№ 71
гр. П., 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20225200500082 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на Районен съд П. № 1461 по описа за 2021 година е осъдена
Община П., с адрес: гр. П. бул. „Б.“ № 2, ЕИК: *********, представлявана от
кмета Т.П., ДА ЗАПЛАТИ на СТ. СП. ТР., ЕГН **********, с адрес: гр. П. ул.
„Н.Ц.“ № 25 сумата в размер на 13 000 лева /тринадесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди -
болки и стР.я, причинени му на 07.04.2020 г. в резултат на нападение на
безстопанствени кучета, в следствие на което е получил счупване на горния
край на тибията /голям пищял/ закрито; сумата в размер на 1390 лева /хиляди
триста и деветдесет лева/ - имуществени щети, представляващи заплатените
консумативи за направената на ищеца операция - закупена „заключена прок.
плака със седем отвора“ и сумата в размер на 1720,69 лева /хиляда
седемстотин и двадесет лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща
разлика между трудовото възнаграждение, което е получавал ищецът във
фирма „Р.“ ООД — П. и обезщетението което е получил за отпуска по болест
за периода 07.04.2020 г. до 01.04.2021 г., като е отхвърлен иска за заплащане
на неимуществени вреди за разликата над присъдените 13 000 лева до
претендираните 20 000 лева и иска за заплащане на сумата в размер на 1000
лева, имуществени вреди за заплатените от ищеца в периода на лечението му
лекарства - Ф., Н., К. и О..
1
Осъдена е Община П., с адрес: гр. П. бул. „Б.“ № 2, ЕИК: *********,
представлявана от кмета Т.П. да заплати на адвокат Б.М., с адрес на кантора:
гр. П. ул. „Р.Д.“ № 53, ет.3, ст.14, адвокатско възнаграждение в размер на
837,47 лева.
Осъден е СТ. СП. ТР., ЕГН **********, с адрес: гр. П. ул. „Н.Ц.“ № 25
да заплати на Община П., с адрес: гр. П. бул. „Б.“ № 2, ЕИК: *********,
представлявана от кмета Т.П. сумата в размер на 179,17 лева за
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от
исковата претенция.
Осъдена е Община П., с адрес: гр. П. бул. „Б.“ № 2, ЕИК: *********,
представлявана от кмета Т.П., на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати по
сметка на РС П. сумата в размер на 644,43 лева, представляваща дължимата
държавна такса, както и сумата в размер на 254,25 лева сторени разноски за
съдебни експертизи.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Община П..
Считат, че решението е незаконосъобразно, тъй като противоречи на
материалния закон.
Съдът приел, че е предявен иск по чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД и че Община П. носи отговорност като възложител на работа.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна отговорност на
възложителя на работата и за причинените вреди отговарят работниците и
служителите при или по повод на възложената им работа, а Общината нямала
качеството на възложител.
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на
възложителя на работата за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от
лицата, на които работата е била възложена следва да се установи наличието
на противоправно поведение - действие или бездействие на извършващите
възложената работа, при или по повод изпълнението й, претърпени вреди,
вина и причинна връзка между това поведение и настъпилите вреди.
Вредата следва обективно, необходимо, закономерно да произтича от
деянието, както и да не бъде негово случайно следствие. В конкретния случай
се касае за получено травматично увреждане на ищеца в резултат на падане
от велосипед. По делото не се доказали вреди от безстопанствени кучета -
увреждането не представлява ухапване, разкъсване или одраскване от
животно, т.е. претърпяната вреда - счупване на тибията се явява случайно
следствие на твърдяното бездействие.
За да има причинна връзка вредата трябва да бъде адекватна последица
на непозволеното увреждане. Адекватността е налице, когато деянието /в
конкретния случай - бездействие/ по своята природа е годно да доведе до
настъпилия отрицателен резултат. Бездействието представлява адекватна
2
причина, когато по своя характер е практически годно да причини вреда,
подобна на тази, която е настъпила, т. е. ако при нормалното стечение на
обстоятелствата би настъпила същата последица. Травмата, получена от г-н
Т. представлявала счупване на кост, което всъщност е вреда напълно различна
по характер от тази, която би получило едно лице при нападение от
безстопанствени кучета, а именно рани от ухапвания, разкъсни рани от зъби
на куче, одрасквания от зъби и нокти. Такива рани нямало.
Ищецът на 07.04.2020 г. е карал велосипеда си по улицата, чул е
кучешки лай, видял е кучета, но е продължил да кара колелото си, не е спрял,
не е слезнал от колелото да ги прогони. Полученото травматично увреждане
не е в резултат на бездействие от страна на Общината, а е в резултат на
неговото поведение. Освен това според вещото лице д-р П., чието заключение
не е оспорено от страните и е прието от съда като компетентно изготвено и
даващо отговор на поставените въпроси, ищецът е получил счупване на
горния край на тибията (голям пищял).
