Р Е Ш Е
Н И Е № 112
гр.Пловдив,
10.04.2018 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично
заседание на осми март две хиляди и осемнадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА
СТАНЕВА
МИГЛЕНА
МАРКОВА
При секретаря Гинка Големанска и прокурора Георги Гешев, като разгледа докладваното от съдия Маркова ВНОХД №265/2018г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава XХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв.Д.Б. –защитник на подсъдимия В.С.
срещу Присъда №6/15.01.2018г.,
постановена по НОХД № 5963/2017 г. по описа на ПРС, І –ви н.с.
С присъда № 6/15.01.2018г. по НОХД № 5963/2017г. на ПРС, І -ви наказателен
състав, е признал подсъдимия В.С.С. за виновен в това, че на 01.09.2017г., в
гр. Пловдив е причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в контузия на ларинкс (гръкляна) и контузия на главата, които поотделно и в съвкупност са довели до разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, на медицински специалист – М.К.Н., работеща на длъжност медицинска сестра в УМБАЛ „***“ ЕАД гр.Пловдив при и по повод изпълнение на службата
й, поради което и на
основание чл. 131, ал.2, т.3,
вр. чл.130 ал.1 от НК, вр. С чл.54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода.
На осн. Чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така наложеното на подсъдимия В.С.
наказание е отложено за срок от три години.
Подсъдимият С. е признат за невиновен да е причинил на пострадалата лека
телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, изразяваща се контузия в областта
на таза и външните полови органи.
В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски за
експертизи.
Срещу постановената осъдителна
присъда е постъпила жалба и допълнение към нея от
защитника на
подсъдимия, с която се иска присъдата да се отмени, като неправилна и
необоснована и да се постанови присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан, тъй като е действал в състояние на
афект. Алтернативно се иска да се намали наказанието като явно несправедливо
или да се приложи разпоредбата на чл.78а от НК.
В съдебно
заседание пред настоящата инстанция защитникът поддържа жалбата си и допълнението към нея. Излага съображения, че деянието е неправилно
квалифицирано, тъй като се касае за причинена лека телесна повреда по смисъла
на чл.130 ал.2 от НК, както и че изготвените по делото съдебномедицинска и
съдебнопсихиатрична експертиза не са правилни, поради което и не следва да се
кредитират. Сочи се, че постановения първоинстанционен акт е необоснован и че
са допуснати процесуални нарушения в хода на досъдебното производство свързани
с ограничаване правото на защита. Прави
се искане да се намали наложеното наказание като явно несправедливо.
Подсъдимият изразява съжаление, че е
нанесъл шамари на пострадалата, но твърди, че това е било акт на отчаяние,
породен от липсата на лекарска помощ на болното му дете. Сочи, че сам се е
предал на органите на реда и че след приключване на делото, ще обезщети
пострадалата за причиненото от него деяние. Моли да му бъде наложено минимално
наказание. Твърди, че не е хващал пострадалата за ларинкса и че не е вярно, че
я е душил.
Представителят
на Пловдивската окръжна прокуратура счита подадената жалба за частично основателна. Излага съображения, че правилно първостепенния съд е признал подсъдимия за
виновен, но счита, че е следвало наказанието да бъде определено при условията
на чл.55 от НК с оглед многобройните смекчаващи вината обстоятелства. Сочи, че
не са налице основания за приложението на 78а от НК.
Пловдивският
окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото, изразеното от страните
в жалбата и пред настоящия съдебен състав и съобразно правомощията си по чл.
313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло правилността на присъдата по
посочените от страните основания и извън тях, намира и приема за установено
следното:
Жалбата е
процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, от процесуално легитимирани лица и е
насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да
постанови присъдата си, Пловдивският районен съд е възприел за установена по
несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
В.С.С. е роден на ***г***, българин, български
гражданин, средно образование, работещ, неженен, не осъждан, с ЕГН **********.
