№ 398
гр. Ямбол, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20222330100810 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на “ЮБЦ“ЕООД, с която се
претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника Н. Д. Б., че дължи на
ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г.
на ЯРС, а именно – 173, 03 лв. – главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна
услуга за периода 22.11.2018 г. до 21.05.2019 г., дължими по повод валидно действал
договор с клиентски норер *** от 03.02.2016 г., сключен между ответника и мобилния
оператор „БТК“ ЕАД, за което са издадени 6 бр. фактури, в едно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда 14.12.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането,както и направените по делото разноски както пред настоящата инстанция, така и
в заповедното производство.
В исковата молба се твърди, че праводателя на ищеца и ответника са обвързани от
облигационна връзка по договор за предоставяне на мобилни услуги и ДС от 03.02.2016 г.
Сочи се, че длъжникът не е изпълнявал задълженията си да заплаща в уговорените срокове
цената на предоставените услуги, които били фактурирани в издадени шест броя фактури.
Ответника дължал на ищеца сумата от общо 173,03 лв. – представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни за потребление на мобилни услуги по издадени 6 бр.
фактури. Твърденията на ищеца са за това, че е придобил вземането на 10.03.2020 г.,
съгласно анекс към договор за цесия от дата 01.10.2019 г. от „С.Г.Груп“ ООД, което
дружество от своя страна е собственик на вземанията по договор за цесия от 24.02.2020 г., с
прехвърлител на вземанията „БТК“ АД по договор за далекосъобщителни услуги.
Ищецът подал за сумите заявление по реда на чл. 410 от ГПК и било образувано
ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение срещу длъжника. С
оглед на това,че заповедта за изпълнение на длъжника била връчена по реда и условията на
чл.47,ал.5 ГПК на заявителя на основание чл.415,ал.1,т.2 ГПК било указано,че може да
предяви граждански иск, поради което се предявява настоящият установителен иск.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответника.
1
В с.з. ищецът не изпраща представител, като с молба становище молят делото да се
гледа в тяхно отсъствие, представят доказателства и молят за уважаване на иска и
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Ответника Н. Д. Б. редовно призована се явява лично, взема отношение по
предявения иск, като не оспорва същия, посочва като причина за неплащане на
задължението, че разпечатките не били и изпращани на адреса, като моли за разсрочване на
задължението до неговото погасяване, като не сочи доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № *** год. на
ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено ответника да
заплати на заявителя исковите суми. Предвид , че длъжникът е бил уведомен по реда на чл.
47,ал.5 ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил
настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Твърденията на ищеца са за това, че е придобил вземането на 10.03.2020 г. по договор
за цесия от дата 01.10.2019 г. от „С.Г. Груп“ ЕАД, което дружество пък от своя страна е
собственик на вземанията от 24.02.2020 г. по договор за цесия от 16.10.2018 г. с
прехвърлител на вземанията „БТК“ ЕАД по договор за далекосъобщителни услуги и
допълнителни споразумения към него.
На 03.02.2016 г. е подписано ДС към договор с индивидуален номер *** за
ползването на мобилни номера *** и ***, при избран тарифен план SIMпатия, с
промоционална месечна абонаментна такса 6 лв. с ДДС, с период на отстъпката 3 при
стандартен месечен абонамент 12 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца. За представените мобилни
услуги са издадени фактури за периода от 22.12.2018 г. до 25.09.2019 г. на обща стойност
180,90 лв., като претенцията на ищеца е за сумата от 173,03 лв. и която сума не е платена.
Поради неизпълнение на абоната да заплати стойността на потребените и фактурирани
услуги, „БТК“ ЕАД е прекратил едностранно договора на 23.04.2019 г., чрез деактивация на
процесния абонамент, която дата се генерирало автоматично в градената електринна
система на оператора при нерегистрирано плащане и наличие на незаплатени суми.
Относно удостоверяване на своето качество като кредитор на ответника, ищецът
„ЮБЦ“ ЕООД е представил договор за прехвърляне на вземания (цесия) № *** от 16.10.2018
г., сключен между „БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД и договор за прехвърляне на вземания (
цесия) от 01.10.2019 г., сключен между „С.Г. Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД, по който е
прехвърлено задължението на Н. Д. Б., съгласно приложение № 1 към договора за цесия от
01.10.2019 г., потвърждение за прехвърляне на вземания по чл. 99, ал.3 ЗЗД на длъжник Н.
Д. Б. и уведомление за цесия от „БТК“ ЕАД, чрез пълномощника си „С.Г.Груп“ ЕАД и от
„ЮБЦ“ ЕООД до длъжника Н. Д. Б.. Представени са още и ОУ на договора между „БТК“ АД
и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна
мрежа, както и декларация с дата 02.02.2016 г. подписана от Н. Д. Б. в която удостоверява,
че е получила екземпляр от ОУ, подписан от представител на „БТК“ които приемала и била
съгласна с тях, като и с това да се прилагат и да бъдат неразделна част от сключения от нея
договор, както и към ДС към него.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД. В настоящия случай
не са представени доказателства, че уведомяването на извършената цесия е достигнало до
длъжника, като в тази насока е трайно установена съдебната практика, като единодушно се
2
приема, че независимо от непредставянето на доказателства за това уведомяване да е
достигнало до длъжника, с връчването на исковата молба и приложенията към нея,
изявленията за извършената цесия са достигнали до длъжника. По този начин съобщените
цесии за произвели действието си и ищецът по делото е надлежно легитимиран кредитор,
който претендира придобитото по цесията вземане. В договора за мобилни услуги и ДС към
него е записано, че потребителя дължи и заплаща на оператора пълен размер на дължимия
месечен абонамент. Липсват данни ответника да е заплатил съгласно чл.29 от ОУ
претендираното задължение в размер на 173,03 лв.-потребена и незаплатена
далекосъобщителна услуга, като в тази насока са направени и самопризнания от самия
ответник, че не е заплатил сумата и я дължи. Съгласно т.43 ОУ оператора „БТК“ ЕАД има
право незабавно да ограничи предоставянето на услуги или едностранно да прекрати
индивидуалния договор в случай, че потребителя не е платил дължимите суми след
изтичане на срока за плащането им. От това право оператора се е възползвал, като в случая е
ограничил предоставянето на услугите, като е деактивирал процесния абонамент на
23.04.2019 г. От представената по делото декларация, неоспорена от ответника се
установява, че същата на основание чл.147а, ал.2 и ал.3 ЗЗП, същата е декларирала, че е
получила екземпляр от ОУ, подписан от представител на БТК, които е приела и била
съгласна с тях. От представените по делото фактури неоспорени от ответника се установява,
че вземането на мобилния оператор възлиза на обща стойност 180,90 лв., но се претендират
сумата от 173, 03 лв.
В тази насока както беше посочено по-горе, ответника не е представил доказателства, а
няма и твърдения да е платил своето задължение, което би имало значение, а твърденията,
че не е бил уведомен за задълженията като не била изпращани фактурите на адреса са
несъстоятелни. Само за пълнота съдът следва да отбележи, че ответника не отрича, че има
задължения които не са платени, като същата си е сменила адреса като при сключването на
ДС към договора е с един адрес, фактурите са с друг адрес, а видно от справка по Наредба 14
в заповедното производства е с друг постоянен и настоящ адрес, а в исковото производство
също е с друг постоянен адрес и с друг настоящ адрес.
С оглед на това предявения установителен иск е основателен и доказан и като такъв
следва да се уважи изцяло, като бъде прието, че ответника дължи на ищцовото дружество
сумите за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр. дело № *** г. по описа на ЯРС.
С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за присъждане на разноски, на
осн.чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на направените от него съдебно-деловодни
разноски по заповедното производство в размер на 205,00 лв. и по исковото производство –
в размер на 205,00 лв .
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Д. Б., ЕГН ********** , дължи на „ЮБЦ“ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, сумата от 173, 03 лв. – главница,
представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга за периода 22.11.2018 г. до
21.05.2019 г., дължими по повод на валидно действал договор с клиентски номер *** от
03.02.2016 г., сключен между ответника и мобилния оператор „БТК“ ЕАД, за което са
издадени фактури за периода от 22.12.2018 г.- 22.05.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.12.2021 г. до
изплащане на вземането, за които е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Н. Д. Б., ЕГН **********, да заплати на „ЮБЦ“ЕООД, ЕИК ***, със
3
седалище и адрес на управление гр. София, сумата от 205,00 лв. - разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА Н. Д. Б., ЕГН **********, да заплати на „ЮБЦ“ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. София, разноски за настоящата инстанция в размер на
205,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4