Решение по дело №654/2013 на Административен съд - Монтана

Р Е Ш Е Н И Е  № 590

 

гр. Монтана, 18 ноември 2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 6 ноември 2014 г. в състав:

Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА

 

при секретаря: Д.Д. като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д. № 654 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ.

Производството е образувано по жалба на Н.И.В.,*** против мълчалив отказ на кмета на Община Г*** Д*** , последвал от изричен такъв, обективиран в писмо изх. № 9400-4738 от 02.10.2013 г. на кмета на Община Г*** Д*** . В хода на това производство е присъединено адм.д. № 655/2013 г. по описа на на АС Монтана, последното образувано против мълчалив отказ на кмета на Община Г*** Д*** , последвал от изричен такъв, обективиран в писмо изх. № 9400-4718 от 27.09.2013 г. на кмета на Община Г*** Д*** . С оспорените писма няма отговор по отправеното искане за осигуряване на достъп до съседния имот по реда на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ, както и по отношение на искането за частично премахване на подпорни стени, поради което по отношение на това искане е налице мълчалив отказ. В два броя писмени защити оспорващата развива подробни съображения за основателността на направените искания.

Ответната страна не взема становище по жалбата.    

Доказателствата по делото са писмени. Изслушани са заключения на вещи лица по назначени съдебно-технически експертизи – две еднолични – оспорени и една тройна. 

Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства и при служебната проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, приема за установено следното:

 

С жалба вх. № 9400-8076 от 04.09.2013 т. до Кмета на община Г*** Д*** оспорващата, в качеството си на собственик на УПИ V-178 по плана на с. В*** поставя въпроси от различен характер, а именно твърди, че в съседния имот УПИ ІV - 177 са изградени незаконни и неподходящи по местоположение метално съоръжение, ограда и второстопенна постройка, подпорни стени и дървета, като част от строежите са изградени в собствения й УПИ, които действия са довели до разрушаване на собствената й къща; твърди, също така, несъотвествие между изготвения цифров модел и действащия кадастрален и регулационен план на с. В*** . Прави искане Кметът на общината да издаде заповед, задължаваща собствениците на УПИ ІV-177, кв. 37 по плана на с. В*** , както следва: 1. да премахнат незаконно и неподходящо по местоположение метално съоражение; 2. да премахнат незаконно построена и неподходяща по местоположение ограда; 3. да възстановят част от ограда; 4. да премахнат, а не да преместят дърветата посадени до оградата между УПИ ІV-177 и УПИ V-178; 5. да й бъде предоставен достъп, на основание чл. 194, ал. 1 от ЗУТ, през съседния имот, за да извърши ремонт на къща; 6. да премахнат незаконно построена второстопенна постройка, находяща се до границата между УПИ ІV-177 и УПИ V-178; 7. да се извърши поправка на цифровия модел на регулационния и кадастралния план на с. В*** за имоти УПИ ІV-177 и УПИ V-178, като същият бъде съобразен с данните в оригиналните картони на този план.  

С жалба вх. № 9400-8075-04.09.2013 г. до кмета на община Г*** Д*** оспорващата, в качеството си на собственик на УПИ V-178 по плана на с. В*** твърди, че в цифровия модел на кадастравния и регулационния план на с. В*** , общ. Георги Д*** дворищната регулационна линия между нейния УПИ V-178 и съседния УПИ ІV-177 не е отразена вярно в съответствие с оригинала на кадастралния и регулационния план на с. В*** , общ. Г. Д*** .

С писмо № 9400-4718 от 27.09.2013 г. кметът на община Г*** Д*** е уведомил оспорващата, че за да се установи фактическата граница между УПИ ІV-177 и УПИ V-178 е необходимо геодезическо измерване от лицензирани фирма или лица, каквито дейности общината не извършва. Действащият план на с. В*** не е кординиран по националната координатна система, но по искане на оспорващата, общината ще предостави всички необхидими данни за собствения й имот. 

С писмо изх. № 9400-4738 от 02.10.2013 г. кметът на община Г*** Д*** е уведомил оспорващата, че металното съоръжение е вид сграда на допълващото застрояване, за което следва да има разрешение за строеж. По отношение на твърденията за разлики в кадастралните и регулационни граници, както и за засадените дървета следва да се обърне към съда; по отношение мястото на оградата е необходимо да се наеме лиценцирано геодезическо лице, което да трасира границите на имота; за второстепенната постройка има издадено разрешение за строеж; по отношение възраженията към цифровия модел на кадастралния и регулационния план й е отговорено с писмо № 9400-4718 от 27.09.2013 г. кметът на община Г*** Д*** .  

В писмото няма произнасяне по искането за достъп през съседния имот, необходим за ремонт на основите, стените и покрива на къщата, които според оспорващата са увредени от построената от собственика на съседния имот метална конструкция, поради което в тази част е налице мълчалив отказ.

По искане на оспорващата, с множество и разнородни задачи /л. 42/, са изслушани заключения на вещи лица по допуснати две единични и една тройна експертиза, които съдът кредитира като дадени обективно и безпристрастно, в съответствие, както една на друга, така и с доказателствата по делото. От данните по единичната експертиза на вещото лице Д.Д. се установява, че за с. В*** е изготвен и одобрен един кадастрален и регулационен план от 1936 г.; от извършените измервания и съпоставки на този регулационен и кадастрален план с изработения цифров модел на същия план се установяват разлики - същите отразени на приложения към експертизите /л. 66 и 69/; няма нормативен ред за одобряване или приемане на цифровия модел на кадастралния и регулационния план; в непосредствена близост до оградата са засадени 17 броя дървета – ясен с височина от 1.00 до 2.50 м., които са на 1 м. от кадастралната граница и на около 0.50 м. от регулационната; не констатира вероятност металното съоръжение да е повредило къщата на оспорващата; подпорните стени са изградени с цел предотвратяване свличане на земни маси към жилищната сграда в него, тъй като теренът е силно наклонен; за ремонт на северната стена на къщата на оспорващата е необходим достъп от съседния УПИ 177. В насроченото о.с.з. на 27 март 2014 г. вещото лице Д.Д. пояснява, че цифровият модел на с. В*** не е кординиран, като между различните носители на кадастралния и регулационния план, не би следвало да има разлики, като картоните се приемат за недеформируеми носители и са най-точни за работа /л. 10 от протокола/. Заключението на повторната експертиза на вещото лице Й.Л. съответства на заключението на вещото лице по първоначалната експертиза, с изключение на обстоятелството, че вещото лице Й.Л. счита, че няма вероятност при изкореняване на дърветата да се разруши оградата – обратно на заключението на вещото лице Д.Д.. Експертизите се разминават и по броя на дърветата, но тази промяна е по обективни причини и не се дължи на грешка, имайки предвид изявлението на оспорващата отразено в протокол от 06.11.2014 г. за промяна в техния брой /л. 7/ Това вещо лице също е изготвило приложения към изготвената експертиза, в които е отразило извършените измервания. И двете вещи лица по едноличните експертизи дават заключение, че регулацията не е приложена на място, като се позовават на актовете за собственост, наличните в общината документи и действителното положение на място, както и че къщата е с изтекъл амортизационен срок, тъй като е построена преди 1928 г. и се нуждае от основен ремонт, като за това е необходим достъп през съседния имот.

Констатациите на вещите лица по тройната експертиза съответстват на констатациите на вещите лица от едноличните експертизи. Твърдените от оспорващата отклонения са незначителни, с оглед използваните различни инструменти, методи и геодезически точки при измерванията. Според тези вещи лица цифровият модел следва да бъде абсолютно копие на действащия кадастрален и регулационен план. В насроченото о.с.з. на 06.11.2014 г. вещото лице Л.И. пояснява, че оцифряването на вече съществуващ план следва да отговаря доколкото е възможно едно към едно на плана, но поради използването на различни координатни системи във времето и различни методи на измерване при съпоставянето на един план с друг се получават различни разминавания, които разминавания /допуски/ в настоящия случай са в рамките на допустимия диапазон /л. 4 от протокол от 06.11.2014 г./. Тази експертиза не дава категоричен отговор дали регулацията е приложена на място, като не може да даде такъв отговор и на въпроса дали покривът на коша е увредил несъществуващ вече гараж, както и северната стена на паянтова сграда. По отношение необходимостта от ремонт на къщата на оспорващата тези вещи лица дават заключение, че конструкцията на сградата не е компрометирана и стените и основите й не се нуждаят от заздравяване, въпреки че, за да се ползва по предназначение на същата й е необходим основен ремонт, тъй като липсват инсталации и довършителни работи като настилки и мазилки, за който ремонт е необходимо разрешение за строеж. Достъп до северната граница за извършване на ремонт е възможен единствено през съседния имот.

            Ответната страна – кметът на с. Г*** Д*** с писмо изх. № 9000-963 от 03.11.2014 г. пояснява, че оцифряването на действащия кадастрален и регулационен план не е координиран, но от 2011 г., когато фирмата-изпълнител е извършила оцифряването, същият се ползва за издаване на скици.

По делото са приложени адм.д. № 299/2009 г. на АС Монтана и адм.д. № 290/2009 г. на АС Монтана, актове за собственост, копие от кадастралния и регулационен план на с. В*** , скица на имот УПИ V-178 по плана на с. В*** .  

 

При така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

 

По отношение на писмо изх. № 9400-4738 от 02.10.2013 г. на кмета на Община Г. Д*** .

Обществените отношения свързани с устройство на територията, инвестиционното проектиране и строителството в РБ се уреждат от закона за устройство на територията /ЗУТ/. В него и конкретно в текста на разпоредбата на чл. 214, изрично се указва кои са индивидуалните административни актове по смисъла на този закон, който по отношение на АПК е специален такъв и поради тази причина и приложим, с оглед същността и характера на разглежданите спорни въпроси. Премахване на незаконно изградени строежи се извършва след тяхното констатиране от органите на ДНСК и Кметовете на общините, което е изключително тяхно правомощие. Неиздаването на акт за премахване на определен строеж не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол, арг. от чл. 214, т. 3 от ЗУТ, поради което и искането за издаване на акт за премахване в съседен имот на метално съоръжение, ограда и второстепенна постройка се явява недопустимо, респ. оспорването на цитираното писмо в частта по т. 1, 4 и 6 /т. 1, 2, 6 от жалбата/ също е недопустимо, поради липсата на годен за обжалване индивидуален административен акт. По същия императивен начин е разрешен и въпросът свързан с възможността по преместване на неподходящите по местонахождение постройки и насаждения, в който смисъл е чл. 195 от ЗУТ. Дори да се приеме, че жалбата до компетентния административен орган е допустима, то същата е с характер на сигнал, в който смисъл е чл. 107, ал. 4 от АПК, което решение, каквото в случая представлява оспореното писмо в посочената част, също не подлежи на обжалване по съдебен ред.

В частта по т. 2 писмото има информативен характер, същото е свързано с възраженията на оспорващата по отношение на действителната граница между нейния и съседния имот и дали е приложена регулацията, които възражения представляват гражданскоправни спорове разрешими по общия исков ред.  

Искането, касаещо частично възстановяване на ограда между двата имота, /т. 4 от оспореното писмо и т. 3 от жалбата/ по същността си също е от гражданскоправен характер и не подлежи на разглеждане от административните органи, респ. административните съдилища, поради което и писмото в тази част има уведомителен характер и не представлява годен за обжалване акт.  

