№ /08.03.2018
година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Х КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари
през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ЕВГЕНИЯ БАЕВА
2. РАЛИЦА АНДОНОВА
при
секретаря ЕЛЕНА ВОДЕНИЧАРОВА и при
участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР
АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от съдия БАЕВА к. адм. д. № 3286
по описа за 2017
година, за да се произнесе взе предвид следното
:
Производството
е по реда на чл.
185 и следващите от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалбата на Ц.Ю.Й. *** срещу чл. 83 от Наредбата за управление на
отпадъците на територията на Община Варна, приета с Решение № 515-7 по Протокол
№ 13/29.09.2016 година на Общински съвет гр. Варна в частта, с която е
предвидено наказателните постановления да се издават и от оправомощени от кмета
на общината длъжностни лица. Жалбоподателят твърди, че разпоредбата в тази част
е нищожна, като приета от некомпетентен орган, т.к. уредбата на обществените
отношения по управление на отпадъците се съдържа в Закона за управление на
отпадъците /ЗУО/ и съобразно чл. 22 от посочения нормативен акт, общинските
съвети нямат право да уреждат този вид обществени отношения. В условията на
евентуалност твърди, че оспорената разпоредба е незаконосъобразна, като
противоречаща на чл. 47, ал. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ и чл. 22, ал. 5 от Закона за местното самоуправление и
местната администрация /ЗМСМА/. Моли съда да постанови решение, с което да
прогласи нищожността на оспорената разпоредба. В условията на евентуалност – да
я отмени.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител и не изразява становище по същество. В писмена молба от 11.01.2018
година претендира присъждане на направените пред инстанцията съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът
– Общински съвет Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди,
че Наредбата е издадена при спазване на процедурата, както и че атакуваната
разпоредба преповтаря ЗУО.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.
Жалбоподателят
е физическо лице с постоянен адрес ***, поради което съдът намира, че за него е
налице правен интерес от оспорване на разпоредбата. Съобразно разпоредбата на
чл. 187, ал. 1 от АПК подзаконовите нормативни актова могат да бъдат оспорени
без ограничение във времето, поради което оспорването е допустимо и на това
основание.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно
от писмо от 08.10.2015 година директорът на Дирекция „Инженерна инфраструктура
и благоустрояване“ е изпратил проект на Наредбата за управление на отпадъците
на територията на община Варна за публикуване в сайта на Община Варна. Към
писмото приложена изпратения за обявяване проект за Наредбата. Представена е
разпечатка от интернет страницата на Община Варна от 27.02.2014 година, от
която е видно, че е публикуван проект за Наредба за управление на отпадъците на
територията на Община Варна.
На
10.09.2016 година кметът на Община Варна е внесъл предложение за приемане на
Наредба за управление на отпадъците на Община Варна, адресирано до председателя
на Общински съвет Варна, входирано на 14.09.2016 година. С разпореждане от
същата дата предложението е изпратено на Постоянна комисия „Благоустройство и
комунална дейност“ при Общински съвет гр. Варна. На свое заседание, проведено
на 21.09.2016 година Комисията е обсъдила проекта и е взела решение за приемане
на Наредбата.
На
26.09.2016 година проектът е обявен във вестник „Черно море“.
С
Решение 515-7 по Протокол № 13 от 29.06.2016 година Общинският съвет на гр.
Варна е приел Наредба за управление на отпадъците на територията на Община
Варна с 39 гласа – за; 0 – против и 1 – въздържал се.
На
11.10.2016 година приемането на Наредбата е обявено във вестник „Черно море“.
Оспорената
разпоредба е със съдържание : Наказателните постановления се издават от кмета или оправомощени от него лица.
Оспореният подзаконов нормативен акт е издаден от компетентен
орган. Като колективен орган на местното самоуправление по смисъла на чл.
18, ал. 1 от ЗМСМА, общинският съвет е овластен да издава нормативни
актове, с които урежда, съобразно нормативни актове от по-висока степен,
обществени отношения с местно значение. В чл.
21, ал. 1 от ЗМСМА са изброени правомощията му, а съгласно ал. 2
- в изпълнение на правомощията си по ал. 1
общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения,
декларации и обръщения. Съгласно чл.
21, ал. 1, т. 13 от ЗМСМА, общинският съвет определя изисквания за
дейността на физическите и юридическите лица на територията на общината, които
произтичат от екологичните, историческите, социалните и другите особености на
населените места, както и от състоянието на инженерната и социална
инфраструктура. Анализът на тази разпоредба във вр. с ал. 2
на чл. 21 от ЗМСМА, чл. 8 от
Закона за нормативните актове /ЗНА/ и чл.
