Р Е Ш Е Н И Е
№ 671-А
30.10.2017 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №415 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.215, ал.1, във вр.с чл.214, т.3 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на Е.А.С. ***, с посочен по делото съдебен адрес:***, за адв.Т.К., против Заповед №ДК-09-Х-2/01.12.2015 г. на Началник на РО НСК – Хасково към РДНСК Южен централен район.
След като с Решение №4288/05.04.2017 г., постановено по адм.дело №11250/2016 г. по описа на ВАС, е обезсилено решение №177/16.08.2016 г. по адм.дело №606/2015 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Е.А.С. против Заповед №ДК-09-Х-2/01.12.2015 г. на Началник на РО НСК – Хасково към РДНСК Южен централен район, делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Жалбоподателят претендира оспорената заповед да бъде обявена за нищожна, или отменена като незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага съображенията, че в ПИ 033014 в местността „Саксон Алча”, в землището на с.Капитан Андреево, общ.Свиленград, не бил налице строеж, така, както било посочено в оспорената заповед. Павилионът в ПИ 033014 не бил трайно свързан с терена, не представлявал „строеж” по смисъла на закона, поради което административният орган в нарушение на чл.56, ал.1 и §5, т.38 от ЗУТ го квалифицирал като строеж, вместо като преместваемо съоръжение. В резултат на това незаконосъобразно приел, че за поставянето му са необходими одобрени проекти и разрешение за строеж. Такива за преместваемите обекти не се изисквали и липсата им не можела да бъде основание за издаване на заповед по чл.224, ал.5 и ал.6 от ЗУТ. В ПИ 033014 не бил извършван и не се извършвал строеж, още по-малко незаконен такъв. Почистването на терена, което жалбоподателят направил с цел поставянето на преместваемия павилион, не представлявало строеж по смисъла на закона, нито имало характер на изкопни работи, чакълиране или бетониране. В имота нямало „тръбен кладенец – сондаж”, както било посочено в оспорваната заповед. Преместваемото съоръжение павилион се поставяло въз основа на разрешение за поставяне по предвиден в закона ред и се премахвало по този ред от компетентния орган, който не бил началникът на ДНСК, или упълномощено от него длъжностно лице. След като посоченото в оспорваната заповед не представлявало строеж по смисъла на закона, то не можело да бъде спряно изпълнението му като такъв, нито премахнато по реда, предвиден за премахване на незаконни строежи и от органа, който можел да издаде такъв акт – началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице. Предвид изложеното и след като издалият заповедта орган не бил компетентен за това, и след като не бил налице обект – „строеж” по смисъла на закона, обжалваната заповед била издадена от некомпетентен орган и била без предмет, поради което била нищожна. Оспорената заповед била издадена от некомпетентен орган, тъй като освен, че неправилно преместваемият павилион и теренът били квалифицирани като „строеж”, невярно и несъответно на закона било посочено, че „строежът е първа категория, съгласно чл.137, ал.1, т.1, б.„м” от ЗУТ. Твърди се, че имотът на жалбоподателя – ПИ 033014, не попадал в охранителна зона на археологически резерват, извън урбанизирана територия. Невярно бил посоченото в оспорената заповед, че имотът попадал в централна зона на археологически обект „Праисторически и протоисторически ямен комплекс и останките от път „Виа Диагоналис”. Жалбоподателят сочи, че имотът му не попадал в териториалния обхват на одобрен с надлежен акт по реда на ЗКН режим за опазване на недвижима културна ценност, нито по отношение на него били одобрени по надлежния ред предписания, свързани с опазване на недвижима културна ценност и нейната среда. Навеждат се доводи, че с оспорената заповед, с която била разпоредена забрана за достъп до строежа, на практика се ограничавало упражняването на правото на собственост на жалбоподателя върху собствения му имот. Така издадената заповед не отговаряла на целта на закона, а представлявала недопустимо ограничаване на правото му на собственост.
Ответникът, Началник на РО НСК – Хасково към РДНСК Южен централен район, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна и претендира отхвърлянето ѝ.
Заинтересованата страна по делото, Т.К.В., редовно и своевременно призована за съдебно заседание, не ангажира становище по жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №106, том ІІ, рег.№2662, дело №236 от 2011 г., на 17.05.2011 г. М. А. А. продава на Е.А.С. и М. А. П. по 1/2 (една втора) идеални части от следния недвижим земеделски имот, находящ се в землището на с.Капитан Андреево, Община Свиленград, Хасковска област, а именно: нива, находяща се в местността „Саксон Алча”, четвърта категория, с площ от 4.973 дка, съставляваща имот №033014, по плана за земеразделяне на землището на с.Капитан Андреево, общ.Свиленград, Хасковска област, при посочени граници и съседи.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот №53, том VІІ, рег.№6986, дело №943 от 2012 г., на 17.12.2012 г. М. А. П. дарява на Т.К.В. притежаваните от него 1/2 идеални части от същия имот №033014.
Видно от писмо изх.№880/17.10.2013 г., Директорът на НАИМ при БАН уведомява Е.А.С. във връзка с негово писмо от 14.10.2013 г., че „посоченият имот“ попада в границите на археологическия обект „Праисторическо селище в м.Хауза“ (регистрационна карта №10000745 от компютърната система „Археологическа карта на България“), че частите от този обект, през който преминава трасето на реконструираната ж.п. линия и сервитутът на подходния път, свързващ магистрала Марица с ГКПП „Капитан Андреево“, са проучени чрез спасителни разкопки, но неговият имот остава извън проучената площ и по тази причина всички бъдещи дейности, свързани с навлизането в почвения слой, трябва да бъдат предхождани от археологически проучвания, съгласно изискванията на чл.161 от ЗКН.
По делото е представено Решение №КЗЗ-12/18.06.2014 г. на Комисия за земеделските земи в МЗХ, за утвърждаване на основание чл.22, ал.1, във вр. с чл.18 от ЗОЗЗ, на площадка за проектиране, с която се засяга около 4 974 кв.м. земеделска земя, четвърта категория, неполивна, собственост на Е.А.С. и Т.К.В., за изграждане на обект „ТИР паркинг, бензиностанция, хотел и бистро“ в землището на с.Капитан Андреево, местност „Саксон Алча“, имот №033014, посочени в приложените скица и проект на ПУП-ПЗ. Представено е Решение №905/30.07.2014 г. на Общински съвет – Свиленград, с което се одобрява план за застрояване с ВиК схеми към него на имот №033014, който се отрежда за „ТИР паркинг, бензиностанция, хотел и бистро“, а също и одобреният с това решение Инвестиционен проект, в отделните му части, за обект: Подробен устройствен план – План за застрояване на ПИ 033014 с възложители Е.А.С. и Т.К.В..
Видно от писмо с рег.индекс И-5838/09.11.2015 г., Гл.архитект на Община Свиленград отговаря на запитване от Регионален инспектор в ГД ИОКН Министерство на културата, като го уведомява, че Община Свиленград не е издавала разрешение за строеж в ПИ №033014, в землището на с.Капитан Андреево и не е одобрявала инвестиционен проект за строителство в този имот.
С писмо на Зам.-министър в Министерство на културата, изх.№94-00-1949/04.11.2015 г. на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство”, се сигнализира до Началника на ДНСК и Кмета на Община Свиленград за извършване на изкопни дейности и продължаващо унищожаване на археологически структури на обект: Археологически обект „Праисторически и протоисторически ямен комплекс и останките от път „Виа Диагоналис (Via Diagonalis)”, землище на с.Капитан Андреево, Община Свиленград, област Хасково. В писмото е посочено, че обектът е регистриран в АИС АКБ, картон №10000745 и е публична държавна собственост, съгласно чл.2а от ЗКН и е защитена територия, недвижима археологическа културна ценност с категория „от национално значение” по смисъла на чл.146, ал.3 от ЗКН. Към писмото е приложен Констативен протокол вх.№10-00-58/24.03.2015 г., съставен от Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” при Министерство на културата, след извършена на 06.03.2015 г. проверка по чл.192, ал.1 от ЗКН. Според отразеното в протокола, проверката е констатирала извършени в ПИ №033014 изкопни дейности – направен правоъгълен изкоп със земекопна техника с приблизителни размери 15х20 м., с дълбочина от 0.30 м. до 0.50-60 м. Направено е заключение, че са изпълнени нерегламентирани изкопни дейности в защитена територия, че собствениците на ПИ №033014 имат намерение за реализиране на инвестиционен проект и че е извършеното е в нарушение на чл.161 от ЗКН, изискващ предварително археологическо проучване преди осъществяване на инвестиционен проект.
Писмото на Зам.-министъра на културата е получено в ДНСК под вх.№Х-3825-19-171/09.11.2015 г. и регистрирано в ДНСК – РО НСК – Хасково под вх.№СВ-1053-01-869/10.11.2015 г.
На 10.11.2015 г., работна група в състав от трима служители на РО НСК – Хасково, РДНСК Южен централен район, е извършила проверка на строеж „Изкопни работи, чакълирана площадка (20х10 м.), бетонова площадка (6х6 м.), павилион (2.4х5.5 м.) и тръбен кладенец – сондаж“, попадащ в централната зона на археологически обект „Праисторически и протоисторически ямен комплекс и останките от път „Виа Диагоналис”, намиращ се в ПИ 033014, местност „Саксон Алча”, землище на с.Капитан Андреево, общ.Свиленград, област Хасково.
Резултатите от проверката са обективирани в съставен Констативен акт №Х-3/10.11.2015 г. В него е посочено като установено, че поземленият имот и строежът са собственост на Е.А.С. и Т.К.В., които са възложители на строежа. Описано е, че към момента на проверката са изпълнени изкопни работи приблизително върху целия имот, с дълбочина 1м. до 1,5 м., чакълирана площадка – ситуирана в югоизточния край на имота, на 14,5 м. от АМ „Марица”, с размери 20х10 м. Бетонова площадка – ситуирана в чакълираната площадка, с размери 6х6 м. и Павилион върху нея, с размери 2,40 м. х 5,50 м. На разстояние 15 м. от павилиона (северно) е изпълнен тръбен кладенец – сонда.
Изготвена е окомерна скица на разположението на строежа в имота, с посочване на размери и отстояния. Посочено е, че строежът е І категория, съгласно чл.137, ал.1, т.1, б.„м” от ЗУТ. Констатирано е също, че строежът се извършва без одобрени проекти и без разрешение за строеж, в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ. Отбелязано е, че съставеният констативен акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.224, ал.1 от ЗУТ.
Констативният акт е съставен в отсъствие на извършителите на строежа и е съобщен по реда на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ, видно от приложените по делото съобщения и служебни бележки.
Констативният акт е връчен и лично на Е.А.С. на 13.11.2015 г. срещу подпис. Под вх.№СВ-1053-01-903/16.11.2015 г. в РО НСК – Хасково е постъпило Възражение от Е.А.С. против Констативен акт №Х-3/10.11.2015 г. Възразява се, че не били верни констатациите, че в ПИ 033014 е извършен строеж без одобрени проекти и разрешение, както и не било вярно, че имотът попада в централната зона на археологически обект.
С Констативен протокол №527/26.11.2015 г., съставен от служители на РО НСК – Хасково, е удостоверено, че след извършена проверка в деловодството, срещу констативния акт в законоустановения 7-дневен срок от съобщаването му не е постъпило писмено възражение от Т.К.В..
Въз основа на съставения Констативния акт №Х-3/10.11.2015 г. е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед №ДК-09-Х-2/01.12.2015 г. на Началник на РО НСК – Хасково към РДНСК Южен централен район, с която, на основание чл.224, ал.5 и ал.6 от ЗУТ е спряно изпълнението на строеж: „Изкопни работи, чакълирана площадка (20х10 м.), бетонова площадка (6х6 м.), павилион (2.4х5.5 м.) и тръбен кладенец – сондаж – попадащ в централната зона на археологически обект „Праисторически и протоисторически ямен комплекс и останките от път „Виа Диагоналис””, намиращ се в ПИ 033014, местност „Саксон Алча”, землище на с.Капитан Андреево, общ.Свиленград, обл.Хасково, с извършители Е.А.С. и Т.К.В., като е забранен достъпа до строежа и е разпоредено поставянето на отличителни знаци за ограничаване и недопускане на хора и механизация на строежа.
За издаването на заповедта е изготвено Съобщение №ДК-09-Х-2/02.12.2015 г., адресирано до Е.А.С. и Т.К.В., поставено на строежа и на информационното табло в Община Свиленград и съобщено по реда на §4, ал.1 от ДР на ЗУТ на 02.12.2015 г., което е удостоверено с приложената по делото Служебна бележка от 02.12.2015 г., подписана от двама служители в РО НСК – Хасково. За получаването на екземпляр от заповедта лично от Е.С. е извършено и отбелязване под текста ѝ с дата 02.12.2015 г. и подпис на получилото лице.
Жалбата на Е.А.С. срещу заповедта е подадена в съда на 09.12.2015 г.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е при спазване на предвидения в чл.215, ал.4 от ЗУТ 14-дневен срок от съобщаването на акта, изхожда от надлежна страна – адресат на административен акта, с който са му вменени задължения и по силата на чл.147, ал.1 от АПК за него е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като
прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспорваната заповед е постановена на основание чл.224, ал.5 и ал.6 от ЗУТ. Съгласно първата от посочените разпоредби, при констатиране на строеж от първа до трета категория, незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, органите на Дирекцията за национален строителен контрол съставят констативен акт, който се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Заповедта за спиране на незаконния строеж се издава от началника на Дирекцията за национален строителен контрол или от упълномощено от него длъжностно лице в тридневен срок от изтичането на срока за възражения. Нормата на чл.224, ал.6 от ЗУТ предвижда, че със заповедта за спиране по ал.5 се забранява достъпът до строежа.
По делото е приета като доказателство Заповед №РД-13-180/11.08.2014 г. на Началника на Дирекция за национален строителен контрол, с която на основание чл.222, ал.1 и ал.2 и чл.156, ал.3 от ЗУТ се предоставят на Началниците на Регионални отдели „Национален строителен контрол“ към Регионалните дирекции за национален строителен контрол (РДНСК) изброени правомощия, между които и посочените в т.1 и т.3 от заповедта – да спират незаконни строежи по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ, части от тях, както и отделни строителни и монтажни работи, и да забраняват достъпа до строежите по т.1 и да разпореждат поставянето на отличителни знаци за ограничаване и недопускане на хора и механизация на строежите.
Обжалваната заповед е издадена от Началника на РО НСК – Хасково към РДНСК Южен централен район, съгласно предоставените му със Заповед №РД-13-180/11.08.2014 г. на Началника на ДНСК правомощия. Предвид това, Началникът на РО НСК – Хасково разполага с материална и териториална компетентност да издаде административен акт от вида на процесния, като спира изпълнението на строежи от I-ва категория, за какъвто е възприет описания в акта строеж.
Процесната заповед е издадена в писмена форма, подписана е от издателя си и настоящият съдебен състав приема, че тя представлява валиден административен акт, издаден от компетентен орган и не са налице основания за прогласяване нейната нищожност, доколкото преценката относно съществуването на строежа – предмет на заповедта, както и правилното определяне на категорията му, касае материалната законосъобразност на акта.
Заповедта съдържа изложени както правни, така и фактически основания за издаването си, поради което отговаря на изискванията за форма на административия акт и е надлежно мотивирана.
Не се констатира при издаването на акта да е допуснато съществено нарушаване на административнопроизводствени правила и такива съображения не се навеждат в жалбата. Заповедта е издадена след съставянето на Констативен акт, съобразно изискването на чл.224, ал.2 от ЗУТ. Констативният акт е съставен от длъжностни лица при администрацията на ответника, осъществяващи контрол по строителството, удостоверено е връчването му на заинтересованите лица, на които е дадена възможност да направят възражения по констатациите в него.
От фактическа страна обжалваната заповед е мотивирана с това, че е констатиран строеж, представляващ: изкопни работи, изпълнени приблизително върху целия имот, с дълбочина 1м. до 1,5 м.; чакълирана площадка, ситуирана в югоизточния край на имота, на 14,5 м. от АМ „Марица”, с размери 20х10 м.; бетонова площадка – ситуирана в чакълираната площадка, с размери 6х6 м.; павилион върху нея, с размери 2,40 м. х 5,50 м. и тръбен кладенец – сонда, изпълнен на разстояние 15 м. северно от павилиона. Прието е, че този строеж попада в централната зона на археологически обект „Праисторически и протоисторически ямен комплекс и останките от път „Виа Диагоналис“, и че като попадащ в границите и охранителните зони на археологическите резервати извън урбанизирани територии, строежът е Първа категория съгласно чл.137, ал.1, т.1, буква „м“ от ЗУТ. Прието е също, че строежът се извършва без одобрени проекти и без разрешение за строеж, в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ.
