Определение по дело №162/2020 на Окръжен съд - Разград

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ  №

гр.Разград, 10.08.2020г.

 

Разградският окръжен съд в закритото съдебно заседание на десети август, две хиляди и двадесета година в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАЯ ЙОНЧЕВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

                                                                     АТАНАС ХРИСТОВ

като разгледа докладваното от съдията В.Димитрова  в.гр.дело №162 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2във вр. с  чл. 407 от ГПК.

 Делото е образувано по частна жалба, подадена от  Й.К.К. и Р.К. *** против Разпореждане  от 29.05.2020г.за издаване на изпълнителен лист по  гр. дело № 2096/ 16 г. по описа на Разградския районен съд, с което в полза на Н.К.К. е издаден изпълнителен лист срещу  частните жалбоподатели   за дължими в нейна полза разноски по гр.дело №2096/2016г. по описа на РРС, съответно  от страна на Й.К. за сумата 475 лева и Р.Х. за сумата 75 лева. Излагат се съображения за незаконосъобразност на разпореждането, с искане за неговата отмяна и обезсилване на издадения въз основа на него изпълнителен лист.

   Писмен отговор на частната жалба, насрещната страна Н.К.К. не е  подала.

  Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

  Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от легитимирани лица, против акт, подлежащ на съдебен контрол.Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения.

 С Решение № 18-II/  23.02.2018 г. по  гр. д. № 2096/ 2016 г.  РС Разград  e извършил делба на останалите в наследство от Кюран Колев Кюранов, б.ж.на с.Дряновец, община Разград недвижими имоти, като е поделил същите между  Й.К., преживяла съпруга и трите им дъщери, Р.Х., Н.К. и М.Т..РРС е постановил по делото и решение №18- III/ 23.02.2018г., с което е разрешил претенцията по сметки, заявена от съделителката Р.Х., което няма отношение към подадената частна жалба. С Решение № 18-II/  23.02.2018 г. по  гр. д. № 2096/ 2016 г.  РС Разград  сe е произнесъл и по отношение на дължимите разноски, като в частта им за дължимите такива в полза на Н.К. е осъдил Й.К. да й заплати такива в размер на 475 лева, Р.Х.  и М.Т. съответно  75 лв. и 375 лв.

Недоволни от решението в частта му за разноските, дължими на Н.К., Й.К. и Р.Х. са депозирали пред РРС  молба, вх.№2425/07.03.2018г. по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, като позовавайки се на Постановление №7 на Пленума на  ВС от 28.11.1973г.,т.9 са поискали съда да измени постановеното решение в частта му за разноските, като вместо тяхното осъждане за дължими разноски на съделителката Н.К., съдът да осъди за разноски  по отношение на останалите три съделителки, само М.Т. в съответни размери, посочени в молбата.

По така подадената молба с определение №1297/05.04.2018г., на основание чл.248 от ГПК, РРС е изменил решение  № 18-II/  23.02.2018 г. по  гр. д. № 2096/ 2016 г.  по о писа на съда, в частта му за разноските, като е осъдил М.К.Т. да заплати на Й.К. разноски в размер на 16.74 лева, на Н.К. и Р.Х., такива в размер на 94.42 лева за всяка от тях.В определението липсва диспозитив за отхвърляне претенцията на Н.К. по отношение на двете жалбоподателки, нейната майка и по-голяма сестра за разноски в делбеното производство.Същото е влязло в сила на 25.04.2018г., без иницииралите производството Й.К. и Р.Х. да поискат допълване или изменение на същото, предвид на това, че молбата им не е била уважена, така както е подадена, в нейната цялост и тяхната задълженост за разноски в полза на Н.К. не е била отменена от съда.Такава отмяна към този момент не може да бъде постановена, предвид изтеклите преклузивни срокове и тя не е в правомощията на РОС в това производство.

Н.К.К.  се е възползвала от дадената й от закона възможност, съобразно влязлото в сила решение по извършване на делбата в частта му за разноските и на 28.05.2020г. е депозирала пред РРС молба, вх.№3793 за издаване на изпълнителен лист за присъдените с решение № 18-II/  23.02.2018 г. по  гр. д. № 2096/ 2016 г.  в нейна полза  разноски, дължими съобразно същото  от Й.К.  в размер на 475 лева, и  Р.Х. в размер на  75 лв.

Законовите предпоставки за издаване на изпълнителен лист са посочени в чл. 404 – 406 ГПК и те са: 1/ да е налице подлежащ на принудително изпълнение акт /изпълнително основание/, посочен в чл. 404 ГПК, 2/ този акт да е редовен от външна страна, и 3/ да удостоверява подлежащо на изпълнение право. В конкретния случай тези предпоставки са налице по отношение на дължимите в полза на Н.К. разноски, тъй като въпреки производството по чл.248 от ГПК  и постановеното по същото определение, както бе посочено по-горе вмененото на двете  частни жалбоподатели задължение за разноски в полза на съделителката Н.К. не е било отменено и след като същите не са й заплатени доброволно, тя има право да се снабди с изпълнителен лист, какъвто е издаден в нейна полза срещу Й.К. и Р.Х. за посочените в него суми, въз основа на атакуваното писмено разпореждане на съда от 29.05.2020г.Това разпореждане е съобразено със законовите изисквания, не страда от сочените в частната жалба пороци и следва да бъде потвърдено, а подадената частна жалба, оставена без уважение.

 Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна.

 Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

 О П Р Е Д Е Л И:

 ОСТАВЯ без уважение частната жалба, подадена от Й.К.К. и Р.К. *** против Разпореждане  от 29.05.2020г.за издаване на изпълнителен лист по  гр. дело № 2096/ 16 г. по описа на Разградски районен съд.

Определението  е окончателно  и не подлежи на обжалване.

 

        

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ:1.                      2.