№ 369
гр. Благоевград, 30.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500196 по описа за 2022 година
Производството e по реда на чл. 418, ал. 4 от ГПК, във вр. с чл. 275 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Ю.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „О.“ №260, чрез адв. Д.Е., срещу Разпореждане №30/19.01.2022
г., по ч. гр. д. №1704/2021 г. на РС – Петрич, по описа на същия съд, в частта, с която е
отхвърлено Заявлението по чл. 417 от ГПК за издаване на Заповед за изпълнение въз основа
на документ, депозриано срещу ИЛ. В. П. – солидарен длъжник по Договор за кредит.
Жалбоподателят сочи, че атакуваното в настоящото производство разпореждане е
незаконосъобразно и неправилно, като твърди, че районната инстанция неправилно е
приела, че е налице нередовно връчване на покана за обявяване на предсрочна изискуемост
на кредита по отношение на солидарния длъжник И.П.. Навежда се обстоятелството, че
съдът неправилно не е приложил разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, като счита, че
съдебната инстанция следва да вземе предвид и фактите, настъпили след депозиране на
заявлението по чл. 417 от ГПК, като в случая новият факт се изразява във връчена покана на
бащата на И.П. на адреса в с. К.и, община Петрич, макар и след инициране на заповедното
производство. Твърди се още, че районният съд е следвало на основание чл. 235, ал. 3 от
ГПК, да отчете връчването на поканата за предсрочна изискуемост, дори и да е считал, че
първоначално приложената покана до И.П. не е била надлежно оформена по чл. 47, ал. 5 от
ГПК, като преди да се произнесе по заявлението, вече е разполагал с тези доказателства за
връчване на бащата на П.. В тази връзка се сочи и съдебна практика на върховната
инстанция. Навежда се още, че при действително обявена предсрочна изискуемост в хода на
исковото производство, този факт следва да бъде взет предвид на основание чл. 235, ал. 3 от
ГПК, като целта на заповедното производство, продължение на което било производството
по реда на чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК, е да се реализират по облекчен ред
правата на кредитора. Счита, че заявителят е положил дължимата грижа за връчване на
1
поканата за предсрочна изискуемост на кредита на посочения в Договора адрес. Твърди се
още, че дори и да се приеме, че липсва надлежно връчване на солидарния длъжник И.П., то е
налице редовно връчване на кредитополучателя М.П., поради което следва да се приеме, че е
налице надлежно връчена поканата за предсрочна изискуемост на кредита.
Моли съдът да отмени процесното разпореждане в обжалваната част, като бъде издаден
изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение срешу ИЛ. В. П. за пълния размер на
сумите, претендирани с входираното заявление по чл. 417 от ГПК. В случай, че бъде прието
по отношение на И.П., че предсрочната изискуемост на кредита не е произвела действие,
поради ненадлежно връчване, то се иска от съда да бъде уважено Заявлението по чл. 417 от
ГПК и издаден изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение за падежиралите
вноски по Договора за кредит към датата на разглеждане и произнасяне по процесната
жалба.
Окръжен съд - Благоевград, въз основа на доказателствата по делото, намира от
фактическа страна следното:
Производството е образувано въз основа на заявление с вх. №3163/01.12.2021 г., подадено
от „Ю.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „В.“, ул. „О.“
№260, чрез пълномощника си адв. Д.Х. Е., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници: М. В. П., ЕГН **********, с
адрес по заявление: с. К.и и настоящ адрес: гр. Петрич, ул. „К.“ №2 и съгласно справка НБД
„Население“ с постоянен и настоящ адрес: с. К.и, общ. Петрич, и ИЛ. В. П., ЕГН
**********, с адрес по заявление: с. К.и и настоящ адрес: гр. Петрич, ул. „К.“ №2 и съгласно
справка НБД „Население“ с постоянен и настоящ адрес: с. К.и, общ. Петрич.
Заявителят претендира от двамата длъжници солидарното заплащане на:
- 7 187.26 лева - дължима главница по Договор за банков кредит с №... от 08.01.2019 г.,
сключен между заявителя (като кредитодател) и длъжниците (като кредитополучатели),
ведно със законната лихва, считано от 01.12.2021 г. до погасяването;
- 569,89 лева - възнаградителна лихва, дължима за периода 08.06.2020 г. до 19.07.2021 г.;
- 455.19 лева - мораторна лихва, дължима за периода 08.06.2020 г. - 06.10.2021 г.;
- 298.00 лева - платени такси и разноски за периода 29.09.2021 г. - 06.10.2021 г.;
-170.21 лева - съдебни разноски за заплатена държавна такса по делото;
- 633.43 лева адвокатски хонорар с включен ДДС.
Дължимостта на вземанията се обосновава с твърдения, че: цитираният договор за кредит е
бил сключен между заявителя (като кредитодател) и длъжниците (като кредитополучатели);
последните са допуснали нарушение на неговите условия, изразяващо се в преустановяване
плащането на дължимите вноски за главница и лихви като са изпаднали в забава за вноските
по договора, поради което е допуснато просрочие на кредита. Поради тази причина кредитът
е бил обявен за предсрочно изискуем на 19.07.2021 г. с връчена покана до длъжника.
С процесното разпореждане, районната инстанция е приела, че заявителят към датата на
2
депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК, не е разполагал с необходимите
доказателства, установяващи надлежност на връчване на съобщението на кредитора за
предсрочна изискуемост на кредита по отношение на длъжника ИЛ. В. П.. Съдът е приел, че
от доказателствата по делото е установено, че до длъжника И.П. е изпратена покана за
изпълнение, касаеща предсрочната изскуемост на кредита, върху която покана фигурират и
двата известни адреса - с. К.и, като постоянен и настоящ адрес на длъжника и гр. Петрич, ул.
„К.“ №2 /адрес, който е посочен в сключения договор с Банката/. Приложена е разписка за
залепено уведомление на входната врата на адрес - гр. Петрич, ул. „К.“ №2. Установено е
още, че липсват данни длъжникът изобщо да е търсен на настоящия и постоянния му адрес в
с. К.и, общ. Петрич. Приложена е и разписка за залепено уведомление на 15.11.2021 г. на
входната врата на адрес - гр. К., ул. „С.“ №37, като такъв адрес липсва да е посочен, както в
договора, така и в приложените по делото справки, поради което съдът е приел, че така
описаната разписка погрешно е приложена и не касае този длъжник. РС – Петрич е
установил, че липсват справки по отношение на длъжника И.П., в това число - справка НБД
население, справка касаеща трудовите договори на този длъжник и накрая липсва съставен
протокол за удостоверяване връчването на книжа от частен съдебен изпълнител Борис
Велинов по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Прието е, с оглед на доказателствата по делото, че
длъжникът И.П. изобщо не е търсен по настоящия му адрес, който е и постоянен такъв. В
този контекст е преценено, че са осъществени изискванията за залепване на уведомление по
чл. 47, ал. 1 от ГПК на адреса в гр. Петрич, а всъщност настоящият му адрес е в с. К.и, общ.
Петрич. Установено е още, че за този длъжник липсват данни да са били изискани
справките, касаещи обстоятелствата по чл. 47, ал. 3, изр. 3 ГПК. Нямало никакви основания
изискването, въведено с цитираната разпоредба, да бъде дерогирано. От страна на
първоинстанционния съд е обобщено, че заявлението по чл. 417 от ГПК следва да се
отхвърли само по отношение на длъжника И.П..
При така установеното, настоящата инстанция приема следното от правна страна:
Съгласно чл. 418, ал. 2 от ГПК, за да постанови незабавно изпълнение и издаване на
изпълнителен лист за сумите, за които се иска издаване на заповед за изпълнение, съдът е
длъжен да извърши проверка, дали документът по чл. 417 от ГПК е редовен от външна
страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Тази проверка
касае единствено външната редовност на документа, при която следва да бъде съобразен
видът на документа и евентуално съществуващи нормативни изисквания за неговото
издаване. Предметът на заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да бъде
изискуемо вземане, което ще рече, че падежът трябва да е настъпил преди подаване на
заявлението в съда - заповедното производство не е исково производство и за него не важи
правилото на чл. 235, ал. 3 от ГПК, съгласно което съдът трябва да вземе предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право (Определение
№118 от 24.02.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 25/2009 г., II т. о., ТК). Правилото за
изискуемостта на вземането се извежда от разпоредбата на чл. 418, ал. 3 от ГПК, и като е
приел, че в процесния случай не е установено наличие на редовно уведомяване на длъжника
3
И.П. за предсрочна изискуемост на кредита, районната инстанция е изпълнила законовата
разпоредба на чл. 418 ал. 2 от ГПК, която му вменява в задължение да извърши проверка за
редовността на документа от външна страна и дали той удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу конкретния длъжник.
