№ 197
гр. Добрич, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Данчо Й. Д.
при участието на секретаря Илияна Ст. Г.а
като разгледа докладваното от Данчо Й. Д. Административно наказателно
дело № 20223230200068 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. СТ. Д., ЕГН **********, с адрес: ******,
срещу наказателно постановление № 21-0851-002050 от 07.12.2021 г.,
издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Добрич, с
което на К. СТ. Д., ЕГН **********, с адрес: ******, за нарушение по чл. 6, т.
1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 (двеста) лв.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени
процесуални нарушения.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено
становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди
наказателното постановление.
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните
доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок
и от лице, което има правен интерес.
1
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт,
какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство е
започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
серия GA № 516431/22.11.2021 г., съставен в законоустановените срокове от
компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от
ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за
установяване на административни нарушения, да издават наказателни
постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за
движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съдебния
състав. Съгласно т. 1.1.2 от заповедта, на полицейските органи от секторите
„Пътна полиция” (СПП) в областните дирекции на Министерството на
вътрешните работи (ОДМВР) е възложено да издават фишове и да съставят
актове за установяване на административни нарушения по Закона за
движението по пътищата. Няма спор в настоящия случай, че
актосъставителят Б. Г. Б. е именно младши автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР - Добрич.
АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, документирано с
подписа му и в присъствие на един свидетел, надлежно е връчен на
нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При
съставянето на акта, който е бил електронно генериран, нарушителят е заявил,
че има възражения, поради което и в акта е отбелязано: „Имам възражения“
(цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е депозирал
писмени възражения по акта пред наказващия орган. Съобразно дадените му
правомощия, наказващият орган е извършил проверка на спорните
обстоятелства, като е оставил възраженията на жалбоподателя без уважение,
приемайки, че АУАН е законосъобразен и правилен, в която насока е бил
изготвен и писмен отговор до К. СТ. Д. с рег. № 851000-16438/07.12.2021 г.
(л. 13 от делото). Във връзка с извършеното разследване на спорните
обстоятелства са били изготвени и докладните записки от актосъставителя Б.
Г. Б. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Добрич (л. 9) и Г. Д. – инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Добрич (л. 12 от делото). За пълнота на изложението следва да се отбележи,
2
че именно въз основа на дадените му правомощия по чл. 52, ал. 4, изр. второ
от ЗАНН, наказващият орган е възложил разследването на инспектор Г. Л. Д.
(виж резолюция, поставена върху възражение с рег. № 851000-
15729/24.11.2021 г. – л. 6 от делото), който е снел писмено обяснение от Д. В.
Д. – ел. монтьор в ОП „Комуналстрой“ – Добрич, отговарящо за поддръжката
на светофарните уредби (л. 10), прилагайки й схема относно режима на
работа на светофарната уредба на процесното кръстовище (л. 11), след което
наказващият орган се е произнесъл по преписката, като е проверил акта с
оглед неговата законосъобразност и обоснованост, преценявайки
възраженията и събраните доказателства.
Следва да се отбележи, че преди да състави АУАН актосъставителят е
изяснил фактическата обстановка на извършеното пътнотранспортно
произшествие, посещавайки местопроизшествието и придобивайки
непосредствени възприятия, снемайки устни обяснения от участниците в
пътнотранспортното произшествие и изготвяйки необходимия снимков
материал. Също така свидетелят М. Г. Г. – младши автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - Добрич е изготвил и Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 2400-21-74 системен рег. № 2021-
1035-485 от 22.11.2021 г. (л. 38), в който протокол е описал обстоятелствата,
нарушението, причините, условията за ПТП, щетите по ППС, както и
пострадалите от ПТП лица.
Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един
свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е
необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в
него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост
или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от
страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази
хипотеза. В действителност в АУАН не е посочен ЕГН на свидетеля М. Г. Г.,
съобразно разпоредбата на чл. 42, т. 7 от ЗАНН в редакцията, действала към
датата на съставяне на АУАН, но това не е съществено процесуално
нарушение, тъй като е посочен адрес по местоработата му и установяването
на самоличността му от наказващия орган и съда е гарантирано. В случая е
приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която
наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в
3
акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на
Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното
постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на
това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди
всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се
установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното
наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на давностния
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от
ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица
от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за
установяване на административни нарушения, да издават наказателни
постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за
движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съдебния
състав, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчено на нарушителя.
Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в
издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за
пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са
посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на
обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочена е и
съответната законна разпоредба от ЗДвП, за която се твърди, че е нарушена,
като разминаване на фактическо и правно положение не съществува. Ето
защо, съдът не споделя бланкетните доводи на жалбоподателя, че при
реализиране на административнонаказателната му отговорност били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Както вече бе посочено, преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и
обоснованост, като е било извършено разследване на спорните обстоятелства.
Тук е мястото да се посочи, че в оперативната самостоятелност на
наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните доказателства, за
да бъде ангажирана наказателната отговорност на определено лице, явяващо
4
се субект на нарушението.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на
противното.
АУАН е съставен на К. СТ. Д. за това, че на 22.11.2021г., в 11:45 часа, в
гр. Добрич, по бул. „******“, в посока към пътен възел „*****“, управлява
товарен автомобил „******“ с рег. № ******, като на кръстовището с бул.
„******“ преминава на забранителен червен сигнал на светофарната уредба,
работеща в нормален режим, която е оборудвана с три броя три секционни
светофарни уредби, като две от тях са поставени над двете пътни ленти,
указващи посоката на движение само напред. Третата три секционна уредба е
поставена в дясната част на тротоара, указваща посоката на движение напред
и надясно, като червената светлина е неизправна (не свети), и блъска
движещият се по бул. „******“ и извършващ маневра завиване наляво на
разрешаващ зелен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален
режим, за да се включи в движението по бул. „******“ лек автомобил
„******“ с рег. № ****** и допуска пътнотранспортно произшествие с
пострадали две лица – нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и обжалваното
наказателно постановление, с което К. СТ. Д. е санкциониран за това, че на
22.11.2021г., в 11:45 часа, в гр. Добрич, по бул. „******“, в посока към пътен
възел „*****“, управлява товарен автомобил „******“ с рег. № ******, като
на кръстовището с бул. „******“ преминава на забранителен червен сигнал на
светофарната уредба, работеща в нормален режим, която е оборудвана с три
броя три секционни светофарни уредби, като две от тях са поставени над
двете пътни ленти, указващи посоката на движение само напред. Третата три
секционна уредба е поставена в дясната част на тротоара, указваща посоката
на движение напред и надясно, като червената светлина е неизправна (не
свети), и блъска движещият се по бул. „******“ и извършващ маневра
завиване наляво на разрешаващ зелен сигнал на светофарната уредба,
работеща в нормален режим, за да се включи в движението по бул. „******“
лек автомобил „******“ с рег. № ****** и допуска пътнотранспортно
произшествие с пострадали две лица – нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
5
Актосъставителят и наказващият орган са приели, че К. СТ. Д. виновно
е нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, съгласно която, участниците в
движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните
лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка.
За това нарушение, на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т.
