Р Е Ш Е Н И Е
№ / 13.11.2017 година,
град Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Свиленградският Районен
съд, гражданска колегия, ІІ състав,
На 07.11.2017 година
В публично заседание в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
секретар: Ренета Иванова,
като разгледа докладваното
от Съдията
Гражданско дело номер 201 по описа на Съда за 2017 година
и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по глава двадесет и
девета от ГПК.
Делба – фаза по допускане.
Съдът е
сезиран с Искова молба, подадена от Е.Х.А. с
ЕГН ********** *** и Щ.Х.Щ. с ЕГН ********** ***, двамата
със съдебен адрес:***, чрез адвокат Д.А., против съпрузите Т.Х.Т. с ЕГН ********** и Я.Г.Т. с ЕГН **********,***, и Г.Х.Б. с ЕГН ********** ***№ 2,
тримата със
съдебен адрес:***, чрез адвокат Т. К., за делба на следния недвижим имот: Поземлен имот (ПИ) с
идентификатор 65677.701.1556, находящ се в град Свиленград, област Хасково по Кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР), одобрени със Заповед
РД-18-107/13.12.2016 година на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър (АГКК), с адрес на ПИ: град Свиленград, п.к. 6500, ул.„Крайречна” № 25, област Хасково, с площ 462 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: имот планоснимачен
(пл.) номер 1556, квартал
72, парцел: XIX, със съседи: ПИ с
идентификатори 65677.701.9007, 65677.701.1557, 65677.701.2865, 65677.701.1558,
65677.701.1559 и 65677.701.1555, ведно с посроените в имота:
1. СГРАДА с идентификатор 65677.701.1556.1 със
застроена площ 57 кв.м., брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер
по предходен план: няма и 2. СГРАДА с
идентификатор 65677.701.1556.2 със застроена площ 120 кв.м., брой етажи 1,
предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма.
Ищците твърдят, че били наследници на Х. Щ. ***, починал на 28.02.2012 година и че първият и третият ответници били наследници на Х. Т. ***, починал на 20.08.1982 година, а вторият ответник – съпруга на първия такъв.
С Нотариален акт (НА) № 41, том І, вх.рег.№ 71, дело № 129/1967 година на Народен съд – Свиленград, наследодателите Х. Щ. Я.и Х. Т. П. придобили чрез покупко-продажба при равни квоти следния
недвижим имот: дворно място от 470 кв.м., ведно с построените в него къща и
салма, находящо се в град Свиленград, което дворно място било обособено в
парцел ХVІ-1746 в кв. 54, при съседи: улица, Г.Х.К., Д.М.П.и И.Х.К.. Този имот по
действащия сега Регулационен план се индивидуализирал по следния начин: Урегулиран
поземлен имот (УПИ) ХІХ-1556, застроен и незастроен, с площ 463 кв.м., по план
за регулация и застрояване на град Свиленград, област Хасково,
одобрен със Заповед № 602 от 22.11.1993 година, отреден за жилищно застрояване, ведно с
построените две паянтови сгради и с административен адрес: град Свиленград,
ул.„Крайречна” № 25, област Хасково, при граници: улица, УПИ ХVІІІ-1557, УПИ ХІІ-2865, УПИ ХІ-1558 и УПИ ХХ-1555.
С НА № 73, том ІІІ, вх.рег.№ 741, дело № 984/1995 година на Районен съд – Свиленград, М. Г. П.а - майка на първия ответник и негов съсобственик му била прехвърля чрез
покупко-продажба собствената си 1/2 идеална част, придобита като прекратена съпружеска
имуществена общност (СИО) със смъртта на съпруга й и баща на първия и третия ответници - Х. Т. П., от описания в предходния абзац недвижим имот. Сочи се, че 1/4 идеална част от имота – предмет на сделката по
покупко-продажба била собственост на първия ответник по
наследство от баща му; а останалата 1/2 идеална част от целия имот била на ищците.
По КК и КР на град Свиленград, област Хасково имотът се идентифицирал по начина, посочен в по-горе.
Ищците твърдят, че
процесният имот бил съсобствен на страните по делото. Сочат, че ответниците Т.
въпреки противопоставянето на ищците по време
на брака си били извършили преустройства на съществуващите в имота
сгради, които били незаконни. Снабдили се и с НА за собственост на
недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 152, том ІІ, рег.№ 1787, дело № 282 от
2016 година на Митко Митев - Нотариус регистрационен № 420 на Нотариалната камара, за масивна
жилищна сграда на един етаж със застроена площ 87 кв.м., състояща се от три
стаи, кухненски бокс, баня с тоалетна и коридор, построена в УПИ ХІХ-1556. Ищците сочат, че цитирания НА е нищожен. Оспорват по реда на чл. 193 от ГПК посочения
НА, тъй като сградата, за която бил
издаден към датата на издаването му не била съществувала
във вида, описан в Акта. Налице било само осъществено от ответниците Т. без съгласието
на другите съсобственици (визират се ищците), незаконно фактическо преустройство на съществуващи
сгради, в резултат на което от двете съществуващи (в режим на съсобственост)
сгради в пълно противоречие с всички строителни правила и норми била създадена
нова незаконна сграда, завършена напълно през 2016 година. Липсвало съгласие на
другите съсобственици (има се предвид ищците), съответно отстъпено по надлежния ред - с НА, право на
строеж. Посочената
новосъздадена сграда не представлявала търпим строеж
съгласно § 16, ал. 1 от Преходните разпоредби
(ПР) на ЗУТ, а издаденото в тази връзка Удостоверение № И-5652 от 22.10.2015 година на Община
- Свиленград било невярно и нищожно, като искат от Съда по отношение на този административен
акт (Удостоверение № И-5652 от 22.10.2015 година на Община – Свиленград) да осъществи косвен съдебен контрол по реда на чл. 17,
ал. 2 от ГПК. Удостоверението за търпимост било
издадено на базата на нотариално заверена Декларация с рег.№ 6107/16.09.2015
година от ответника Т. (частен документ),
която също оспорват относно посочената в Декларацията година на
построяване на пристройката, съответно преустройствата.
Въпреки многократните разговори с ответниците не
можели доброволно да ликвидирам
съсобствеността върху процесния имот.
Предвид изложеното от Съда се
иска да допусне делба на процесния имот.
Претендират се разноски по делото.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил
Отговор на исковата молба от ответниците Т., в който оспорват иска за делба в частта му, касаеща собствената им жилищна сграда от 87 кв.м., състоящо
се от три стаи, кухненски бокт, баня с тоалетна и коридор, находяща се в процесния ПИ. Не оспорват съсобствеността по отношение на ПИ с идентификатор 65677.701.1556. Твърдят, че в процесния имот нямало две жилищни сгради и заявяват, че
представените с Исковата молба Скици не отразявали вярно
съществуващите на място в имота постройки. Твърдят, че в ПИ - предмет на иска за делба, имало една жилищна сграда на един етаж с пристройка, с обща застроена площ от
87 кв.м., състояща се от
три стаи, кухненски бокс, баня с тоалетна и коридор, която сграда била предмет на НА № 152, том ІІ, рег.№ 1787, дело № 282 от 2016 година и която сграда не била съсобствена между ответниците Т. и ищците, а била изцяло собственост на ответниците Т., поради което не подлежала на делба. Представят Скица, в
която сградата им - предмет на посочения НА, била заснета като сграда с идентификатор
65677.701.1556.4 и идентификатор 65677.701.1556.3. Твърдят, че по този начин била отразена сградата им в
актуалната КК на града и в Геодезическо заснемане на проектанта инж.Иван
Иванов, отразяващо съществуващото на место действително положение. Сочат, че собствеността върху тази жилищна сграда или по-точно върху
частта, извън наследствената част на първия ответник и прехвърлената с НА № 73, том ІІІ, вх.рег.№ 741, дело № 984/1995 година на Районен съд – Свиленград, била придобита от тях по давност, в резултат на давностно владение
с начало 1995 година. В тази сграда били направили ответниците Т. значителни подобрения, в тази сграда били
живеели до смъртта си родителите на първия ответник и само и единствено те (родителите на първия
ответник) я били стопанисвали, а след смъртта на родителите на първия ответник - жилището се било ползвало и стопанисвало единствено от тях – ответниците Т.. Собствената им жилищна сграда, която била построена преди
1962 години винаги била съществувала в този вид и в тази самостоятелна обособеност на жилищна
сграда със самостоятелен вход и разграниченост от останалите постройки в имота
от придобиването на имота от наследодателите на първия ответник през 1967 година и до сега, като единствената промяна, която била направена от ответниците Т. през 2000 година била пристройката
към нея с размери 1.40м./4.20 м. с обща застроена площ 18 кв.м., представляваща баня и тоалетна.