Свидетелката М.Н. работела на длъжност медицинска сестра в УМБАЛ „***“ ЕАД – гр. Пловдив. На 01.09.2017г. била на смяна от 07.30ч. до 13.30ч. и изпълнявала служебните
си задължения в Детското
спешно педиатрично отделение /ДСПО/ на
болницата.
Подсъдимият живее на семейни
начала със св.Н.П. Н., от която има дете – П.В.С.. На 01.09.2017г. подс.С. отишъл на работа, а в
домът му останали св. Н. и детето им. Около
09.20ч. св. Н. позвънила на мобилния телефон на подс. С.
и му съобщила, че синът им погълнал течен перилен препарат и отиват към болница УМБАЛ “***“,
за да бъде извършен преглед на детето. Първоначално св. Н. с детето посетили токсикологията на УМБАЛ “***“, находяща се в старата сграда на болницата, на бул. В.
***, където им казали,
че трябва да отидат в детското спешно отделение на същата болница. Подсъдимият се видял със св. Н. и детето на паркинга и заедно тръгнали към ДСПО,
находящо се на ***, гр. Пловдив. Около 09.40ч. св. Н. посетила ДСПО към УМБАЛ “***“,
където на детето бил извършен преглед от дежурният лекар – св.К., в присъствието на свид. Н.. При прегледа не била констатирана необходимост
детето да бъде хоспитализирано и св. К.
обяснила на св.Н., че е необходимо детето да бъде
наблюдавано в домашни условия, тъй като извършването на промивка на стомаха
можело до доведе до неблагоприятни последици за него.
Св. Н. и подсъдимия останали недоволни от лекарските предписания и отишли в болница „Пълмед“. Там им казали, че според тях
детето следва да е под наблюдение в болнично заведение и ги изпратили обратно
в УМБАЛ „***“ за прием. Медицински
специалист от болница „Пълмед“ - /неустановен в хода на
разследването/ провел
телефонен разговор в присъствието на подсъдимия,
с лекар от УМБАЛ „***“,
като повторил своето убеждение, че детето следва да бъде прието за лечение и
наблюдение. Подсъдимият, майка му- св. М., св. Н. и детето се върнали в ДСПО на УМБАЛ “***“. На влизане подсъдимият чул, че пострадалата и нейна
колежка, медицинска сестра, си подхвърлили следните реплики: „Оф пак ли тея“ и
„Сега за какво ги връщат, нали нищо им няма“, „Пак
ли вие?“ „Защо се връщате?“, „Нали ви казахме, че всичко е наред с детето“.
На детето бил извършен повторен преглед от друг
лекар – д-р Ц.,
която подкрепила становището на колегата си - св. К., но за успокоение на св.
Н. на детето било сложена система.
Манипулационната зала на ДСПО се състояла от две помещения. В по-голямото помещение
били д-р К., детето, св. Н. и двете санитарки - св. В. и св. Г., а в
по-малкото помещение била пострадалата Н.. Двете
помещения били свързани с преходна врата, която била държана винаги отворена.
Междувременно подсъдимият
бил силно притеснен за здравето на детето си, което докато водили между различни болници повърнало два пъти, изходило се веднъж и започнало да получава рефлукси.
През цялото това време подсъдимият търсел телефонен
контакт със
специалист токсиколог, който
да консултира сина
му. Първоначално се
свързал с неустановено по делото лице, което го посъветвало да закупи активен
въглен, който да бъде даден на детето. Активният въглен бил закупен и предаден
на медицинските специалисти в ДСПО, за да му го дадат. Малко по-късно
подс.С. влязъл в манипулационната, за да остави на свид.Н. мобилен телефон,
чрез който да поддържат контакт и той да се осведомява за състоянието на сина
си, след което излязъл и седнал пред
залата заедно с майка си – св. М., като продължавал
да разговаря с медицински специалисти. Успял да се свърже с неустановен по делото професор
по токсикология, който казал, че този медицински екип не бива да извършва
манипулация на детето, включително и промивка, както и че не следва да се дава
на детето закупеният активен въглен.
