№ 519
гр. Варна, 09.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско
дело № 20233100500038 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 262, ал. 3 от ГПК.
Срещу разпореждане № 827 от 24.03.2022 г., постановено по гр.д. № 621/2021 г. от
Девненски районен съд, с което е върната подадената от „ЕОС Матрикс“ ЕООД въззивна
жалба против Решение № 229/13.12.2021г. по гр. д. № 621/2021г. по описа на ДРС, е
подадена частна жалба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД с оплаквания за неправилност. Отправено
е искане за отмяна на разпореждането и даване ход на въззивната жалба.
Ответникът по частната жалба М. Д. С. не е подал отговор.
Подадена е и втора частна жалба от М. Д. С. срещу определение № 446/15.07.2022 г.,
с което е продължен с две седмици „срокът за възстановяване на срока за отстраняване на
нередностите във въззивната жалба, считано от датата на получаване на съобщението“.
Жалбоподателят счита определението за неправилно, тъй като не са били налице
предпоставките за възстановяване на срок. Отправя искане за отмяна на обжалваното
определение като неправилно.
Ответникът по частната жалба „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подал отговор, в който излага
становище за неоснователност на жалбата.
Частните жалби са подадени от надлежни страни в законоустановения срок срещу
подлежащи на инстанционен контрол съдебни актове, поради което са процесуално
допустими.
І. По частната жалба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу разпореждане № 827 от
24.03.2022 г.
С обжалваното разпореждане съставът на ДРС е върнал подадената от „ЕОС
1
Матрикс“ ЕООД въззивна жалба против Решение № 229/13.12.2021г. по гр. д. № 621/2021г.
по описа на ДРС , като е приел, че в предоставения му едноседмичен срок от датата на
уведомяването – 22.02.2022 г. – жалбоподателят не е представил доказателства за платена
държавна такса за въззивно обжалване. Констатирал е също така, че по делото е постъпило
искане за удължаване на срока, но едва на 07.03.2022 г., т.е след изтичане на определения
срок.
От фактическа страна:
На 25.01.2022 г. е подадена въззивна жалба срещу Решение № 229/13.12.2021г. по гр.
д. № 621/2021г. по описа на ДРС от ответника по делото „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
С разпореждане № 332/03.02.2022 г. съдът е оставил без движение въззивната жалба
и е задължил жалбоподателя в едноседмичен срок от уведомяването да представи
доказателства за заплатена държавна такса в размер на 278.85 лева по сметка на ОС Варна.
Разпореждането е получено от жалбоподателя на 22.02.2022 г.
С молба вх. № 1193/07.03.2022 г. жалбоподателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал
възстановяване на срока за внасяне на държавна такса като е изложил обстоятелствата,
които счита за релевантни за уважаване на искането.
С молба вх.№ 1503/22.03.2022 процесуалният представител на „ЕОС Матрикс“ ЕООД
е заявил, че представя доказателства за внесена ДТ. Към молбата не са приложени такива.
На 24.03.2022 г. ДРС е постановил обжалваното разпореждане № 827/24.03.2022 г., с
което, след като е констатирал, че в определения от съда срок не са представени
доказателства за платена държавна такса и че на 07.03.2022 г., след изтичането на срока, е
постъпило искане за продължаване на срока, е върнал въззивната жалба.
Частната жалба е неоснователна.
Безспорно е, че в определения от съда срок, който е изтекъл на 01.03.2022 г., не са
изпълнени указанията на съда за отстраняване на нередовност на въззивната жалба и не са
представени доказателства за платена държавна такса. Съгласно чл. 262, ал. 2 от ГПК
жалбата се връща, когато не се отстранят в срок допуснатите нередовности, а според чл. 64,
ал. 1 от ГПК процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените
срокове, не се вземат предвид от съда.
Видно е, че с подадената след изтичане на предоставения едноседмичен срок молба
вх. № 1193/07.03.2022 г. жалбоподателят е поискал възстановяване на срока за внасяне на
държавна такса.
Произнасянето по въпроса за спазване на срока за отстраняване на нередовностите по
жалбата се явява преюдициално спрямо произнасянето по молбата за възстановяване на срок
/в този смисъл Определение № 333 от 09.08.2010 г. по гр.д. № 273/2010 г. на ВКС, II г. о.,
Определение № 476 от 17.06.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 487/2010 г., I т. о., Определение №
657 от 15.09.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4849/2014 г., III г. о., Определение № 749 от
1.11.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 3884/2013 г., I т. о./. Поради това, произнасянето по молбата
2
за възстановяване на срок следва да се извърши след влизане в сила на разпореждането, с
което се приема, че срокът за отстраняване на нередовностите по въззивната жалба е
пропуснат.