5 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лв.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в акта, съставен на К. СТ. Д. и издаденото въз основа
на него наказателно постановление. Разпитани като свидетели в съдебно
заседание актосъставителят Б. Г. Б. и свидетелят М. Г. Г. потвърждават
констатациите в акта. В съдебно заседание свидетелят Б. дава следните
показания: „Водачът на микробуса каза, че светофарът не работи. Обаче
при огледа на светофара се оказа, че не работи само червената светлина на
най-дясната секция. Другите две червени светлини си работеха, само
едната червена крушка не работеше. Направихме снимки, светлината беше в
гръб и не знам дали се вижда ясно на снимките. След около 5-6 минути дойде
човек от Общината, който смени изгорялата крушки (цитат - л. 31). От своя
страна свидетелят Г. в съдебно заседание заявява: „На 22.11.2021 г. бяхме
назначени наряд с колегата Б.Б.. Около 11:40 ч. получихме сигнал от ОДЧ за
възникнало ПТП на кръстовището на бул. „******“ и бул. „******“. Като
пристигнахме установихме двата автомобила. Единият товарен автомобил,
който се движи по бул. „******“ посока *****, преминава на забранителен
червен сигнал на светофарната уредба и допуска ПТП. По негови данни, ние
също погледнахме светофара, три секционен светофар, като на най-дясната
секция, показваща посоката за напред и надясно, червената светлина беше
изгоряла и не работеше. Другите светлини работеха. Издадохме протокол
(цитат - л. 32). Също така, след предявяване на приложената по делото схема
(Контролер МТК 64-24 № 7 – бул. „******“ – бул. „******“ (Пожарна) гр.
Добрич), показваща организацията на движение и режима на работа на
светофарната уредба на кръстовището на бул. „******“ и бул. „******“ (до
РДПБЗН), посочените свидетели са категорични, че само червената светлина
на „А1“ не е работила, а всички други светлини на „А2“ и „А3“ са работили.
В тази насока са и показанията на свидетеля Д. В. Д. – ел. монтьор в
Общинско предприятие „Комуналстрой“ - град Добрич, който в съдебно
заседание дава следните показания: „Поддържам светофарните уредби.
Забравих датата, но ми се обадиха, че едната секция не работеше.
Червеното на секцията не работеше. Изгоряла е крушката. Това става
някъде към 11 ч. и нещо. Ние всеки ден правим обход, всяко едно кръстовище
го минаваме и го оглеждаме. От сутринта тръгваме до обяд, те са 20
6
кръстовища и всичките ги обикаляме. Нашите секции са все още с крушки -
220 волта. Сутринта може да минем и след нас да изгори. Има 3 секции -
светофарни, транспортни, пешеходните са отделни. Долната секция която
беше, наистина крушката на червеното беше изгоряла. Обади ми се нашият
техник. Той бил на кръстовището с Пътна полиция. Сменихме крушката…
Това е една фаза, ако едната светлина изгори, останалите остава да
светят. Ако едната светлина (червеното) изгори на „А1“, останалите
остава да светят, на „А2“ и „А3“. Ако изгорят трите светлини на „А1“,
„А2“ и „А3“, тогава цялото кръстовище минава на мигаща жълта
светлина. Ако даде някъде накъсо, таблото е след кръстовището, където е
пожарната, и предпазителят изгори, също минава на жълто мигане (цитат -
л. 32).
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите М. Г. Г., Б. Г. Б. и
Д. В. Д., които са еднопосочни, логично подредени и безпротиворечиви, като
липсва индиция за тяхната заинтересованост.
Съдът кредитира и показанията на водача на лекия автомобил „******“
с рег. № ****** - свидетелят Г. Р. Г., чийто показания са логично подредени и
безпротиворечиви, както и в унисон с показанията на свидетелите М. Г. Г., Б.
Г. Б. и Д. В. Д..
Няма основание да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита,
че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на
обективната истина, отчитайки и, че показанията на посочените свидетели
кореспондират с приложените по делото писмени доказателства: справка и
схема от Община гр. Добрич, отдел „Организация на движението“ относно
режима на работа и фазите на целия цикъл на светофарната уредба на
кръстовището, образувано между бул. „25- ти септември“ и бул. „******“ (до
РДПБЗН) в интервала от 11:00 ч. до 12:00 ч. на 22.11.2021 г. (л.л. 44-46).
