О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…..
гр.В.Търново, 28.02.2019г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в закрито заседание на двадесет и осми февруари
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря …… и в присъствието
на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. №25 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.233 от ГПК.
Предмет на производството са
първоначално обективно кумулативно съединени искове по чл.327 ал.1 от ТЗ вр.
чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата по всеки иск, считано от
датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане.
В срока по чл.131 ал.1
от ГПК ответникът депозира молба, с характер на писмен отговор, с която
признава исковете и заявява, че никога не е оспорвал сумите по процесните фактури.
С молба вх.№3755/20.02.2019г.
ищецът прави отказ от предявените искове и моли производството по делото да бъде прекратено.
Навежда, че исковите суми са заплатени от ответника след образуване на делото и
получаване на препис от ИМ, с което е станал причина за завеждането му, поради
което моли ответникът да бъде осъден да му заплати направените по делото
съдебни разноски в размер на 3 887,99лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Поради отказ от
предявените искове от ищеца по реда на чл.233 от ГПК и поради десезиране на съда, производството
по делото следва да бъде прекратено.
На
основание чл.81 от ГПК съдът дължи произнасяне по разноските.
Независимо
от отказа от исковете от ищеца, доколкото ответникът с поведението си е станал
причина за завеждане на делото, тъй като, видно от детайлна информация за
транзакции, изд. от "*" АД, представена от ищеца с негова молба вх.№3755/20.02.2019г.,
плащането на исковите суми е извършено
на 13.02.2019г., т.е. едва след предявяване на исковете /04.01.2019г./ и получаване
на съобщението по чл.131 ал.1 от ГПК, то на ищеца се следват направените по
делото съдебни разноски в общ размер от 3 887,99лв., които следва да бъдат
възложени в тежест на ответника. На основание чл.78 ал.2 от ГПК, ако ответникът
с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. В случая обаче, независимо от признанието
на исковете от ответника, не е налице хипотезата на чл.78 ал.2 от ГПК за
възлагане разноските върху ищеца, доколкото ответникът с поведението си,
неизпълнявайки изцяло на падежа паричното си задължение по процесните фактури,
а извършвайки само частични плащания по част от задълженията за извършените
продажби, е дал повод за завеждане на делото за исковите суми.
Ответникът
не е претендирал разноски и съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание
чл.233 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по Гр.д.№25/2019г. по
описа на ВТРС, поради отказ от предявените искове от ищеца.
ОСЪЖДА "*" ЕООД със седалище
и адрес на управление гр.*, ул."*" №*, вх.*, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на "*" ООД със седалище и адрес на управление гр.*,
ул."*" *, с ЕИК *, сума в размер на 3 887,99 лв. /три хиляди осемстотин осемдесет и седем лева и
деветдесет и девет стотинки/, представляваща направени по делото съдебни
разноски.
Определението подлежи на обжалване от страните с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му пред
Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………