Р
Е Ш Е
Н И Е №113
гр. Перник, 07.05.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в
публично съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛОРА ***
С участието на секретаря Т. М. и
прокурора НИКОЛАЙ ***, като разгледа административно дело № 43/2019 г. по описа
на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 –
чл. 207 от АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС по предявени обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 284, ал. 1, във вр. с
чл. 3 от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба, предявена
от З.В.М., ЕГН **********, понастоящем в затвора в гр. Бобов дол-ІІ група срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с адрес: гр. София, бул. Николай
Столетов № 21.
Ищецът твърди, че от 25.10.2013 г.
изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в затвора в гр. Бобов дол. Сочи, че в
помещението, в което изтърпява наказанието си не е осигурена питейна вода,
която отговаря на съответните изисквания. Влошените и качества довели до
увреждане на здравето му. От 01.03.2014 г. започнал да изпитва болки в стомаха,
гадене и повръщане. За тях не получил подходяща медицинска помощ, не му били
осигурени медикаменти и не му е назначена съответна на оплакванията диета. Това
бездействие на администрацията на затвора довело до влошаване на симптомите и
на здравословното му състояние. Бил диагностициран с камъни в жлъчката, за
което на 08.08.2017 г. е приложено оперативно лечение, с престой в болничното
заведение до 11.08.2018 г. Твърди, че в резултат на ненавременно оказаното
медицинско лечение, липсата на лекарства и диета, претърпял силни болки и
страдания, които могат да бъдат справедливо репарирани с обезщетение в размер
на 8000 лв.
Сочи, че във връзка с извършената хирургична
интервенция, му е назначена диета № 1 – течно кашава, а в последствие диета №
5. Твърди, че в затвора не му е осигурявана храна, включена в диета № 5. Затова
симптомите на болка, гадене и повръщане се появили отново. Не са му
предоставяни и изписаните медикаменти. Счита, че претърпените от това
бездействие, болки и страдания могат да бъдат обезщетение с присъждане на
сумата от 12000 лв.
Искането към съда е да осъди ответника
да му заплати, както следва:
Сумата от 8000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени през периода 01.03.2014 г. -
11.08.2017 г., в резултат на неосигурена годна питейна вода, липса на
хранителна диета, съответна на оплакванията от гадене, повръщане и болка в
стомаха и ненавременното изпращане в болница, което е довело до болки и
страдания, образуване на камъни в жлъчката, последващо оперативно лечение;
Сумата от 12000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени през периода 12.08.2017 г. -
16.04.2018 г., в резултат на неспазване предписаните от медицинските органи
диета и медикаментозно лечение след операцията, което е довело до болки и
страдания. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Исковата молба е връчена на ответника -
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на
правосъдието. В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е постъпил
писмен отговор. Искът е оспорен по основание и размер. Ответникът твърди, че не
е налице действие или бездействие на администрацията на затвора в гр. Бобов
дол, което да обосновава отговорността му за претърпени от ищеца неимуществени
вреди. Сочи, че по време на изпълнение наказанието на последния са осигурявани
подходяща питейна вода, храна, съответстваща на медицинските предписания и
адекватно на здравословните му оплаквания медицинско обслужване. Оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между условията, които е изтърпявано
наказанието "лишаване от свобода" и влошаването здравословното
състояние на ищеца. Твърди, че последният не е претърпял сочените болки и
страдания.
Искането към съда е да отхвърли
предявените искове като неоснователни. Заявена е претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът - лично и
чрез пълномощника - адв. А. поддържа предявените искове. Съображения за основателността
им излага в писмена защита. Искането към съда е да ги уважи в пълния заявен
размер.
В съдебно заседание, ответникът, чрез
пълномощника - *** поддържа отговора. Оспорва предявените искове. Моли съда да
ги отхвърли като неоснователни по подробни съображения, изложени в писмени
бележки.
Прокуратурата на Република България,
чрез Окръжна прокуратура - Перник, в съдебно заседание оспорва предявените
искове. Излага съображения за тяхната неоснователност. Предлага на съда да ги отхвърли
като неоснователни.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, намери следното:
Исковете са предявени от надлежно
легитимирана страна по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС - лишен от свобода, срещу
надлежен ответник съгласно чл. 205 от АПК, във вр. с чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС,
поради което са процесуално допустими.