Жалбоподателят оспорва така вмененото му нарушение. Както с
жалбата, така и в съдебно заседание навежда доводи, че светофарната уредба
не е работила, поради което същият е следвало да съобрази поведението си с
пътните знаци. В тази насока жалбоподателят ангажира и гласни
доказателства, обективирани посредством показанията на свидетеля Диян
Стоянов Драганов, който в съдебно заседание дава следните показания:
„Половин час преди да стане ПТП, аз минах по същия маршрут. Аз се
движих по бул. „******“, от обувния завод и нагоре. Светофарната уредба
не светеше, никакъв сигнал нямаше, нито червено, нито жълто, нито
зелено“ (цитат - л. 52).
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Диян Стоянов Драганов,
дадени в съдебно заседание, тъй като показанията на този свидетел се оборват
по категоричен начин както от показанията на свидетелите М. Г. Г., Б. Г. Б., Д.
В. Д. и Г. Р. Г., така и от приложените по делото писмени доказателства:
7
справка и схема от Община гр. Добрич, отдел „Организация на движението“
относно режима на работа и фазите на целия цикъл на светофарната уредба на
кръстовището, образувано между бул. „25- ти септември“ и бул. „******“ (до
РДПБЗН).
Описаната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото
доказателства. Гласните такива, ценени по изложените по-горе съображения,
включващи показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене
свидетели М. Г. Г., Б. Г. Б., Д. В. Д. и Г. Р. Г., са еднопосочни, логично
подредени и безпротиворечиви. Гласните доказателства са безпротиворечиви
и кореспондират с приложените по делото писмени доказателства: справка и
схема от Община гр. Добрич, отдел „Организация на движението“ относно
режима на работа и фазите на целия цикъл на светофарната уредба на
кръстовището, образувано между бул. „25- ти септември“ и бул. „******“ (до
РДПБЗН).
Така установената фактическа обстановка води до следните правни
изводи:
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения
състав. Съдържащите се в писмените доказателства данни сочат по безспорен
начин времето и мястото на извършване на процесното деяние. Гласните
доказателства са безпротиворечиви, че именно жалбоподателят е управлявал
въпросното моторно превозно средство.
Съгласно разпоредбата на & 6, т. 30 от допълнителните разпоредби на
Закона за движение по пътищата, „Пътнотранспортно произшествие” е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
По делото безспорно е установено, че в резултат на
пътнотранспортното произшествие са пострадали две лица - водачът на лекия
автомобил ******“ с рег. № ****** – свидетелят Г. Р. Г. и пътуващата на
предна дясна седалка К.М. Г.а, като и по двата автомобила, участвали в
пътнотранспортното произшествие са причинени щети, които наранявания и
щети са описани в протокол за ПТП с пострадали лица № 2400-21-74,
системен рег. № 2021-1035-485, издаден на 22.11.2021 г.
С оглед изложеното съдът намира твърденията на жалбоподателя за
недостоверни и като израз на защитната му позиция, тъй като същите се
8
оборват по категоричен начин от останалите, събрани по делото гласни и
писмени доказателства.
Иначе казано – доказателствената сила на АУАН не само че не е
оборена, но и фактическата обстановка, описана в него и в НП е безспорно
установена в съдебно заседание.
Релевантни за наказателната отговорност, респективно –
административнонаказателната отговорност са само онези нарушения на
правилата за движение по пътищата, допуснати от нарушителя, които се
намират в пряка причинна връзка с настъпилите общественоопасни
последици.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно
установено, че К. СТ. Д. е преминал с управлявания от него автомобил на
червена светлина на светофарната уредба, регулираща кръстовището,
образувано от бул. „******“ и бул. „******“ (до РДПБЗН), която в часовия
диапазон от 11:00 часа до 12:00 часа на 22.11.2021г. е работила в нормален
режим на работа с фиксирани времена на зададените фази. В действителност,
в посочения времеви интервал не е била в изправност поради изгоряла крушка
червената светлина на секция „А1“ (дясната секция, намираща се на тротоара
по посоката на движение на жалбоподателя), но за жалбоподателя е
съществувало задължението да съобрази поведението си със светещите
червени светлини на светофарната уредба, намиращи се над платното му за
движение (над двете ленти за движение) и забраняващи преминаването му
през кръстовището.
Ако действително жалбоподателят, като водач на моторно превозно
средство не е видял светещите червени светлини на светофарната уредба,
намиращи се над платното му за движение (над двете ленти за движение),
забраняващи преминаването му през кръстовището, то това се дължи
единствено на неговото виновно поведение – отклонение на вниманието и
несъобразяване с обстоятелствата, които имат значение за безопасността на
движението, а никой не може да черпи права от собствеността си виновно
поведение. Следва да се отбележи и, че за административните нарушения не
се изисква пряк умисъл. Достатъчно е да са извършени и непредпазливо.
С оглед установената фактическа обстановка, съдът намира, че за
жалбоподателя е съществувала абсолютна и безусловна забрана за
преминаване през кръстовището при светеща червена светлина на
9
светофарната уредба. Това е така по следните съображения:
Съгласно чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата, участниците
в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните
лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка.
Видно от разпоредбата на чл. 31, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП, „Червената
светлина означава „Преминаването забранено“. Водачите на пътни превозни
средства не трябва да преминават „стоп-линията“ или, ако няма такава, да
преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е
поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в
кръстовището или на пешеходната пътека“.
С други думи – в конкретната ситуация, Д. е следвало да съобрази
поведението си със светлинния червен сигнал на работещата светофарна
уредба, забраняващ му да премине през кръстовището, а не с пътните знаци,
които биха му дали предимство за преминаване през кръстовището, но
единствено и само при неработеща светофарна уредба.
Именно нарушението на правилата за движение по пътищата – чл. 6, т.
1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя е в пряка причинна връзка с
настъпилите общественоопасни последици.
С други думи – нарушението на императивното правило на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП от страна на жалбоподателя се намира в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат.
Деянието е извършено от К. СТ. Д. при формата на вината – престъпна
небрежност (несъзнавана непредпазливост), тъй като същият, управлявайки
моторното превозно средство не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
В случая, водачът на моторното превозно средство е бил задължен да
предвиди настъпването на общественоопасните последици по силата на
нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, вменяваща му в задължение да съобрази
поведението си със светлинния сигнал и да не преминаване през
кръстовището при светеща червена светлина на светофарната уредба.
С оглед изложеното, съдът намира така описаното нарушение по чл. 6,
т. 1 от ЗДвП за доказано, поради което законосъобразно на основание чл. 179,
ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, административнонаказващият орган
10
е санкционирал жалбоподателя.
По отношение на наложеното наказание:
Предвиденото наказание по чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП е глоба в размер на 200 лева. Наложеното от
административнонаказващия орган наказание глоба в размер на 200 лева е
законоустановено и не подлежи на преразглеждане от съда.
Конкретното нарушения не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28
от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално
правна норма обществени отношения. Обект на защита са обществените
отношения по опазването животът и здравето на участниците в движението
по пътищата. В този ред на мисли съдът намира за нужно да отбележи, че
нарушението, извършено от К. СТ. Д. се отличава с висока степен на
обществена опасност на деянието. Фразата „висока степен на обществена
опасност на деянието” е твърде слаба, когато става въпрос за честотата на
извършваните нарушения на правилата за движение по пътищата. Особено
укорими са нарушенията, извършвани от водачите на моторни превозни
средства, довели до причиняване на пътнотранспортни произшествия,
отчитайки, че управлението на моторно превозно средство е
правнорегламентирана дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите
с него и всички останали участници в движението – водачи, пътници и
пешеходци.
При това положение съдът намира, че така наложеното наказание е
справедливо и би изпълнило целите на наказанието – да предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така
както визира чл. 12 от ЗАНН.
Страните не претендират разноски по делото.
С оглед изложеното, съдът намира, че наказателното постановление е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0851-002050 от
07.12.2021 г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” към
11
ОДМВР-Добрич, с което на К. СТ. Д., ЕГН **********, с адрес: ******, за
нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер
на 200 (двеста) лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен
съд Добрич в 14-дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
12