Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ….                                              13.11.2019 г.                           град К.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

К. районен съд                                                          II граждански състав

На четвърти ноември                                      година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав                                                           

                                                                               

                                                                    

                                                             

                                                                    Председател: С.Г.

                                                      

 

 

Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията Г. гражданско дело № 1530 по описа за 2019 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл. 327 от Търговския закон ТЗ/.

 

В исковата молба управителят на ищцовото дружество А. Е. излага следните фактически обстоятелства: Договорни отношения м/у страните - По сключени търговски сделки за продажба на стоки от 19.04.2016 г. ищецът /като продавач/ е изпълнил към ответника /като купувач/ доставки на стоки (хидравлични изделия, части и детайли), както следва: Доставка на стоки по фактура № г. на стойност 229,28 лева с ДДС; Доставка на стоки по фактура № г. на стойност 4 569,44 лева с ДДС.

            Заявява, че доставените стоки са получени от ответника в склада на ищеца в гр. К.. Общата стойност на доставените от ищеца на ответника стоки по описаните две фактури възлиза на 4 798,72 лева. Съгласно чл. 303а, ал. 4 и чл. 327, ал. З от ТЗ, паричното задължение по процесните две фактури следвало да бъде изпълнено от ответника към ищеца в 14-дневен срок от получаване на доставките.

С банков превод ответникът е платил на 13.06.2016 г. по банкова сметка ***,00 лева, представляваща част от дължимата цена по посочената в т. 1.2 от исковата молба доставка, цялата със стойност 4 569,44 лева. Сочи, че след извършеното на 13.06.2016 г. частично плащане, задължението на ответника към ищеца по извършените две доставки по т.1 от исковата молба възлиза на обща стойност 2 598.72 лева., включващо: задължение по фактура № г. в размер 229,28 лева; задължение по фактура № г. в размер 2 369,44 лева, след извършеното частично плащане от 2 200,00 лева.

Твърди, че въпреки, че купувачът-ответник е получил доставените му от ищеца Е.-ЕООД стоки по издадените 2 фактури по т.1 от исковата молба и въпреки настъпилите падежи на задълженията за плащане на цените на доставените му стоки, до сега ответникът-купувач не е платил на продавача-ищец Е.-ЕООД дължимата изискуема стойност на доставените стоки по посочените в т.1 от исковата молба две фактури в общ размер 2 598,72 лева. Поради изпадането му в забава, на основание чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи на ищеца върху просрочените главници от общо 2 598,72 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва. За период 3 години назад - от 30.05.2016 г. до подаване на настоящата искова молба в съда, дължимото от ответника обез­щетение по чл. 86 от ЗЗД възлиза на сумата 791.25 лева.

Сочи, че предмет на ИМ са обективно съединени осъдителни парични искове за присъждане на вземането за главница в общ размер на 2 598.72 лева по посочените две фактури и на вземането за обезщетение за забава на главницата за период от 3 години назад, в общ размер на 791,25 лева. Посочва банкова сметка:  ***:  ***, при „О." АД ; ВIС:.

Предвид гореизложените обстоятелства и наличния безспорен правен интерес Е. предявява обективно и кумулативно съединени осъ­дителни искове с правни основания по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД със следните петитуми:

"В.- П." ЕООД с ЕИК, със седалище и адрес ***, да бъде осъдено да плати на "Е." ЕООД с ЕИК, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: главница – в общ размер на сумата 2 598,72 лева, представляваща сбор на дължимите цени с ДДС за доставени стоки по следните фактури: доставка на стоки по фактура № г. с дължима стойност 229,28 лева; доставка на стоки по фактура № г. с дължима стойност 2369,44 лева, след частичното плащане на 2200,00 лева, ведно със законната лихва върху главницата 2 598,72 лева, считано от подаване на исковата молба в съда до издължаването на сумата и обезщетение за забава – в размер на законната лихва върху просрочената главница 2 598,72 лева за период 3 години: от 30.05.2016 г. до
30.05.2019 г. - до подаване на исковата молба, в размер на 791,25 лева. Претендира съдебните разноски в исковото производство.

 

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор ответника. 

 

В първото по делото съдебно заседание ищецът,  чрез процесуалния си представител адвокат Е. Д., е поискал постановяване на неприсъствено решение по спора.

 

С протоколно определение от 04.11.2019 г. съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено решение срещу ответника "В." ЕООД.

 

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

 

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представили писмен отговор. Ответникът е редовно призовани за съдебното заседание на 04.11.019 г., не изпраща процесуален представител, и не е направил искане делото да бъде гледано в тяхно отсъствие.

 

От разпореждането на съда от 03.06.2019 г. /лист 15 от делото/ и приложените към делото призовки е видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

 

Освен това, исковете се явяват вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.  

 

Представените с исковата молба писмени доказателства не са оспорени от ответника и доказват наличието на задължения по издадени фактури  за доставка на стоки.

По делото са представени като писмени доказателства: Извлечения от ТР за актуално състояние на страните; фактура № г.; фактура № г.; Извлечение за банков превод от 13.06.2016 г. на сума 2 200 лева; справка от лихвения калкулатор на НАП за изчисляване размер на законна лихва, които не са оспорени.

 

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението на същата се установява, че „В.“ ЕООД е включил фактури № г. и № г., издадено от „Е.“ ЕООД в дневник за покупки за месец април 2016 г. Ползвал е пълен данъчен кредит по въпросните два броя фактури. Лихвата за забава начислена върху неизплатената сума в размер на 2 598,72 лева от 30.05.2016 г. до деня на подаване на исковата молба – 30.05.2019 г. е в размер на 791,25 лева.

 

Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявеният иск бъде уважен изцяло.       

 

По отношение на претендираните от страната разноски, съдът възприема следното:

 

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски в размер  на   1 035,60  лева, представляващи заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за един адвокат.

 

Воден от горното и съобразно чл. 239 от ГПК, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА „В.” ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С. Ш., да заплати на „Е.“ ЕООД“ ООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя А. Е., сумата от 2 598,72 лева – главница, представляваща незаплатена цена за покупко – продажба на стоки по следните фактури: № г., с дължима стойност 229,28 лева; фактура № г., с дължима стойност 2 369,44 лева, след частично плащане на 2 200,00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.

 

ОСЪЖДА „В.” ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С. Ш., да заплати на „Е.“ ЕООД“ ООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя А. Е.  сумата от 791.25 лева представляваща обезщетение за забава върху главницата  за периода от 30.05.2016 г. до 30.05.2019 г.

 

ОСЪЖДА „В.” ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С. Ш. да заплати на „Е.“ ЕООД“ ООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя А. Е., сумата от 1 035,60 лева, представляващи направени по делото разноски.

           

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                     

 

 

 

                                Районен съдия: