РЕШЕНИЕ
№ 282
гр. Пловдив, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20225330113014 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 26 ал. 1, предложения първо и трето от
ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът С. М. В., ЕГН: **********, от ************************, чрез
пълномощник адв. Е. И., е предявил против „Сити Кеш” ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, представлявано от
Н.П., иск за прогласяване като нищожна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща
изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие и нарушаваща
предпоставките на чл. 11 т. 9 и 10 от ЗПК клаузата за неустойка от сключения между
страните договор за кредит от 07.06.2021 г.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска,
не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е
ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит от
07.06.2021 г., по който на ищеца била предоставена сумата от 1 000 лева, при фиксиран
лихвен процент- 40, 05 %, ГПР- 49, 81 % и срок за погасяване на заема- 23 седмици. Като
1
обезпечение по договора се предвиждало или поръчителство на едно или две физически
лица или представяне на банкова гаранция, а в противен случай се дължала неустойка в
размер на 575, 62 лева, платима разсрочено. Твърди се, че договорът за кредит бил нищожен
на няколко основания: На първо място- фиксираният лихвен процент от 40, 05 % не
отговарял на действително приложения по договора такъв, защото неустойката се прибавяла
към лихвата и така кредиторът допълнително се обогатявал. Трайната съдебна практика
предвиждала, че уговорката за лихва, чийто размер надвишава трикратния такъв на
законната лихва, е в противоречие с добрите нрави. На следващо място- по договора се
предвиждало обезпечение, като при непредставянето на такова, се начислявала неустойка.
Тази клауза също била недействителна, защото в случая с неизпълнението на задължението
на длъжника да осигури поръчители или да представи банкова гаранция, неустойката
загубвала присъщата й обезщетителна функция, тъй като по този начин единствено се
създавали предпоставки за неоснователно обогатяване. В ущърб на потребителя
финансовата институция поставяла неизпълними изисквания за обезпечението, за да
обоснове получаването на допълнителна печалба. По практиката на съда на ЕС кредиторът
бил длъжен да направи оценка на кредитоспособността на длъжника, преди да сключи
договор за кредит, като било житейски логично при положение, че заемателят не може да
удовлетвори условията му, да не се отпуска заем, защото той няма гаранция. Изискванията
за извършване на оценка на кредитополучателя преди договора за кредит целели да се
предпазят потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност. Като поел риска да
отпусне необезпечен кредит, кредиторът носел и неблагоприятните последици от
неизпълнението, защото собственото му поведение противоречало на изискванията да
проучи състоянието на длъжника. Неустойката по договора по съществото си
представлявала добавка към възнаградителната лихва и така водела до допълнителна
печалба за кредитора, който не бил информирал предварително потребителя за
действителния размер на ГПР. С въвеждането на неустойката се заобикаляло ограничението
на чл. 19 ал. 4 от ЗПК при определяне на ГПР, като неустойката въобще не се включвала в
разходите по кредита и така потребителят не можел да прецени действителния размер на
дълга. Това представлявало заблуждаваща търговска практика и така клаузата се явявала
неравноправна. Предявява се иск за прогласяване на нищожността на клаузата от договора
за неустойка. Претендират се и разноските в процеса.
В първото по делото съдебно заседание ищецът пълномощника си моли за
постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че за това били налице
предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Като писмено доказателство по делото е приет копие от договора за кредит.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен на адреса по седалището на
ответника на 10.10.2022 г., чрез юрисконсулт. Ответникът е бил редовно призован по същия
начин и за първото по делото заседание, чрез получена пак по седалище призовка от
юрисконсулт на 24.11.2022 г., като в изпратеното съобщение, изрично е вписано, че при
неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено
2
изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане
на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без
решението да се мотивира по същество.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски за настоящото производство, които се претендират, като за
тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че са действително
дължими- внесена държавна такса за образуване на делото в размер на 50 лева. Ищецът
освен това е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил
хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на
основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за
правна защита и съдействие на ищцата е посочено, че тя се представлява безплатно от адв.
Е. И., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2
от ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в
подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на
адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска тук следва да бъде изчислено
съгласно действалата към момента на сключване на договора за правна защита норма на чл.
7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., предвиждаща минимален размер на адвокатското
възнаграждение от 300 лева. сумата следва да се присъди директно в полза на адвоката,
доколкото страната не е направила тези разходи, за да й се възстановяват.
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Сити Кеш” ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7,
представлявано от Н.П., от една страна и С. М. В., ЕГН: **********, от
************************, от друга, че е нищожна поради противоречие с добрите нрави,
заобикаляща изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие и
нарушаваща предпоставките на чл. 11 т. 9 и 10 от ЗПК клаузата за неустойка от сключения
между страните договор за паричен заем № ********** от 07.06.2021 г.
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, представлявано от Н.П., да заплати на С. М. В.,
ЕГН: **********, от ************************, направените разноски по делото- внесена
държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева.
3
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, представлявано от Н.П., да заплати на адвокат Е. Г.
И., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ************************, адвокатско
възнаграждение за осъществено на ищеца С. М. В., ЕГН: **********, безплатно
процесуално представителство по делото, в размер на 300 (триста) лева, определено от съда
по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него,
съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4