Разгледан по същество са неоснователни
по следните съображения:
Съгласно чл. 284, ал. 1, във вр. с чл. 3 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани
под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат
на подлагането им на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС третира като изтезание или жестоко, нечовешко и
унизително отношение всяко действие, бездействие или обстоятелство, което
уронва човешкото достойнство или поражда чувство на страх, незащитеност или
малоценност. Примерно изброява като такива: липсата на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства.
В настоящия случай, като основания за
претенциите си ищецът сочи - липсата на питейна вода, на съобразена с
оплакванията му хранителна диета и съответно медицинско обслужване - по първия
иск и неосигуряване на предписаната от медицински специалист хранителна диета и
лекарствена терапия - по втория иск. Задълженията на ответника, чрез
специализираните органи по изпълнение на наказанията да осигури на лишения от
свобода питейна вода, подходяща храна и медицинско обслужване са регламентирани
в глава ІХ, раздел І и глава Х от ЗИНЗС.
По аргумент от чл. 284, ал. 5, във вр. с ал.
1 от ЗИНЗС тежестта на установяване на обстоятелствата, обосноваващи извод за
допуснато нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС е на ищеца. При доказването им по
безспорен начин, сочените от лишения от свобода вреди, се считат за настъпили
до оборването ми от ответника.
В
хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства, изслушани са
съебно-медицинска и съдебно-техническа експертизи и са приобщени писмени
доказателства. Ответникът е представил всички изискани от него по реда на чл.
284, ал. 4 от ЗИНЗС писмени доказателства. Ищецът е дал обяснения по реда на
чл. 175 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните трима свидетели – Л.Р./фелдшер в затвора –
гр. Бобов дол през процесния период/, Р.Д. и В.Й./лишени от свобода/, в частта,
в която същите съдържат сведения за факти, възприети непосредствено от тях. Не
ги цени, в частта, в която представляват лична оценка или мнение за правно
релевантните обстоятелства. Показанията на всички свидетели относно фактите,
предмет на доказване кореспондират едни на други, взаимно се допълват и
изясняват, и съответстват на останалия събран доказателствен материал.
Противоречието им се състои в изразената от всеки свидетел субективна оценка. В
тази част, обаче те нямат характер на сведения за възприети събития, а
представляват лична оценка на случващото се, повлияна от конкретните
обстоятелства и качества на свидетеля, поради което и не следва да бъдат
вземани предвид при формиране крайния извод на съда. Съдът не споделя
изразеното от процесуалния представител на ищеца становище, че показанията на
свидетелката Р. за заинтересовани. При
снемане на самоличността и се установи, че към настоящия момент тя е пенсионер
и не е обвързана в трудово-правни отношения с ответника. Липсват други
твърдения или данни за предубедеността и.
Съдът
кредитира изцяло и заключенията, представени от вещите лица по назначените и
приети съдебно-медицинска и съдебно техническа експертиза. Писмените становища
на експертите – доктор К.С. и инженер Д.И. са пълни и обосновани, изготвени с необходимите
професионални знания и опит. Вещите лица са отговорили на всички поставени им
въпроси и са изяснили фактите, от значение за правилното решаване на спора, за
които се изискват познания в областта на съответните науки. Заключенията са
основани на приложените по делото писмени доказателства, чиято достоверност не
е спорна между страните. Съдът счита за неоснователно становището на
пълномощника на ищеца, че при назначаване и изготвяне на експертизите са
нарушени процесуалните правила, поради което те не следва да бъдат вземани
предвид при формиране крайния извод на съда по съществото на правния спор. Видно от протокол от открито съдебно
заседание, проведено на 09.07.2018 г. съдебно-медицинската и
съдебно-техническата експертизи са назначени по искане на пълномощника на
ищеца. Допуснати са всички поставени от него въпроси и поставеният допълнителен
въпрос от прокурора към съдебно – медицинската експертиза. Съдът служебно е
формулирал въпроси към експертите, които са за установяване на правно-релевантните
обстоятелства. Дал е възможност на ищеца, чрез неговия пълномощник да постави и
допълнителни въпроси. Такива са постъпили със становище от 24.07.2018 г. и
съдът ги е допуснал. Поставените към вещите лица въпроси от страните и съда в
голямата си част се припокриват. Всички те, независимо от начина им на
формулиране са насочени към установяване на релевантните факти - какви са били
оплакванията на ищеца, осигурена ли му е съобразена с тях медицинска помощ,
изследвания и лечение, каква е причината за влошаване на здравословното му
състояние и какви са следващите от това болки и страдания, както и отговаряла
ли е доставяната в затвора в гр. Бобов дол питейна вода на изискванията за
качество и годност. Всички тези обстоятелства са изяснени обосновано в приетите
експертни заключения. Не са наведени твърдения или ангажирани доказтелства за
предубеденост на вещите лица. Изслушването им е извършено в съдебно заседание
при спазване реда на чл. 200 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и без поставяне
на допълнителни въпроси към тях от страните. Възраженията на процесуалния
представител на ищеца относно заключенията, се основават на твърдения за
нарушаване на правилата за неговото участие в производството, които според
настоящия състав не са налице. Както се посочи по-горе на ищеца, чрез
пълномощника му е била осигурена процесуална възможност да постави допълнителни
въпроси към експертите и той е сторил това. Предвид изложеното при решаването
на правния спор по същество, съдът обсъжда представените по делото експертизи
заедно с останалите събрани доказателства.
От
приобщения доказателствен материал се установява, че считано от 25.10.2013 г.,
в затвора в гр. Бобов дол, ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода за
срок от осем години, при първоначален "строг режим", наложено му с
присъда № 4402/20.10.2014 г. по НОХД № 348/2013 г. на Окръжен съд -
Благоевград, потвърдена с решение № 104/26.03.3015 г. на Апелативен съд - София
за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, във вр. с
чл. 29, ал. 1, б. Б от НК.
От
изготвената справка от директора на медицинския център при затвора в гр. Бобов дол
и приложеното заверено копие от здравен картон е видно, че първото оплакване на
ищеца от болка в епигаструма е регистрирано на 29.07.2014 г. Във връзка с това
му е осигурена консултация с гастроентеролог. От приложения амбулаторен лист № 18/29.07.2014
г. се установява, че по анамнеза на пациента болката се е появила около един
месец преди прегледа и е изразена през нощта. Отразеното в амбулаторния лист е
основано на съобщеното от ищеца, с цел установяване на здравословното му
състояние и предприемане на лечение и не свързано с производството по
настоящото дело. Затова съдът го приема за достоверно и счита, че първите симптоми
на болка и нарушения в храносмилателната система на З.М. датират приблизително
от края на месец юни 2014 г.
В
резултат на извършения преглед на лишения от свобода е поставена диагноза
гастродуоденит. Назначена е диета № 1, Н2 блокери и спазмоаналгетици.
На
29.09.2015 г. по повод силна болка в епигаструма, позиви за повръщане и наличие
на кръв в повърнатото, ищецът е консултиран с гастроентеролог и е насочен за
хоспитализация. Постъпил е в СБАЛЛС на 20.11.2015 г. и е изписан на 11.12.2015
г. След извършени изследвания е поставена диагноза гастродуоденитс хроника.
Билиорефлукс диодено-вентрикули. Рефлукс
езофаги. Предписано е лечение със сопрал, деган и диетично хранене.
На
26.04.2016 г. ищецът отново е консултиран с гастроентеролог и му е поставена
диагноза гастродуоденитис хр. екз. Назначена е диета № 1 и медикаментозна
терапия с омепразид. При проведен контролен преглед от гастроентеролог на
13.07.2016 г. и ултразвуково изследване са установени данни за конкраменти в
жлъчния мехур. Назначено е диетично хранене - диета № 1 и прием на ранитидин.
