№ 4505
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Т.а
като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело
№ 20241100507796 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С решение № 18653/13.11.2023 г., постановено по гр. д. № 59983/2022
г. на Софийски районен съд, 76-и състав е постановено следното:
Л. Р. К. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 265,94
лв. – главница за доставена в периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г. топлинна
енергия в имот с абонатен № 240704, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от
54,55 лв. обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода от
15.09.2020 г. до 13.10.2022 г., сумата от 14,33 лв., представляваща главница за
предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.11.2019 г. до
м.04.2021 г. и сумата от 3,03 лв. – лихва за забава за периода от 31.10.2019 г.
до 13.10.2022 г., като исковете са отхвърлени за разликата до пълния
предявен размер и за периода от м.09.2019 г. до м.11.2019 г., като
неоснователни.
Л. Г. Д. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 132,97
лв. – главница за доставена в периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г. топлинна
енергия в имот с абонатен № 240704, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от
1
27,27 лв. – обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода от
15.09.2020 г. до 13.10.2022 г., сумата от 7,17 лв., представляваща главница за
предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.11.2019 г. до
м.04.2021 г. и сумата от 1,51 лв. – лихва за забава за периода от 31.10.2019 г.
до 13.10.2022 г., като исковете са отхвърлени за разликата до пълния
предявен размер и за периода от м.09.2019 г. до м.11.2019 г.
Р. Г. Д. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 132,97
лв. – главница за доставена в периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г. топлинна
енергия в имот с абонатен № 240704, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от
27,27 лв. – обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода от
15.09.2020 г. до 13.10.2022 г., сумата от 7,17 лв., представляваща главница за
предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.11.2019 г. до
м.04.2021 г. и сумата от 1.51 лв. – лихва за забава за периода от 31.10.2019 г.
до 13.10.2022 г., като исковете са отхвърлени за разликата до пълния
предявен размер и за периода от м.09.2019 г. до м.11.2019 г.
С решението е разпределена и отговорността за разноски между
страните, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците са осъдени да
заплатят на ищеца сумите както следва: в тежест на Л. Р. К. – 349,23 лева; в
тежест на Л. Г. Д. – 174,56 лева и в тежест на Р. Г. Д. – 174,56 лева. На
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв пък ищецът е осъден да заплати в полза на адв. В.
Т. сумата от 0,66 лева за адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство, както и по 0,13 лева разноски в полза на Л. Г.
Д. и Р. Г. Д..
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД,
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
В хода на първоинстанционното производство е постановено и
определение № 18830/02.05.2024 г. на СРС, 76-и състав, с което е оставена
без уважение молба с вх. № 349662/05.12.2023 г., подадена от Л. Д., Р. Д. и Л.
Д. чрез адв. В. Т. за изменение в частта за разноските по чл. 248 ГПК на
решение № 18653/13.11.2023 г., постановено по гр.д. № 59983/2022 г. по описа
на СРС, 76 с-в.
Срещу така постановеното решение в частта, с която са осъдени Л. Д.
и Р. Д. е постъпила въззивна жалба от последните, подадена чрез адв. В. Т.,
с оплаквания, че съдебният акт е неправилен и необоснован в обжалваната
част. Според въззивниците неправилно решаващият съдебен състав е приел,
че същите са потребители на топлинна енергия за процесния недвижим имот и
период, тъй като макар като наследници на Донка Д. да са придобили идеални
части от правото на собственост, по делото е установено, че партида за
топлоснабдения имот е заявена за откриване само от Л. К., като последната е
поискала откриване на партида на свое име за целия имот. Ето защо намират,
че потребител на топлинна енергия за процесния недвижим имот е само
третият ответник по делото – Л. К., а по отношение на тях претенцията е
неоснователна. Считат, че доколкото не дължат главното вземане за топлинна
енергия, то не дължат и претендираните суми за дялово разпределение и
обезщетения за забава върху двете главници. Предвид изложеното е отправена
2
молба до настоящата инстанция за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част и постановяване на такова, с което исковите претенции
срещу Л. Д. и Р. Д. да бъдат отхвърлени.
В законоустановения срок въззиваемата страна „Топлофикация
София“ е депозирала отговор на въззивната жалба, с който оспорва
същата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, а
постановеното първоинстанционно решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Страната претендира и разноски за настоящото
производство.
По делото е постъпила и частна жалба от Л. Д., Р. Д. и Л. Д. срещу
горецитираното определение, с което е оставена без уважение молба на
жалбоподателите с правно основание чл. 248 ГПК. Според последните
районният съд неправилно е определил дължимата държавна такса по делото,
тъй като намират, че в случая са предявени два иска – един главен за главница
за топлинна енергия и за дялово разпределение и един акцесорен иск – за
обезщетение за забава, поради което считат, че дължимата държавна такса в
случая е в размер на 100 лева, а не както съдът е приел – 300 лева. Ето защо е
отправена молба до въззивния съд за отмяна на обжалваното определение и
изменяне на първоинстанционното решение в частта за разноските, като
размерът им бъде намален.