Твърдят, че в имота - предмет на иска за делба, имало друга жилищна сграда, състояща се от две стаи и коридор със
самостоятелен вход, в която живеели родителите на ищците и която била долепена до тяхната жилищна сграда и достигала до съседния имот с идентификатор 65677.701.1558. Тази жилищна сграда била разрушена през 2010 година, като от нея, на място в имота, било останала само една полуразрушена стая,
долепена до тяхната къща.
Твърдят, че в имота,
долепено да тяхната къща и
на уличната регулационна линия имало към настоящия момент още една малка постройка със застроена площ
от 47 кв.м. със самостоятелен вход, включваща антре и стая за живеене, която
представлявала жилището на
бабата на първия от ответниците и на ищците, в която тя била живяла до смъртта си.
Претендират се разноски по делото. Представен е Списък на разноските.
В едномесечния срок е постъпил Отговор на исковата молба
от ответника Г.Х.Б., в който са наведени идентични твърдения и възражения,
както тези, посочени в Отговора на исковата молба на ответниците Т..
Претендират се разноски по делото. Представен е Списък на
разноските.
В
съдебно заседание, проведено на 07.11.2017 година, на основание чл. 214 от ГПК е
допуснато изменение на искането като от Съда се иска да допусне делба на
следния имот: ПИ с идентификатор 65677.701.1556, находящ се
в град Свиленград, област
Хасково по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-107/13.12.2016
година на Изпълнителен
директор на АГКК, с адрес на ПИ: град Свиленград, п.к.6500, ул.„Крайречна” № 25, с площ 462 кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: имот пл. номер
1556, кв. 72,
парцел XIX, със съседи: ПИ с
идентификатори 65677.701.9007, 65677.701.1557, 65677.701.2865, 65677.701.1558,
65677.701.1559 и
65677.701.1555, ведно с посроените в имота: СГРАДА с идентификатор
65677.701.1556.3 със застроена площ 24 кв.м. (23.49 кв.м. според заключението на вещото
лице), брой етажи 1,
предназначение: жилищна
сграда-еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма; СГРАДА с идентификатор 65677.701.1556.4
със застроена площ 63 кв.м. (63.28 кв.м. според заключението на вещото
лице), брой етажи 1,
предназначение: жилищна
сграда-еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма; СГРАДА на 1 етаж с площ 34 кв.м.,
представляваща западната част от „историческа сграда” със стар идентификатор
65677.701.1556.1, цялата
със застроена площ 57 кв.м., брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, номер по
предходен план: няма и СТРАДА
на 1 етаж с площ 25 кв.м., представляваща източната част от „историческа
сграда” със стар идентификатор 65677.701.1556.2, цялата със застроена площ 120 кв.м., брой
етажи 1, предназначение: жилищна
сграда-еднофамилна, номер по предходен план: няма, които две сгради с
идентификатори 65677.701.1556.3 и 65677.701.1556.4, представялват едно
полумасивно жилище е обща площ 87 кв.м. (еднофамилна жилищна сграда), състоящо се от три стаи, мивка и баня с тоалетна
и ПАЯНТОВА
ПОСТРОЙКА - навес с площ 10 кв.м.
В съдебно заседание ищците, редовно призовани, респ.уведомени,
се явява Е.Х.А.. За двамата ищци се явява адвокат Д.А., който пледира за
допускане на делба на процесния имот при законите квоти. Процесуалният
представител на ищците представя Писмена защита, в която подборно обосновава
основателността на иска.
В съдебно заседание ищците, редовно призовани, респ.уведомени,
се явяват Т.Х.Т. и Я.Г.Т..
За всички ответници се явява адвокат Т. К., която пледира за допускане на делба
на процесния имот при законите квоти, с изключение на сградата, която твърдят
че е тяхна собственост, придобита в резултата на давностно владение в режим на
СИО и наследство. В дадения й срок процесуалният представител на ответниците
представя Писмени бележки, в които подборно обосновава изложената пред
настоящия Съдебен състав теза.
Съдът в настоящия си състав, след
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, в тяхната
съвкупност и по отделно, прие за установено следното от фактическа страна:
Исковата молба е вписана в книгите на Агенцията по
вписванията, Служба по вписванията – град Свиленград на 03.05.2017 година с вх.рег.№
1159 и с дв.вх.рег.№
1154, том 2, Акт № 7
и допълнително на 12.07.2017 година с вх.рег.№ 1902 и с дв.вх.рег.№ 1895, том 2, Акт №
130.
С Определение № 496 от 19.09.2017 година е
открито производство по оспорване верността на удостоверителното изявление на
НА за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство
№ 152, том ІІ, рег.№ 1787, дело № 282/2016 година на Митко Митев – Нотариус с
рег.№ 420 по Регистъра на Нотариалната камара на Република България и са дадени
съответните указания.
С
Опредебления, постановени в открито съдебно заседание на 26.09.2017 година са
открити производство по оспорване верността на удостоверителното изявление в Скица
№ 454/05.04.2016 година, Скица на ПИ № 15-73195-21.02.2017 година, Скица на
сграда № 15-73198-21.02.2017 година и Скица на сграда № 15-73202-21.02.2017
година, приложени към Исковата молба и производство по
оспорване истинността на Скица на ПИ № 15-272008-12.06.2017 година и Скица на
сграда № 15-272024-12.06.2017 година, приложени към
Отговора на исковата молба ответниците Т.Х.Т. и Я.Г.Т. и са дадени съответните
указания.
С НА № 41, том І, вх.рег.№ 71, дело № 129/1967 година на
Народен съд – Свиленград, Х. Щ. Я.(баща на ищците) и Х. Т. П. (баща на първия и
третия ответник и свекър на трутия ответника) купуват при равни квоти от по 1/2
идеална част следния недвижим имот: дворно място
от 470 кв.м., ведно с построените в него къща и салма, находящо се в град Свиленград,
което дворно място било обособено в парцел ХVІ-1746 в кв. 54, при съседи: улица, Г.Х.К., Д.М.П.и И.Х.К..
Х. Т. П. почива на
10.08.1982 година като оставя за свои наследници двете си деца – първият и
третият ответници и съпруга М. Г. П.а. Последната на 24.11.1995 година с НА
№73, том ІІІ, вх.рег.№741, дело № 984/1995 година на Районен съд – Свиленград
продава на сина си Т.Х.Т. (първия ответника) 1/4 идеална част от посочения в
предходния абзац имот, което става по време на брака му с втория ответник,
сключен на 27.05.1987 година. М. Г. П.а почива на 30.06.2001 година.
Х. Щ. Я.почива ва
28.02.2012 година и оставяза свои наследници двете си деца – ищците по делото и
съпруга – В.Т. Я., която е сестра на Х. Т. П. (бащата на първия и третия
ответници) и която почива на 08.06.2014 година.
Налични са Удостоверние
за търпимост с регистрационен индекс И-5652 от 22.10.2015 година на Община –
Свиленград, удостоверяващо че два броя жилищни сгради и пристройка към тях,
построени в процесния имот са търпими строежи по смисъла на ЗУТ, ведно с
преписката по издаването му; Удостоверение с регистрационен индекс И-74 от
0412-2015 година на Общинска администрация – Свиленград, видно от което Т.Х.Т.
(първият ответник по делото) е представил необходимата документация по
отношение на пристройката към жилищните сгради; Декларация от посочения
ответник с нотариална заверка на подписа с рег.№ 6107 от 16.09.2015 година, че
за пристройката, представляваща баня и тоалетна, построена през 2000 година от
него, долепно до западната половина на едноетажната паянтова жилищна сграда,
находяща се в процесния имот, не притежава строителни книжа; Декларация с рег.№
6790 от 22.10.2015 година от собственика на съседния имот, че е съгласен
жилищната сграда – собственост на първия ответник и построена на общата граница
да не баде премахната и Геодезическо заснемане на жилищни сгради и пристройки
към тях в процесния имот.
С
НА №152, том ІІ, рег.№ 1787, дело № 282/2016 година по описа на Митко Митев –
Нотариус с рег.№ 420 по Регистъра на Нотарилната камара на Република България,
първият и вторият ответвници са признати за собственици по давностно владение и
наследство на масивна жилищна сграда на един етаж с пристройка, с обща застроена площ от 87
кв.м., състояща се от три стаи, кухненски бокс,
баня с тоалетна и коридор, построена в УПИ ХІХ-1556 в кв. 72 по плана на град
Свиленград, област Хасково. Представено е по делото надлежно заверено копие на
посоченото нотариално дело.
Представени са Скици на
имота и сградите в него по няколко от действалите от момента на придобиване му
(1967 година) до настоящия момент планове, КК и КР, както и Удостоверение за
данъчна оценка. С оглед удостоверяване на идентичността на имота по различните
планове и КК е налично в кориците на делото Удостоверение, издадено от Общинска
администрация – Свиленград, което установява, че всички имоти, описани по–горе
в настоящото изложение касаят един и същ имот и сградите в него.
По
делото е назначена и изслушана Съдебно-техническа експертиза, като вещото лице Н.Т.Д.
след извършване оглед на место и запознаване с наличните планове за процесния
имот в Община - Свиленград, АГКК - град Хасково, както и с извършените
попълване на сградите и Скиците, приложени към делото, достига до следните
заключения – сградите, нанесени по плана в имот с пл.№ 1746 (идентичен с идентификатор
№ 65677.701.1556 по КК на град Свиленград), одобрен със Заповед №
3369/25.06.1954 година са следните:
-
Паянтово жилище – разположено в западната част на имота и
граничащо с уличната регулация с площ от 48 кв.м.;
-
Масивно жилище – разположено в средната част на имота и
граничащо с пл.№ 1745 с площ от 74 кв.м.;
-
Паянтов обор – разположен в южната част на имота и
граничащ с пл.№ 1748 с площ от 47 кв.м.
и
-
Паянтова сушилня – разположена в източната част на имота
и граничаща с пл.№ 1747 с площ от 30
кв.м.
Първите три сгради продължават да съществуват и в следващата КК на град
Свиленград, като само паянтовата сушилня е премахната в последващите планове.
Сградите, нанесени по плана в имот с
пл.№ 1746 (идентичен с идентификатор № 65677.701.1556 по КК на град Свиленград),
одобрен със Заповед № 1854/29.04.1977 година са следните:
-
Паянтово жилище с площ от 48 кв.м. – еднакво по плана от
1954 година;
-
Масивно жилище с площ от 74 кв.м. – еднакво по плана от
1954 година и
-
Паянтово жилище – разположено в източната част на имота и
граничащо с пл.№ 1746 и пл.№ 1747 с площ от 40 кв.м. и
-
Паянтов обор с площ от 47 кв.м. – еднакъв по плана от
1954 година.
Сградите, нанесени по плана
в имот с пл.№ 1556 (идентичен с идентификатор № 65677.701.1556 по КК на град
Свиленград), одобрен със Заповед № 602/22.11.1993 година, са следните:
-
Паянтово жилище – разположено в западната част на имота и
граничащо с уличната регулация с площ от 55 кв.м. В очертанията на сградата са
включени и извършените преустройства;
-
Паянтово жилище – разположено в средната част на имота и
граничащо с пл.№ 1555 с площ от 88 кв.м.
В очертанията на сградата са включени и извършените преустройства.
-
Паянтово жилище – разположено в източната част на имота и
граничащо с пл.№ 1555 и пл.№ 1558 – представлява развалина и е идентично с паянтовото
жиище с площ от 40 кв.м. по плана от 1977 година и
-
Външна тоалетна с площ от 2 кв.м., разположена вътре в
очертанията на паянтовия обор по плана от 1977 година.
Сградите, нанесени в КК на град
Свиленград в ПИ с идентификатор № 65677.701.1556 по КК на град Свиленград до
21.02.2017 година, одобрена със Заповед №
РД-18-107/13.12.2016 година, са следните:
-
Паянтово жилище – разположено в западната част на имота и
граничащо с уличната регулация – с идентификатор № 65677.701.1556.1 с площ от
57 кв.м. В очертанията на сградата са включени и извършените преустройства.
-
Паянтово жилище – разположено в източната част на имота с
идентификатор № 65677.701.1556.2 с площ от 120 кв.м. В очертанията на сградата
е включена развалината, представляваща паянтово жилище с площ от 40 кв.м. по
плана от 1977 година и е изключено извършеното преустройство. Всички други
стопански постройки и външни тоалетни са развалени и не фигурират в КК за
имота.
Сградите, нанесени в КК на град Свиленград
в ПИ с идентификатор № 65677.701.1556 по КК на град Свиленград към 12.06.2017 година,
одобрена със Заповед №
РД-18-107/13.12.2016 година (няма издадена Заповед за изменение на КК –
извършено е служебно от СГКК-Хасково), са следните:
-
Масивно жилище – разположено в западната част на имота и
граничащо с ПИ с идентификатор № 65677.701.1555,
с идентификатор № 65677.701.1556.3 с площ от 23.49 кв.м. В очертанията на
сградата е включено и извършеното преустройство и
-
Масивно жилище – разположено в източната част на имота и
граничащо с ПИ с идентификатор № 65677.701.1555,
с идентификатор № № 65677.701.1556.4 с площ от 63.28 кв.м. В очертанията на
сградата е включено и извършеното преустройство. Сградите с идентификатор №
65677.701.1556.1 и идентификатор № 65677.701.1556.2 са преминали в ниво „историческа
сграда” по КК
Преустройството и
пристрояването, извършено от ответниците Т. е направено в 1999 година до 2000 година.
Заснето е от ижн.Иван Иванов през 2015 година и е нанесено на действащия
кадастралния план (КП) от 1993 година. Няма издаден акт за попълване на КП от Кмета
на Община - Свиленград. Попълването е извършено служебно и е дадено на фирмата,
изготвяща КК на града да се съобразят с него. След попълването на пристроените
части, Община - Свиленград издава Удостоверение за търпимост на паянтовите
жилищни съществуващи сгради и пристройките към тях с регистрационен индекс
И-5652/22.10.2015 година.
Пристройката към паянтовата жилищна сграда от изток по КП от 1993 година е
с площ от 7 кв.м., а пристройката към жилищната сграда, разположена в средата
на същия план е с площ от 14 кв.м. Преустроиствата на сградите е нанесено в
действащия тогава КП от 1993 година.
Преустройствата и
пристрояването на съществуващите жилищни сгради в имот с пл.№ 1556, кв. 72 по
плана на град Свиленград, одобрен със Заповед № 602/22.11.1993 година е
извършено без одобрен проект и без строително разрешение, но Общинска
администрация - Свиленград е счела, че строежите съответстват на правилата и
нормите, действали по време на извършването им и съгласно ЗУТ и са търпими
строежи.
Сградата, описана в констативен
НА за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство
от 19.05.2016 година с № 152, том II, рег.№ 1787, дело № 282/2016 година
отговаря – препокрива се, общо със двете сгради, отразени в КК на град
Свиленград с идентификационни № 65677.701.1556.3 и № 65677.701.1556.4 с обща
площ от 86.77 кв.м., или закръглено 87 кв.м. Двете сгради заедно (след
завършването на всички строителни работи в обекта) отговарят на изискванията за
самостоятелно жилище, тъй като имат три стаи с кухнески бокс и отделна баня с
тоалетна. Тази сграда съществува на място.
