О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
по хода на делото № 826
гр. Габрово, 20.12.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря ………………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело № 354 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от К.И.С. ***, чрез адв. И.Х. ***, против Заповед № 2271 от 21.11.2018 година на Кмета на Община Габрово, с която на основание чл. 57а, ал. 3 във връзка с чл. 57а, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено премахването на преместваем обект.
В жалбата е направено и искане на основание чл. 217, ал. 2 от ЗУТ за спиране предварителното изпълнение на заповедта, допуснато по силата на чл. 217, ал. 1, т. 11 от ЗУТ. Искането е мотивирано с твърдяно от оспорващия наличие на убедителни писмени доказателства, сочещи вероятна незаконосъобразност на обжалваната заповед, а от друга страна премахването на обекта в хода на производството би довело до непоправими щети за собственика, свързани с разходите по премахване и ново поставяне на павилиона, както и пропуснати ползи от невъзможността да извършва търговска дейност.
Настоящият съдебен състав намира, че по отношение на оспорващия не са налице материалноправните предпоставки на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 от АПК за спиране на предварителното изпълнение на заповедта.
Предварителното изпълнение на процесната заповед не е допуснато от административния орган с изрична обосновка по чл. 60 от Административно-процесуалния кодекс АПК/, а е по силата на законовата норма на чл. 217, ал. 1, т. 11 от ЗУТ, като ал. 2 регламентира възможността за спиране предварителното изпълнение на административния акт от съда. В този случай съдът не разполага с компетентността да преценява правилността на законовата разпоредба, допускаща предварително изпълнение на административен акт от определена категория, а има правото само да прецени допустимостта и основателността на отправеното искане за спиране на така допуснатото предварително изпълнение. Критериите за спиране не са очертани в ЗУТ като специален закон, поради което следва да се приложат общите правила на чл. 60 от АПК и чл. 166, ал. 2 и 4 от АПК, като искането за спиране следва да е мотивирано и подкрепено с доказателства, сочещи на настъпване на евентуални вреди, които да са значителни или труднопоправими, и с характер, противопоставим на основанията по чл. 60, ал. 1 от АПК за допускане на предварително изпълнение. Законодателят е презумирал наличие на особено важни държавни и обществени интереси, като е постановил предварително изпълнение на заповедта, с която се нарежда премахването на преместваем обект. Необходимостта от защита на такива интереси са и материалноправните предпоставки, регламентирани в хипотезата на чл. 60, ал. 1 от АПК, при наличието на които административният орган може да допусне предварително изпълнение на административния акт.
В случая по делото не са ангажирани доказателства, установяващи значителни или трудно поправими вреди за оспорващия, които ще настъпят в резултат от предварително изпълнение на оспорения административен акт. Не са налице и нови обстоятелства, а наличието им е предпоставка за спиране на предварителното изпълнение на административния акт, липсата на която е достатъчно основание за отхвърляне на молбата – аргумент от чл. 166, ал. 2, изр. последно от АПК. Вредите не се предполагат и не могат да бъдат изведени само от характера на заповедта, защото по силата на закона е презумиран общественият интерес за допускане на предварителното ѝ изпълнение. В тежест на оспорващия пред административния съд е да посочи и установи наличието на значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК, както и вида, размера и вероятността за настъпване на твърдените имуществени вреди от изпълнението, за да се прецени дали те са значителни или трудно поправими като основание за спирането на предварителното изпълнение по арг. на чл. 166, ал. 2 от АПК вр. с чл. 217, ал. 2 от ЗУТ. Настъпването на вредата следва да е достатъчно вероятно и тя следва да е определена по вид и размер. Такива доказателства в настоящото производство не са представени. В искането за спиране не са посочени фактически обстоятелства, които да обосновават наличието на такава вреда, нито са представени доказателства за установяването ѝ по вид и размер, за да се направи преценка за нейната значителност или непоправимост.
Видът на обекта - предмет на премахване с оспорената заповед, а именно: строеж или преместваем обект, както и дали обектът е разположен съгласно даденото за това разрешение, са въпроси по съществото на спора. Тези обстоятелства са неотносими към преценката за наличие на предпоставките на чл. 166, ал. 2 от АПК.
В процесния случай следва да се има предвид и обстоятелството, че със самата заповед доброволното ѝ изпълнение е обвързано с влизане в сила на заповедта – даден е срок за доброволно изпълнение в срок от 30 дни от влизане в сила на процесната заповед. Това сочи на неоснователност на искането за спиране на предварителното изпълнение, тъй като с диспозитива на заповедта /т. 1/ се препятства настъпването на вреди за адресата. В този смисъл е Определение № 6009 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4999/2016 г., II отд.
В заключение настоящият съдебен състав намира, че в случая не се доказва предварителното изпълнение на оспорения административен акт да би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, неподлежаща на последващо обезщетение при евентуална отмяна на процесната заповед, поради което се налага изводът за неоснователност на особеното искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта.
Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 217, ал. 2 от ЗУТ, вр. чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К.И.С. *** за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 2271 от 21.11.2018 година на Кмета на Община Габрово.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: