Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 119

 

 

гр. София, 23.08.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІІІ-ти състав, в закрито заседание на двадесет и трети август две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ

 

като разгледа докладваното от съдията т.д. № 63 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

            Производството е по реда на чл.376 от ГПК.

„Т.М.Г.” ЕООД, ЕИК . е предявил срещу О.Б. иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 134 250 лева, представляваща дължим остатък от мораторна неустойка в общ размер на 164 250 лева по чл.12 от договор за изработка № BG161PO001/3.1-03/2010/045-D01/09.01.2014 год. с предмет „Доставка на костюми и доставка и монтаж на декори и озвучителна техника за публичност на атракция „Последните дни на Иван Шишман”, сключен между страните, за забава в плащането на възнаграждението по договора от 75 048 лева за периода от 05.10.2014 год. до 03.10.2017 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска, 19.05.2019 год., до окончателното й заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че с влязло в законна сила на 08.01.2019 год. решение № 13/15.01.2018 год. на СОС по т.д. № 202/2017 год. ответникът О.Б. бил осъден да му заплати на осн. чл.266, ал.1 от ЗЗД сумата от 75 048 лева, представляваща остатък от дължима главница – възнаграждение по договор за възлагане на обществена поръчка № BG161РО001/3.1-03/2010/045-D01/09.01.2014 год., с предмет „Доставка на костюми и доставка и монтаж на декори и озвучителна техника за публичност на атракция „Последните дни на Иван Шишман” и на осн. чл.92, ал.1 от ЗЗД – сумата от 30 000 лева, представляваща част от общо дължима сума в размер на 164 205.02 лева за неустойка по чл.12 от горния договор, начислена върху стойността на главницата от 75 048 лева за периода от 05.10.2014 год. до 03.10.2017 год. – датата на предявяване на исковете по т.д. № 202/2017 год. на СОС.

Твърди, че решението на СОС, постановено по предявения частичен иск, е формирало СПН относно общите правопораждащи факти на спорното право – сключения между страните договор, изпълнението му от страна на ищеца, незаплащането на договореното възнаграждение в срок от страна на ответника и дължимост на неустойката.

С оглед приключване на производството по така предявения частичен иск ищецът с настоящата и.м. предявява иска си по чл.92, ал.1 от ЗЗД за разликата до пълния му дължим размер, който определя на 164 250 лева. Сочи, че чл.12 от договора предвижда мораторна неустойка при забавено плащане на цената на договора /с повече от 20 дни/ в размер на 0.2 % на ден от стойността на забавеното плащане; последното е в размер на 75 048 лева, а забавата е за периода от 05.10.2014 год. до 03.10.2017 год.

Препис от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника, който в срока по чл.367, ал.1 от ГПК е подал писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил иска като неоснователен, взел е становище по обстоятелствата, на които се основава и е направил възражения срещу тях. С отговора е направено възражение за нищожност на договорната клауза за неустойка поради нейната прекомерност, тъй като излиза от присъщите й функции и цели единствено обогатяване на
изпълнителя по договора за изработка.

Ответникът също претендира направените по делото разноски.

С определение от 26.06.2019 год. съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните и като е приел, че с размяната на книжата същите са представили всички доказателства, на които се позовават и са изложили всички доводи в подкрепа на исканията си, не се налага изслушването им в открито съдебно заседание, на осн. чл.376, ал.1 от ГПК е дал ход на делото за разглеждане в закрито заседание, като е определил срок на страните за представяне на писмени защити и реплики. В определения от съда срок страните са представили писмени защити, с които са приповторили доводите си от исковата, допълнителната искова молба, писмения отговор и допълнителния отговор.

С определение от 18.07.2019 год. съдът на осн. чл.376, ал.3 от ГПК е определил датата 23.08.2019 год., на която ще обяви решението си, от която ще тече срокът за обжалване на същото.

            Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

 

            Видно от представеното с и.м. в заверен препис влязло в законна сила на 08.01.2019 год. решение № 13/15.01.2018 год. на СОС по т.д. № 202/2017 год., ответникът по делото О.Б. е бил осъден да заплати настоящия ищец „Т.М.Г.” ЕООД, ЕИК. –

- на осн. чл.266, ал.1 от ЗЗД – сумата от 75 048 лева, представляваща остатък от дължима главница – възнаграждение по договор за възлагане на обществена поръчка № BG161РО001/3.1-03/2010/045-D01/09.01.2014 год., с предмет „Доставка на костюми и доставка и монтаж на декори и озвучителна техника за публичност на атракция „Последните дни на Иван Шишман” и

- на осн. чл.92, ал.1 от ЗЗД – сумата от 30 000 лева, представляваща част от общо дължима сума в размер на 164 205.02 лева за неустойка по чл.12 от горния договор, начислена върху стойността на главницата от 75 048 лева за периода от 05.10.2014 год. до 03.10.2017 год. – датата на предявяване на исковете по т.д. № 202/2017 год. на СОС.

С оглед приключване на производството по т.д. № 202/2017 год. на СОС по така предявения частичен иск за неустойка ищецът с настоящата и.м. предявява иска си по чл.92, ал.1 от ЗЗД за разликата до пълния му дължим размер, който определя на 164 250 лева.

Видно от цитирания с горното решение на СОС договор за възлагане на обществена поръчка № BG161РО001/3.1-03/2010/045-D01/09.01.2014 год., представен и с настоящата и.м., с чл.12 страните са договорили мораторна неустойка при забавено плащане на цената на договора /с повече от 20 дни/ в размер на 0.2 % на ден от стойността на забавеното плащане. С влязлото в законна сила решение на СОС е прието, че стойността на забавеното плащане е в размер на 75 048 лева /остатъкът от дължимата главница по договора/, а забавата е за периода от 05.10.2014 год. до 03.10.2017 год.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

 

            Предявеният иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД е доказан по основание и до размер от 134 209.40 лева.

Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право – т.2 от ТР № 3/22.04.2019 год. на ВКС по т.д. № 3/2016 год., ОСГТК.

Съгласно приетото в горното тълкувателно решение силата на пресъдено нещо на решението, постановено по иска за защита на правото в пълния му обем, препятства последващото твърдение на ищеца, че вземането му е по-голямо, възражението на ответника, че то е по-малко, както и последващите твърдения и възражения на ответника, че вземането се дължи на друго основание, съответно друго материално правоотношение. Задължението за неоспорване се отнася до всеки елемент на установеното или отречено от съда спорно право – не само до неговия размер, но и до основанието и правната му квалификация. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.

След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация.

След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано.

Правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин.

            От цитираното по-горе е видно, че наведеното от ответника с отговора на и.м. възражение за нищожност на договорната клауза за неустойка поради нейната прекомерност е преклудирано и не може да се обсъжда. С оглед постановеното с влязлото в сила предходно решение на СОС по предявения частичен иск за неустойка настоящият съдебен състав може и следва да обсъжда единствено дали разликата до пълния размер на вземането за неустойка, която не е била предявена с първоначалния иск, не е била погасена, както и да определи размера на тази разлика – последното не се обхваща от СПН, доколкото не е било предмет на частичния иск.

            В настоящото производство в доказателствена тежест на ответника е да установи, ако излага такива твърдения, че вземането е било погасено, а такива доводи не са изложени, съответно не са сочени доказателства за горното; ответникът не е направил и възражение за погасяване на вземането по давност, поради което съдът приема, че вземането на ищеца по договора за мораторна неустойка съществува – до размер от 134 209.40 лева.

По отношение на дължимия пълен размер на неустойката както ищецът с настоящата и.м., така и съдът в решението си по т.д. № 202/2017 год. на СОС са допуснали аритметични грешки при определянето й – в размер съотв. на 164 250 лева /в исковата молба/ и на 164 205.02 лева /в решението на СОС/. Дължимата неустойка по чл.12 от договора възлиза на 150.10 лева на ден – 0.2 % на ден от стойността на забавеното плащане или 0.2 % от 75 048 лева. Забавата е общо 1 094 дни за периода от 05.10.2014 год. до 03.10.2017 год. /2016 година е високосна/, поради което 1 094 дни х 150.10 лева на ден = 164 209.40 лева, което съставлява пълният дължим размер на неустойката по договора. След приспадане на сумата от 30 000 лева по уважения частичен иск по т.д. № 202/2017 год. на СОС дължимата на ищеца неустойка до пълния й размер възлиза на 134 209.40 лева, която сума съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца, ведно със законната лихва, считано от предявяване на настоящия иск, 19.05.2019 год., до окончателното й заплащане. Искът следва да се отхвърли като неоснователен за разликата от така уважения до пълния му предявен размер от 134 250 лева.

            С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част на иска – 9 577.10 лева от общо направени разноски в размер на                9 580 лева – внесена ДТ в размер на 5 370 лева /вносна бележка на л.64 от делото/ и заплатен адвокатски хонорар в размер на 4 120 лева /договор за правна помощ на л.54 и преводно нареждане на л.101 от делото/.

Тъй като ответникът е представляван по делото от служител в правен отдел с юридическо образование /подал отговора на и.м./, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение, определено съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, е в максималния размер от Наредбата – 300 лева, което в случая следва да бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто, доколкото материалният интерес е над 10 000 лева, т.е. така определеното от съда възнаграждение е в размер на 450 лева. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 0.14 лева, съставляваща разноски – възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК, съразмерно с отхвърлената част на иска. Ответникът не е направил други разноски по делото.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на осн. чл.92, ал.1 от ЗЗД О.Б. да заплати на „Т.М.Г.” ЕООД, ЕИК . сумата от 134 209.40 лева /сто тридесет и четири хиляди двеста и девет лв. и четиридесет ст./, представляваща дължим остатък от мораторна неустойка в общ размер на 164 209.40 лева по чл.12 от договор за изработка № BG161PO001/3.1-03/2010/045-D01/09.01.2014 год. с предмет „Доставка на костюми и доставка и монтаж на декори и озвучителна техника за публичност на атракция „Последните дни на Иван Шишман”, сключен между страните, за забава в плащането на възнаграждението по договора от 75 048 лева за периода от 05.10.2014 год. до 03.10.2017 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.05.2019 год. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта му за разликата между 134 209.40 лева до пълния му предявен размер от 134 250 лева /сто тридесет и четири хиляди двеста и петдесет лв./.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК О.Б. да заплати на „Т.М.Г.” ЕООД, ЕИК . сумата от 9 577.10 лева /девет хиляди петстотин седемдесет и седем лв. и десет ст./, съставляваща разноски съобразно уважената част на иска.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК „Т.М.Г.” ЕООД, ЕИК . да заплати на О.Б. сумата от 0.14 лева /четиринадесет ст./, съставляваща определено от съда възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК съразмерно с отхвърлената част на иска.

Решението на осн. чл.376, ал.3 от ГПК подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от днес.

 

 

СЪДИЯ :