Във връзка с твърденията на жалбоподателя, че описаното в заповедта не представлява строеж по смисъла на закона, а представлява преместваемо съоръжение, по делото бе назначена съдебно-техническа експертиза и изслушано заключението на вещото лице инж.Л.Г.. С цел установяване на фактите вещото лице е извършило оглед на място, замерване и снимки на процесния обект. Изложило е констатациите си, че в имота има трошено-каменна фракция с размер от 0 до 62 мм., без да може точно да се установи площта, върху която е разпръсната, предвид поникналата трева. При разравяне се вижда почва. На част от имота, с площ 34.81 кв.м. (с размер 5.90 м./5.90 м.) е изпълнена изравнителна бетонова настилка, като дебелината на същата варира от 2 см. до 4 см. Върху настилката е поставен сглобяем модулен павилион, който представлява неправилна шестстенна призма със съответните размери: задна стена (плътна) с размер 5.56 м., две перпендикулярни странични стени по 2.45 м. (лявата с врата), две странични скосени стени по 2.00 м. (остъклени) и челна стена – 2.00 м., също остъклена. Височината на павилиона е 2.45 м. по фасада и 2.35 м. при задна стена с 10 см. метална обшивка. При направения оглед не се установи трайно закрепване на павилиона за бетоновата настилка. Павилионът отстои на 28.50 м. от асфалтов път – локално платно за ТИР – автомобили, а най-близкото разстояние до останките от римски път „Виа Диагоналис“ е 35.93 м. В имота не бе констатирано наличие на тръбен кладенец – сондаж.
Експертизата се е запознала и с представените по делото документи – Заповеди №РД9Р-1/07.01.2016 г. и №РД9Р-2/19.01.2016 г. на Министъра на културата, с които е предоставен статут на обект: „Останки от римски път „Виа Диагоналис (Via Diagonalis)“ и „Праисторически и протоисторически ямен комплекс“, разположени в м.Хауза при с.Капитан Андреево – ГПП Капитан Андреево, с класификация съответно на единична и на групова недвижима културна ценност и с категория „национално значение“ и с териториалния обхват на недвижимите културни ценности, посочен в тези заповеди. Констатирало е, че процесният имот 36110.33.14 попада в обхвата на Археологически обект по т.1.1.1.2 от втората заповед, приложило е към заключението си скици, на които е обозначено местоположението на двата обекта – недвижима културна ценност и имота на жалбоподателя, както и разположението на павилиона в този имот (отразено на Ситуация – извадка от Тахиметрична снимка).
На база направените констатации, вещото лице дава следното заключение:
ПИ 033014 в местност „Саксон Алча“, землището на с.Капитан Андреево, попада в обхвата на територията на недвижимата археологическа културна ценност – Археологически обект с категория „национално значение“.
По отношение на павилиона в същия поземления имот, собственост на жалбоподателя, доколкото не се установява да е трайно закрепен за бетоновата настилка, то павилионът е преместваем обект, който попада в обхвата на чл.56, ал.1 от ЗУТ. Павилионът не би могъл да се приеме като строеж от първа категория, в обхвата на чл.137, ал.1, т.1, б.„м“ от ЗУТ.
По отношение на тръбен кладенец – сондаж, в имота не е констатирано наличието на такъв.
По отношение на чакълирана площадка, в имота има на места трошено-каменна фракция с размер от 0 до 62 мм, без да може точно да се установи площта, върху която е разпръсната, предвид поникналата трева, при разравяне на произволни места се вижда почва на плитка дълбочина.
На въпроса съществува ли в имота бетонова площадка и представлява ли вид строеж, вещото лице дава заключение, че на част от имота, върху площ от 34.81 кв.м. е изпълнена изравнителна настилка, с дебелина, варираща от 2 см. до 4 см., като предвид предназначението ѝ (подравняване на терена) експертизата не счита, че същата представлява вид строеж.
