Решение по дело №1861/2020 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е  

№ 261122 / 5.11.2021г.

гр. Перник, 05.11.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО                      ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА

при участието на секретаря Анелия Найденова, като разгледа докладваното от съдия К. Костадинова гр.д. № 1861 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Емилия Максимова, срещу Р.Р.С., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 1010.82 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 23, находящ се в *****, от които главница в размер на 790.82 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. и м. 07.2017 г., м. 08.2017 г. и м. 10.2017 г. вкл, и 220 лева – обезщетение за забава за периода от 10.07.2016 г. до 29.10.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. С тези аргументи се иска исковите претенции да бъдат уважени изцяло.

С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка и копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, чрез назначения му особен представител – адв. С. С. е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.

В тази връзка се оспорва качеството потребител на топлинна енергия на ответника. Възразява се срещу възникването на облигационни отношения по силата на закона и общите условия на дружеството. Поддържа се, че именно последното следва да докаже наличието на облигационна връзка. Обръща се внимание и че липсват доказателства ответникът да е собственик на топлоснабдения имот. Оспорват се представените с исковата молба документи – като се твърди, че същите не доказват качеството потребител на ответника за процесния период. По тези съображения се твърди, че страните не са били в облигационни отношения през процесния период.

Не се оспорва размерът на претендираните суми, нито обстоятелството, че същите не са заплатени. Не се оспорва и че до процесния имот през процесния период е доставяна топлинна енергия, която е изчислена правилно.

В хода на делото са представени: постановление за възлагане на недвижим имот по изпълнително дело № 20158130400335 с изх. № 4919/01.03.2017 г. на ЧСИ Анелия Василева, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 80, том V, рег. № 6447, нот.д. № 803 от 2007 г. на нотариус Николай Златанов, писмо от Община Перник от 10.08.2021 г. ведно с приложена към него декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 05.07.2017 г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 87, том II, рег. № 1319, нот.д. № 247 от 2017 г. на нотариус Ивайло Иванов, както и препис извлечение от акт за сключен граждански брак на Р.С. и Анелия Ставриева.

В съдебно заседание, проведено на 11.10.2021 г., процесуалният представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковете.

От своя страна процесуалният представител на ответника изразява становище за отхвърляне на исковете изцяло респ. за постановяване на решение съобразно събрания по делото доказателствен материал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 5073/11.11.2019 г. по ч.гр.д. № 6979/2019 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника лично.

По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г., от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ АД са публикувани в един местен ежедневник.

Страните не спорят, че относно процесния имот на ответника са начислени следните суми, дължими за доставка на топлинна енергия – главница в размер на 790.82 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. и м. 07.2017 г., м.08.2017 г. и м. 10.2017 г. вкл, и 220 лева – лихва за периода от 10.07.2016 г. до 29.10.2019 г., като същите не са заплатени. Посочените суми кореспондират и на представеното по делото извлечение от сметка.

От представено по делото копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 80, том V, рег. № 6447, нот.д. № 803 от 2007 г. на нотариус Николай Златанов се установява, че на 17.12.2007 г. лицата Р.Р.С. и А.К.С. са придобили собствеността върху имот – апартамент № 23, находящ се в *****., за който е доставяна топлинна енергия. Видно от препис извлечение от акт за сключен граждански брак лицата Р.Р.С. и А.К.С. са сключили граждански брак на 16.07.2005 г. – акт за граждански брак № 196 от 16.07.2005 г. В тази връзка предвид датата на сключване на граждански брак и датата на придобиване на собствеността върху процесния недвижим имот следва извод, че последният е придобит от Р.Р.С. и А.К.С. по време на брака им. В тази връзка и съгласно преписа извлечение от акт за сключен граждански брак съпрузите нямат вписан режим на имуществени отношения, нито има данни бракът на същите да е прекратен поради развод.

От постановление за възлагане на недвижим имот по изпълнително дело № 20158130400335 с изх. № 4919/01.03.2017 г. на ЧСИ Анелия Василева обаче е видно, че съдебният изпълнител е провел публична продан по цитираното изпълнително производство като в тази връзка е възложил имот – апартамент № 23, находящ се в *****, собственост на Р.Р.С. и А.К.С. съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 80, том V, рег. № 6447, нот.д. № 803 от 2007 г. на нотариус Николай Златанов, на трето лице – В.Л.К.. Посоченото постановление за възлагане е влязло в сила на 21.03.2017 г.

От своя страна от писмо от Община Перник от 10.08.2021 г. и приложените към него декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 05.07.2017 г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 87, том II, рег. № 1319, нот.д. № 247 от 2017 г. на нотариус Ивайло Иванов се установява, че В.Л.К. е прехвърлила собствеността на имота – апартамент № 23, находящ се в ***** на 30.06.2017 г. на М.Г. и Й.Г.. 

От процесуалния представител на ответника не са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут, в периода от придобиването му с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 80, том V, рег. № 6447, нот.д. № 803 от 2007 г. – 17.12.2007 г. до влизане в сила на възлагателното постановление на ЧСИ Анелия Василева – 21.03.2017 г.  

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 5073/11.11.2019 г. по ч.гр.д. № 6979/2019 г. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника лично, но в срока по чл. 414 от ГПК последният е депозирал възражение. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност. В настоящия случай единственият спорен по делото въпрос е относно наличието на облигационна връзка между страните предвид направеното възражение, че ответникът не е собственик на процесния имот.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.

От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени доказателства /нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 80, том V, рег. № 6447, нот.д. № 803 от 2007 г. на нотариус Николай Златанов и постановление за възлагане на недвижим имот по изпълнително дело № 20158130400335 с изх. № 4919/01.03.2017 г. на ЧСИ Анелия Василева, както и копие от вестник „Съперник” с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди/ следва извод, че ответникът е имал качеството потребител на топлинна енергия само за част от процесния период – а именно от 01.05.2016 г. до деня преди влизане в сила на постановлението за възлагане – 20.03.2017 г. вкл, доколкото е съсобственик на процесния имот, като между него и „Топлофикация-Перник“ АД е налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР.

По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото се установи, че ответникът е съсобственик на топлоснабдения имот през част от процесния период – от 01.05.2016 г. до 20.03.2017 г. вкл,, като срещу ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не бяха въведени конкретни възражения. Не бяха въведени и конкретни възражения за промени във вещноправния статут на имота между датата на придобиването му и датата на влизане в сила на постановлението за възлагане. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото действително се установява /от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 80, том V, рег. № 6447, нот.д. № 803 от 2007 г. на нотариус Николай Златанов и препис извлечение от акт за сключен граждански брак/, че процесният имот е придобит от две лица ответникът Р.Р.С. и А.К.С.. Сделката е извършена след сключване на гражданския брак между съпрузите, като няма данни същият да е прекратяван. Доколкото в препис извлечението от акт за сключен граждански брак не е отбелязан режим на имуществени отношения и предвид приложимите разпоредби на Семейния кодекс /СК/, действал към момента на придобиване на имота, съдът приема, че процесният имот, закупен през 2007 г., е придобит в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/ между ответника и съпругата му. Съгласно чл. 32 от СК разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, като те отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Поради това и съдът намира, че основен признак на СИО е че същата е бездялова и съпрузите отговарят солидарно за породилите се по повод ползването на такива вещи разходи, какъвто несъмнено е и разходът за доставяна топлинна енергия. В тази връзка кредиторът по вземания, насочени срещу солидарни длъжници, има правото сам да определя към кого да насочи претенциите си, като всеки един от тези длъжници отговаря до пълния размер на вземането, което е предмет на предявените искови претенции. По тези съображения съдът намира, че ответникът следва да отговаря за пълния размер на вземанията на ищеца за топлинна енергия за посочената по-горе част от процесния период, доколкото приложимата нормативна уредба урежда солидарна отговорност между съпрузите досежно заплащането на същите / в този смисъл Решение № 36 от 5.02.2018 г. на ОС - Перник по в. гр. д. № 595/2017 г. /.

Извън наличието на облигационна връзка между страните по делото, както се отбеляза и по-горе, от страна на ответника не са въведени други конкретни възражения срещу исковата претенция. Въпреки това и за пълнота следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на общностното право.

Предвид гореизложеното претенцията за главница съдът намира за основателна за сумата от 693.52[1] лева за следния период от 01.05.2016 г. до 20.03.2017 г., доколкото липсват и твърдения, а и доказателства същата да е изцяло или частично заплатена. За разликата до пълния претендиран размер от 790.82 лева или за сумата от 97.30 лева за периода от 21.03.2017 г. до 30.04.2017 г. и м. 07.2017 г., м.08.2017 г. и м. 10.2017 г. вкл. исковата претенция следва да бъде отхвърлена, доколкото в посочения период ответникът не е бил собственик на имота.

Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият състав намира, че обезщетението за забава е доказано до размер от 195.57 лева, считано от 10.07.2016 г. до 29.10.2019 г. върху съответните главници. За разликата до пълния размер на претенцията от 220 лева или за сумата от 24.43[2] лева, дължима за периода от 01.05.2017 г. до 29.10.2019 г. върху съответните главници искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Възражение за погасяване по давност на посочените суми за главница и обезщетение за забава не е въведено с отговора на исковата молба, поради което и съдът не обсъжда въпросът за погасителната давност.

По исканията за разноски на страните:

Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното производство. 

Искане за разноски е направила само ищцовата страна, като такива й се дължат съобразно изхода на делото:

По разноските в производството по ч.гр.д. № 6979/2019 г. по описа на РС Перник /заповедно производство/:

В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 75 лева, от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 65.97 лева

По разноските в производството по гр.д. № 1861/2020 г. по описа на РС Перник /исково производство/:

В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 455 лева, от които 25 лева държавна такса, 20 лева за четири броя съдебни удостоверения, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение и 310 лева депозит за особен представител, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Видно от представените по делото платежни документи претендираните разноски са действително извършени. В тази връзка на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 400.21 лева съобразно уважената част от исковите претенции.

Ответната страна се представлява от особен представител, чието възнаграждение е уредено в чл. 47, ал. 6 от ГПК.  

Водим от горното, Пернишкият районен съд:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Р.С., с ЕГН: **********, постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***, ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, сумата от общо 889.09 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 23, находящ се в *****, от които главница в размер на 693.52 лева за периода от 01.05.2016 г. до 20.03.2017 г. вкл., и 195.57 лева – обезщетение за забава за периода от 10.07.2016 г. до 29.10.2019 г. вкл. върху съответните главници, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6979/2019 г. по описа на Пернишкия РС КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата от общо 121.73 лева, представляващи разликата до пълния претендиран размер от 1010.82 лева, от които 97.30 лева – разликата до пълния претендиран размер на главницата от 790.82 лева, относим към периода от 21.03.2017 г. до 30.04.2017 г. и м. 07.2017 г., м.08.2017 г. и м. 10.2017 г. вкл. и 24.43 лева – разликата до пълния претендиран размер на обезщетението за забава от 220 лева за периода от 01.05.2017 г. до 29.10.2019 г., относима към съответните главници, поради неоснователност на претенциите в отхвърлената част.

ОСЪЖДА Р.Р.С., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* сумата от общо 65.97 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 6979/2019 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо 400.21 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 6979 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ

                                                                  К. КОСТАДИНОВА

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:И.Д.