Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 23
29.01.2020г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на осми януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Хайгухи
Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева
при секретаря Дорета Атанасова и в присъствието на
прокурор Делчо Лавчев при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 1316 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от А.Т.Т., роден на ***г. в Р Гърция, с постоянен адрес:
Р Гърция, Орменио, подадена чрез адв. Х.Д.С., с посочен съдебен адрес:*** 15, срещу
Решение №154/04.11.2019г., постановено по АНД №632 по описа на Районен съд – Свиленград
за 2019г.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд било неправилно и незаконосъобразно. На първо място се излагат
съображения, че нито в акта, нито в наказателното постановление фигурирали собствено, бащино и фамилно име на
нарушителя, както и точния му адрес, достъп до които имали службите на МВР –
задължителни реквизити на наказателното постановление. Тези непълноти в
обстоятелствената част на наказателното постановление, което не съдържало
задължителни реквизити по чл.57, ал.1, т.4, предл. 1-во и 2-ро, водело до
отмяната му. На второ място се сочи, че от описанието в обстоятелствената част
не можело да се направи обоснован извод, че следва да се приложи нормата на
чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП, тъй като липсвали доказателства жалбоподателя да е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и
химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух. Словесното изписване
на нарушението не отговаряло и противоречало на словесното изписване на посочената
за нарушена законова разпоредба – чл.174 ал.1 т.2. Липсвало както описание в
обстоятелствената част, така и доказателства, че с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство била установена концентрация на алкохол
в кръвта над 0.8 на хиляда. Макар в допълнение административнонаказващият орган
да посочил, че в 23.17 ч. водача бил изпробван с техническо средство Дрегер
7510, което отчело 1.02 промила, освен, че часа не съвпадал със сочения час
/23.15 ч./, в който било извършено нарушение, не ставало видно на коя дата
техническото средство отчело 1.02 промила. Бил издаден и талон за медицинско
изследване с номер 0043065, което поставяло под въпрос и сочения от
техническото средство резултат от 1.02 промила. На трето място се навеждат
съображения, че наказателното постановление било неправилно и
незаконосъобразно, тъй като административнонаказващият орган следвало да се
произнесе с изричен акт по назначаването
на преводач, чиято самоличност да се опише точно, да се посочи от и на какъв
език ще се извърши превод, и в акта да бъде отразено участието му в
производството. В случая в АУАН не било удостоверено по никакъв начин
извършването на превод на текста, изписан на гръцки език от жалбоподателя.
Актът бил връчен лично на жалбоподателя срещу подпис, но липсвало отбелязване
същия да бил връчен при задължителното осигуряване на преводач от съответния
език, който владеел чужденецът, в случая, гръцки език. Навеждат се и доводи, че
лицето, което твърдяло, че е превеждало в административнонаказателното
производство, не владеело добре гръцки език – писмено и говоримо, в резултат на
което бил извършван неточен превод, ако такъв бил правен. Твърди се, че при
разпита в съдебно заседание същото превеждало забележката в талона „нямам
възражения“, докато действителното значение на написаното било „не давам кръв“,
видно от легализиран превод на направеното волеизявление. Видно било, че лицето
не притежава никаква диплома/сертификат за владеене на гръцки език, тъй като
такава не била предоставена. Твърди се, че административнонаказващият орган не
доказал, че осигурил надлежен превод от български език на гръцки и обратно – на
документите, предявени за подпис на жалбоподателя, което било в
доказателствената тежест на наказващия орган – с оглед осигуряване възможност
на упражняване правото на защита. Неспазването на законоустановената процедура
за назначаване на надлежен преводач било самостоятелно основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановление. На следващо място се сочи, че на
22.08.2019г. било образувано административнонаказателното производство срещу
жалбоподателя със съставянето на АУАН. Преди изтичането на срока за възражения
по чл.44, ал.1от ЗАНН, още на другия ден – на 23.08.2019г., било издадено
обжалваното наказателно постановление. Дори в АУАН жалбоподателят никъде
саморъчно не посочил, че няма възражения срещу АУАН, както и не ставало видно
дали изобщо бил запознат, че в 3 дневен срок има право на възражения, след като
нямало удостоверяване на превод върху АУАН и след като жалбоподателят не написал
саморъчно дали има или не възражения. Освен това, ако АУАН бил превеждан на
жалбоподателя, същия не бил преведен правилно, предвид обстоятелството, че
преводачът не владеел добре гръцки език. С неспазването на срока за възражения
по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на административнонаказващия орган,
жалбоподателят бил лишен от правото си на възражения и било нарушено правото му
на защита. На следващо място се оспорва приложения по делото списък – СИ,
преминали ПП, тъй като при направена
справка се установило, че Дрегер 7510 с фабричен номер ARBA .. не фигурирал в списъка. Във връзка с това обстоятелство било депозирано
Допълнение към писмена защита по АНД №632/2019г. с вх. №16941/29.10.2019г. На
04.11.2019г. в списъка фигурирал номера на дрегера, отчел такъв резултат, както
и фигурирал повтарящ се фабричен номер на Дрегер 7510, а именно фабр. № ARBA 0088, какъвто нямало при направената преди това
справка. Твърди се, че същото това техническо средство – собственост на ОДМВР
Хасково, не било минало проверка и същото било невалидно към дата 22.08.2019г.,
когато отчело 1.02 промила алкохол. И в резултат на това не би могло да се
приеме, че имало концентрация на алкохол в кръвта, както и че отчетения
резултат бил такъв. По подробно изложените съображения се моли за отмяна на
обжалваното решение и на наказателното постановление.
Ответникът – ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, редовно призован, не изпраща
представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за
неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на районния съд като
правилно и законосъобразно.
Касационната инстанция, като
обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното Решение № 154/04.11.2019г.,
постановено по АНД № 632/2019г., Районен съд - Свиленград е потвърдил Наказателно
постановление (НП) № 19-0351-000573 от 23.08.2019г., издадено от Началник РУ
към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, с което на Athanasios Theodoridis, роден на ***г. в Гърция с Паспорт №1498724, за
нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл.174 ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.
За да потвърди наказателното постановление,
районният съд е приел за установено извършването на описаното в АУАН и НП
административно нарушение. Посочил, че наказанието е правилно определено от
АНО.
Касационната инстанция намира обжалваното решение
за постановено при напълно и правилно изяснена фактическа обстановка. Съдът е
възприел относимите факти въз основа на допустими доказателствени средства,
събрани по изискуемия процесуален ред и е направил фактическите си изводи след
съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.
Настоящият състав счита за законосъобразен
извода на районния съд, че при провеждане на конкретната
административнонаказателна процедура не са допуснати съществени нарушения.
Както в АУАН, така и в наказателното постановление е направено достатъчно ясно
и точно описание на процесното нарушение, поради което не е възпрепятствано или
ограничено правото на защита на наказаното лице. Налице е съответствие между
АУАН и НП досежно описанието на санкционираното деяние, както и относно
законовите разпоредби, които са визирани за нарушени, а приложената санкционна
норма е съответстваща на описаното нарушение.
От събраните пред районния съд доказателства
безспорно се установява, че на 22.08.2019 г., около 23:15 часа по ПП – I – 8 при км 366+500 на кръстовището с ул.
„Кн. Б.“ в гр. С. посока Метан станция, наказаното лице управлява личния си лек
автомобил след употреба на алкохол, като в 23:17 часа водачът е изпробван с
техническо средство – Дрегер .. ARBA 0093, който отчел 1.02
промила.
Именно
такива факти се обективират в АУАН и в НП, като чрез осъществяването им безспорно
се нарушава разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, съгласно която на водача на
пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози.
Според разпоредбата на чл.174 ал.1 от ЗДвП, наказва
се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и
химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: 1. над 0,5 на хиляда
до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.; 2. над 0,8
на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.
Следва да се посочи, че пред районния съд, а
и пред настоящата инстанция не се ангажират доказателства, опровергаващи
констатациите на административно-наказващия орган относно така описаното в НП
нарушение. В тази връзка, предвид събраните по делото доказателства, се налага
несъмнения фактически извод, до който достига и районният съд, че в случая по
безспорен начин се установява извършено от наказаното лице нарушение на
изискването да не се управлява МПС след употреба на алкохол над определена
стойност. Несъмненост е налице и относно вината на така установения деец.
Касационната инстанция споделя изводите на
районния съд, че наложеното наказание е правилно и законосъобразно определено.
По никакъв начин не могат да се споделят
доводите на касатора, че в хода на
административно-наказателното производство е било нарушено правото на защита на
жалбоподателя. В обжалваното решение са обсъдени възраженията за допуснати
нарушения в процедурата по установяване на употреба на алкохол от водач на МПС,
като изложените от районния съд мотиви са правилни и изцяло се споделят от
настоящата инстанция. Обосновано съдът е приел, че установен без съмнение в
хода на съдебното производство е фактът на употреба от страна на наказаното
лице на алкохол и то в количество,
довело до наличие на съдържание на етилов алкохол в концентрация над
допустимата от закона, визирана в разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, а
именно 1.02 промила, след като са събрани достатъчно годни доказателства в тази
насока, включително и за последваща проверка за годността на използваното от
контролните органи техническо средство. В допълнение към изложеното от районния
съд следва да се посочи, че като цяло, водачът
не е имал претенции и не е оспорил резултата от теста с техническото
средство, като е подписал акта без възражения и е съставен талон за медицинско
изследване, в който ясно е описано какви действия следва да предприеме. Всички
тези обстоятелства, съпоставени с факта, че наличието на алкохол в кръвта му е
установено с годно техническо средство, идват да покажат, че концентрацията на
алкохол в кръвта е установена по надлежен начин и административното нарушение на
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е установено и доказано. Следва да се отбележи също
така, че липсват възражения или данни, че не наказаното лице е управлявал
въпросното МПС на процесната дата и място, че не е управлявал същото след като
е употребил алкохол или че измерената с техническото средство концентрация на
алкохол в кръвта му не е реална.
Доводите за нарушено право на защита на
касатора, поради недаване възможност на същия да направи възражения по АУАН в
3-дневен срок от съставянето му, биха били основателни, в случай, че
санкционираното лице имаше постоянен адрес на територията на Република
България. Безспорно е по делото, че адресата на АУАН е чужд гражданин и няма
постоянен адрес в страната ни. В тези случаи с нормите на чл.52, ал.1, изр.2
вр. с чл.44, ал.4 от ЗАНН са въведени специални правила, дерогиращи общото,
съдържащо се в чл.44, ал.1 от ЗАНН и които специални правила предвиждат
наказателното постановление да се издаде в деня на получаване на
административно-наказателната преписка. Точно това е сторено от АНО в процесния
случай. След като самият закон не само дава възможност, но и задължава органа
да издаде санкционния си акт при получаване на преписката, без значение дали е
изтекъл три дневен срок от връчване на съставения акт за установяване на
административно нарушение, то твърдяното от касатора нарушение не би могло да е
налице.
Не се споделят и възраженията, че при констатиране на административното нарушение и съставянето на акта
за неговото установяване, същият не бил предявен по надлежния законов ред на
нарушителя – чужд гражданин, който не владее български език.
Твърдяното от касатора, чрез пълномощника му, съществено процесуално
нарушение, свързано с липсата на назначен преводач, отнесено към изискването за
предявяване на съставения АУАН, съгласно чл.43, ал.1 от ЗАНН, според настоящия
състав не е налице в случая. По делото е безспорно установено, че касаторът е
чужденец, установено е обаче и че при извършване на
административнопроцесуалните действия по изготвяне на акта е участвал преводач
– Н.Д. К., който на гръцки език - говоримият и разбираем от наказаното лице, е
запознал същото със съдържанието на АУАН и е разяснил за какво нарушение му се
съставя. Този е и точният смисъл на процесуалното действие по предявяване,
съгласно чл.43, ал.1 от ЗАНН. В акта е удостоверено присъствието на лицето
преводач, като превода е удостоверен и с подписа на последния. Иначе казано,
съобразно реквизитите и съдържанието на приложения в
административнонаказателната преписка акт - АУАН, с който е бил сезиран АНО,
предвид наличната материализирана изрична бележка за превеждането му, е спазено
правилото на чл.21, ал.2, във вр. с чл.395а НПК - за участие на преводач.
Действително, липсва формален писмен и изричен акт за назначаването на преводач
в конкретното производство. ЗАНН обаче не изисква и не задължава
административния орган да издаде такъв акт, освен това, след като е доказано,
вкл. потвърдено от показанията на разпитаните свидетели, че фактически е бил
осигурен преводач от гръцки език на касатора и такъв реално е участвал, то спазено
е изискването на процесуалния закон. Поради това съдът приема, че в случая е
извършено валидно и редовно предявяване на АУАН, по смисъла на чл.43, ал.1 от ЗАНН. В тази връзка не може да се приеме, че е допуснато нарушение на
процесуалните правила в проведеното административнонаказателно производство,
което да е довело до ограничаване правото на защита на настоящия касационен
жалбоподател.
Отделно от това, от показанията на свидетелите Д.
Н. Д. и Д. Г.Г. се установява, че лицето разбира български език и свободно си
говори, като свидетелите изрично сочат, че разговаряли с него на български
език.
Касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и се явяват неоснователни. Решението на районния съд
е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде
оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН, във вр. с чл.221, ал.2 от АПК,
Административен съд – Хасково
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 154/04.11.2019г., постановено
по АНД №632/2019г. по описа на Районен съд - Свиленград.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.