№ 1007
гр. Варна, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110203351 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В.
Д. Т. - ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 307/16.07.2021г. на зам.
Кмета на Община-Варна , с което й е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 20 /двадесет/ лева, на основание чл. 183 ал.2 т.1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за това , че в хода на производството са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, че фактическата
обстановка не е била изяснена, че не е била извършена проверка по реда на чл.52 ал.4
от ЗАНН и др.Поради това се иска отмяна на наказателното постановление.
Въз.Т., редовно призована, не се явява, представлява се от упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По
същество адв.Димов излага становище, че в посочения в постановлението пътен
участък не е имало пътни знаци, забраняващи паркирането, че улицата е била
двупосочна и въззивницата се е съобразила с изискванията на ЗДП да паркира
възможно най-вдясно на платното по посоката на движение.Защитата стича, че
твърдението, че автомобила е пречел на движението е недоказано, както и че
автомобила е бил спрян пред офис на фирма, където се извършват товаро-разтоварни
работи.Поради това и пледира постановлението да бъде отменено и да бъдат
1
присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна,редовно призована,представлява се от упълномощен
процесуален представител, който моли жалбата да бъде отхвърлена,а наказателното
постановление да бъде потвърдено. Направено е и искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателката и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 10.06.2021г. около 09.30 часа въз.Т. -Р. била паркирала автомобил “Шкода”
с рег. № В 81 02 ВН,в гр.Варна, на ул.” Димитър Дончев” № 20, в близост до офис на
фирма, с която тя осъществявала дейност.Улицата била двупосочна и колата, въпреки
че се намирала в дясно по посоката на движение, създавала пречки за останалите
участници в движението.Именно поради това и бил подаден сигнал до „Общинска
полиция”-Варна.На място пристигнали полицейски служители, един от които
св.Д.З..Той видял, че на улицата са спрени два автомобила, единият от които бил на
въззивницата.Тъй като тя не била на място, св.З. й съставил „глоба с фиш” за това, че е
паркирала автомобила на място, където е пречка за останалите участници в
движението.Нарушението било квалифицирано като такова по чл.98 ал.1 т.1 от ЗДП и
на основание чл.183 ал.2 т.2 от ЗДП на въз.Т. била наложена „ глоба” в размер на
20лв.На 11.06.2021г. въззивницата депозирала възражение срещу фиша, в който
посочила, че улицата, на която е била паркирала, е малка квартална улица, по която
няма движение през деня и на която няма знак, който да е бил закрит.Колата била
товарна , била спряна пред склад, който ползвала от 13 години и където се
извършвали товаро-разтоварни работи.След депозиране на възражението св.З. изготвил
докладна записка, в която описал обстоятелствата, при които бил съставил фиша.В
последствие този фиш бил анулиран.
На 28.06.2021г., въз основа на фиша, св.Г.Г.- мл.инспектор в „Общинска
полиция”-Варна, съставила против въз.Т. акт за установяване на административно
нарушение, за това че на 10.06.2021г. около 09,35 ч. е паркирала лек автомобил
„Шкода” с рег. № В 81 02 ВН на ул.”Димитър Дончев” № 20 на място, където е пречка
за движението на останалите участници в движението. Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.98 ал.1 т.1 от ЗДП. При личното предявяване на акта
въззивницата посочила, че има възражения, а именно тези против фиша.В срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН други възражения не били направени и депозирани.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено
и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление №
307/16.07.2021г. ,с което административно-наказващият орган е възприел фактическите
констатации в акта , както и правната квалификация на нарушението по чл. 98 ал.1 т.1
от ЗДП. За него, на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДП административно-наказващият
2
орган е наложил на въз.Т. административно наказание глоба в размер на 20 лева.В
постановлението било посочено, че възраженията са били обсъдени и не са били
приети.
В хода на съдебното производство бяха разпитани свидетелите Г.Г. -
актосъставител и св.Д.З., който е установил нарушението и е съставил глобата с фиш,
чиито показания съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно. В
показанията си св.З. подробно описва мястото , на което се е намирал автомобила, сочи
че движението е било двупосочно и че с паркирането му там е пречел на останалите
участници, доколкото е заемал част от пътната лента. По искане на процесуалният
представител на въз.Т. съдът допусна до разпит св.М.М.- работник в „Мива 17” ЕООД
, на която въззивницата е управител.Този свидетел посочи, че фирмата има служебен
автомобил, с който се извършва товаро-разтоварна дейност на козметични продукти, и
който стои на улицата пред склада.Св.М. заяви, че автомобила се управлява от въз.Т. ,
както и че на улицата няма знак, който забранява паркирането.Съдът кредитира
показанията и на този свидетел.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка,събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства, които са последователни,взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради
което е процесуално допустима и приета от съда за разглеждане.
Наказателно постановление 307/16.07.2021г. е издадено от компетентен орган- от зам.
Кмета на Община –Варна, съгласно заповед № 0506 / 07.02.2020г. на Кмета на Община
Варна.
В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивницата нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща й да разбере в какво е обвинена и срещу какво да се защитава.Макар
срещу акта да не са били депозирани различни възражения от тези , депозирани против
фиша, наказващият орган ги е разгледал и ги е приел за неоснователни, което е
посочено в самото постановление.По никакъв начин не е било накърнено правото на
3
защита на жалбоподателката, което тя е упражнила с подаването на жалба до
въззивната инстанция.
Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е констатирал
нарушение по чл.98 ал.1 т.1 от ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на
правната норма. Безспорно бе установено от свидетелските показания и от
приобщените писмени доказателства, че въз.Т. -Р. е паркирала автомобила на пътното
платно на ул.”Димитър Дончев” № 20.Това обстоятелство не се и оспорва. Спорният
елемент в настоящият казус е дали въз. Т. е допуснала нарушение на чл. 98 ал.1 т.1 от
ЗДП.Тази норма забранява престоя и паркирането на място, където превозното
средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите
участници в движението пътен знак или сигнал.От показанията на св.З. се установява,
че в конкретния пътен участък е имало едно пътно платно с две ленти за движение,
както и че автомобила е бил паркиран в дясно в съответната пътна лента, като е заемал
част от нея и е намирал срещу намиращото се там училище. Тези обстоятелства се
потвърждават и от показанията на св.М.. При така установеното от фактическа страна,
съдът намира за доказано обстоятелството, че автомобила е създавал пречки за
движението на останалите ППС.Това е така, тъй като дори и той да е бил паркиран
съгласно изискванията на чл.94 ал.3 от ЗДП, където е предвидено, че за престой и за
паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-
вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя,
и да не е имало пътни знаци, забраняващи това, то местоположението на автомобила
на част от пътното платно при двупосочно движение, организирано в две ленти,
безспорно е създавало пречка за останалите участници в движението, свързано с
изчакване, заобикаляне, навлизане в срещуположната пътна лента и др.Поради това
съдът намира, че описаното в акта и постановлението нарушение безспорно е било
извършено от въз.Т..Обстоятелството, че същата,като управител на търговско
дружество, което осъществява дейността си от дълги години на посочения адрес, е
спирала по този начин превозното средство, не води до извод, че това е било
правомерно.
Правилно е била приложена и санкционната норма на чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП,
тъй като именно в нея е предвидена санкция за водач, който е паркирал неправилно,
което безспорно въз. Т. е направила. Правилно административно-наказващия орган й
е наложил наказание глоба в размер на 20 лева, като размера на глобата е императивно
посочен в нормата на чл. 183 ал.2 от ЗДП.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление следва да
бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.
Съобразно изхода на делото и направените искания , на основание чл.63 ал.3 от
ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на Община -Варна да се присъди
4
юрисконсултско възнаграждение.При определяне на неговия размер съдът съобрази
разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е предвидено, че заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет на НБПП.На следващо място съдът взе предвид, че за
защита по дела по ЗАНН, чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ,
предвижда възнаграждение от 80 лв. до 120лв. Поради това , като прецени
продължителността на делото, разгледано в две съдебни заседания , неговата
сложност и направеното искане, съдът прецени, че следва да определи на Община-
Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 307/16.07.2021г. на зам.
Кмета на Община-Варна , с което на В. Д. Т. е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 20 /двадесет/ лева, на основание чл. 183 ал.2 т.1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА В. Д. Т. - ЕГН **********да заплати на Община-Варна, сумата от
80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5