Чул това, подсъдимият влезнал втори път в залата за манипулации, за да предаде думите на професора по токсикология. В това време на детето била
поставена система. При влизането му св. Н. го помолила да изчака пред кабинета, тъй като смущавал нормалния работен процес и му отправила реплики, които той възприел като
неуважителни по отношение на него и св. Н., а
именно: „ Вие ли ще ни казвате как да си
вършим работата? Не стига, че ни се бъркате, връщате се. „Ти ли ще ми кажеш бе
пикльо“.
След тези
реплики на пострадалата Н., подс.
С. се насочил към нея и я стиснал силно за гушата, завлякъл я до бюрото
намиращо се зад нея, след което я повалил на бюрото и и нанесъл няколко удара с
юмрук в главата, след което я ударил с крак в слабините.
В същото време в съседната стая били
свидетелките Ц.В. и Р.Г. – санитари в болничното
заведение и св.К., които чули силен шум от съседната стая и
веднага отишли в нея. Св. Г. видяла как
подсъдимия нанася удар на пострадалата, поради което отишла при него и
го хванала за ръката, за да преустанови нападението над св. Н.. Свид.В. също видяла как подс.С. удря пострадалата, която била разрошена и
със зачервяване по шията си. В
същото време в стаята влязла св.М., която
извела подс.С. от залата, след което св. Г.
активирала паник бутон, а св. К. позвънила на тел. 112 и на място бил изпратен
патрул на 2-ро РУ на МВР-Пловдив. По късно
подс. С. бил задържан
за срок до 24ч. по реда на ЗМВР със заповед с рег.№ 177/2017г.
Свид.Н. била
прегледана в Спешното отделение на УМБАЛ „***“ ЕАД от специалисти: уролог,
неврохирург и рентгенолог, които поставили следните диагнози- повърхностна
травма на главата с неуточнена локализация, контузия на ларинкса/ леки
кръвонасядания двустранно на шията/, контузия в областта на таза и външните
гениталии, контузия на главата.
Първоинстанционният съд е приел назначената и изготвена в досъдебното
производство, съдебно медицинска експертиза /л. 23-27 от ДП/, видно от чието
заключение на свид.Н. е причинена повърхностна травма на главата с неуточнена
локализация, контузия на ларинкс /гръкляна/, кръвонасядане двустранно на шията,
контузия в областта на таза и външните полови органи, контузия на главата,
кръвонасядане по дясната мишница, травматичен оток в окосмената част на главата
в лявата теменно- тилна част. Посочено е, че травматичните увреждания: контузията
на ларинкс /гръкляна/, контузията в областта на таза и външните полови органи
и контузия на главата поотделно и в
съвкупност са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, а повърхностна травма на главата с неуточнена локализация,
кръвонасядане двустранно на шията, кръвонасядане по дясната мишница,
травматичен оток в окосмената част на главата в лявата теменно- тилна част
поотделно и в съвкупност са причинили на пострадалата болка и страдание без разстройство на
здравето. Експертът е посочил, че най- вероятният механизъм за причиняване на
описаните травматични увреждания, съобразно гласните доказателства е при
стискане на шията, бутане назад и притискане върху бюрото и последващо ритане с
крак в областта на външните полови органи.
Приета от първостепенния съд е и назначената и изготвена в досъдебното
производство съдебно психиатрична експертиза- /л.31-41 от ДП/, според
заключението, на която подсъдимият не се води на диспансерен отчет и не страда
от психично заболяване. Могъл е да разбира свойството и значението на деянието
си и да ръководи постъпките си. Подс.С. е в състояние да участва в етапите на
наказателния процес и да се защитава сам, както и да дава достоверни показания
относно фактите, имащи значение за делото. В обсъждания период от време
състоянието на подс.С. не покрива критериите на физиологичен ефект или
патологичен афект, предвид поведението на пострадалата М. Н..
В хода на съдебното следствие е назначена и изготвена СМЕ по писмени данни
с оглед направените от страна на защитата възражения, че вещото лице изготвило
СМЕ в досъдебното производство работи в една и съща болница с пострадалата Н..
Определен за експерт е вещо лице извън съдебния район на ОС-Пловдив. Видно от заключението
му на инкриминираната дата на пострадалата били нанесени следните травматични
увреждания: повърхностна травма на главата с неуточнена локализация, контузия
на ларинкса /леки кръвонасядания двустранно на шията/, контузия в областта на
таза и външните гениталии, контузия на главата, кръвонасядане по дясната
мишница, травматичен оток в окосмената част на главата в лявата теменно- тилна
част. Експертът е посочил, че описаните травматични увреждания са причинени по
механизма на действие на твърд, тъп предмет чрез или притискане с или върху такъв и добре
отговарят да са получени при нанасяне на
удари с юмрук по главата и ритник по тялото /слабините/ и крайниците и стискане
с ръце за шията. Посочено е, че по време на нанасяне на травматичните
увреждания пострадалата е била права и обърната с лице към нападателя.
Експертът е посочил, че контузията на главата със сътресение на мозъка и контузия на ларинкса, протекла със спазми са
причинили на свид.Н. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а
останалите травматични увреждания са й причинили болка и страдание.
Назначена и изготвена в съдебното следствие е и допълнителна съдебно психиатрична
експертиза след изслушване показанията на свидетелите. Според заключението й,
подсъдимият не се води на диспансерен отчет и не страда от психично заболяване.
Могъл е да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи
постъпките си. Подс.С. е в състояние да участва в етапите на наказателния
процес и да се защитава сам, както и да дава достоверни показания относно
фактите, имащи значение за делото. В обсъждания период от време състоянието на
подс.С. не покрива критериите на физиологичен ефект.
Възприетата
фактическа обстановка изцяло се подкрепя от събраните по делото доказателства,
които са детайлно и подробно разгледани от РС Пловдив, като съдът е дал
аргументиран отговор, кои
доказателства приема за достоверни, кои не и защо. Мотивите на съда относно
това кои доказателства кредитира и въз основа на какви съображения, както и
изградената от тях фактическа обстановка се споделят и от настоящата съдебна
инстанция.
Правилно ПРС е кредитирал гласните
доказателства- показанията на
свидетелите – *** и писмените
доказателства: заключения на изготвените по делото съдебно-психиатрична
експертиза и допълнителна съдебно психиатрична експертиза, заключения на
съдебно-медицинска експертиза № 342/2017 и повторна съдебно-медицинска
експертиза № П – 227 /2017г, медицинска документация, характеристична справка,
справка за съдимост, трудов договор, длъжностна характеристика, график за
дежурства и др.
Обосновано след задълбочен анализ първостепенния съд не е
кредитирал обясненията на подсъдимия само относно обстоятелствата свързани с
начина и механизма на причиняване на телесното увреждане на свид.Н.. В
останалата им част обясненията на подсъдимия са последователни,
кореспондиращи напълно с останалите гласни и писмени доказателства, изграждащи логически обоснованата фактическа
обстановка приета от съда, която напълно се споделя от настоящата инстанция.
Обосновано след задълбочен анализ, ПРС е приел, че обясненията на подсъдимия С., относно механизма на причиняване на престъпното деяния не следва
да се кредитират с доверие, предвид заключението на назначените в досъдебното
производство и съдебно следствие
съдебномедицински експертизи и показанията на свид. Н., К.,
В. и Г.. Направеното от страна на
защитата възражение в допълнението към въззивната жалба, че са налице
разминавания в показанията на тези свидетели не се възприема от съда. Същите не
са били в едно помещение през цялото време с пострадалата- свид.Н. и са
възприели отделни действията на подсъдимия в зависимост от момента, в който са
влезли в помещението, където е била
пострадалата. Доколкото показанията на свидетелките кореспондират с приложените по делото писмени
доказателства- медицински документи, в които са посочени оплакванията на свид.Н.,
констатираното при прегледите, описаното в СМУ №959/2017г. и заключенията на
нсъдебно медицинските експертизи, съдът счита, че показанията им са обективни и
не са повлияни от колегиални взаимоотношения, в каквато насока са твърденията
на защитата, поради което и следва да се кредитират с доверие.
По отношение на възражението на защитата, че не следва да
се кредитира с доверие заключението на изготвената съдебно психиатрична еспертиза,
защото то не е правилно, съдът счита, че изявлението на защитата е голословно,
доколкото не е подкрепено от факти и доказателства, които да внесат съмнение в
неговата правилност. Подробно експертът след като се е запознал с материалите
по делото и е провел събеседване с лицето няколко дни след
инцидента е обсъдил състоянието на подсъдимия по време на инцидента и
след това и е достигнал до извод, че подс.С. не е бил в състояние на
физиологичен или патологичен афект по време на случилото се. С оглед
направената обосновка на експертните заключения и липсата на каквото и да е
съмнение в правилността им, съдът счита, че същите следва да се кредитират с
доверие като правилни и обосновани.
Настоящият
въззивен състав не споделя възражението на защитата и че постановения от
първостепенния съд съдебен акт е необоснован. Напротив в същият са изследвани
обстойно всички събрани в хода на досъдебното и съдебното производство
доказателства и е посочено кои показания съдът кредитира и въз основа на какви
доказателства, както и е посочил съответно кои не кредитира и поради какви
причини.
При правилно установената
фактическа обстановка, съдът счита, че е приложен и съответния на нея материален закон, като първоинстанционният съд е приел, че подс. В.С.С. е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл. 131, ал. 2, т.3, вр.
чл.130, ал.1 от НК,
а именно, че на 01.09.2017г. в гр. Пловдив е причинил
лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на ларинкс (гръкляна) и контузия на главата, които
поотделно и по съвкупност са довели до разстройство на здравето извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК, на медицински специалист – М.К.Н., работеща на длъжност медицинска сестра в УМБАЛ „***“ ЕАД гр.Пловдив при и по повод изпълнение на службата
й.
Правилно първостепенния съд
кредитирайки заключението на назначената в съдебното следствие, съдебно
медицинска експертиза е приел, че причиненото от подсъдимия телесно увреждане
на свид.Нейкова, изразяващо се в контузия в областта на таза и външните полови
органи, представлява телесно увреждане по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, т.е същото
е несъставомерно, съобразно повдигнатото обвинение, поради което и е оправдал
подсъдимия С. за причиняването му.
Налице са квалифициращите елементи
от обективната страна на състава на престъплението, доколкото същото е
извършено при и по повод изпълнение на службата на свид.Н., която е
медицински специалист. Деянието е осъществено по време на изпълняване на
служебните й задължения, като медицински специалист и във връзка с тази й
длъжност.
Направеното от страна на
защитата възражение, че деянието е
неправилно квалифицирано по чл.131 ал.2 т.3 във вр. С чл.130 ал.1 от НК,
доколкото причинените на пострадалата телесни увреждания субсимират състава на
чл.130 ал.2 от НК не се споделя от съда. Видно от приложените по делото
медицински документи и заключенията на вещите лица изготвили съдебно
медицинските експертизи, телесните увреждания на свид.Н. изразяващи се в
контузия на ларинкса, протекла със спазми и контузия на главата със сътресение на мозъка
са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла
на чл.130 ал.1 от НК. Действително останалите причинени от подсъдимия на
пострадалата телесни увреждания субсимират състава на чл.130 ал.2 от НК, поради
което и същите не са вменени във вина на подсъдимия, а са взети под внимание
единствено при индивидуализация на наказанието.
Правилно е прието и че деянието е извършено с пряк
умисъл, като форма на вина.
Направеното от страна на защитата
възражение, че пострадалия е действал в състояние на афект не се споделят от настоящия съдебен
състав с оглед депозираните и приети от първостепенния съд заключения на назначените
съдебно психиатрични експертизи, в чиято
достоверност и правилност и компетентност у съда не възникват съмнения.
Пловдивският окръжен съд
намира, че първоинстанционният съд правилно е отчел индивидуализиращите
отговорността на подсъдимия В.С. обстоятелства, предвид което и е наложил наказание при условията на
чл.54 от НК. Правилно като смекчаващи вината обстоятелства са отчетени чистото
съдебно минало на подсъдимия, трудовата му ангажираност, добрите му
характеристични данни и силното притеснение, което е изпитвал относно здравословното
състояние на детето си. Обосновано като отегчаващи вината обстоятелства са приети
причиняването на множество телесни увреждания на пострадалата Н., субсимиращи
съставите на престъпления визирани в чл.130 ал.1 и чл.130 ал.2 от НК, както и
интензитата и насочеността на ударите. Гореизложените обстоятелства налагат
индивидуализиране на наказанието „лишаване от свобода”, за срок от една
година. Законосъобразно на осн. чл.66
ал.1 от НК е определено изпълнението на наказанието да бъде отложено за срок от
три години. Така определеното наказание настоящия съдебен състав приема като
отговарящо на обществената опасност на деянието и дееца и на целите визирани в
чл.36 от НК и не се възприема тезата на защитата, че същото е явно
несправедливо.
Настоящият съд не
споделя възражението на защитата и предложението на ОП-Пловдив, че наказанието
на подсъдимия следва да се определи при условията на чл.55 от НК, доколкото
и настоящия състав не счита, че са
налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, при които и най- лекото
предвидено от закона наказание се явява
несъразмерно тежко, поради
което и същото като правилно определено и наложено следва да се потвърди.
Не са налице
материално правните предпоставки за приложението на чл.78а от НК, поради което
и този институт не следва да бъде приложен.
Настоящият съдебен състав, счита, че в хода на досъдебното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да обуславят връщането на делото в
предходна фаза на наказателния процес. Изложеното от защитата, че с недопускането му до извършването на
процесуално следствени действия в хода на досъдебното производство му е
ограничено правото на защита, не се възприема от въззивния съд. Видно от
материалите на досъдебното производство, защитникът е направил писмено искане
до разследващия орган да присъства при извършването на процесуално следствени
действия, на която молба има писмен отговор с отказ / л.74 от ДП/. Нормата на
чл.224 от НПК визира правомощие на разследващия орган, което не подлежи на
ревизия от въззивния съд, а единствено и само от dominus litis на досъдебното производство,
какъвто е наблюдаващия прокурор по делото. Доколкото не са налице нарушения на
правото на защита на подсъдимия съдът не счита, че в досъдебното
производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да обуславят връщане на делото на предходна фаза.
ПРС се е
произнесъл правилно съобразно разпоредбата на чл.189 от НПК и в унисон с ТР № 4/ 11.02.2014г. ОСНК, относно
направените по делото разноски.
С оглед на
изложеното Пловдивският окръжен съд намира атакуваната присъда за обоснована и
съответна на събраните по делото доказателства. Не са налице основания за
нейната отмяна и изменение, поради което
трябва да се потвърди. Жалбата срещу нея като неоснователна следва да се остави
без уважение.
Пред
настоящата инстанция разноски не са направени, поради което не се и присъждат.
С оглед на изложеното и на основание чл.334
т.6 и чл.338 от НПК Пловдивският окръжен
съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №6/15.01.2018г.,
постановена по НОХД №5963/2017г. по описа на ПРС, І –ви н.с.
Решението е окончателно и не
подлежи на протест и обжалване.
Да се уведомят страните, че решението
е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.