В случая се установява, че указанията на съда не са изпълнени в предоставения на
страната срок, поради което разпореждането за връщане на жалбата е правилно и ще бъде
потвърдено.
ІІ. По частната жалба на М. Д. С. срещу определение № 446/15.07.2022 г.
С обжалваното определение съставът на ДРС се е постановил продължаване с две
седмици „срокът за възстановяване на срока за отстраняване на нередностите във въззивната
жалба“.
От фактическа страна:
След постановяване на разпореждане № 827/24.03.2022 г. за връщане на въззивната
жалба, съставът на ДРС е постановил Разпореждане № 885/04.04.2022 г., с което е изпратил
молбата за възстановяване на срок вх. № 1193/07.03.2022 г. на насрещната страна за отговор.
След постъпване на писмен отговор от насрещната страна с разпореждане от
26.04.2022 г. е дал указания на молителя да представи допълнителни доказателства.
Такива са представени с молба от 11.06.2022 г., след което е постановено
обжалваното определение.
Съдът намира определението за недопустимо.
В мотивите на същото, съдът е изложил единствено, че във връзка с дадените
указания за представяне на допълнителни доказателства от ответната страна е постъпила
молба с вх № 3351/13.06.2022г. с приложен положителен тест за „Ковид 19“. Липсват
мотиви по съществото на искането, от които да е видно какво съдът е приел за установено от
фактическа и правна страна по направеното искане.
Видно от съдържанието на молба вх. № 1193/07.03.2022 г. жалбоподателят „ЕОС
Матрикс“ ЕООД е поискал възстановяване на срока за внасяне на държавна такса, а не
неговото продължаване. Към датата на подаване на молбата действително срокът е бил
изтекъл. Вместо да се произнесе по направеното искане за възстановяване на срок по реда на
чл. 64 и сл. от ГПК, съдът е постановил удължаване на срока за отстраняване на
нередовностите на въззивната жалба, каквото искане не е било отправяно от подателя на
въззивната жалба. Съгласно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес,
закрепен в чл. 6 от ГПК, предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие
се определят от страните (ал. 2). Като се е произнесъл по непредявено искане съдът е
излязъл извън предмета на търсената защита и е постановил недопустим съдебен акт.
Недопустимо е също така съдът да постановява продължаване на срок, който вече е приел за
пропуснат с подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се слага край на делото – чл. 63,
ал. 1 от ГПК.
Наред с горното, с оглед съществуващата връзка на преюдициалност между двете
3
конкуриращи права – правото на обжалване на разпореждането за връщане на частната
жалба и правото да се иска възстановяване на пропуснатия срок поради особени
непредвидени обстоятелства, не може да бъде възстановен срок, който не е започнал да тече
и съответно не е пропуснат. Тъй като в случая са направени и двете искания, първо по-
горният съд следва да се произнесе по частната жалба срещу връщане на въззивната жалба,
при което ще се установи дали срокът е изтекъл, съотв. дали е пропуснат. Ако по-горният
съд установи, че срокът е пропуснат, той ще потвърди разпореждането за връщане на
частната жалба, и тъй като се открива възможността за възстановяване на срока по реда на
чл.64, ал.2 във връзка с чл.65, ал.2 ГПК, следва да върне делото на по-долния съд за
произнасяне по искането (вж. цитираната по-горе практика на ВКС).
По изложените съображения определението следва да бъде обезсилено, а делото, след
приключване на производството по обжалване на разпореждането за връщане на въззивната
жалба, да бъде върнато на ДРС за произнасяне по направеното искане за възстановяване на
срок, ако са налице предпоставките за това.
Искания за присъждане на разноски не са направени, поради което съдът не дължи
произнасяне по чл. 81 от ГПК.
Воден от горното, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 827 от 24.03.2022 г., постановено по гр.д. №
621/2021 г. от Девненски районен съд, с което е върната подадената от „ЕОС Матрикс“
ЕООД въззивна жалба против Решение № 229/13.12.2021г. по гр. д. № 621/2021г. по описа
на ДРС.
ОБЕЗСИЛВА определение № 446/15.07.2022 г., с което е продължен срокът за
отстраняване на нередовностите във въззивна жалба вх. № 389/26.01.2022г. на ДРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която е потвърдено разпореждане № 827 от
24.03.2022 г., постановено по гр.д. № 621/2021 г. от Девненски районен съд, подлежи на
обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от получаване
на съобщението.
В останалата част определението не подлежи на обжалване.
СЛЕД влизане в сила на определението относно разпореждане № 827 от 24.03.2022
г., постановено по гр.д. № 621/2021 г. по описа на ДРС, делото да се върне на РС – гр.
Девня, същия състав, за продължаване на съдопроизводствените действия от фазата на
разглеждане на молба вх. № 1193/07.03.2022 г. подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД за
възстановяване на срока за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5