При последващ контролен преглед, извършен на 01.02.2017 г. е потвърдена
поставената диагноза и е продължено медикаментозното лечение и предписанията за
диетично хранене.
На
27.06.2017 г. ищецът е приет в СБАЛЛС за провеждане на болнично лечение по
повод оплаквания от болки в епигаструма, киселини, парене зад гръдната кост, с
давност около две седмици. Видно от издадената епикриза е изписан по негово
настояване на 06.07.2017 г. Преписана му е медикаментозна терапия и спазване на
щадяща хранителна диета. Насочен е към оперативно лечение на калкулозен
холецистит в планов порядък. Операцията е извършена в МБАЛ "Св. Св. Иван
Рилски" - Дупница на 08.08.2017 г. Изписан е на 12.08.2017 г. Назначена е
течно-кашава диета. Проведени са два контролни прегледи. Конците са свалени и е
предписана диета № 5.
От
така установеното от събраните писмени доказателства и приетата
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от доктор К.С. се налага извода, че
през процесния период 01.03.2014 г. - 12.08.2017 г. на ищеца е оказвана
съответна на здравословното му състояние медицинска помощ. Консултиран е
многократно с лекар - специалист - гастроентеролог. Провеждано му е болнично и
оперативно лечение. Заключението на експерта е, че при проведените медицински
прегледи, изследвания и лечение са спазени всички правила на добрата лекарска
практика. Назначена е адекватна диета и медикаментозна терапия. Проведено е
планово хирургично лечение, протекло без усложнения.
Въз основа на обсъдените доказателства
настоящият състав приема, че през процесния период на ищеца е осигурявана
медицинска помощ в съответствие с изискванията на глава десета от ЗИНЗС. Не са
налице визираните бездействия на администрацията на затвора в гр. Бобов дол,
сочени като основания за ангажиране отговорността на ответника.
От показанията на свидетелката Л.Р. се
установява и обстоятелството, че всички предписания на медицинските
специалисти, с които е консултиран ищеца през целия процесен период 01.03.2014
г. – 16.04.2018 г. са спазвани. Назначените му, като поддържащо лечение
медикаменти са осигурявани и са му предоставяни в медицинския център в затвора.
Спазвана е предписаната му диета. Свидетелката, с оглед длъжностното и качество,
е имала пряко и непосредствено наблюдение върху провежданото лечение. Дадените
от нея сведения са за лично възприети факти, поради което съдът ги приема за
достоверни. Те се подкрепят и от останалите гласни и писмени доказателства.
Показанията на свидетелите В.Й. и Р.Д., макар и съдържащи изявления, че не са
спазвани назначаваните на ищеца диети и лекарствени терапии, по съществото си установяват
обратното. Свидетелят Й. съобщава, че със З.М. са били на една и съща диета №
5, но е имало периоди, в които ищеца не е бил на диета и му е давана храна,
която не се включва в неговата. Свидетелят Д. пък изяснява, че след като им е
извършена операция, им е бил осигурен диетичен режим изрязващ се в предоставянето
на супи за период от една седмица. Също така дава сведения относно предоставянето
на лекарства на ищеца, които успокоявали болката му временно. Съобщеното от
свидетелите, че се е случвало на М. да са давани храни, които не се включват в
диетата му, не води на извода, че назначеният на същия диетичен режим не е
спазван. Диетите, на които е бил ищецът /диета № 1 и диета № 5/ се
характеризират не толкова с вида на продуктите, а с начина на термичната им
обработка и използваните подправки. Затова от факта, че на ищеца е даван боб,
миш-маш или риба не следва извода, че не е съобразяван назначеният му
хранителен режим. Видно от писмените доказателства е, че ищецът е включен в
списъка с лишени от свобода на диетично хранене, както и че за лицата, на които
е предписана диета са утвърдени примерни менюта. Предвид изложеното съдът приема
за установено, че всички предписания на медицинските специалисти касаещи
лечението на ищеца са спазвани. Осигурени са правата му за доставяне по
лекарско предписание на диетична храна съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗИНЗС и за
достъп до медицински услуги и спазване на лекарските предписания,
регламентирани в чл. 129 от ЗИНЗС. От това следва извода, че не е налице
нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващо се в неосигряване на адекватна
медицинска помощ и неспазване на предписаното лечение и диетичен режим.
Не
се подкрепя от събраните по делото доказателства и твърдението, че причина за
здравословните проблеми на ищеца са неосигуряването на питейна вода. От
показанията на тримата разпитани свидетели, които съдът кредитира, като ясни,
конкретни, съответстващи едни на други и на останалия събран доказателствен
материал, се установява, че действително в определени периоди от време в
помещението, в което ищецът е изтърпявал наказанието си, не е имало течаща
вода. Питейна вода, обаче му е осигурявана в туби, а е имало и дни, в които е
предоставяна бутилирана минерална вода. В този смисъл са и обясненията на
ищеца, дадени по реда на чл. 175 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, както и
показанията на свидетелите Й. и Д..
Спорен
по делото е въпросът отговаряла ли на необходимите изисквания течащата вода, осигурявана
на ищеца. Изискванията за качествата на водата, използвана за питейно-битови
цели са регламентирани в Наредба № 9/16.03.2001 г. Съгласно чл. 3 ал. 2 от
Наредбата питейната вода е безопасна и
чиста, когато: не съдържа микроорганизми, паразити, химически, радиоактивни и
други вещества в брой или концентрация, които представляват потенциална
опасност за здравето на човека; отговаря на минималните изисквания, определени
в приложение № 1, таблици А и Б; изпълнени са изискванията на чл. 5-10 и чл.
13.
По
делото са представени сертификати за контрол на водата за питейно-битови нужди
от централния водоизточник в гр. Бобов дол, извършени през 2014 г., 2015 г.,
2016 г. и 2017 г. Към заключението на
съдебно-техническата експертиза са приложени и протоколи за изпитване на
годността на питейната вода в затвора - гр. Бобов дол, извършени през 2016 г. и
2017 г. Видно от тях през процесния период микробиологичните и химическите
показатели на водата, използвана за питейни нужди в затвора в Бобов дол са били
съответни на стандартите за годност, съгласно приложение № 1, таблица А и Б; не
са установени микроорганизми, паразити, химически и радиоактивни вещества,
представляващи потенциална опасност за здравето на човека; осигурено е
извършването на мониторинг на показателите и. От това следва извода, че в
затвора Бобов дол е осигурено на лишените от свобода ползването на течаща
питейна вода, съответстваща на изискванията на чл. 3, ал. 2 от Наредба №
9/16.03.2001 г.
В
този смисъл е и заключението на вещото лице Д.И., което е отговорило на
поставените към назначената съдебно - техническа експертиза въпроси. Експертът
е констатирал, че от извършвания през процесния период мониторинг от
„Кюстендилска вода“ ЕООД и Регионална здравна инспекция – гр. Кюстендил се
установява, че подаваната на населението вода в областта отговаря на
нормативните изисквания за качество и безопасност. С оглед изложеното, съдът
приема, че през спорния период ищецът не е бил поставен при обстоятелства на
отсъствие на годна за пиене питейна вода. Затова не е налице и твърдяното в
този смисъл нарушение по чл. 3 от ЗИНСЗ. Този извод косвено се подкрепя и от
заключението на съдебно-медецинската експертиза. От него се установява, че ако
заболяванията на ищеца са обусловени от навлизане в организма му, с вода или с
храна, на патогенна флора, то те биха се проявили с флегмонозен жлъчен мехур и
гноен гастрит, каквито не са констатирани при нито един от извършените му
прегледи и изследвания. Това становище на експерта, ведно с приетите за
установени по-горе обстоятелства изключват изцяло възможността влошеното
здравословно състояние на ищеца да се дължи на употребата на негодна за питейни
нужди вода. Нещо повече, вещото лице С. изяснява по принцип причините за поява
на заболяванията, с които е диагностициран ищеца – холелитиаза и гастрит. Основен
фактор за проява на развитието им е генетичната обусловеност. При холелитиазата
това е недостиг на ензима 7 алфа хидроксилаза, което води до намален синтез на
жлъчни киселини и утаяване на холестерола и лецитина като воднонеразтворими
компоненти. А при гастрита – хиперсекрецията на солна киселина от повишен брой
париетални клетки, както и индивидуални особености на стомаха – форма,
движения, начин на изпразване, интактност на горен и долен стомашен сфинктер.
Хранителния режим има значение за обостряне на симптоматиката и при двете
заболявания, като затлъстяването и рязкото гладуване благоприятстват развитието
на холелитиаза, а употребата на пикантни храни, алкохол, нестероидни
противовъзпалителни, тютюнопушенето, нередовното хранене – на гастрита. Поради
изложеното съдът приема, че заболяванията на ищеца, проявили се през времето,
през което е изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвора гр. Бобов дол,
не са възникнали в резултат на условията, в които е бил поставен и не са в
причинна връзка с действията/бездействията на специализираните органи по
изпълнение на наказанията. Затова влошеното здравословно състояние на ищеца, не
обосновава ангажиране отговорността на ответника по реда на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
По
делото се установи, че администрацията на затвора гр. Бобов дол не е допуснала
нито едно от твърдените в исковата молба нарушения на чл. 3, ал. 2, във вр. с
ал. 1 от ЗИНЗС, на които се основават двете претенции на ищеца за присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди от ответника. Наличието на нарушение по чл.
3 от ЗИНЗС е една от кумулативно изискуемите предпоставки за възникване
задължението на ответника да обезщети лицето, изтърпяващо наказание лишаване от
свобода. Отсъствието на такова изключва
отговорността на ГД „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на
правосъдието за претърпените от ищеца болки и страдания, тъй като те не са в
резултат на неправомерни действия/бездействия на специализирани органи по
изпълнение на наказанията или на обстоятелствата при които е поставен лишения
от свобода.
По изложените съображения настоящият състав
намира, че предявените от ищеца обективно кумулативно съединени искове за
изцяло неоснователни. Затова същите следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изхода от делото и на основание чл.
286, ал. 2 от ЗИНЗС ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на Бюджета
на съдебната власт по сметка на Административен съд – Перник направените по
делото разноски за съдебни експертизи в размер на общо 250 лв.
На основание чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС ищецът следва да заплати
на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по реда на чл.
8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно 1130 лв.
Мотивиран от изложеното, Административен съд
– Перник
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЯ иска, предявен на основание чл. 284, ал. 1, във вр.
с чл. 3 от ЗИНЗС за осъждане на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, с адрес: гр. София, бул. Николай Столетов № 21 да
заплати на З.В.М., ЕГН **********, понастоящем в затвора в гр. Бобов дол-ІІ
група сумата от 8000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в периода от 01.03.2014 г. до 11.08.2017 г., в резултат на
неосигурена годна питейна вода, липса на хранителна диета, съответна на
оплакванията от гадене, повръщане и болка в стомаха и ненавременното изпращане
в болница, което е довело до болки и страдания, образуване на камъни в
жлъчката, последващо оперативно лечение, като неоснователен.
ОТХВЪРЯ иска, предявен на основание чл. 284, ал. 1, във вр.
с чл. 3 от ЗИНЗС за осъждане на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, с адрес: гр. София, бул. Николай Столетов № 21 да
заплати на З.В.М., ЕГН **********, понастоящем в затвора в гр. Бобов дол-ІІ
група сумата от 12000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в периода от 12.08.2017 г. до 16.04.2018 г., в резултат на
неспазване предписаните от медицинските органи диета и медикаментозна терапия,
след извършено на 08.08.2017 г. хирургично лечение, което е довело до болки и
страдания, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС З.В.М., ЕГН **********, понастоящем в затвора в гр. Бобов дол-ІІ група да
заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с адрес: гр. София,
бул. Николай Столетов № 21 сумата от 1130 лв./хиляда сто и тридесет лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание
чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС З.В.М., ЕГН **********, понастоящем в затвора в гр.
Бобов дол-ІІ група да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка
на Административен съд – Перник сумата от 250 лв. /двеста и петдесет лева/,
представляваща направени разноски за съдебни експертизи.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ:/п/