76, ал. 3 от АПК сочи, че общинският съвет е компетентният орган да приема
наредби от местно значение. Разпоредбата на чл. 22 от ЗУО (обн. – ДВ, бр. 53 от
2012 година, в сила от 13.07.2012 година) оправомощава общинския съвет да
приеме наредба, регламентираща условията и реда за управление на отпадъците на
територията на Община Варна. Съобразно посочената разпоредба общинският съвет приема наредба, с която определя условията и реда за
изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането,
претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни
отпадъци, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово
разпространени отпадъци, на своя територия, разработена съгласно изискванията
на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и
заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на Закона за местните
данъци и такси. С наредбата се уреждат и изискванията към площадките за предаване
на отпадъци от хартия и картон, пластмаси и стъкло, в т.ч. условията за
регистрация на площадките, както и условията за предаване на отпадъци на площадките
по чл. 19, ал. 3, т. 11.
Предвид изложеното оспорената
разпоредба не е нищожна.
Наредбата е подзаконов нормативен акт и следва
да се подчинява на процедурните изисквания на чл. 26 и
следващите от ЗНА. Съгласно чл.
26, ал. 2 от ЗНА, преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване
или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на
интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно
доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок
за предложения и становища по проекта. В случая тези изисквания не са спазени.
В противоречие с нормата на чл.
26, ал. 2 от ЗНА проектът за Наредба, докладът и мотивите към него не са
публикувани на интернет страницата на Община Варна. От представената заверена за вярност
разпечатка от сайта на Община Варна от 27.02.2014 година не се установява по
безспорен и категоричен начин, че проектът е обявен, т.к. в нея се съдържа само
заглавието на проекта. След справка в сайта на Община Варна се установява, че
проектът не е на разположение. В сайта, обаче, се съдържат проекти от 2013
година. Непубликуването на проекта е лишило заинтересованите граждани и
организации от възможността да изразят становищата си и предложенията си по
проекта. Не са представени доказателства за
публикуване на мотиви и доклад.
Съгласно
чл. 28, ал. 1 и 3 от ЗНА проектът за нормативен акт заедно с мотивите,
съответно доклада към него, се внася за обсъждане и
приемане от компетентния орган. Мотивите, съответно докладът, съдържат: 1. причините,
които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други
средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати
от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за
съответствие с правото на Европейския съюз. Проект на нормативен акт, към който
не са приложени мотиви, съответно доклад не се обсъжда от компетентния орган.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест (разпределена с определението от
04.12.2017 година) не е представил доказателства, че към проекта са изготвени
мотиви, респективно доклад. Чл.
77 от АПК въвежда задължително обсъждане на проекта, заедно с представените
становища, предложения и възражения.
Неспазването
на тези императивни разпоредби е основание за отмяна на подзаконовия
нормативен, поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в какъвто смисъл е константната
съдебна практика.
Съдът
намира, че не са спазени изискванията по чл. 26, ал. 1 и 2 и чл. 28, ал. 1 и 3
от ЗНА, поради което оспорената част от текста следва да се отмени.
Отделно
от това, за изчерпателност на изложението следва да се посочи и следното:
Разпоредбите
на чл. чл. 85, 86, 87, 88, 88 и 89 от Наредбата за управление на отпадъците на
територията на община Варна имат характер на санкционни разпоредби и изцяло
възпроизвеждат административнонаказателните разпоредби на чл. 133 и следващите
от ЗУО. Разпоредбата на чл. 157 от ЗУО (обн. – ДВ,
бр. 53 от 2012 година, в сила от 13.07.2012 година) предвижда наказателните
постановления по посочените текстове да се издават от кмета на общината или
упълномощени от него лица. Разпоредбата на чл. 8 от ЗНА ограничава общинския
съвет да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от
по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение.
Атакуваната разпоредба изцяло възпроизвежда разпоредба от нормативен акт от
по-висока степен, поради което е издадена при неправилно приложение на
материалния закон.
По изложените съображения съдът намира, че разпоредбата на чл. 83
от Наредбата за управление на отпадъците на територията на община Варна, в
оспорената част, е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и
при неправилно приложение на материалния закон.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на изплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева, съобразно представения
договор за правна защита и съдействие. Съдът намира, че възнаграждението следва
да се определи по реда на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер на 500 лева, с оглед на обстоятелството, че
упълномощеният адвокат е изготвил жалбата, но не е участвал в проведено съдебно
заседание.
На основание чл. 143, ал. 1 от АПК Община Варна следва да бъде
осъдена да заплати направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в
общ размер на 530 лева, от които – 10 лева – държавна такса за образуване на
делото; 20 лева – такса за обявяване на оспорването и 500 лева – адвокатско
възнаграждение.
Предвид
горното и на основание чл.
193, ал.1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ чл. 83 от Наредбата за управление на
отпадъците на територията на Община Варна, приета с Решение № 515-7 по Протокол
№ 13/29.09.2016 година на Общински съвет гр. Варна в частта, с която е
предвидено наказателните постановления да се издават и от оправомощени от кмета
на общината длъжностни лица по жалбата на Ц.Ю.Й., ЕГН ********** *** да заплати
на Ц.Ю.Й., ЕГН ********** *** сумата от 530
(петстотин и тридесет) лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14 –дневен срок от съобщаването му
на страните.
След
влизане в сила на решението, същото да бъде обнародвано по реда на чл. 194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.