По отношение на искането за поправка на цифровия модел /т. 5 от писмото и т. 8 от жалбата/, същото е идентично с искането по оспорване на писмо изх. № 9400-4718 от 27.09.2013 г. на кмета на Община Г. Д*** , поради което в тази част писмото има информативен характер, а по същество въпросът ще бъде разгледан при проверка законосъобразността на този отделно оспорен индивидуален административен акт.

Искането за премахване /унищожаване чрез изсичане и поливане с препарати за унищожаване на корените/ на дървета /т. 3 от писмото и т. 4 от жалбата/ е допустимо, но неоснователно. Разпоредбата на чл. 52 от ЗС гласи, че не се позволява да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските. Съседът може да иска разрешение от кмета на общината, района или кметството да бъдат отсечени клоните на дърветата, които се простират над неговия имот, и корените, които преминават в неговия имот. По същия ред той може да иска да бъдат преместени дърветата, които са посадени на по-близки разстояния от посочените по-горе. Законодателят не предвижда хипотеза, при която дърветата, като цяло да бъдат унищожени, поради което и такова искане се явява в разрез със закона. Не такава е и целта на законодателя, респ. цялостната законодателна политика, обратно – озеленяването е грижа с приоритетно значение, в който смисъл е и решение по адм.д. № 2802/2004 г. на ВАС. Премахване може да засяга единствено и само част от дърветата и това е тази част от клоните и корените, която се простира и преминава над/в имота на оспорващата, а такова искане не е направено, поради което и крайният правен извод на административния орган е правилен, макар мотивите, обосноваващи отказа от издаване на исканото разрашение да са неправилни и не кореспондират със закона.  

По отоношение на мълчаливия отказ за предоставяне на достъп по реда чл. 194 от ЗУТ.

Искането за осигуряване на достъп през чужд имот за извършване на ремонтни работи по къщата на оспорващата /т. 5 от жалбата/, е допустимо, но неоснователно, респ. мълчаливият отказ се явява законосъобразен. С разпоредбата на чл. 194 от ЗУТ изрично са регламентирани условията, при които собственикът на имот е длъжен да осигури достъп до своя имот, съществуването на които условия не се установяват по делото. Действително от заключенията на петте вещи лица по допуснатите единични и тройна експертизи се установява, че достъп до северната част на къщата на оспорващата има единствено през имота на съседа, но за тази част на къщата няма разрешени или предписани строителни работи, каквото е изискването на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ, а и оспорващата не представя доказателства в тази насока. 

Искането за частично премахване на незаконно изградените, според оспорващата, подпорни стени /т. 7 от жалбата/ е недопустимо, респ. мълчаливият отказ не подлежащ на съдебен контрол. В тази връзка по-горе в мотивите на решението са изложени съображения по отношение изключителната компетентност на органите на ДНСК и Кметовете на общините да констатират незаконни строежи, като на оспорване подлежат единствено издадените позитивни актове, не и отказите от издаването на такива.

По отношение на писмо изх. № 9400-4718 от 27.09.2013 г. на кмета на Община Г. Д*** .

Съгласно чл. 15, ал. 1  и 3 от ЗУТ с подробен устройствен план по чл. 16 или по чл. 17 се урегулират само поземлени имоти, които не са били урегулирани с предишен подробен устройствен план. Урегулираните веднъж поземлени имоти не подлежат на последващо урегулиране освен в предвидените в този закон случаи. Границите на урегулирани поземлени имоти могат да се променят с план за регулация само със съгласието на собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи.

Съгласно чл. 116а от ЗУТ устройствените планове се изработват в графичен и цифров вид, а форматът на записа в цифров вид и точността на устройствените планове се определят с наредбата по чл. 117 и това е наредба № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. Съгласно чл. 5, ал. 4 от цитираната наредба № 8/2001 г., устройствените планове се изпълняват с компютърни технологии в цифров и графичен вид, като форматът на записа в цифров вид се определя по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), което е едно от основните правомощия на Агенцията по геодезия картография и кадастър /АГКК/, в който смисъл е чл. 12, т. 5 от този закон.

Съгласно § 6, ал. 7 и 8 от ПР на ЗУТ наличните кадастрални планове, плановете за земеразделяне и другите планове, свързани с възстановяване правото на собственост върху земеделски земи и поземлени имоти в горски територии, се ползват за изработване на устройствени планове до изработването и влизането в сила на кадастрална карта за съответната територия. Тези планове, които не са в цифров вид, преди изработване на устройствения план се преработват в цифров вид във формат, определен по реда на ЗКИР. 

Съгласно § 4, ал. 1, т. 1 от ЗКИР до одобряването на кадастрална карта и кадастрални регистри скиците на недвижимите имоти се издават по досегашния ред.

Съгласно § 6, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, до одобряването на кадастрална карта, АГКК преобразува в цифров вид графичните планове, които отговарят на съответните законови изисквания.

Съгласно чл. 31 от ЗКИР съдържанието, както и условията и редът за създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри се определят с наредба, издадена от министъра на инвестиционното проектиране и това е наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. 

Съгласно § 5, ал. 1 и 3 от ПЗР на цитираната наредба № 3/2005 г. до одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за съответната територия кадастралните планове и регистрите (разписните списъци) към тях, одобрени по реда на отменените ЗЕКНРБ и ЗТСУ, се поддържат в актуално състояние от общинската администрация. Кадастралните планове се поддържат в цифров и/или графичен вид, като кадастралните планове в графичен вид се оцифряват по реда на чл. 66 от наредбата, а в текстовете на чл. 18-20 са уредени въпросите по точността и допустимите грешки при нанасяне в картата на съответното местоположение на сградите и поземлените имоти.  

При тази действаща нормативна уредба и събрани по делото доказателства настоящият състав намира, че обжалваното писмо не представлява индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като с него не се засягат права, свободи или законни интереси. Това писмо има уведомителен характер, като дори да се приеме, че кметът на община Г*** Д*** е отказал да извърши промяна в изготвения цифров модел на действащия кадастрален и регулационен план на с. В*** , за имоти УПИ ІV-177 и УПИ V-178, то този отказ е без правно значение.

За територията на с. В*** няма одобрени кадастрални карти и кадастрални регистри, което е видно от писмо изх. № 17-497-31.10.2014 г. на СГКК Монтана. Легално определение на понятието „цифров вид” е дадено в § 1, т. 6 от ДР на ЗКИР, където е прието, че по смисъла на този закон: "цифров вид" на кадастралната карта, съответно на книгите по вписванията, е дигитален запис в определен формат на пълното им съдържание върху магнитен, оптически или друг технически носител, който чрез компютърна обработка позволява възпроизвеждане върху екран или традиционен носител на данни. Оспореният цифров вид на кадастралния и регулационен план /наричан модел/, в частта за имоти УПИ ІV-177 и УПИ V-178 по плана на с. В*** , на практика представлява пренасяне на данните от този план, съществуващ на хартиен носител върху технически такъв, като това пренасяне не е координирано, в който смисъл са заключенията на вещите лица и обясненията на административния орган дадени в писмо на л. 265 от делото.  Оцифряване на плана е извършено на основание сключен договор с фирма, без за територията да има изготвена кадастрална карта и без да е спазен реда предвиден в чл. 66, във връзка с § 5, ал. 3 от ПЗР на наредба № 3/2005 г. От това може да бъде направен извод, че цифровият вид на кадастралния и регулационния план на с. В*** е изработен единствено с цел улеснение работата на служителите, издаващи скици за съответните имоти и само и единствено в този контекст може да се разглежда становището на вещите лица, че няма нормативна уредба и този цифров модел не се нуждае от одобрение или приемане. Извън тази частна, в случая, разработка на кадастралния и регулационния план в цифров вид, не може да се приеме, че няма правна уредба, която да регламентира тази дейност, а такава обективно съществува и това са текстове от различни закони, а именно: чл. 116а, § 6, ал. 7 и 8 от ПР на ЗУТ, чл. 12, т. 5 от ЗКИР, чл. 5, ал. 4 от Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, чл. 66, във връзка с § 5 от ПЗР от Наредба № 3/2005 г. и други в тази връзка. В подкрепа на този извод са и заключенията на вещите лица от тройната експертиза, които установяват, че въпреки установените разлики между графичното изображение на плана и неговия цифрон вид, същите са в рамките на допустимите грешки, в който смисъл са текстовете на чл. 18-20 от наредба № 3 от 28.04.2005 г., регламентиращи параметрите по точността и допустимите отклонения при изработването на кадастралната карта.

С оглед на така изложеното, настоящият състав намира, че цифровият вид на кадастралния и регулационния план на с. В*** не е акт, изготвен, приет и одобрен по надлежния за това ред, същият се прилага без правно основание, единствено като практика, която не представлява индивидуален административен акт, който да подлежи на отмяна по реда на оспорване на административните актове, в който смисъл са чл. 145 и сл. от АПК. Същевременно и въпреки нерегламентираното ползване на цифровия вид на кадастралния и регулационния план, установените в него отклонения и за въпросните имоти са допустими в рамките на нормативно определените граници.  

В случай на необходимост от снабдяване със скица за собствения й имот, за оспорващата е открита възможността да изиска от административния орган, тази скица да бъде издадена като копие от плана, а не от неговия нелегализиран цифров вид. Евентуалният отказ на административния орган да издаде по този начин искания документ би съставлявал индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът оставя без коментар отговорите на вещите лица на поставените от оспорващата въпроси по задачи 4-6, 9-17 и свързани с местоположението и законността на сгради, ограда и подпорни стени спрямо дворищната регулация и нейното приложение на място, респ. съображенията на оспорващата в тази насока, тъй като същите са неотносими, касаят гражданскоправни спорове, които не са разрешими в административното производство, а за същите е приложим общият исков ред.

С оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспорените административни актове, в частта която са допустими за разглеждане по същество, за издадени от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната форма, при спазване на процесуалния и материалния закон.  

                                              

Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

           

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалбата на Н.И.В.,*** против писмо изх. № 9400-4738 от 02.10.2013 г. на кмета на Община Г*** Д*** , в частта по т. 1, 2, 4, 5 и 6.

ПРЕКРАТЯВА в тази част производството по адм.д. № 654/2013 г. по описа на АС Монтана, като недопустимо.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалбата на Н.И.В.,*** против писмо изх. № изх. № 9400-4718 от 27.09.2013 г. на кмета на Община Г*** Д*** за поправка на цифрови вид на кадастралния и регулационния план на с. В*** .

ПРЕКРАТЯВА в тази част производството по адм.д. № 654/2013 г. по описа на АС Монтана, като недопустимо.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като  процесуално недопустима жалбата на Н.И.В.,*** против мълчалив отказ на кмета на Община Г*** Д*** за частично премахване на изградени подпорни стени.  

ПРЕКРАТЯВА в тази част производството по адм.д. № 654/2013 г. по описа на АС Монтана, като недопустимо.

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Н.И.В.,*** против частта по т. 3 от писмо изх. № 9400-4738 от 02.10.2013 г. на кмета на Община Г*** Д*** , с което на практика е отказано издаването на разрешение за премахване на дървета.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Н.И.В.,*** против мълчалив отказ на кмета на Община Г*** Д*** , за предоставяне на достъп през съседен имот, съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ.

 

            РЕШЕНИЕТО в частта за прекратяване на производството е с характер на определение, поради което подлежи на обжалване в 7 дн. срок от получаване на съобщението за това, а в частта, с която жалбата е отхвърлена като неоснователна, същото е окончателно, в който смисъл е чл. 215, ал. 7 от ЗУТ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: