№ 3374
гр. Варна, 27.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20213100502105 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ”Ай Ви Сейлингс” ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Уста Кольо Фичето“ №25Б, представлявано
от В. П. Д., действащ чрез адв.Н.С., с адрес за призоваване: *******, **, адвокатска кантора,
против Решение №262061 от 25.06.2021г. постановено по гр.д. №11923/2020г. на Районен
съд Варна, с което е уважен предявения от “Булмак 2005“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с.Езерово, общ.Белослав, обл.Варна, местност “Кариерата“
ПК №1, представлявано от Денис Афанасиевич Юсумбели, със съдебен адрес: *******, ет.,
чрез адв.И.Н., иск с правно основание чл.415 вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, чл.265 ЗЗД и чл.258
ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за приемане на установено, че въззивника дължи на въззиваемия
сумата от 16816.80лв. с ДДС, представляваща цена по договор за изработка, доставка и
монтаж на метални изделия за обект находящ се в гр.Варна ул.“Хан Омуртаг“ №22, за която
е издадена фактура №********** от 29.08.2019г. и сумата от 414лв. с ДДС, представляваща
цена по същия договор за изработка, за която е издадена фактура №********** от
29.08.2019г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от депозиране на
заявлението-17.02.2020г. до окончателното им изплащане, за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение №1521 от 20.03.2020г. на парично задължение по реда на чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№2249/2020г. на ВРС.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е постановено при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, и е необосновано, неправилно и
незаконосъобразно. Поддържа се, че неправилно съдът е възприел, че ответника-
1
жалбоподател е въвел в процеса възражение за прихващане в условията на евентуалност,
като се сочи, че с отговора на исковата молба ответникът е заявил, че не дължи исковата
сума, тъй като тя е погасена чрез прихващане с насрещното му вземане за неустойка.
Поддържа се, че в отговора на ИМ, са посочени конкретно основанията за възникване и
надлежно упражняване на това компенсационно право, съответно са посочени периодите и
срока на забава, както и размера на общо задължение за неустойка и размера, до който се
упражнява правото на прихващане. Поддържа се още, че възражението за погасяване на
исковата претенция, чрез прихващане е направено като правопогасяващо възражение
относно вземането, предмет на предявеният иск и същото възражение не е поставено в
зависимост от произнасянето на съда по други права или претенции. Ето защо се твърди, че
като е приел обратното на заявеното от страната и на приетото с доклада по делото,
първоинстанционния съд е допуснал нарушение на процесуалните правила. На следващо
място се сочи, че макар с доклада по делото, съдът да е разпределил правилно
доказателствената тежест, в постановеното от него решение, е достигато до изводи в
противоречие с това разпределение. Оспорват се изводите на съдът, че ответникът не е
доказал възникването на вземането си за неустойка, като се сочи, че предвид установените
по делото факти на валидно сключен договор, съдържащ клауза за неустойка и на срок на
забавата, е следвало да се приеме, че страната е изпълнила задължението си за доказване на
предпоставките за дължимост на неустойка. Твърди се, че в тежест на изпълнителя-ищец, е
било да докаже, че установената забава, се дължи на причини, за които той не отговаря.
Поддържа се, че като е приел обратното съдът е допуснал нарушение на процесуалните
правила за разпределение на доказателствената тежест, което води до неправилност на
постановеното от него решение. На следващо място, се поддържа, че атакуваното решение е
необосновано и постановеното при неправилно извършен анализ на доказателствата, като се
оспорват изводите на съдът за наличие на извинителна причина за изпълнителя-ищец
относно допуснатата забава от общо 142 дни при изпълнение на договорните му задължения.
Поддържа се, че не са налице твърдените от изпълнителят причини, а именно промяна в
проектите на сградата, липса на фронт за работа и необходимост от изчакване на друг
изпълнител да монтира термопанели, които да са основание за извинителна забава на ищеца,
като са развити подробни съображения, в това число и извършен подробен анализ на
доказателствата по делото и приложимата нормативна база, включително клаузите на
договора между страните. В заключение се поддържа, че предвид установената забава от 142
дни в изпълнението на договорните задължения на ищеца, ответникът е упражнил валидно
компенсаторното си право на неустойка по чл.40 от договора до размера на исковата сума,
като е претендирал само част от дължимата му се неустойка от 17230.80лв. от общият
размер от 177678.21лв. В този смисъл се поддържа, че възражението за прихващане на
ответникът, е следвало да бъде прието за основателно и съответно, чрез упражняването му
да се счете за погасено вземането на ищеца, което е предмет на исковата молба. Сочи се, че
тъй като съгласно чл.104 ал.2 от ЗЗД ефектът на погасяването е настъпил към момента, в
който и двете вземания са били дължими, то ответникът не дължи на ищеца сумата от
17230.80лв., респективно предявения иск за установяване дължимостта на тази сума,
2
подлежи на отхвърляне. С оглед горното, се моли се за отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на предявеният иск, както и за присъждане на разноски.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, с който
се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че атакуваното
решение не страда от визираните от жалбоподателя пороци от процесуално и материално
естество, като се поддържа, че същото е правилно и законосъобразно. Оспорват се доводите
на жалбоподателя относно наличието на виновно неизпълнение в срочно отношение на
договорните задължения на изпълнителя-ищец, като са развити насрещни такива. Поддържа
се, че действията на възложителя-ответник, са станали причина за забавното изпълнение,
като са изложени подробни съображения и е направен обстоен анализ на доказателствената
съвкупност по делото, в подкрепа на становището за неоснователност на възражението за
прихващане. Моли са за потвърждаване на атакуваният съдебен акт и присъждане на
разноски.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
С оглед горното и тъй като постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл.260 от ГПК, като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ
на обжалване акт и съдържаща останалите необходими приложения, и на основание чл.267
от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на ”Ай Ви Сейлингс” ООД, с ЕИК
*********, против Решение №262061 от 25.06.2021г. постановено по гр.д. №11923/2020г. на
Районен съд Варна, с което е уважен предявения от “Булмак 2005“ ЕООД, с ЕИК *********,
иск с правно основание чл.415 вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, чл.265 ЗЗД и чл.258 ЗЗД, и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, за приемане на установено, че въззивника дължи на въззиваемия сумата от
16816.80лв. с ДДС, представляваща цена по договор за изработка, доставка и монтаж на
метални изделия за обект находящ се в гр.Варна ул.“Хан Омуртаг“ №22, за която е издадена
фактура №********** от 29.08.2019г. и сумата от 414лв. с ДДС, представляваща цена по
същия договор за изработка, за която е издадена фактура №********** от 29.08.2019г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от депозиране на заявлението-
17.02.2020г. до окончателното им изплащане, за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение №1521 от 20.03.2020г. на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№2249/2020г. на ВРС.
НАСРОЧВА производството по в.gr.д.№2105/2021г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 03.11.2021г. от 13.30 часа , за която дата и час да се призоват страните, ведно с
3
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4