При изслушването на вещото лице в съдебно заседание, същото пояснява, че към момента на извършения от него оглед не е възможно да се установят точни очертания на разпръснатата на място трошено-каменна фракция и последната няма вид на чакълирана площадка, поради което в този вид в никакъв случай не може да се нарече строеж. Според устния доклад на вещото лице, посочената в т.1.5 от заключението му бетонова площадка, на практика представлява бетонова изравнителна настилка, която е с филц от 2 см. до 4 см. и тя също не представлява строеж.
От заключение на вещото лице инж.Л.Г., което настоящият съдебен състав изцяло кредитира като неоспорено от страните, се установява, че предметът на процесната заповед, наименован „Изкопни работи, чакълирана площадка (20х10 м.), бетонова площадка (6х6 м.), павилион (2.4х5.5 м.) и тръбен кладенец – сондаж – попадащ в централната зона на археологически обект „Праисторически и протоисторически ямен комплекс и останките от път „Виа Диагоналис””, не представлява строеж по смисъла на т.38, от §5 на ДР на ЗУТ. Част от елементите на така посочения строеж – изкопните работи, тръбният кладенец – сондаж и чакълираната площадка с размери 20х10 м. въобще не се установява да съществуват като такива. Останалите елементи поотделно нямат характеристиките на строежи, съгласно легалната дефиниция на понятието, установена в §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Павилионът не представлява строеж, а преместваем обект по смисъла на чл.56, тъй като безспорно се установява, че не е трайно прикрепен към земята и не променя нейната субстанция. Вещото лице категорично сочи, че не приема за строеж и визираната в заповедта „бетонова площадка (6х6 м.), защото на място се установява наличие на изравнителна бетонова настилка.
Предвид изложеното, истинността на констатираното с оспорения акт обстоятелство за строеж в ПИ 033014 се опровергава от заключението на експертизата. След като не се установява да е налице строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, то няма как за същия да са изискуеми строителни книжа и разрешение за строеж, респективно да са нарушени нормите на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ. В резултат на това, не е била налице основната фактическа предпоставка за издаването на заповед по чл.225, ал.5 от ЗУТ за спиране изпълнението на строеж, а именно – констатиране на строеж от първа до трета категория, незаконен по смисъла на чл.225, ал.2 от същия закон.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че в случая не е доказана и категорията на строежа, възприета от административния орган като първа категория на основание чл.137, ал.1, т.1, б.„м” от ЗУТ и чл.2, ал.12 от Наредба №1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. В разпоредбата на чл.137, ал.1 от ЗУТ е посочено, че в зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация, строежите се категоризират в различни категории, като от (т.1) първа категория са (буква „м“) недвижими културни ценности с категория „световно значение“ и „национално значение“, както и сгради в границите и охранителните зони на археологическите резервати извън урбанизирани територии. Дори да се приеме, че бетоновата площадка, описана в обжалваната заповед, притежава характеристиките на строеж и той попада (съгласно заключението на експертизата и приложените към него скици) в границите (обхвата на територията) на недвижима археологическа културна ценност – археологически обект с категория „национално значение“ извън урбанизирани територии, то след като не представлява „сграда“, този строеж не е от първа категория. Съответно по отношение на описания в Заповед №ДК-09-Х-2/01.12.2015 г. обект е неприложима и нормата на чл.137, ал.4 от ЗУТ, тъй като нито един от елементите му поотделно не може да се категоризира като първа категория строеж.
Поради липсата на законоустановените предпоставки за издаването ѝ, обжалваната заповед противоречи на закона и следва да бъде отменена изцяло.
С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.1, предл.първо от АПК, на жалбоподателя се дължат направените по делото разноски – заплатено възнаграждение за вещо лице от 300 лв. и внесено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 400 лв., платими от ответника.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №ДК-09-Х-2/01.12.2015 г. на Началник на РО НСК – Хасково към РДНСК Южен централен район.
ОСЪЖДА РО НСК – Хасково към РДНСК Южен централен район да заплати на Е.А.С., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 700 (седемстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: