№ 111
Силистра,
12.11.2018 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд, в открито заседание на тридесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, като
разгледа докладваното в.гр.д. № 206
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Въззивно
производство по чл.258 и сл. във вр. с чл.422 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на В.Г.К. чрез
процесуален представител срещу Решение № 199/22.06.2018 г., постановено по
гр.д. № 1645/2017 г. на Силистренски районен съд, с което е признато за
установено, че същият дължи на М.К.Ш. предаването на 393,75 кг мед и 45 кошера
с пчелни семейства, индивидуализирани с номера на кошерите 1-45 с рег. №
7573-0150 по регистъра на ОДБХ-Силистра, за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 831/2017 г. на СРС, и е осъден да заплати 1 160 лв.
разноски, с искане за отмяна на решението и отхвърляне на исковата претенция,
претендира разноски с лихви от датата на влизане на решението в сила. Признава
иска за предаване на кошерите без пчелни семейства и съответно не жали
решението в тази част.
Ответникът по жалбата М.К.Ш. чрез
процесуален представител моли обжалваното решение да се потвърди, претендира
разноски за въззивната инстанция.
Окръжният
съд, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото и
оплакванията в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е
процесуално допустима, но по същество неоснователна.
Обективно
съединени искове с правно основание чл.187 от ЗЗД.
След
развито заповедно производство по чл.417 от ГПК ищецът моли да се признае за
установено, че ответникът му дължи предаването на 393,75 кг мед и 45 кошера с
пчелни семейства, индивидуализирани с номера по регистър, поради неизпълнение
на договор за покупко-продажба на пчелни семейства от 23.10.2015 г. с нотариална
заверка на подписите за предаването им.
Ответникът
в хода на цялото производство прави объркани и несъответни едно с друго
възражения. Първоначално в писмения си отговор твърди, че договорът е
симулативен, след това, че договорът не е изпълнен, тъй като ищецът късно си е
потърсил пчелните кошери и в резултат на две тежки зими пчелите са погнали. При
изрично посочено в договора местонахождение на процесните кошери, посочено в
исковата молба, пред въззивния съд оспорва това обстоятелство. По същество развива
съображения, че ищецът се е намирал в Англия и не е имал право да вземе
кошерите чрез трето лице. Признава иска за връщане на кошери без пчели,
първоначално не оспорва исковете по размер – обща цена на иска в заповедното
производство 12 503,81 лв., във въззивната жалба оспорва количеството
добив на мед.
Районният
съд е извършил всички поискани и необходими процесуалния действия по изясняване
на спора и е постановил правилно и законосъобразно решение. Същото съдържа
подробни, обосновани и законосъобразни мотиви, които въззивният съд изцяло
споделя, поради което и на основание допустимата препратка на чл.272 от ГПК
счита, че обжалваното решение следва изцяло да се потвърди без преповтаряне на
мотивите.
Следва
изрично да се подчертае, че няма никакви доказателства до 23.10.2016 г.
(крайната дата по договора за предаване на пчелните кошери) да е имало
смъртност на пчелите. Ответникът твърди, че през зимата 2015/2016 г. имало
ниска смъртност, но не я уточнява, не я доказва, дори заявява „не повдигнах
въпрос пред купувача“. Последният устно е поискал чрез трето лице да си вземе
пчелите в договорения срок, което се признава от процесуалния представител на
ответника-продавач в с.з. на 12.02.2018 г. (лист 48). Възражението, че ищецът
лично и директно не е отишъл на място да си ги вземе, е несериозно, тъй като за
такова действие е нужна специална уговорка. Бездействието на ответника след специалната
писмена покана е показателно за намерение на същия да забави процеса на
предаване.
Въззивната
жалба не налага промяна в мотивите. Повдигнатият въпрос къде са се намирали
кошерите – в с. Сребърна или в с. Бабук е засъснял, защото, както по-горе бе посочено,
в договора и в исковата молба е това е с. Сребърна. Освен това този факт няма
значение, тъй като регистрацията на кошерите за цялата област е в гр. Силистра
– ОДБХ. Възражението за добива на пчелен мед също е закъсняло, а и няма
значение, защото и двете села се намират в Силистренска област, която е в
североизточен район и по цитираните от районния съд данни на МЗХ средния добив
е 20,6 кг, а исковата претенция е на по-малка база от 17,5 кг.
Въззивният
съд констатира различие в цифрата на общото количество мед: в заявлението по
чл.417 от ГПК то е 393,75 кг,
по заповедта за изпълнение - 397,75
кг, в исковата молба - 397,75
кг, в решението на първата инстанция - 393,75
кг. (без отхвърлителен диспозитив). Тъй като няма жалба от ищеца, това
несъответствие не следва да се обсъжда, а при наличие на правен интерес
заинтересованата страна може да иска поправка на очевидна фактическа грешка в
заповедта за изпълнение.
С
допълнителна молба от 31.10.2018 г. (ден след съдебното заседание)
процесуалният представител на ответника по жалбата е поискал и представил
доказателства за разноски пред въззивната инстанция. Това искане следва да се
отхвърли, тъй като доказателството за платено адвокатско възнаграждение е
представено след приключване на делото, както и поради невъзможност другата
страна да оспори размера по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.
Водим от
горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 199/22.06.2018 г.,
постановено по гр.д. № 1645/2017 г. по описа на Силистренският районен съд.
ОТХВЪРЛЯ искането на М.К.Ш. за присъждане
разноски за въззивната инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.