както и че не дължи
просрочена издръжка за Г.А.А. за периода от *** – *** в размер на 3 048
лв., за които суми е издаден изпълнителен лист от *** по гр.дело № *** по описа
на ПРС за ***г. и е образувано изпълнително дело № *** по описа на*** рег.№ *** с район на действие
Окръжен съд П..
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.