В законоустановения срок от насрещната страна „Топлофикация
София“ ЕАД е постъпил отговор на частната жалба, с който е взето
становище за неоснователност на същата, поради което се моли да бъде
оставена без уважение.
От третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не е постъпило
становище по жалбите.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението в частта, с която е осъдена
ответницата Л. Р. К., както и частта, с която исковите претенции са
отхвърлени, не се обжалва и е влязло в сила, поради което не е предмет на
настоящото въззивно производство. При извършена проверка по реда на чл.
269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е
валидно, а в обжалваната част е и допустимо.
По отношение на неговата правилност настоящият съдебен състав
намира следното:
Районният съд е бил сезиран с обективно и субективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за плащане на стойността на доставена топлинна енергия
3
за битови нужди за имот в сграда – етажна собственост, за възнаграждение за
дялово разпределение и обезщетение за забава за плащане на същите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, а съгласно дадената в пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
„битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно,
купувач и страна по сключения договор за доставка на топлинна енергия до
процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено вещно
право на ползване, поради което и то е задължено да заплаща продажната цена
за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Облигационното правоотношение за битови нужди със собственика или
вещния ползвател на недвижимия имот възниква по силата на закона, а не въз
основа на индивидуален договор с клиентите на топлинна енергия. Общите
условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 ЗЕ и
следователно договорът за продажба на топлинна енергия на клиенти на
топлинна енергия се счита сключен с конклудентни действия. Поради тази
причина за възникването на облигационното правоотношение не е необходимо
сключването на индивидуален договор.
В конкретния случай от представения по делото препис от Заповед №
РД-41-1321/25.10.1988 г. се установява, че гараж № *********, ж.к. „Вълчо
Иванов“ е даден в обезщетение на Р. А.Б. – наследодател на Л. К. и Д.Д.
съгласно удостоверение за наследници, приложено на л. 10 от
първоинстанционното дело. По делото е представено и удостоверение от
Столична община, район „Илинден“, видно от което ж.к. „Вълчо Иванов“ е с
нов административен адрес – ж.к. „Света Троица“.
От удостоверение за наследници на Д.Р. Д. се установява, че последната
е починала на 19.03.2022 г., като е оставила за свои наследници ответниците
по делото – Л. Д. и Р. Д.. При липсата на данни същите да са се разпоредили с
притежаваните от тях идеални части върху недвижимия имот, както и при
липсата на оспорване на това обстоятелство, съдът приема, че двамата
ответници са придобили право на собственост върху идеални части от
процесния недвижим имот.
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти се явяват предполагаемите според
закона клиенти на топлинна енергия за битови нужди, но няма пречка клиенти
на топлинна енергия за битови нужди да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
4
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.
В мотивите на цитираното тълкувателно решение е разгледана
хипотезата, в която когато топлоснабденият имот е жилище, притежавано в
режим на съпружеска имуществена общност, при предоставянето му след
развода със съдебно решение за ползване на единия от бившите съпрузи по
силата на чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК по силата на наемно правоотношение. В този
случай, съгласно дадените в тълкувателния акт разяснения, ако ползващият
бивш съпруг сключи писмен договор при публично известни общи условия с
топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална
партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна
енергия за битови нужди освен за своята идеална част от имота и за другата
идеална част, притежавана от другия бивш съпруг, поради което дължи на
топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди за цялото жилище.
Тази хипотеза е идентична с хипотезата на възникнала обикновена
съсобственост върху топлоснабденото жилище при наследяване, в който
случай е възможно само единият съсобственик да сключи писмен договор с
топлопреносното предприятие за целия имот и тогава само той се явява
задължено лице за заплащане на цената на доставяната в обекта топлинна
енергия.
На л. 13 от делото на СРС е приета молба-декларация, подадена от
третата ответница по делото Л. Р. К., адресирана до „Топлофикация София“
ЕАД, с която моли да й бъде открита партида на следния адрес: ж.к. „Света
********* като с декларация, находяща се на л. 14 от делото на СРС
декларира, че ще използва недвижимия имот за жилищни нужди на членове от
семейството й. Молбата декларация по своята правна същност представлява
извънсъдебно признание, че ответницата Л. К. е поискала откриването на
партида. Нещо повече, молбата декларация по своето правно естество
представлява предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на
топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление, входирал го е
при себе си, открил е партида и е продължил да доставя топлинна енергия до
процесния апартамент, ищцовото дружество е приело предложението на Л. К.
за сключване на договор за топлинна енергия, в който смисъл е и цитираното
по-горе тълкувателно решение. Следователно в настоящия случай е
ирелевантно, че другите двама ответници са били съсобственици на
процесния недвижим имот, тъй като чрез изразената от Л. К. воля е породено
облигационно правоотношение между нея и ищцовото дружество. Ето защо
между Л. К. и ищцовото дружество е възникнало правоотношение по договор
за покупко-продажба на топлинна енергия, поради което страна по това
правоотношение през релевантния период е била именно Л. К. и тя е носител
на всички правни задължения за заплащане на доставената топлинна енергия
до процесния имот – след 23.01.2001 г., т. е. включително и за исковия период.
В тази връзка не е възникнало продажбено отношение между Л. Д. и Р. Д. с
5
„Топлофикация София“ ЕАД, поради което предявените спрямо последните
две лица искове са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Поради разминаване в крайните изводи на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната част,
като вместо него бъде постановено такова, с което исковете срещу Л. Д. и Р. Д.
да бъдат отхвърлени.
По частната жалба:
Единственото оплакване на частните жалбоподатели касае въпроса дали
правилно районният съд е определил дължимата държавна такса по исковете.
В случая според настоящия съдебен състав районният съд е бил сезиран с
общо 6 на брой обективно и субективно кумулативно съединени искове. Това
е така, тъй като ответниците са общо трима и срещу всеки от тях исковата
претенция е отделна, по която на самостоятелно основание се дължи
държавна такса в минимален размер от 50 лева предвид цената на всеки от
отделните искове. С оглед изхода на спора районният съд е разпределил
отговорността за разноски съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част
от исковете, като не е имало основание за намаляване на разноските поради
прекомерност. Ето защо въззивният съд намира, че правилно молбата на
ответниците за изменение на решението в частта за разноските е била
оставена без уважение от районния съд, поради което обжалваното
определение следва да бъде потвърдено, а частната жалба срещу него –
оставена без уважение.
По отговорността за разноски съдът намира следното:
При този изход на спора решението на първоинстанционния съд следва
да бъде отменено и в частта, с която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответниците Л. Д. и Р. Д. са осъдени да заплатят разноски в полза на ищеца.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците следва да бъдат присъдени по
още 49,87 лева – разноски в исковото производство предвид отхвърляне на
предявените срещу тях искове в цялост.
На основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК и предвид основателността на
въззивната им жалба, на ответниците се следват направените в хода на
настоящото производство разноски в общ размер от 55 лева за държавна такса
по въззивната жалба. Предвид неоснователността на частната им жалба,
разноските за заплатена държавна такса по нея, следва да останат за тяхна
сметка.
Предвид цената на всеки от отделните искове и разпоредбата на чл. 280,
ал. 3 ГПК, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 18653/13.11.2023 г., постановено по гр. д. №
59983/2022 г. на Софийски районен съд, 76-и състав В ЧАСТТА, С
КОЯТО Л. Г. Д. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 132,97
6
лв. – главница за доставена в периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г. топлинна
енергия в имот с абонатен № 240704, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от
27,27 лв. – обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода от
15.09.2020 г. до 13.10.2022 г., сумата от 7,17 лв., представляваща главница за
предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.11.2019 г. до
м.04.2021 г. и сумата от 1,51 лв. – лихва за забава за периода от 31.10.2019 г.
до 13.10.2022 г., КАКТО И В ЧАСТТА, С КОЯТО Р. Г. Д. е осъден да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 132,97 лв. – главница за доставена в
периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г. топлинна енергия в имот с абонатен №
240704, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2022 г.
до изплащане на вземането, сумата от 27,27 лв. – обезщетение за забава в
погасяване на главния дълг за периода от 15.09.2020 г. до 13.10.2022 г., сумата
от 7,17 лв., представляваща главница за предоставена услуга дялово
разпределение за периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г. и сумата от 1.51 лв. –
лихва за забава за периода от 31.10.2019 г. до 13.10.2022 г., КАКТО И В
ЧАСТТА, С КОЯТО Л. Г. Д. е осъдена да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 174,56 лв.,
представляваща разноски по делото пред СРС, КАКТО И В ЧАСТТА, С
КОЯТО Р. Г. Д. е осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 174,56 лв., представляваща разноски по
делото пред СРС,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК
********* с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за осъждане на ответниците Л. Г. Д. с ЕГН ********** и Р. Г. Д. с ЕГН
********** да заплатят на ищеца следните суми: по 132,97 лв. – главница
за доставена в периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г. топлинна енергия в имот,
представляващ гараж № 15, находящ се в ж.к. „*********, с аб. № 240704,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2022 г. до
изплащане на вземането; по 27,27 лв. – обезщетение за забава в погасяване на
главния дълг за периода от 15.09.2020 г. до 13.10.2022 г.; по 7,17 лв.,
представляваща главница за предоставена услуга „дялово разпределение“ за
периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г. и по 1,51 лв. – лихва за забава в
плащане на цената а услуга „дялово разпределение“ за периода от 31.10.2019 г.
до 13.10.2022 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 171748/27.05.2024 г.
на Л. Г. Д., Р. Г. Д. и Л. Р. К. срещу определение № 18830/02.05.2024 г.,
постановено по гр. д. № 59983/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 76-и
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“
ЕАД с ЕИК ********* да заплати на Л. Г. Д. с ЕГН ********** сумата от
49,87 лева – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“
ЕАД с ЕИК ********* да заплати на Р. Г. Д. с ЕГН ********** сумата от
49,87 лева – разноски в исковото производство.
7
ОСЪЖДА на основание чл. 273, вр чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация
София“ ЕАД с ЕИК ********* да заплати на Л. Г. Д. с ЕГН ********** и Р.
Г. Д. с ЕГН ********** сумата от общо 55 лева – разноски, направени в хода
на въззивното производство.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД,
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8