Решение по дело №105/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)

Образувано е по жалба на П. Г. Х. [ЕГН], адрес: с. Тригорци, ул. „Втора" №7, подадена чрез адв. С. К. С. - АК Добрич, против ЗППАМ № 25-0460-000084/05.03.2025г., на Началник РУ – 05 Златни Пясъци при ОД на МВР – Варна, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП - „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна, постановена в нарушение на административнопроизводствените правила, незаконосъобразна и в несъответствие с целта на закона. Поддържа становище, че предвид оспорените показания от техническото средство и дадените от жалбоподателя биологични проби употребата на наркотични вещества или техни аналози не е установена безспорно, което прави налагането на ПАМ незаконно. В заключение излага доводи, че определената принудителна административна мярката го засяга в по-голяма степен от необходимото за целта на преустановяване на нарушението. По тези съображения моли за отмяна на оспорената ЗПАМ. В съдебно заседание, чрез упълномощения адв. К. поддържа жалбата с посочените в същата основания и доводи.

Ответникът в производството, Началник РУ – 05 Златни Пясъци при ОД на МВР – Варна, чрез упълномощения юрисконсулт Г. изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1, вр. ал. 3 АПК от лице с правен интерес – адресат на оспорения индивидуален административен акт и пред компетентния да я разгледа съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно мотивите на обжалваната заповед, на 05.03.2025 г. около 12:50 часа в община ВАРНА на път ПЪРВИ КЛАС № 9 като водач на МПС - ФОЛКСВАГЕН КАДДИ с рег. № [рег. номер], ГП I-9 - 90.800 км. до Т-образно кръстовище посока "Златни Пясъци", жалбоподателят управлява лек автомобил Фолксваген Кадди с регистрационен номер [рег. номер] , собственост на „Натурела Херб“ ЕООД с булстат: *********, след употреба на Наркотични вещества и/или техните аналози, установено с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен номер ARJF 0034, с номер на пробата 108, като уреда отчел положителна проба за Кокаин. Издаден талон за медицинско изследване с номер – 0165244 и водачът е съпроводен до ВМА гр. Варна.

В административната преписка са представени съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA и бл. № 3583220/05.03.2025 г., в който са отразени горните констатации и обстоятелствата са квалифицирани като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП. Водачът е разписал акта, като нарушител и собственоръчно е вписал в мястото за възражения, че няма възражения.

Представен е талон за медицинско изследване № 0165244/05.03.2025 г., връчен на Х. в 13,00 ч. на същата дата, с данни, че същият е дал кръвна проба за изследване във ВМА Варна за което има попълнен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби.

С оглед установяване компетентности на административния орган наложил мярката, по преписката е представена заповед № 365з-8226/30.12.2021г. на Директора на ОД на МВР - Варна удостоверяваща компетентност на началниците на РУ Полиция към ОДМВР Варна да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП.

От протокол № *********-10000 за сервизна проверка на Drugtest 5000 ARJM-0034 и разпечатка на резултат на полеви тест извършен с Drug test № 108/05.03.2025 г. с тест касета ARТВ 0291.

По делото е служебно изискано и приложено писмо от ВМА Варна с предварителни резултати вх. № 1836/10.06.2025г. относно резултата от биологичните проби на Х., от което е видно, че резултатът от предварителното изследване на същия е положителен за КОКАИН.

При така установената фактическа обстановка и в резултат от проверката за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК, настоящият състав на съда намира следното:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – Началник РУ – 05 Златни Пясъци при ОД на МВР – Варна, действащ в обхвата на териториалната си компетентност – за нарушение на ЗДвП, извършено на територията, обслужвана от РУ – 05 Златни Пясъци при ОД на МВР – Варна.

Заповедта е издадена в писмена форма, с реквизити съгласно чл. 59 АПК, и съдържа мотиви в съответствие с изискването на 172, ал. 1 ЗДвП.

При служебната проверка не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения в производството, налагащи отмяната на заповедта само на това основание.

Правното основание за наложената принудителна мярка е чл. 171, т. 1, буква „б“ ЗДвП, според който за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Съдът приема за надлежно установено при проведената проверка спрямо Х., че е констатирана употреба на наркотични вещества – КОКАИН, констатирана с Дрегер Drug Test 5000 – техническо средство, работещо с тест касети, а и този факт на практика не се оспорва от жалбоподателя.

В случая не е налице спор относно датата на която е извършено нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2-ро ЗДВП, на датата, часа и мястото на извършване на полевия тест и относно самоличността на лицето, което е управлявало автомобила. По делото не е налице и спор относно обстоятелството, че при теста с техническото средство пробата на водача - жалбоподател е била положителна за КОКАИН.

По тези съображения съдът намира, че презумтивна доказателствена сила, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП на АУАН, не е оборена, административнонаказващият орган действа при условията на обвързана компетентност и няма право на самостоятелна преценка.

Въз основа на коректен анализ на събрания доказателствен материал и приложимата нормативна уредба от адм. орган е формиран верен извод за наличие на цитираната материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ. Мярката е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и да се осигури безопасността по пътищата на страната, като същата не съставлява вид административно наказание, по арг. чл. 12 и чл. 13 ЗАНН. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага под прекратителни условие и срок, а именно: "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца". При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателната отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, респ. с изтичане срока, с което е обвързано действието ѝ.

ПАМ, макар и да са израз на административна принуда в широкия смисъл на думата, не са вид наказания. ПАМ и наказанията за извършени административни нарушения и престъпления имат различна правна природа. Първите са актове по прилагането на диспозицията, а вторите - на санкцията на правната норма. Първите се реализират по реда на АПК, а вторите - по реда на ЗАНН. Актовете за налагане на ПАМ са административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 – 4 АПК, докато тези за налагане на административно наказание - правораздавателни.

Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от актовете, с които се установява нарушение и се налага административно или друго наказание. Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ, предхожда налагането на адресата на административно или друго наказание с правораздавателен акт на съответната юрисдикция. Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение. С налагането на подобни мерки, както се посочи по-горе се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение на водача и изпълнение на превенцията, ПАМ се прилага под прекратително условие - до решаване на въпроса за отговорността на водача, при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 ЗДвП. В изложения смисъл са Решение № 7893 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12758/2018 г., VII о, Решение № 12268 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6114/2017 г., VII о.

Предпоставка за прилагане на ПАМ от вида на преустановяващите (каквато е и процесната) е наличието на констатации за извършено от водача нарушение на правилата за движение по пътищата, в конкретния случай по чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 2 ЗДвП, а именно управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Нарушението на правилата за движение по пътищата се установява с акт за административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП се ползва с доказателствена сила до доказване на противното.

В случая е приложима разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК и съответствието на ИАА на материалния закон се установява към момента на постановяването, поради което заповедта се явява и материално законосъобразна, доколкото има съставен АУАН за горепосоченото нарушение, съдържащ констатации за управление на МПС след употреба на наркотични вещества и техните аналози. Същото може да бъде установено по някой от посочените в нормата на чл. 171, ал. 1, т. 1 и т. 2а ЗДвП начини, които са равностойни - в случая това е станало с полеви тест с техническо средство.

Все в тази връзка съдът намира, че приложеният към делото предварителен резултат от изследване от МБАЛ Варна към ВМА, Химико-токсикологична лаборатория не установява по категоричен начин, че жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, респ. че въпросът за отговорността вече е решен и са налице обстоятелства за прекратяване на нейното действие по право. Писмото на Химико-токсикологична лаборатория не установява употреба на наркотични вещества и техни аналози. Обстоятелството, че предварителното изследване е дало положителен резултат за употреба на наркотични вещества е неотносимо и не кореспондира по никакъв начин с наличието на отказ на жалбоподателя да се положи на полеви тест, което обстоятелство е безспорно и е надлежно отразено в издадения АУАН. Освен това, в самото писмо е посочено, че резултатът от предварителния скрининг, не е получен по надлежния ред, а посредством проби „Бърз тест“, който се характеризира с ограничена достоверност. Въпросният „Бърз тест“ не е от предвидените в чл. 171, ал. 1, т. 1 и т. 2а ЗДвП и Наредбата способи за надлежно доказване наличие или липса на наркотични вещества.

Неоснователни са и възраженията в жалбата сочещи наличието на нарушение на принципа за съразмерност, чрез налагане твърдения, че ПАМ засяга адресата си в по-голяма степен от необходимото за целта на преустановяване на нарушението. Според практиката на съдилищата в страната, принципът за съразмерност по чл. 6 АПК се отнася главно за случаите, когато административен орган действа при оперативна самостоятелност, защото текстът дава насоките при избора на варианти за решаване на определен въпрос. По отношение на случаите, когато административният орган действа при условията на обвързана компетентност разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и ал. 5 АПК следва да се тълкуват като изискване за спазване на целта на закона. В случая административния орган действа в условията на обвързана компетентност по отношение налагането на ПАМ и при оперативна самостоятелност при определяне на срока на същата. Принудителната административна мярка е израз на твърде интензивна, административна държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Посоченото произтича от изискването на принципа за съразмерност, заложен в нормата на чл. 6, ал. 2 АПК.

В разглеждания казус административната мярка е приложена за предвиден в закона срок от 18 месеца, за нарушение, което има висока степен на обществена опасност и е съобразена с постигане на целите ѝ – осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че обжалваната заповед не страда от пороците, посочени в жалбата, и приложената принудителна административна мярка следва да бъде потвърдена.

Съгласно чл. 172, ал. 5 ЗДвП решението не подлежи на обжалване.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд – Добрич

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Г. Х. [ЕГН], адрес: с. Тригорци, ул. „Втора" №7, подадена чрез адв. С. К. С. - АК Добрич, против ЗППАМ № 25-0460-000084/05.03.2025г., на Началник РУ – 05 Златни Пясъци при ОД на МВР – Варна, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП - „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Решението е окончателно.