№ 3262
гр. Варна, 01.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501823 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, депозирана от М. ЕМ. Д., чрез адв. Н.М.
срещу определение № 6363 от 13.06.2022 г., постановено по гр. д. №
10466/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е прекратено
производството по делото, на основание чл. 130 ГПК.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното
определение. От доказателствата по делото намира за установен правния
интерес от предявяване на отрицателния установителен иск, доколкото
ищцата се позовава на фактическо състояние. Твърди, че ответникът не се
легитимира като собственик, доколкото АЧОС е съставен преди одобряване
на ПНИ. Позовавайки се на заключението на вещото лице, намира, че имотът
не е бил внасян в ТКЗС, ДЗС или други, че няма записвани стари
собственици, откъдето сочи, че макар и да е част от ПНИ не е подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. За неправилно намира обсъждането на
причините, поради които ищцата не може да стане собственик на имота,
доколкото съдът не е бил сезиран с положителен установителен иск. Застъпва,
че община Аксаково не е придобила имота, не е осъществила фактическите
състави на чл. 19 ЗСПЗЗ или на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ и не е приложим
мораториумът по чл. 86 ЗС. Моли за обезсилване на определението.
1
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на
община Аксаково, чрез гл. юрк. Весела Юнакова, в който се излагат доводи за
неоснователността на жалбата. Позовавайки се на ТР № 8/2012 г., ОСГТК на
ВКС, намира, че при отрицателен установителен иск е налице правен интерес
ако ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание.
Излага, че в случая имотът попада в територия по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, по
отношение, на която все още не е приключила административната процедура
по одобряване на ПНИ. Твърди, че по проектния ПНИ има данни имотът да се
разполага в имоти, подлежащи на възстановяване. За правилен намира извода
на съда относно липсата на правен интерес за ищцата от предявяване на иска.
Моли за потвърждаване на определението. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните
съображения:
Производството по гр. д. № 10466/2021 г. по описа на Районен съд –
Варна е образувано по предявен отрицателен установителен иск от М. ЕМ. Д.,
срещу община Аксаково за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът не е собственик на поземлен имот с пл. № 132 по
действащия кадастрален и регулационен план на местност „Перчемлията“,
землище с. Осеново, община Аксаково, област Варна, изработен през 1990 г.,
целият с площ 690 кв. м., при граници: имот пл. № 133; пл. № 129; път; пл. №
158, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се излагат доводи, че е собственик на процесния имот
въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност. Сочи, че
упражнявала непрекъснато, необезпокоявано и явно владение в продължение
на повече от 16 години, считано от началото на пролетта на 2005 г. до
подаване на исковата молба. Излага доводи, че за имота е съставен от
ответника АЧОС № 6956/12.02.2021 г., по време на процедурата. Обосновава
правния си интерес от търсената защита с възможността, след като отрече
правата на ответника, да придобие имота, като проведе производство за
2
издаване на констативен нотариален акт за същия. За неосъществени намира
фактическите състави на чл. 19 ЗСПЗЗ или на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Моли за
уважаване на иска.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
община Аксаково, в който се излагат доводи за недопустимостта, евентуално
за неоснователността на иска. По повод недопустимостта на иска, навежда
следните оплаквания, че имотът попада в територия по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ,
за която няма одобрен ПНИ. Твърди, че ищцата не спада към кръга на лицата
с възстановено право на собственост, ползвател или лица със съществуваща
собственост. Посочва, че е предвиден специален ред за придобиване на
имотите, попадащи в територия по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, което изключва
възможността за предявяване на настоящия иск. Намира, че е невъзможно
придобиването на имоти по давност в територия по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ до
приключване на реституционната процедура, поради неиндивидуализацията
на имота. Твърди, че съгласно проекта на ПНИ, процесният имот попада в два
новообразувани имота, а планът от 1990 г. не е бил одобрен. Позовавайки се
на мораториума излага доводи за невъзможността за придобиване на имота
по давност.
В производството е представен Акт № 6956 от 12.02.2021 г., вписан в
СВ – гр. Варна, с вх. рег. № 3534 от 16.02.2021 г., акт № 31, том IX, дело №
187, със който на основание чл. 2, ал. 1, т. 7, чл. 58, ал. 1 ЗОС и чл. 25, ал. 1
ЗСПЗЗ, е актуван като частна общинска собственост, имот пл. № 132 по
кадастрален и регулационен план на с. о. „Черноморска панорама“,
землището на с. Осеново, община Аксаково, област Варна, изработен през
1990 г., целият с площ от 690 кв. м, при граници: север – имот № 133, изток -
имот № 158, юг - имот № 129, запад – път.
В първоинстанционното производство е назначена съдебно-техническа
експертиза, от заключението, по която се установява, че единственият план за
местността е от 1990 г., който не е одобрен, като по същия, имотът е записан
Димитър Николов, поради предоставеното му право на ползване. Експертът е
посочил, че имотът е попадал в зона за земеделско ползване, като в периода
от 1991 г. до 2000 г. попада в територия по пар. 4 от ПЗР на ЗСППЗ, като не
са открити данни за включването му в ТКЗС, ДЗС или друго земеделско
стопанство или за издаването на АДС. Към настоящия момент няма приет
3
ПНИ, като по проекта на ПНИ, процесният имот попада и е част от два
новообразувани имота № 124.615 и № 124.616.
От заключението по допусната повторна съдебно-техническа експертиза
се установява, че имотът е ограден с поцинкова мрежа и стоманобетонни
оградни колове от всички страни, както и че оградата и табелата са от 2005 г.
експертът след посещение на място е установил, че в имота няма постройки,
има три броя кошери и трайни насаждения – 1 бр. праскова, 4 бр. слива, 1 бр.
круша, 1 бр. череша, 2 бр. къпини, 1 бр. орех и 1 бр. лешник, както и че са
налице множество рязани дървета.
По съществото на спора, настоящият съдебен състав достигна до
следните правни изводи:
В разглеждания случай е предявен отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. За наличието на положителните
процесуални предпоставки, респ. за отсъствието на отрицателни такива, съдът
следи служебно.
В задължителните указания на ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. дело №
8/2012 г., ОСГТК на ВКС се приема, че правен интерес от предявяване на
отрицателния установителен иск за собственост е налице, в хипотезите,
когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при
конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ
обект. Приема се също, че с отрицателния установителен иск могат да се
защитават и фактически състояния, като е налице интерес от предявяването
на иска и в хипотезата когато ищецът има възможност да придобие имота на
оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от
ответника права. Правният интерес винаги се преценява с оглед на
конкретните обстоятелства по делото.
В практиката на касационната инстанция се приема, че след
изменението на ЗСПЗЗ през 1999 г., индивидуализацията на земеделските
земи в територии по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ се извършва с плана на
новообразуваните имоти, както и че едва след одобряването и влизане в сила
на ПНИ е възможни придобиване на право на собственост чрез някой от
законопредвидените способи, вкл. и чрез осъществяването на давностно
4
владение /така Решение № 194 от 8.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1016/2017 г.,
I г. о., Решение № 65 от 5.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3904/2019 г., II г. о.,
Решение № 54 от 14.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2800/2018 г., II г. о., ГК/.
От конкретиката на казуса се установява, че процесният имот попада в
територия по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, по отношение на която все още няма одобрен
ПНИ. Реституцията на земеделските земи, попадащи в терен по пар. 4 ПЗР
ЗСПЗЗ, в стари реални граници не може да бъде извършена без наличието на
изготвен помощен план или на ПНИ. С влизане в сила на ПНИ и издаване на
заповедите по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ се обособяват самостоятелните
обекти, но и се определя дали имотът подлежи на възстановяване, както и
дали по отношение на него намира приложение чл. 19 или чл. 25 ЗСПЗЗ. Ето
защо, следва да се приеме, че към този момент възниква част от земната
повърхност, която става годен обект за придобиване, като се установява
яснота за възможността за придобиване на правото на собственост чрез
възстановяване на правото по реда на ЗСПЗЗ, изкупуване по реда на пар. 4а и
пар. 4б ПЗР ЗСПЗЗ, както и посредством други придобивни способи и от
правни субекти, различни от лицата, посочени в пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ.
В съдебната практика се приема, че за възможността земеделски имот
да бъде придобит по давност, е определящо обстоятелството дали
процедурата по възстановяване на собствеността за съответната територия е
приключила /в този смисъл Решение № 203 от 18.10.2016 г. на ВКС по гр. д.
№ 1703/2016 г./ Съобразно изнесеното от вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза се установява, че няма приет ПНИ за
местността, респ. че не е приключила административната процедура по
възстановяване. Ето защо, доколкото не е изготвен и влязъл в сила ПНИ за
съответната местност, то следва да се приеме, че не е възможно установяване
правата на ответника, както и установяване на обстоятелства обуславящи
правния интерес на ищеца от търсената защита, свързани с твърдяното
изтичане на придобивна давност.
С оглед горното, следва да се приеме, че предявеният отрицателен
установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес. Затова и
обжалваното прекратително определение се явява правилно и като такова
следва да бъде потвърдено.
5
Относно съдебно-деловодните разноски за настоящата инстанция:
Съобразно изхода от спора разноски се дължат в полза на община
Аксаково. Същата претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение
в максималния размер на 360 лева по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ. Доколкото юрисконсултското възнаграждение се
определя от съда, следва да се приеме, че в случая същото се претендира за
изготвянето на отговор по частна жалба, без явяване в о. с. з., поради което
приложима е разпоредбата на чл. 25 а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на
правната помощ. Затова и в полза на община Аксаково следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 6363 от 13.06.2022 г., постановено по
гр. д. № 10466/2021 г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА М. ЕМ. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ж. к.
******* да заплати на община Аксаково, ЕИК: ********** сумата от 100
лева /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок
от съобщаването му, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, на
основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6