Западната част от „историческа сграда” с идентификатор № 65677.701.1556.1,
която е останала извън очертанията на сграда с идентификатор №
65677.701.1556.3, представлява една стая с антре с обща площ от 34 кв.м. В
стаята има мивка с питейна вода, но няма тоалетна и баня, което означава, че не
може да представлява жилище. Като сграда може да остане и се нанесе в КК като склад.
Източната част от „историческа сграда” с идентификатор № 65677.701.1556.2,
която е останала извън очертанията на сграда с идентификатор №
65677.701.1556.4, представлява една стая с площ от 25 кв.м., останала от паянтово
жилище – разположено в западната част на имота и граничащо с уличната регулация
– с площ от 55 кв.м. по плана от 1993 година. В стаята няма питейна вода, няма
тоалетна и баня, което означава, че не може да представлява жилище. Като сграда
може да остане и се нанесе в КК като склад.
Паянтовото жилище – разположено в
средната част на имота и граничащо с
пл.№ 1555 – с площ от 88 кв.м. по плана от 1993 година, представлява развалина и не представлява обект,
подлежащ за нанасяне в КК. В имота не съществува външна тоалетна – разрушена е.
Остатъкът от сграда с бивш идентификатор № 65677.701.1556.1, може да се
нанесе в КК като склад с площ от 34 кв.м.
Остатъкът от сграда с бивш идентификатор № 65677.701.1556.2, може да се
нанесе в КК като склад с площ от 25 кв.м.
В
съдебно заседание вещото лице допълва, че е стигнало до извода кога се
извършени преустройствата от ответвиците Т. на базата на приложената в кориците
на делото Декларацията във връзка с § 16 от ЗУТ. Тези преустройства са нанесени
на КП от 1993 година служебно без съответната Заповед. Когато една сграда е
разрушена, терминът за обознавачавенот й е „историческа”. В имота (на место)
има само една жилищна сграда, описана в НА на Нотариус Митко Митев (, която по
КК е нанесена кото две сгради) и остатъци от сгради (стаи), разпорожени от
двете й страни, представляващи складове, тъй като не отговарят на условията да
са жилища.
Във връзка с поставените допълнителни
задачи, вещото лице Д. сочи, че сградата, разположена в югозападния ъгъл на
имот с идентификатор № 65677.701.1556, е паянтова постройка с дървена
конструкция със стени от ламарина и метална мрежа от север и част от изток,
покрит с етернитови плоскости, с площ от 10 кв.м. и не представлява обект за
попълване в КК. Постройката е разделена на две части - източната част е
гълъбарник с площ от 3.8 кв.м., а западната част - открит от юг навес за дърва
и други материали. Удостоверение с регистрационен индекс И-5652/22.10.2015 година
на Община - Свиленград за търпимост визира сградите по плана от 1993 година,
като посочената пристройка с размери 1.40/4.20 м. се отнася за западната
сграда, която граничи с улицата. Действителните размери, измерени на място са 1.60/4.30
м. с площ от 7 кв.м. Втората пристройка, посочена в Удостоверението за
търпимост с размери 2.45/4.90 м. се отнася за източната сграда по плана от 1993
година. Действителните размери, измерени на място са 2.48/4.90 м. Направената
пристройка в действителност е с „Г”-образна форма и размерети й са 2.48/4.90/3.60/1.96/1.56/2.75
и с площ от 14 кв.м. Общата действителна площ на пристройките е 21 кв.м., а по
визираното Удостоверение е посочена площ – 18 кв.м. Въпреки разминаванията по
начина на изразяване, на размерите и площта, става ясно от Удостоверението за
търпимост, че са посочени и двете пристройки. Сградата, посочена в НА на
Нотариус Митко Митев с площ от 87 кв.м., се идивидуализира със жилищната
сграда, съставена от части на двете сгради по плана от 1993 година и с двете
като общо една сграда по КК на град Свиленград, с идентификационни №
65677.701.1556.3 и № 65677.701.1556.4 и в момента представлява полумасивно
жилище с три стаи, мивка и баня с тоалетна.
По
повод допълнителното заключение вещото лице сочи в съдебно заседание, че жилищната сграда от 47 кв.м. и жилищната сграда от 78 кв.м. са били налични
по плана от 1993 година. В момента на място има една сграда от към улицата - незаснета,
има една сграда, която е комбинация от две по КК и една сграда - развалината, която
не е заснета.
По
делото са допуснати и изслушани в процесуалното качество на свидетели лицата З.А.С.,
П.А. М., Р.Д.А. и Д.Н.Т.. Първите двама свидетели установиха пред настоящия
Съдебен състав, че познават страните по делото и родителите им, както и имота –
предмет на делбата. Около 1965 година родителите на ищците дошли в град
Свиленград от село, закупили заедно с брата на майката на ищците процесния имот
и там заживяла двете семейства, като се разбрали кое семейство коя част от
къщата ще използва – стаята от към улицата щяла да се ползва от роителите на
ищците, средната част от къщата – от родителите на първия и третия ответници и
крайната част от къщата – от родителите на ищците. До 2012 година семейство Т.
не били правили ремонт на тяхната част от къщата, но към 2014 година бил
наличен ремонт на тази част и по-точно на тераската отпред. Всяко семейство си
имало отделен вход към жилището, което обитавало и отделна тоалетна. До смъртта
си бабата на ищците и на първия и третия ответници живеела в стаята до улицата,
а после там живеели родителите на ищците. Между двете семейства, живеещи в
имота никога не е имало спорове относно собствеността и ползването на сградите.
Втората
група свидетели – Р.Д.А. и Д.Н.Т. установиха, че са приятели на ответника Т.Т.,
че познават имата предвид честите им посещения там. В стаичката от към улицата
живеели родителите на ищците, в следващата част от къщата живеели родителите на
първия и третия ответници, а крайната част от къщата се обитавала също от родителите
на ищците. В двора имало и един гълабарник. В своята част след 1995 година до
около 2000 година семействто Т. със собствени средства извършили ремонти с
помощта на познати и приятели - отремонтирали покрива като първо съборили
половиния и сложили греди и керемиди, остъклили тераската и си направили баня и
тоалетна в рамките на няколко последователни години, като през това време
родителите на ищците не се били възпротивили на тези им действия. Спорове по
отношение на собствеността между двете семейства не било имало до преди няколко
години, тъй като всеки си знаел неговото.
При така установената
фактическа обстановка и при условията на чл. 235, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и във
връзка с доводите на страните, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:
Съдът
счита, че първо следва да се произнесе относно истиността (верността на
удостоверителното изявление) на оспорените
документи –НА за собственост на недвижим имот,
придобит по давностно владение и наследство № 152, том ІІ, рег.№ 1787, дело №
282/2016 година на Митко Митев – Нотариус с рег.№ 420 по Регистъра на
Нотариалната камара на Република България; Скица № 454/05.04.2016 година, Скица
на ПИ № 15-73195-21.02.2017 година, Скица на сграда № 15-73198-21.02.2017
година и Скица на сграда № 15-73202-21.02.2017 година, приложени към Исковата
молба и Скица на ПИ № 15-272008-12.06.2017 година и Скица на сграда №
15-272024-12.06.2017 година, приложени към Отговора на исковата молба ответниците Т.Х.Т. и Я.Г.Т.:
Оспорването на документ
е особено производство, развиващо се в рамките на процеса, което приключва с
нарочено Определение, респ.с произнасяне за истинността на оспорения документ в
мотивите на Решението.
По
отношение на оспорените Скици - доказателствена тежест в
производството по оспорване истинността (верността) на официален документ (чл. 193,
ал. 3 от ГПК) лежи върху страната, която го оспорва и в
конкретния случай в тежест на ответниците е да докажат неистинността
на оспорените документи, приложени към Исковата
молба; а в
тежест на ищците е да докажат неистинността на
оспорените документи, приложени към Отговора
на исковата молба.
Видно
от назначената и изслушана в съдебно заседание
Съдебно-техническа експертиза, включително от устния доклад на вещото лице става ясно, че при нанасянето на сградите,
находящи се в процесния имот, са допуснати непълноти и грешки в плановете и КК,
но в крайна сметка представените по делото и оспорени Скици са издадени именно
на базата на съответните планове и КК, от което следват логичните изводи, че тези документи се явяват верни
от към съответствие на удостовереното с действителността към съответния момент
на издаването им и към плана, респ.КК, на базата на които са издадени, т.е. Съдът признава, че
оспорването по отношение на оспорените Скици не е доказано.