На следващо място, неоснователни са доводите на жалбоподателя, че е положил дължимата
грижа за надлежно уведомяване на длъжника И.П. за предсрочната изискуемост на кредита,
преди предявяване на заявлението по чл. 417 от ГПК. Както и първоинстанционния съд
правилно е отбелязал, в случая лицето П. е търсено в действителност преди предявяване на
заявлението – 01.12.2021 г., но не и на адреса, който е посочен и в Договора за
потребителски кредит – с. К.и, община Петрич, на който адрес по-късно, след дадени от
съда указания е извършено и редовно връчване на поканата на бащата на И.П.. В
заявлението кредиторът се е позовал на предсрочна изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2
от ЗКИ на задълженията по договора за банков кредит. Надлежното обявяване на
предсрочна изискуемост по договор за банков кредит изисква наличието на следните два
кумулативни елемента: 1. обективен (неизпълнение от страна на длъжника на задължението
за плащане на съответния брой вноски) и 2. субективен ( волеизявление на кредитора за
предсрочната изискуемост на дължимите суми по договора за банков кредит).
Наличието на обективния елемент се установява от редовността на извлечението от
счетоводните книги, което се ползва с формална доказателствена сила – чл. 55, ал. 1 ТЗ и чл.
182 от ГПК. Правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е
упражнено преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжниците за обявяване на предсрочната изискуемост.
По отношение на И.П. обаче това законово изискване не е осъществено, видно от
доказателствата по делото. Според Решение по дело С – 327/10 от 17.11.2011 г. на Съда на
ЕС, при прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд трябва да
изследва дали са предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани от
принципите на дължимата грижа и добросъвестността. Поканите не са изпратени на
посочените от длъжника адреси и надлежно връчени на адресата, преди подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК. Упражняването на правото на кредитора да обяви кредита
за предсрочно изискуем изисква уведомлението да е достигнало до длъжника. В случая,
кредиторът – банката, не е положил необходимите усилия да изпълни задължението си за
уведомяване на длъжника И.П. за упражненото си правомощие да обяви предсрочната
изискуемост на задълженията по договора за банков кредит. В процесния казус не е налице
субективният елемент на обявяването на предсрочната изискуемост. Съгласно т. 18 от ТР
№4/2013 г. на ОСГТК, обявяването на предсрочната изискуемост на кредита е обусловено
от изявление на банката, адресирано до длъжника, че ще счита договора за кредит за изцяло
предсрочно изискуем, което да е достигнало до знанието му преди инициирането на
заповедното производство. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при
неплащане на определен брой вноски кредитът се счита за изцяло предсрочно изискуем и
без да се уведомява длъжника, не поражда действие. В разглеждания случай липсва такова
4
уведомяване на длъжника И.П..
Изложените от жалбоподателя основания за отмяна на процесното разпореждане, касаещи,
че уведомяване за предсрочната изискуемост на кредита на единия длъжник – М.П., ползва
и другия такъв – И.П., не отговарят на законовите изисквания, действащи към настоящия
момент, както и на преследваната от закона цел. В посоченото тълкувателно разрешение от
жалбоподателя – ТР №4/2013 г. на ОСГТК, не се съдържат подобни разсъждения или
разяснения, касаещи солидарния длъжник по банков кредит. С цитираното тълкувателно
решение дадените разяснения са в насока, че „обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми“.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването й. Уговорената по договора за банков кредит солидарност на
задължението между двама и повече длъжници по смисъла на чл. 121 от ЗЗД, не предполага
действие на обявената от банката предсрочна изискуемост по отношение на един от
съдлъжниците и спрямо другия солидарно отговорен длъжник, ако по отношение на него
няма редовна процедура по обявяване на предсрочната изискуемост. 3а да бъде изискуемо
изцяло задължението по банковия кредит спрямо всеки един от длъжниците, предсрочната
изискуемост поради неизпълнение на задължението следва да е обявена надлежно на всеки
един от тях – обстоятелство, което не е осъществено по отношение на длъжника И.П. преди
инициране на заповедното производство. По отношение на неизпълнените падежирали
вноски условията по договора остават такива, каквито са договорени, тоест клаузата за
солидарност е валидна.
Предвид гореизложеното и поради съвпадението на правните изводи на въззивния съд
с тези на първоинстанционния съд, атакуваното в настоящото производство разпореждане
следва да бъде потвърдено, а частната жалба срещу него – оставена без уважение.
По изложените съображения, Окръжен съд – Благоевград,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №30/19.01.2022 г. на РС - Петрич, постановено по ч. гр.
дело №1704/2021 г., по описа на РС – Петрич.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 от
ГПК, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6