По
отношение на оспорения НА - издаването на констативен НА за собственост е предшествано от проверка дали
молителят е собственик на имота, каквато Нотариусът
задължително прави и при съставянето на НА за сделка – чл. 586, ал. 1 от ГПК.
Тази проверка се извършва въз основа на представени документи (чл. 587, ал. 1
от ГПК) или чрез т.нар. обстоятелствена проверка, включваща разпит на трима
свидетели (чл. 587, ал. 2 от ГПК). След преценка на тези доказателства
Нотариусът прави своя извод относно принадлежността на правото на собственост
като издава мотивирано Постановление, а въз основа на него, ако признава
собствеността, издава НА. Поради това, като резултат на специално уредено от
закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на
собственост, констативният НА по чл. 587 от ГПК (както и НА за
сделка) притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за Съда,
като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота.
В това се изразява легитимиращото действие на НА за принадлежността на правото
на собственост. Правният извод на Нотариуса за съществуването на това право се
счита за верен до доказване на противното с влязло в сила Решение. Съгласно чл. 537, ал. 2, предложение 3 от ГПК,
НА се отменя когато бъде уважена претенция на трето лице срещу титуляря на
акта, т.е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното
удостоверяване на правото на собственост. Тъй като нотариалното производство е
едностранно и не разрешава правен спор, то НА по чл. 587 от ГПК, удостоверяващ
принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице,
което има правен интерес да твърди, че титулярят на акта не е собственик.
Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права,
противопоставими на тези на титуляря на акта, така и в опровергаване на
фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че
признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на
акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо
да се докаже, че титулярят не е бил или е престанал да бъде собственик. Това
оспорване не се развива по правилата на чл. 193 от ГПК, тъй като не касае
истинността на документа НА, а съществуването на удостовереното с него право.
Изхождайки от направеното разграничение между легитимационното действие на
документа и материалната доказателствена сила, ВКС приема, че при наличието на
обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото
на собственост, то оспорващата страна, която не разполага с документ за
собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от Нотариуса право. ОСГК по тълк.д.№ 11/2012 година, със
силата на задължителни указания, ВКС прие, че НА, с който се признава право на
собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК, не се ползва с
материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК относно констатацията
на Нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е
присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на
признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от
оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 от ГПК. С оглед
изложеното е указал на ищците Е.Х.А. и Щ.Х.Щ., че тежестта за
доказване неистинността на документа пада върху тях.
Видно
от събраните по делото гласни доказателства в лицето на Р.Д.А.
и Д.Н.Т., които Съдът кредитира, става ясно, че след извършване на сделката по
покупко-продажбата през 1995 година, двамата първи ответници – съпрузите Т. са
вледеели жилищната сграда от 87 кв.м., находяща се в процисния имот непрекъснато,
спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя.
Извършвали са в периода от 1995 година до 2000 година преустройства и са
пристроявали посочената сграда без противопоставянето на другите съсобственици.
Жевеели са в тази къща на един етаж. Спорове по отношение собствеността на тази
жилищна сграда е нямало между съсобствениците и всички за знаели че тя е тяхна
– на семействот Т.. От изложеното следват логичните изводи, че този документ се
явява верен от към съответствие на удостовереното с действителността, т.е. Съдът признава, че
оспорването по отношение на оспорения НА не е доказано.
Предявеният
основен иск е с правно основание чл. 69, ал. 1 от ЗНасл. и чл. 21 от СК.
В хода на това особено производство и
по–специално в първата фаза на делбата (по допускането) следва да се докаже, че
всички срани са съсобственици на процесния имот, поради което преюдициален се
явява въпрсът относно направеното от страна на ответниците Т. възражение в
смисъл, че са придобили едноетажната жилищна сграда с площ от 87 кв.м. по
давност и наследство, т.е. че са нейни еднолични собственици на посочените
основания – давност и НА от 2016 година на Нотариус Митко Митев, по отнощение
на който не бе доказано оспорването на основание чл. 193 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 77 от ЗСоб правото на собственост се придобива чрез правна
сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Т.е. способите за
придобиване на вещни права са numerus clausus - изчерпателно изброени в закона. Само чрез определените
в закона способи е възможно да се придобият вещни права. Устно обективираната
воля на едно лице след смъртта му цялото или част от имуществото му да се
придобие от друго не е предвиден в закона способ за придобиване на права.
Придобивната
давност е оригинерен способ за придобиване на право на собственост или други
вещни права посредством фактическото упражняване съдържанието на тези права
през определен в закона период от време. Известно е, че владението по чл. 68, ал. 1 от ЗСоб
се характеризира с два основни признака: обективен - упражняване на фактическа
власт върху вещта (corpus) и субективен - намерението да се държи вещта като своя
(animus).
При преценката дали е установено владение следва да се имат предвид и неговите
характеристики – да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение
да се държи вещта като своя, които характеристики, макар понастоящем да не се
съдържат изрично в закона, са наложени в съдебната практика (били са уредени в
чл. 2, ал. 2 от Законъ за давностьта (отм. 16.12.1951 година) и в чл. 302 от
Законъ за имуществата, за собственосьта и сервитутите (отм. 16.12.1951 година).
По своята правна същност придобивната давност съставлява упражнявано от
несобственик владение върху определена вещ, продължило в определен от закона
срок, след изтичането на който върху вещта се придобива правото на собственост
или друго вещно право. Съгласно презумпцията на чл. 69 от ЗСоб предполага се,
че този който упражнява фактическа власт върху вещта я държи за себе си, докато
не се установи, че я държи за другиго. За да започне в негова полза да тече
придобивна давност е необходимо завладяването на тези права да е демонстрирано
чрез действия, които недвусмислено да отразяват намерението за своене и
отричане правата на останалите съсобственици. Както е прието и в Решение № 599
от 26.07.2010 година по гр.д.№ 766/2009 година на ВКС, I
г.о., постановено в производство по чл. 290 и сл. ГПК, съдебната практика на ВС
и ВКС приема за възможно придобиване на идеална част от недвижим имот в рамките
на обема на владяната реална част от имот. Прилагането на института на правната
конверсия изисква да бъдат установени всички елементи на владението. Както се
приема в т. 2 от Тълкувателно решение № 4/17.12.2012 година, постановено по
тълк.д.№ 4 по описа за 2012 година на ОСГК на ВКС, позоваването на давността не
е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗСоб, а
само процесуално средство за защита на материалноправните последици на
давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. А съгласно
Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 година, постановено по тълк.д.№ 1 по описа
за 2012 година на ОСГК на ВКС, от гледна точка на придобивната давност в
отношенията между съсобствениците въпросът за добросъвестност или
недобросъвестност на владението на чуждите идеални части има значение само за
различните срокове, след изтичането на които се придобива собствеността. Пълна
собственост върху съсобствената вещ може да се придобие чрез кратката
петгодишна давност или чрез дългата десетгодишна давност. При спор за
придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да
се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и
от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на
основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като
основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта
признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните
идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 от
ЗСоб. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите
идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от
такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици. Това е т.нар. преобръщане на владението
(interversio possessionis),
при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се
позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост,
че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта
за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги
свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.
Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се
манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и
установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен
случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани. Последващо
манифестиране промяна в намерението не е необходимо когато упражняването на
фактическата власт е започнало от един от съсобствениците с намерението да
държи целия имот като свой и той е станал владелец на идеалните части на
останалите.
Казано по друг начин придобиването на имот, включително сграда, по давност следва да стане чрез явно, необезпокоявано и непрекъснато
владение, при което фактическата власт се упражнява с намерението той/тя да се свои. Когато имотът е съсобствен, съсобственикът владее своята част, а по отношение на частите на останалите
наследници упражнява фактическа власт като държател. Придобиването по
давност на целия имот може да стане, ако се установи по категоричен начин, че свои и останалите части за себе си и това негово намерение е противопоставено на другите съсобственици.
Доколкото
в случая позоваване на давност от страна на ответниците Т. е налице то на
изследване подлежи обстоятелството дали към времевия период от 10 години назад имотът
(сградата) е бил придобит по давност от тях. Т.е. в настоящия казус, за да приеме Съдът, че
ответниците Т. са придобили собствеността върху
сградата в режим на СИО по давност и по наследство,
следва да докаже трайно установяване на владението върху нея - фактическото
господство с намерение да се свои и това владение да е продължило необезпокоявано
10 години, като се манифестира такова поведение, което да не оставя никакво
съмнение, че лицата упражняват фактическата власт за себе си и наличието на
наследствено правоприемство (наличието на последното е безспорно устоновено
предвидн наличието на НА за покупко-продажба от 1967 година, в който продавач е
бащата на ответника Т. и Удостоверение за наследници, легитимиращо последния
като наследник на продавача по посочената сделка Х. Т. П.).
Предвид
наличието на констативен НА от 2016 година, по отношение на който наведеното от
страната на ищците оспорване на основание чл. 193 от ГПК не бе доказано, Съдът
намира, че ответниците Т. са доказали по безспорен и категоричен начин индивидуалната
си собственост върху сградата от 87 кв.м., но предвид наведеното от тяхна
страна възражение за давност и то следва да бъде разгледано и обсъдено.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи,
че цитирания констативен НА не е нищожен. Основанията за нищожност
на нотариалните удостоверявания са изрично уредени с императивната разпоредба
на чл. 576 от ГПК. Първата
група основания за нищожност са свързани с нарушаване
пределите на нотариалната компетентност - към
тази група основания могат да бъдат посочени нарушенията на чл. 569 от ГПК и чл. 574 от ГПК. На първо място, с оглед принципа за
законоустановеност на фактите, които могат да бъдат предмет на нотариално
удостоверяване, предмет на нотариалното производство могат да бъдат само
нотариални удостоверявания, за които това изрично е предвидено в закона. Чл.
569 от ГПК урежда изчерпателно предметния обхват на
нотариалните удостоверявания, като разпоредбата не следва да се тълкува
разширително. На второ място, както вече бе посочено, нищожно е всяко нотариално удостоверяване, което е
извършено при нарушение на нормата на чл. 574 ГПК – „не могат да се извършват нотариални действия относно
противоречащи на закона или на добрите нрави сделки, документи или други
действия”. Следващата група нарушения, водещи до нищожност е свързана с пределите на компетентността на конкретното лице, извършило
нотариалното удостоверяване - касае
хипотези, при които сам по себе си законът допуска конкретен правно значим факт
да бъде удостоверен по реда на нотариално производство, предоставил е това
правомощие на нотариалния орган, но в конкретната хипотеза нотариалното
действие е извършено от лице, което не имало правомощието да го стори (при
пълна липса или при превишаване пределите на нотариалната компетентност). Нищожно е нотариалното удостоверяване, когато то е извършено от лице, което
не е разполагало с каквато и да е нотариална компетентност,
макар това основание за нищожност да не е закрепено изрично в чл. 576 от ГПК. Такава ще е и хипотезата на извършено нотариално
удостоверяване от лице, загубило нотариалната си правоспособност (чл. 35 и сл. от Закона за нотариусите и нотарилната дейност). Към тези хипотези могат да
бъдат отнесени всички случаи, в които лице с ограничена нотариална компетентност е надхвърлило предоставената му от закона
компетентност и е извършило такова нотариално
удостоверяване, извършването на което излиза извън обхвата на предметната му
компетентност. Нищожни са и нотариалните удостоверявания, извършени от Нотариус, който е нарушил пределите на своята местна компетентност (чл. 570, ал. 1
от ГПК) или е извършил нотариалните действия извън своя район. (чл. 573, ал. 1 от ГПК). Общото правило,
което може да бъде изведено от разпоредбите на чл. 570 от ГПК и чл. 573, ал. 1 от ГПК
е, че Нотариусът може да извършва всякакви нотариални действия и завещания, стига да са
извършени в неговия район и да са спазени изискванията за местна компетентност. Налични са и основания за нищожност поради
допуснати процесуални нарушения в хода на нотариалното производство – тази група основания за нищожност на
нотариалното удостоверяване обхваща такива недостатъци, които се отнасят до
неизпълнение на изискуемите формални условия за извършване на нотариални
удостоверявания. Посочената група обхваща няколко хипотези на нищожност на НА и
допълнителни основания за нищожност на нотариално удостоверяване на подпис
върху частен документ. Основание
за нищожност е и нарушението на изискванията по чл. 578, ал. 4 от ГПК за лично явяване на лицата или
техните пълномощници, чиито изявления се съдържат в проекта, пред Нотариуса, който, преди издаването на акта проверява
самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него
лица. На следващо място чл. 576 от ГПК
препраща към чл. 579 от ГПК, нарушението на която
разпоредба също е основание за нищожност на нотариалното удостоверяване.
Предвидени са основания за нищожност когато е нарушена процедурата по издаване на НА – Нотариусът не е прочел на
участващите лица съдържанието на проекта за НА, те
не са изписали името и подписа си (респ. не са ги потвърдили, ако са били
положени преди прочитането). Прочитането на проекта за НА, запитването на лицата дали са съгласни с прочетения
текст и подписването му създават сигурност, че съдържанието на акта съответства
на изразената от страните воля. Ако някое от участващите лица не
знае български език и езикът, с който си служи, е непознат за Нотариуса, а той не е назначил преводач в нарушение на чл. 582 от ГПК, също представлява основание за нищожност на НА. Изискването за назначаване на преводач, когато са
налице условията за това, представлява гаранция за истинността на съдържащото
се в НА удостоверяване. По същите съображения –
гарантиране истинността на съдържащото се в НА
удостоверяване, се предвиждат специални
правила, когато участващото лице е глухо или глухонямо (чл. 583 от ГПК),
нарушението на които води до нищожност на нотариалното удостоверяване. Нищожност е налице и при нарушение на чл. 580, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 6 от ГПК. Хипотезата на нищожност се отнася до липса на елементи от съдържанието на НА, предвидени в чл. 580 от ГПК (с
изключение на името на Нотариуса и обозначение на
документите, въз основа на които е извършена проверката на собствеността по чл.
586 от ГПК). Нищожен е НА,
който не съдържа точната дата и място на издаването му, пълното име и единен
граждански номер на участващите в производството лица, както и номер, дата,
място и орган на издаване на документа им за самоличност, съдържание на акта и
подпис на Нотариуса, както и подписи и пълни имена на страните. Предвид липсата на което и да е от
посочените основания за нищожност на нотариалното удостоверяване, относими към
процесния констативен НА от 2016 година, Съдът приема че последният не е
нищожен. Напротив поражда своите правни последици в правния мир.
Както вече бе посочено, съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗСоб давностното владение в посочения срок от 10 години е основание за придобиване на право на собственост върху
недвижим имот (сграда), доколкото
не е налице изрична законова забрана за това. Подобна
забрана е налице в хипотезата на чл. 29 от Закона за собствеността на
гражданите (ЗСГ) (отм.) и
тази забрана е отпаднала с
отмяната й с ДВ бр. 21/31.03.1990
година. В конкретният случай се касае за сграда в град Свиленград, област Хасково, по
отношения на която от 1995 година е започнало да тече давностно владение в
тяхна полза.
Оттук
се налага извода, че за начало на придобивна давност, респ. за евентуалното
придобиване на собствеността на тази сграда на оригинерно основание от ответниците Т. би могло да се говори само и единствено при
положение, че те са
започнали да владеят
имота само за себе си, отблъсквайки
владението на собствениците – в случая първоначално родителите на ищците – Х.
и В.Я., а след смъртта им – на ищците Е.А. и Щ.Щ., като в същото
време ответниците Т. трябва да са манифестирали по
един открит и недвусмислен начин, че отричат
правото на собственици на останалите съсобственици, като тази тяхна воля обезателно трябва да е достигнала до съзнанието на последните.
Ответници Т. са се снабдили с
констативен НА по наследство и давностно владение
по отношение процесната
сграда през 2016 година, като в нотариалното производство е установелно, че от около
2000 година за напред са
упражнявали самостоятелна фактическа власт върху сградата, както и че другите съделители не са оспорвали тази
тяхна фактическа власт.
От
разпита на свидетелите Р.А. и Д.Т. се
установи, че ответниците Т. са започнали от около 1995 година да правят ремонти
на сградата от 87 кв.м. и по-специално на покрива й като са сменили гредите и
керемидите и са преустроили терасата (навеса) и са си ободобили баня с
тоалетна, което е ставало в рамките на няколко последователни години до около
2000 година, тъй като ремонтните дейности са извършвани с лични средства на Т.,
защото не са искали да вземат заеми от банки. Всичко това е ставало в
присъствието на родителите на ищците, които не са оспорвали тези действия (не
са се противопоставили) на Т., напротив в разговор когато ответникът Т.Т.
заявил на майката на ищците: „Лельо, искам да се разширя, на терасата да си
направя нещо!”, тя отговорила: „Нека, леле!” (такива са показанията на
свидетеля З.А.С.). Настоящият Съдебен състав счита, че следва да
кредитира с доверие показанията на свидетелите А. и Т., тъй като същите намира за логични, последователни, вътрешно непротиворечиви,
обективни, безпристрастни и непредубедени. Не се забелязва по какъвто и да е начин заинтересованост на свидетелите от изхода на
делото, дават показания за факти, които знаят от първо лице, не правят абстрактни
твърдения и се аргументират логически и житейски обосновано. Тези показаия се базират на
непосредствените им впечатления, тъй като А. и Т. са приятели на ответника Т., поради което са посещавали често
процесния имот и имат впечатления по отношение на сградата от 87 кв.м.
Съдът кредитира и показанита на свидетелите З.С.
и П. М., тъй като не са в противоречие с показанията на А. и Т. с изключение на
периода, в който са извършвани промените по процесната сграда от 87 кв.м. По
отношение на периода Съдът кредитера само показанията на А. и Т. предвид
изложеното по-горе по отношене на установените обстоятелства за лични
впечатления и постоянното присъствие и наблюдение по отношение на процесния
имот.
От събрания и анализиран внимателно доказателствен материал може
да се направи извод, че процесната сграда от 87 кв.м. се е владеела от ответниците Т., т.е. владението им е постоянно, продължило над 20 години, явно, непрекъснато, спокойно и със съзнанието на другите съсобственици. По делото не се
установи родителите на ищците или самите ищци да са имали някакви претенции към
тази сграда, свързани със собствеността й. Този извод се подкрепя и от
декларираното от ищците по отношение на собственстта в този имот, а именно пред
служителите на Община – Свиленград са декларирали като съсобствени жилище от 47
кв.м. (което несъмнено не е процесната сграда от 87 кв.м.) и дворното место.
Следва да се посочи, че факта, че една сграда е незаконна не я изключва като
предмет по дела за делба, тъй като в тези производства следва да се включат и
поделят, т.е. да се ликвидира собствеността, по отношение на всички налични на
место сгради – законни или незаконни.
С оглед посоченото по отношение на периода на
реализиране на ремонтите по сградата от 87 кв.м. (от 1995 година до 2000
година) оспорването по отношение на Декларацията по § 16 от ЗУТ е
неоснователно.
Видно от основното и допълнителното
заключения на вещото лице Д., които Съдът кредитира като добросъвестно
изготвени, съобразно поставените задачи и от лице с необходимата компетентност,
става ясно, че отразените в КК на град Свиленград в ПИ с идентификатор №
65677.701.1556 сграда с идентификатор № 65677.701.1556.3 и сграда с
идентификатор № 65677.701.1556.4 представляват (са обособени като) едно
самостоятелно полумасивно жилище с отделен вход, състоящо се от три стаи, мивка
и бланя с тоалетна, а именно това, по отношение на което ответниците Т. твърдят
индивидуална собственост и което е описано в констативния НА от 2016
година.
Както вече бе посочено по-горе в настоящото
изложение правото
на собственост не се придобива по давност автоматично след изтичане на
определения в закона давностен срок. Необходимо е както бе посочено по-горе в
мотивите, владелецът да се позове на този придобивен способ, чрез процесуални средства - предявяване на иск или
възражение, или чрез снабдяване с констативен НА, като при наличието на такова позоваване
правните последици - придобиване на правото на собственост, се зачитат от
момента на изтичане на срока по чл. 79, ал. 1 от ЗСоб (в този смисъл ТР № 4 от 17.12.2012 година на ОСГК на ВКС), което ищците сториха със завеждане на настоящото дело.
По отношение на косвения съдебен
контрол с правно основание чл. 17, ал. 2 от ГПК:
В рамките на
настоящото гражданско производство не може да се преценява действителността на Удостоверение за търпимост с
регистрационен индекс И-5652 от 22.10.2015 година и да се постановяви диспозитив за това. Тази
констатация настоящата инстанция може да направи единствено по реда на косвения
съдебен контрол, на основание чл. 17, ал.
2, изречение първо от ГПК и за да се произнесе, Съдът съобрази
следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 17, ал. 2, изречение първо от ГПК, Съдът се произнася
инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали
те подлежат на съдебен контрол (, тъй като е безспорно, че
такъв не е осъществен по административен ред, то произнасянето по този
преюдициален въпрос в настоящия процес е допустимо). От тази
процесуалноправна норма се извлича служебната проверка, която може да бъде
проведена от Съда, пред който делото е висящо или това е т.нар. „косвен съдебен
контрол” за законосъобразност на оспорен административен акт.
Косвеният съдебен контрол е средство за обезпечаване законността в актовете и
действията на административните органи и за отстраняване недействителността на
административните актове. По отношение на косвения съдебен контрол е
без значение дали актът е индивидуален или нормативен, тъй като в този
обхват се поставят на преценка относно законосъобразността им всички
административни актове.
Спорът
между страните се свежда до отговор на въпроса търпима ли е сградата
от 87 кв.м., собственост на ответниците Т. или не. Предвид дадените разяснения и на основание чл. 17,
ал. 2 от ГПК, Съдът в настоящия случай следва да се
прецени законосъобразността на издаденото на ответниците
Т. Удостоверение за търпимост на основание § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ с
изискванията на строителните правила и норми. Ищците не са участвали в
административното производство по издаване на Удостоверението за търпимост на
процесната постройка, поради което последващият съдебен контрол за законосъобразност
по реда на чл. 17, ал. 2, предложение второ от ГПК Съдът следва да извърши в настоящето производство (така в Решение № 238/17.05.2012
година на ВКС, ГК, І г.о. по гр.д.№ 1081/2011 година). Удостоверението за
търпимост на незаконен строеж установява само благоустройствената допустимост
на строежа от гледище на обществения интерес, но когато засяга правата на трети
лица, те могат да се защитят с негаторен иск (така в Решение № 74/09.07.2014 година
на ВКС, ГК, ІІ г.о. по гр.д.№ 6580/2013 година). Съдът следва да провери
съответствието с изискванията на устройствените закони на констатациите в Удостоверението
за търпимост на процесната постройка за установяване на обстоятелството дали е
била допустима по разпоредбите, които са действали към момента на построяването
й или по действащите разпоредби на ЗУТ, съгласно § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ (обн.ДВ
бр.82/2012 година, в сила от
26.11.2012 година). Преценката за
допустимост на сградата следва да се извърши по действащите правила и норми към
момента на ремонта – 1995 година – 2000 година, т.е. по ЗТСУ и ППЗТСУ. Съгласно
чл. 41, ал. 2, предложение последно от ЗТСУ (отм.) заварените строежи могат да
се поддържат само с необходими поправки и вътрешни преустройства, от което
следва, че ремонтът, свързан с поправка на покрива и направата на баня и
тоалетна в съществуваща тераса (навес) са търпимо отклонение според закона. Предвид
изложено Съдът счита възражението на ищците, че Удостоверението за търпимост по смисъла на § 16, ал. 1 от ЗУТ, издадено от Главния
архитект на Община – Свиленград, е незаконосъобразен индивидуален административен
акт
за неоснователно.
Изложените
аргументи мотивират Съда да приеме, че възражението по чл. 79 от ЗСоб, с което Т. и Я. Т. претендират
собственост върху сградата от 87 кв.м. въз основа на давностно владение и
наследство е доказано и като такова то се явява основателно, поради което
следва да се изключи от делбената маса по делото.
Процесният ПИ,
включително съществуващи към момента сгради в него с изключение на тази с площ
87 кв.м. са били
собственост на родителите на страните (с изключение на Я.Т.), а в последствие
на ищците и ответниците по делото. Я.Т. се явява съсобственик предвид
извършената сделка по покупко-продажба през 1995 година, което е станало по
време на брака й в първия ответник – Т.Т., което участва в сделката в
качеството на купувач. Поради което следва да се допусне делба на ПИ и на
наличните в него сгради с изключение на посочената съобразно допуснатото
изменение на искането, между страните при квоти: по 6/24 идеални части за всеки
от ищците, по 3/24 идеални части за първия и третия ответници и 6/24 идеални
части за първия и втория ответници в режим на СИО.
Съгласно
изложеното по-горе надлежно легитимирани като собственици на процесния недвижим
имот са страните по делото.
С оглед упражненото право на делба от
двама от тях, такава ще следва да бъде допусната при установените квоти.
Относно разноските:
Съгласно чл. 355 от ГПК в делбеното производство страните заплащат разноските съобразно стойността
на дяловете им, т.е. същите се определят с Решението по извършване на
делбата. По
аргумент от противното ако искът за делба бъде отхвърлен, разноските следва да
бъдат присъдени с Решението още в първата фаза.
По делото се констатираха действително
направени разноски от ищците в общ размер на 1 667.50 лв. за
адвокатски хонорар, за държавна такса за образуване на делото, за
удостоверение, за АГКК, за удостоверение за наследници, за съдебни
удостоверения, за преписи и за депозит на вещото лице; а от ответниците
Т. – 1 002 лв. за адвокатско
възнаграждение,
за депозит на вещото лице и за комисионна на банката и за ответника Г.Б. – 600
лв. за адвокатски хонорар съобразно представените Списъци на разноските. В
короците на делото са налични доказателства за платена държавна такса в размер
на 0.70 лв. за препис, но същата е заплатена от адвокат К., а по делото няма
данни тази сума да й е била дадена от ответниците, поради което не подлежи на
присъждане.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва в полза на ответниците Т. да се присъдят част от направените по делото разноски в размер на 835 лв. и на ответика Г.Б. – в размер на 500 лв., които следва да се заплатят от ищците; а искането на ищците за присъждане на разноски следва да бъде оставено без
уважение.
Относно
държавната такса:
Ищците
следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса съгласно чл. 9 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 100 лв.
с оглед сложността на делото и отхвърляне частично на иска за делба. Ищците
дължат и 5 лв. държавна такса в случай на служебно издаване на Изпълнителен
лист.
С оглед на изложеното,
Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 194, ал. 3,
вр.ал. 2,
вр.чл. 193, ал. 2 от ГПК, по заявеното от Е.Х.А. и Щ.Х.Щ. оспорване
на истинността на НА за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение и наследство № 152, том ІІ, рег.№ 1787, дело № 282/2016 година на
Митко Митев – Нотариус с рег.№ 420 по Регистъра на Нотариалната камара на
Република България; Скица № 454/05.04.2016 година, Скица на ПИ №
15-272008-12.06.2017 година и Скица на сграда № 15-272024-12.06.2017 година, приложени към Отговора на исковата молба ответниците Т.Х.Т. и Я.Г.Т., че не е доказано.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 194, ал. 3, вр.ал. 2, вр.чл. 193, ал. 2
от ГПК, по заявеното от Т.Х.Т., Я.Г.Т. и Г.Х.Б., оспорване на истинността
на Скица № 454/05.04.2016 година, Скица на ПИ №
15-73195-21.02.2017 година, Скица на сграда № 15-73198-21.02.2017 година и
Скица на сграда № 15-73202-21.02.2017 година, приложени към Исковата молба, че не е доказано.
ДОПУСКА извършването на съдебна делба МЕЖДУ:
Е.Х.А. с
ЕГН ********** ***,
Щ.Х.Щ. с ЕГН ********** ***,
Т.Х.Т. с ЕГН ********** ***,
Я.Г.Т. с ЕГН ********** *** и
Г.Х.Б. с ЕГН ********** ***№ 2,
НА
СЛЕДНИЯ НЕДВИЖИМ ИМОТ: ПИ с идентификатор 65677.701.1556, находящ се
в град Свиленград, област
Хасково по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-107/13.12.2016
година на Изпълнителен
директор на АГКК, с адрес на ПИ: град Свиленград, п.к.6500, ул.„Крайречна” № 25, с площ 462 кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: имот пл. номер
1556, кв. 72,
парцел XIX, със съседи: ПИ с
идентификатори 65677.701.9007, 65677.701.1557, 65677.701.2865, 65677.701.1558,
65677.701.1559 и
65677.701.1555, ведно с посроените в имота: СГРАДА на 1 етаж с площ 34 кв.м.,
представляваща западната част от „историческа сграда” със стар идентификатор
65677.701.1556.1, цялата
със застроена площ 57 кв.м., брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, номер по
предходен план: няма, СТРАДА
на 1 етаж с площ 25 кв.м., представляваща източната част от „историческа
сграда” със стар идентификатор 65677.701.1556.2 и ПАЯНТОВА ПОСТРОЙКА - навес с площ 10 кв.м.;
ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ:
- 6/24
идеални части за Е.Х.А.,
- 6/24 идеални части за Щ.Х.Щ.,
- 3/24 идеални части за Т.Х.Т.,
- 3/24 идеални части
за Г.Х.Б. и
- 6/24 идеални части в режим на СИО
за Т.Х.Т. и Я.Г.Т..
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения
Е.Х.А. с ЕГН ********** *** и Щ.Х.Щ. с ЕГН ********** ***,
против Т.Х.Т. с ЕГН ********** ***, Я.Г.Т. с ЕГН ********** *** и Г.Х.Б. с ЕГН ********** ***№ 2, иск за ДЕЛБА на СГРАДА с
идентификатор 65677.701.1556.3 със застроена площ 24 кв.м. (23.49 кв.м.
според заключението на вещото лице), брой етажи 1, предназначение: жилищна
сграда-еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма и СГРАДА с
идентификатор 65677.701.1556.4 със застроена площ 63 кв.м. (63.28 кв.м.
според заключението на вещото лице), брой етажи 1, предназначение: жилищна
сграда-еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма,
които две сгради представляват едно полумасивно жилище с обща площ 87 кв.м.
ОСЪЖДА Е.Х.А. с ЕГН ********** *** и Щ.Х.Щ. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на Т.Х.Т. с ЕГН ********** *** и Я.Г.Т. с ЕГН ********** ***, сумата от 835 лв. (осемстотин тридесет и пет лева),
представляваща разноските по делото.
ОСЪЖДА Е.Х.А. с ЕГН ********** *** и Щ.Х.Щ. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на Г.Х.Б. с ЕГН ********** ***№ 2,
сумата от 500
лв. (петстотин
лева), представляваща разноските по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е.Х.А. с ЕГН ********** *** и Щ.Х.Щ. с ЕГН ********** ***, за
присъждане на разноски по делото.
ОСЪЖДА Е.Х.А. с ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на Съдебната власт по
сметка на Районен съд – Свиленград сумата от 50
лв. (петдесет лева), представляваща дължима
държавна такса в производство по гр.д.№ 201/2017 година по описа на Районен съд – Свиленград,
ведно
с 5 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Щ.Х.Щ.
с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд – Свиленград сумата от 50 лв. (петдесет лева), представляваща
дължима държавна такса в производство по гр.д.№ 201/2017 година по описа на Районен съд – Свиленград,
ведно
с 5 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизането в сила на Решението делото
да се докладва с оглед насрочването му за продължаване на делбеното
производство във втората фаза по извършването на делбата.
Препис от настоящото Решение да се
връчи на страните по делото на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)