В с.з. на 20.10.2021 г. вещото лице заявило, че при прегледа не е
констатирал ухапвания от кучета и животни, а и самият ищец не е дал такива
обяснения. „Тези травми ги е получил от падането от колелото или с
колелото на терен.“ Следователно Районен съд П. е достигнал до неправилен
извод за наличие на причинно-следствена връзка между твърдяното
бездействие и вредоносния резултат.
Дори и да се приеме, че в следствие на бездействие от служители на
Общината, е настъпила вредата, то това бездействие трябва да бъде
разгледано в съвкупност с другите събития, а именно възприетите от страна
на ищеца обстоятелства за кучешкия лай, за тичането на кучета след колелото
му. Тези събития обуславят фактът, че деянието /бездействието/ не е
единствената причина за вредоносния резултат, поради което отговорността
на Общината за деликт следва да бъде изключена или най-малко да бъде
намалена по обем.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и
предполага виновно неизпълнение на предписани или общоприети норми.
Решението на първоинстанционния съд било изцяло мотивирано с доводи, че
служители на Община П. са бездействали като не са изпълнили разпоредбите
на Закона за защита на животните, но тези твърдения не били подкрепени от
никакви доказателства.
Съгласно Закон за защита на животните Общината е длъжна, след
обработването на кучетата, да връща същите на местата от където са взети
/чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ/; т.е. кучетата се връщат отново в градска среда, но без
местата, визирани в чл. 48 от същия закон. Видно от самата искова молба
кучетата са „с маркировка по ушите“, следователно тези твърдения на ищеца
доказват, че животните са обработени, т.е. те са заловени, маркирани и на
основание чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ са върнати на местата, от които са взети. От
тук следва изводът, че служителите на Общината са изпълнили задълженията
3
си по ЗЗЖ, предприели са мерки именно с грижата на добър стопанин
съобразно законовите разпоредби, защото целта на закона не е премахване на
кучетата, а тяхното обезпаразитяване, кастриране и връщане на местата, от
които са заловени /с изключение на тези по чл. 48 от ЗЗЖ/. Самото наличие на
безстопанствени кучета не ангажирало отговорността на Общината.
Общината стриктно изпълнявала нормативно установените задължения -
приета е програма, кучетата са залавяни, обезпаразитявани, кастрирани, която
дейност не се прекъсва.
Общината не носи отговорност, тъй като дейностите, които предприема
са тези действия, които са разписани със закон. Полагайки, дължимата грижа,
не дължи обезщетение нито причинителят на вредата, нито отговорният за
неговите действия, както приема трайната съдебна практика .
Решението на първоинстанционния съд било постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано и
противоречи на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД, както и на
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което
Община П. е осъдена да заплати на ищеца бил завишен.
Първоинстанционният съд е определил парично обезщетение, което е по-
голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди, вследствие
на което решение му не е в съответствие с принципа за „справедливост”,
визиран в нормата на чл. 52 от ЗЗД.
От заключението на вещото лице д-р П. било видно, че при правилно
осъществен оздравителен процес този вид счупване на костите трябва да
зарасне в рамките на 4-5 максимум 6 месеца.
Съдът приел, че травмата на ищеца е причинила трайно затрудняване на
движението на долния крайник. Такива данни по делото нямало, нито в
приетите писмени доказателства - епикризи и заключение на ВЛ, нито в
обяснението на вещото лице, нито в показанията на свидетелите. Видно от
приетата и не оспорена съдебномедицинска експертиза „След премахването
на металните импланти би трябвало болките и стР.ята да изчезнат напълно и
след добро раздвижване (рехабилитация) да се възстанови в пълен обем
движенията в лявото коляно.“
Първоинстанционният съд не обсъдил релевантните факти и доводи на
ответника.
Видно било от доказателствата по делото, че е извършена операция, при
която няма настъпили усложнения, оперативната рана зараства добре, с
подобрение е, няма значими субективни оплаквания, няма медицински риск
от приключване на болничното лечение, изписани са антикоагуланти и са
дадени указания. След изписването му от ортопедията е преместен в
отделението по ОФТР, като от тази епикриза е видно също, че е с подобрение
и няма настъпило усложнение.
4
Назначен бил режим домашен-амбулаторен. Според обясненията на
експерта, ищецът само първите дни трябва да лежи, след това може да се
движи, както и да извършва рехабилитация, което не е спазвано от
пострадалото лице. Не е установено извършването на рехабилитация.
Считат, че С.Т. не е провеждал лечението си правилно. И до сега не са
премахнати металните импланти, а именно тяхното присъствие води до
болезненост и до евентуални усложнения.
Фактът, че 3 месеца е бил на легло и не е ставал и чак след това е бил с
проходилка, че не е започнал рехабилитация още през първия месец след
срастването на костите, се дължало на поведението на ищеца и неговите
близки.Нямало данни Т. да се е консултирал със специалист ортопед относно
факта на подуване на колянната става и липсата на подобрение. Не ставало
ясно защо не са премахнати имплантите и то на един много по-ранен етап -
след сваляне на шината.
В процесния случай не били твърдени и доказани претърпени вреди над
обичайните и с трайни и неотстраними последствия.
Поради тези съображения уважаването на иска за неимуществени вреди
в размер на 13 000 лв. било несправедливо и несъобразено с практиката на
съдилищата в такива случаи.
Съдът не отчел наличието на съпричиняване от страна на увреденото
лице. Чул е кучешкия лай и вместо да слезе от колелото си и да ги прогони
животните, той е продължил да кара велосипеда си, като по този начин е
провокирал агресията им. Винаги когато пострадалият създава реална
възможност за настъпване на вредата, той съпричинява същата .Още в по-
голяма степен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е
неполагането на правилни и достатъчни грижи при лечението.
От заключението на вещото лице и представените медицински
документи било видно, че целият оздравителен период е в рамките на 4-5
максимум 6 месеца, от деня на травмата, като към него се включва и времето
за раздвижване, както и че състоянието на ищеца при изписването е без
усложнения и е с подобрение. Силните болки са само за период от двадесет,
двадесет и няколко дни .
Необосновано било решението и в частта, с която е осъдена Община П.
да плати на ищеца сумата от 1720,69 лв., представляваща разликата между
трудовото възнаграждение, което е получавал ищеца и обезщетението, което
е получил за отпуск по болест за периода 07.04.2020 г. до 01.04.2021 г.
Съдът е приел, че г-н Т. е бил в „болничен“ за периода от месец
декември 2020 г. до месец март 2021 г. Този извод бил неправилен и не
съответства на приетите по делото документи. От приетото по делото
заключение на изготвената от в.л. Ц. съдебно-счетоводна експертиза се
установило, че за последните 4 месеца от декември 2020 г. до март 2021 г.,
вкл., НОИ не е изплащал обезщетения по издадени болнични листове,
5
следователно лицето не е бил в отпуск, поради временна неработоспособност.
НОИ е отказал да изплати обезщетения по 4 болнични листа, следователно не
следвало да се приема ,че лицето е в отпуск по болест.
Нямало доказателства ищецът да е бил в друг вид отпуск и не било
установено защо е прекратен трудовият му договор. В тази връзка неправилно
и необосновано е осъдена Община П. изцяло да плати претендиралата разлика
между получено обезщетение и трудово възнаграждение.
Молят решението да бъде отменено и постановено друго, с което
исковете против Общината да бъдат отхвърлени, алтернативно - да се отмени
решението изцяло и постанови друго, с което да се присъди справедлив
размер на обезщетението за неимуществените вреди като се приеме, че е
налице съпричиняване от страна на пострадалото лице, както и да се
определи законосъобразен размер на разликата между получаваното от ищеца
трудово възнаграждение и обезщетението за временна нетрудоспособност,
като не се присъжда заплащане по болничните листове за 4 месеца.
Претендират разноски.
В срок е постъпил писмен отговор на тази жалба от С.Т..
Оспорва жалбата, намира решението в обжалваната част за правилно и
моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.
В хода на производството било установено, че на 07.04.20 година около
17,30 часа, на ул.“Д. Д.“ в гр. П. при придвижване с велосипед ищеца С.Т. е
нападнат от пет доста големи бездомни кучета, от неизвестни породи, които
го събарят на земята, като при падането, му причиняват „Счупване на горния
край на тибията /голям пищял/ на левия крак, с отток на лява колянна става и
наличие на костни крепитации“. На другия ден - 08.04.2020 е извършена
операция за „Открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и
фибула“. При оперативното лечение се установиха и: „Мултифрагментна
мътреставна фактура на задно и латерално тибиални плата“. По причина на
причиненото счупване ищеца е бил в болничното заведение от 07.04.2020 до
16.04.2020 г. след което е преместен в стационара по рехабилитация за
процедури от 16.04. до 23.04.2020 година.
Намират доводите на ответната Община за наличие на съпричиняване за
неоснователни.
В резултат на счупването ищеца не е могъл да се обслужва сам и изцяло
се е наложило грижите за него да се поемат от възрастната му майка и сестра
му, с които живеят в едно домакинство. Лечението му е продължило и
продължава повече от година след инцидента, все още не са премахнати
сложените му импланти и все още търпи болки и стР.я, както и ограничения в
придвижването си.
Причината за настъпване на инцидента била установена, както от
разказа на потърпевшия пред разпитаните като свидетели Л.С. и Е. Т.а, така и
от разпита на непосредствения свидетел на случая и разпитан като свидетел
6
Т.Ш., който заедно с още едно момче са се притекли на помощ, прогонили са
кучетата, извикали са линейка и са осигурили постъпването в болница на
пострадалия.
Правилни били изводите на съда, че при нападение от бездомно куче,
ухапвания, разкъсвания или както е в случая, нападението да причини падане
от велосипед, отговорността се носи от Общината на чиято територия това се
е случило. Отговорността се определя от действия или бездействия за
изпълнения на задължения, които произтичат от закона, от техническите или
други правила, или от характера на работата, т.е. да се явяват причинени при
или по повод изпълнението на възложената работа. Вината на прекия
причинител се предполага до доказване на противното. Важна особеност, че
възложителят не може да бъде освободен от отговорност поради това, че не
може да бъде установено кой конкретно е причинил вредите. Общината
отговаря за вреди причинени от бездомно куче, като възложител на работа по
чл.49 от ЗЗД, защото се касае за определени със закон задължения, които
общината е възложила на създадено от нея общинско предприятие, които то
не е изпълнило, в резултат на което е нанесено телесно увреждане, резултат
от нападението. Ако не е упражнила достатъчен контрол по отношение на
бездомните кучета, общината е действала противоправно, защото не е
изпълнила задълженията си по Закона за защита на животните. Изискване на
закона било тези животни да бъдат залавяни и настанявани в приют на
съответната община. В конкретния случай няма спор, че кучетата са „диви“
не са водени от човек, маркирани са като безстопанствени и са оставени
изцяло на собствените си инстинкти.
Съдът правилно преценил, че задължение на общината е да създаде
собствено предприятие или да сключи договор със съществуващо такова, за
контрол, събиране и настаняване на бездомните кучета. Като Юридическо
лице, тя носи отговорност на основание на извършеното от нея възлагане или
съответно бездействие по осъществяване на законово регламентирана
дейност. Мерките, които законът вменява да бъдат приети от общината,
следва да бъдат ефективни, а не илюзорни и те трябва да водят до желания от
същия закон ефект. Няма значение, каква е породата на бездомното куче,
няма значение то дали е злонравно и агресивно, а това, че общината не е
изпълнила своите задължения за превенция от нападение на кучето. Съгласно
чл.40 и чл.41 от Закона за защита на животните, органите на общината са
длъжни да полагат грижи за безстопанствените кучета и от тук - именно,
съответната община, към чиято структура са въпросните служби, има
задължението да се грижи за тези животни.
Според чл.47 ал.З от ЗЗЖ кучета без стопани се маркират и настаняват
във временни общински приюти или се връщат по местата, от които са взети,
като такива кучета са под надзора и грижите на общината. Нормата на чл.40
ал.2 от ЗЗЖ задължава кмета на общината да организира изпълнението на
програми за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, с
настаняването им в общински приюти, така че да не се стига до нападение
7
над хора.
Поради това, възражението на ответника, че той като ЮЛ не може да
носи отговорност е напълно несъстоятелно и съдът правилно го е отхвърлил.
Във връзка с доводите , касаещи размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди , определен по справедливост , ответникът счита , че
справедливия размер е именно 20 000 лева , както е предявен иска.
С нея се възмездявал непосредствения шок от събитието, уплахата,
стреса, безпомощността , всички болки и стР.я, които физически изтърпява и
продължава да търпи пострадалия. Болките и стР.ята, които са били много
силни при настъпило счупване, след изтърпяната операция, както и тези
които постепенно отшумяват, но фактически продължава да изпитва
пострадалия. Не, на последно място, тази сума трябва да възмезди и всички
онези ограничения, които пострадалия търпи от инцидента причинен от
бездомните кучета, за които общината отговаря - липсата на възможност да се
обслужва сам, зависимостта от трети лица, неудобството да зависиш от друг,
дори и за най-нормалните човешки потребности и т.н.
В срок е постъпила жалба и от ищеца С.Т..
Обжалва решението в частта , с която е отхвърлен иска за
неимуществени вреди до размера на претедираните 20 000 лева.
Решението в тази част било неправилно , несправедливо и не било
съобразено със съдебната практика.
Правилно съдът анализирал доказателствата по делото и приел ,че иска
е доказан по основание.
Излагат се доводите , които са изложени и в писмения отговор на
въззивната жалба на ответника , за да се мотивира тезата , че справедливостта
налага да се присъди обезщетение в претендирания размер изцяло.
Моли в тази част решението да бъде отменено и присъдена цялата сума
,ведно със законната лихва , считано от предявяване на иска.
Претендира разноски.
От въззивната инстанция е приета епикриза , от която е видно ,че след
приключване на производството пред първоинстанционния съд и подаване на
въззивна жалба от Т. е видно , че за периода от 27.01.2022 година до
30.01.2022 година ищецът е бил в болница и по отношение на него са
предприети оперативни дейности по отстраняване от костта на имплантирани
уреди от тибия и фибула. Дадени са му указания за интензивно раздвижване.
В срок е постъпил писмен отговор на Общината на тази жалба.
Изложени са доводи , мотивирали Общината да обжалва постановеното
решение в осъдителната част.
Не било доказано по делото да е причинена средна телесна повреда,
причинила трайно увреждане на здравето. Според експерта след
премахването на металните импланти би трябвало болките и стР.ята да
8
изчезнат напълно и след добро раздвижване (рехабилитация) да се възстанови
в пълен обем движенията в лявото коляно. При правилно осъществен
оздравителен процес този вид счупване на костите трябва да зарасне в
рамките на 4-5 максимум 6 месеца.
С.Т. твърди, че болките, стР.ята, ограниченията са се отразили на
психиката му и именно, заради това следва да получи адекватно възмездие. В
първоинстанционното производство не били събрани доказателства,
доказващи промяна в психичното състояние на пострадалия.
Последиците , които ищецът твърдял ,че твърди се дължали и на факта,
че 3 месеца е бил на легло и не е ставал - постелен режим, какъвто не му е
предписван. Точно обратното още през първия месец след срастването на
костите е следвало да започне рехабилитация. Неадекватно било поведението
и на пострадалото лице и на неговите близки. Премахване на имплантите и то
на един много по-ранен етап - след сваляне на шината следвало да бъде
извършено. Тези факти не са обсъдени и не били взети в предвид в решението
на Районен съд П.. Поради това състоянието на ищеца към настоящия момент
е по изключителна вина на пострадалия, и по-точно на неговата сестра Т.а,
която е полагала грижи за него в недостатъчна степен от необходимите.
В писмената защита на ответника по иска , постъпила в дадения от съда
срок се излагат доводи , идентични с тези във въззивната жалба и отговорите
, като се обсъжда и приетото от съда ново доказателство.
Считат, че чрез него се подкрепя именно тяхната теза ,че ищецът не е
провел адекватно лечение. При проведено такова не би бил толкова
продължителен възстановителния период и съответно при раздвижване
ищецът би възстановил подвижността си без трайни последици.
Релевантен факт за съпричиняване на вредата от страна на увредения е и
неговото неправомерно поведение - чул е кучешкия лай и вместо да слезе от
колелото и да ги прогони, той е продължил да кара велосипеда си, като по
този начин е провокирал агресия от страх и те са проявили защитна реакция.
Считат, че претендирането на законна лихва от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното плащане, с въззивната жалба, е
преклудирано.
Съгласно чл. 214, ал. 2 ГПК, прибавянето на изтекли лихви след
предявяване на иска не се смята за увеличение, поради което това искане
може да бъде заявено и след сроковете по чл. 214, ал. 1 ГПК. Но съгласно
задължителната съдебна практика по чл. 290 от ГПК ищецът може да заяви
искане за присъждане на изтекли след предявяване на иска лихви във всеки
един момент в хода на първоинстанционното производство по делото до
приключване на съдебното дирене, поради което искане за присъждане на
законна лихва не може да бъде въведено нито с устните състезания, нито в
писмена защита, представена в определен от съда подходящ срок.
Ищецът нито в исковата молба, нито в съдебно заседание до
9
приключване на съдебното дирене не предявил искане за присъждане на
законна лихва върху обезщетението, а това искане е направено едва с
писмената защита.
С.Т. е обжалвал и постановеното съдебно решение № 1196 от
31.12.2021 година, с което отхвърлен иска за заплащане на законната лихва
върху присъдените обезщетения от датата на завеждане на иска до
окончателното им заплащане.
В тази част, решението противоречало на закона и трайната практика на
съдилищата, вкл. на практиката на ВКС, конкретно по аргумент от точка 9 от
Тълкувателно решение № 1 от 2001 година на ОСГК при ВКС.
Искането за законна лихва, можело да се предявява до приключване на
производството във Въззивния съд. Причината за тази възможност е
обстоятелството, че подобен иск няма самостоятелен характер и уважаването
на подобна претенция изцяло зависи от уважаването на главния иск.
Моли решението да бъде отменено в тази му част и постановено ново, с
което да се уважи искането за присъждане на законна лихва от датата на
предявяване на исковете. В случай, че не се уважи това искане, моли да се
счете, че с настоящата жалба се прави искане пред въззивната инстанция.
Постъпил е отговор от ответната Община , която намира жалбата за
неоснователна.
Намират , че претенцията за законна лихва от предявяване на иска не е
направена своевременно.
Съгласно задължителната съдебна практика по чл. 290 от ГПК ищецът
може да заяви искане за присъждане на изтекли след предявяване на иска
лихви във всеки един момент в хода на първоинстанционното производство
по делото до приключване на съдебното дирене, поради което искането за
присъждане на законна лихва не може да бъде въведено нито с устните
състезания, нито в писмена защита, представена в определен от съда
подходящ срок.
От данните по делото се установявало, че ищецът нито в исковата
молба, нито в съдебно заседание до приключване на съдебното дирене /видно
от Протокол № 1104/20.10.2021 г./ не е предявил искане за присъждане на
законна лихва върху посочените суми, а това искане е направено едва е
писмената защита, дадена след приключване на съдебното дирене и след
приключване на устните състезания, което е недопустимо.
Съдът , като прецени изложените в жалбите доводи , в съответствие с
чл.269 от ГПК , намери ,че обжалваното решение е валидно и допустимо.
За да се произнесе по съществото на спора , въззивната инстанция, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.49 от ЗЗД.
В исковата си молба против Община П. ищецът С.Т. твърди, че от
10
години е с призната инвалидност 50%, но с право на работа. Последната му
месторабота била в складовата база на фирма „Р.“ ООД - П..
Независимо от заболяването му имал утвърден начин на живот , който
му позволявал да се обслужва сам и да посреща нуждите си ,като нормален ,
на възрас,т човек. Винаги ходил и се връщал от работа с велосипед без да му
е била необходима чужда помощ или присъствие на придружител. Имал
пълна самостоятелност във всички нормални човешки действия и дейности.
На 07.04.2020 г. към 17,30 часа, се връщал от работа по ул. „Д. Д.“ в гр.
П.. Нямало хора и движение на автомобили и било спокойно. Карал спокойно
велосипеда към дома си, когато зад него се разнесъл яростен кучешки лай.
Пет доста големи бездомни кучета, различни на вид и с маркировка по ушите,
тичали след колелото му и точно при отбивката за задния вход на магазин
„Кауфланд“ се нахвърлили върху него, като го съборили от колелото и -
започнали да му дърпат дрехите, да скачат върху него, да се опитват да го
захапят. Ищецът нямал сили да се изправи и да ги прогони, защото усещал
силна болка в левия си крак, от която му причернявало пред очите. Малко по-
късно чул силни викове на хора, които се приближили и успели да отблъснат
и прогонят кучетата от него.
Двама души се опитали да му помогнат да се изправи, но не успели,
защото болките били много силни и нетърпими. Единият от тях повикал
линейка по своя телефон, която го откарала в „Спешно отделение“ на МБАЛ
П.. Хоспитализиран бил в Отделение по ортопедия и травматология за
периода 07.04.-16.04.2020 г. с диагноза „Счупване на горния край на тибията
/голям пищял/“.
На 08.04.2020 г. му била направена операция - „Открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация. тибия и фибула“, по време на която е
установена „Мултифрагментна вътреставна фрактура на задно и латерално
тибиални плата“ и му е поставена „заключен прок. тибиална плака със седем
отвора“.
След изписването от отделението бил приет в Отделение по
физиотерапия, където се лекувал от 16.04.2020 г. до 23.04.2020 г., а след това
възстановяването му продължило в домашни условия, като бил в отпуск по
болест от инцидента на 07.04.2020 г. до 01.04.2021 г.
След изписването му от болничното заведение на 23.04.2020г. нямало
как да се прибера в дома си, тъй като домът му се намирал на третия етаж в
сграда на ул. „Н.Ц.“ № 25 в гр. П., в която нямало асансьор, което наложило
да бъде закаран в наследствената къща в гр. С., където 7 месеца полагали
грижи за него майка му и сестра му.
Инцидента предизвикал крайно неблагоприятни последици за
ежедневието му, поради невъзможността да се придвижва и обслужвам сам.
За него се грижели майка му и сестра му. На легло бил 7 месеца, като за всяка
физиологична и хигиеннна нужда през денонощието бил обслужван от
близките си.
11
От нападението на бездомните кучета в един продължителен период,
почти до края на м. Декември 2020 г. освен постоянната нужда от чужда
помощ изпитвал силни болки не само в оперирания крак, а и по цялото си
тяло, поради принудителната му прострация. Налагала се употреба на
болкоуспокояващи медикаменти, които продължавал да приема и до
предявяване на иска.
След прекратяване на отпуска му по болест се оказало, че няма как да
продължава да работи, което допълнително усложнило живота му. Освен това
във връзка с това му състояние му били изписани и други медикаменти - Ф.,
Н., К. и О..
Твърди, че претърпял имуществени вреди, представляващи заплатените
консумативи за операцията ,кит не се поемат по здравна каса в размер на
1390 , заплатените в периода на лечение лекарства в размер на 1320 лева.
Претърпял и продължавал да търпи и неимуществени вреди – болки и
стР.я и ограничение на движенията – трайна последица до края на живота му,
които оценява на 20 000 лева.
Инцидента настъпил поради виновното бездействие на ответника ,
който не изпълнил задължението си по ЗЗЖ.
Моли ответникът да бъде осъден да заплати имуществени вреди – 1390
лева-консумативи за извършената операция;1000 лева за заплатените
лекарства;1320 лева - разлика между трудовото му възнаграждение и
обезщетението , което получил за отпуска по болест за периода 7.04.2020
година – 1.04.2021 година и неимуществени вреди в размер на 20 000 лева.
Направено е изменение на иска по претенцията за имуществени вреди
,представляваща разлика между трудово възнаграждение и изплатено
обезщетение ,като е увеличен до размер на 1720 ,69 лева.
Не е направено искане за присъждане на законна лихва.
В срок е постъпил писмен отговор от Община П..
Ответникът оспорва иска , като твърди, че не е пасивно легитимиран да
отговаря по този иск, не било установено , че ищецът е съборен от
безстопанствени кучета, не били приложени доказателства за всички
претендирани имуществени вреди; претенцията била завишена по размер ,
като се прави възражение за съпричиняване.
Община П. не била пасивно легитимирана да отговаря по предявения
иск, тъй като била налице трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.2, т.1 от
КСО и ищецът следва да претендира обезщетение по реда на чл.200 КТ от
работодателя и следвало да бъде приложен специалния закон.
В случай, че съдът приеме, че следва да се приложи ЗЗД, то не било
налице основание за гаранционно-обезпечителната отговорност на
Общината. Тази отговорност била за вреди, причинени при или по повод
изпълнение на работата, извършвана от лице, на което отговорният по чл.49
ЗЗД е възложил същата. В настоящия случай Общината не е възложител на
12
работата, за да носи отговорност по чл.49 от ЗЗД.
Общината би била отговорна за вреди от безстопанствени кучета, ако
нейните служители не са положили дължимата грижа. Освен твърдението на
ищеца в исковата молба, че са го гонили „пет доста големи бездомни кучета“,
други данни в тази насока нямало. Нямало данни кучетата да са увредили
ищеца - няма ухапвания, одрасквания, разкъсвания и други, които да са
описани в епикризата; там е налице единствено „счупване на горния край на
тибията (голям пищял), закрито“. Сочи, че по делото липсват доказателства,
че ищецът е претърпял вреди от тези пет големи бездомни кучета. Посочва,
че не е налице и противоправно поведение на Община П., както и липсва
пряка причинна връзка между поведението на Общината и настъпилите
вреди.
Сочи, че по делото липсвали доказателства за закупуване на лекарства
за периода на лечението в размер на 1000 лева/в тази част решението е влязло
в сила/, както и на писмени доказателства относно сумата от 1320 лева.
Твърди, че претенцията на ищеца за неимуществени вреди била
прекомерно завишена. При условията на евентуалност прави възражение за
съпричиняване от страна на ищеца, тъй като същият е чул кучешки лай, но е
продължил да кара велосипеда си, с което е създал реална възможност за
настъпване на вредата.
Съдът , като прецени всички събрани по делото доказателства и
доводите на страните по свое убеждение, прие за установено следното:
Ищецът е мъж на възраст 53 години. Видно от представените Експертни
решения на ТЕЛК на ищеца е призната 50% трайно намалена
работоспособност , поради водеща диагноза „Лека умствена изостаналост“.
В производството са депозирани показания от св. Т.Ш. , който има
непосредствени впечатления за инцидента. Намирайки се наблизо и чувайки
лай на кучета , видял 4-5 кучета , които нападат колоездач. Кучетата го
„завъртяли“ , посягали да го хапят и той паднал от колелото ,а кучетата се
нахвърлили върху него. Свидетелят, с още един човек се опитали да изгонят
кучетата , които се насочили и към тях. Обадили се на телефон 112 и
пристигнала линейка. Пострадалият бил много уплашен. Твърди, че е имало
нахапване по ръцете му, не можел д се движи и само успели да научат името
му – С.. Свидетелят установява, че кучетата били безстопанствени.
По делото са приети писмени доказателства - епикризи от две
отделения при МБАЛ П. и прието заключение на съдебно – медицинска
експертиза.
От приетото заключение се установява, че ищецът е получил счупване
на горния край на тибията (голям пищял). Мултифрагментна вътреставна
фрактура (счупване) на задно и латерално тибиални плата.
На 08.04.2020 година от 10,30 часа до 14,00 часа С.Т. е опериран със
13
спинална анестезия и му е извършено: Открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация, тибия и фибула.
Извършена е рехабилитация и физиотерапия .
Към момента на изготвяне на експертизата металните импланти не са
извадени.
Според експерта болките и стР.ята се били най-силни непосредствено
след получаване на травмата на лявото коляно. Постепенно те са намалявали
по сила и интензитет до момента, в който се е образувал
съединителнотъканен мазол, който е обхванал краищата на костните
фрагменти и така болката се е притъпила. Със зарастването на счупени кости
болката е станала по-слаба и поносима.
Експерта счита , че след премахването на металните импланти болките
следвало да изчезнат напълно и след добро раздвижване (рехабилитация) да
се възстанови в пълен обем движенията в лявото коляно.
Оплакванията на ищеца и пред експерта са за продължаващи болки и
към момента на прегледа е констатирано, че ищецът трудно кляка с лявото
коляно и има болезненост в него.
По отношение на имуществените вреди , представляващи цена на
закупени лекарства иска е отхвърлен и в тази част решението не е обжалвано.
В проведеното открито съдебно заседание експерта е дал подробни
обяснения относно относими към спора факти. Сочи ,че при получаване на
травмата се чувствала остра и силна болка, която при движение на крайника
се засилва и тази болка траела до момента, в който ищецът е постъпил в
здравното заведение, където се извършва обезболяване, независимо от
естеството на болката. След операцията и преминаване на упойката отново
може да има болезненост в областта на оперативната интервенция и в
счупените костни фрагменти с продължителност около 20 дни, след което
болките отслабвали. Известна болезненост имало и при раздвижване.
Експерта сочи, че няма данни ищецът да е провеждал рехабилитация.
До болезненост при движение водели имплантите , които следвало да
се махнат. Това ставало след зарастването, но при ищеца и до момента на
прегледа не били премахнати. Предизвиквали болезненост и можело да се
стигне и до други усложнения. Действия по премахване на имплантите са
14
предприети след приключване на производството пред първоинстанционния
съд.
Този вид счупване на костите зараствало в рамките на 4-5 максимум 6
месеца. Констатирал е ,че пострадалият е на легло, но може и да става да се
придвижва с патерици, с количка. Няма данни колко време е продължила
гипсовата имобилизация.
Констатациите на експерта в заключението му и обясненията в съдебно
заседание не са оспорени от страните.
За фактите , за които депозира показания, непосредствени впечатления
има св.Стоянова, която познава ищеца и като медицинска сестра е участвала
при извършване на операцията. Операцията продължила по-дълго от
обикновено , поради характера на счупванията , като били поставени метални
импланти , които не се поемали от НЗОК и се заплащал от пациента.
Тази свидетелка установява ,че поради състоянието му и тъй като е по-
тежък ,ищецът след изписването му от болницата отишъл в къща в гр. С.,
където тя два пъти го посещавала за превръзки, заедно с лекуващия лекар.
Установява , че изпитвал болки и близките му търсили нея и лекаря.
Според тази свидетелка имало усложнения и се правила операция за
един винт.
Депозирани са показания и от св. Т.а, сестра на ищеца , която била
уведомена за инцидента веднага от него. Още при приемането му в болница
той и споделил за инцидента, като това , което е споделил съвпада напълно с
установеното от показанията на св. Ш.. След операцията ищеца бил задържан
в болницата дори по-дълго от съответната клинична пътека , тъй като според
лекуващия го лекар , счупването било тежко. След това била проведена
рехабилитация.
Ищецът бил на обезболяващи и дълго време след операцията , като три
месеца бил на легло. Твърди, че не е препоръчано от лекар премахването на
имплантите към този момент.
Свидетелката установява, че и до момента ищеца не може да кляка ,
крака му е с оток ,трудно ходи с бастун и се изморява при натоварване.
При последния преглед / около три месеца преди съдебното заседание/
било казано от лекуващия лекар , че имплантите не следва да се махнат , тъй
15
като счупването е тежко.
При така установеното до тук следва да се отговори на въпроса дали
ответната Община е пасивно легитимирана в материално- правен аспект да
отговаря по така предявения иск.
Безспорно установено е ,че ищецът бил на велосипед ,като е нападнат от
безстопанствени кучета – 4-5 на брой големи кучета. В исковата молба се
твърди ,че кучетата са били с маркировки на ушите , като конкретни
доказателства за предприети действия от Общината във връзка с овладяване
популацията на безстопанствените кучета не са представени. Конкретни
впечатления за инцидента има св. Ш. и според неговите впечатления се касае
за бездомни кучета , каквито има не само в тази част ,но и на много други
места в града.
Оспорвайки иска , Общината твърди, че е изпълнила възложените и
задължения по закон, но по делото не са събрани никакви доказателства ,
установяващи Общинната да е предприела каквито и да било действия за
ограничаване популацията на бездомните кучета. Въпреки изричните
указания на първоинстанционния съд, че ответникът по иска трябва да докаже
възраженията си за изпълнение на нормативните задължения по ограничаване
и контрол на популацията на безстопанствените кучета, той не е направил
това.
Въззивният съд е приема, че исковете за обезщетения на вреди,
причинени от бездомни кучета, са с правно основание чл. 49 ЗЗД и пасивно
отговорна по тях е общината, на територията на която е настъпило
увреждането. Отговорността на съответната община следва от възложените й
със закон задължения по чл. 50, т. 2 ЗЗЖ за предприемане на мерки за
предотвратяване на агресивно поведение на безстопанствените кучета, в това
число настаняването им в приют – чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ, кастрирането,
обезпаразитяването и ваксинирането им – чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ. Възложените на
общината със закон действия са фактически и при доказано бездействие на
нейните органи и длъжностни лица във връзка с предотвратяване на агресията
на бездомните животни, общината носи отговорност за претърпените от
пострадалите граждани вреди. Когато общината не предприеме предписаното
от закона действие или го предприеме без полагане на дължимата грижа и от
това настъпят вреди, общината дължи обезщетение. В конкретния случай не
16
са представени никакви доказателства за предприети действия от Общината в
изпълнение на възложените и със ЗЗЖ дейности и няма данни да са
постигнати каквито и да било резултати. Съдържащото се в исковата молба
твърдение , че кучетата са били с ушни марки не е достатъчно , за да
освободи Общината от отговорност за вреди от бездомни кучета. Показанията
на св. Ш. са недвусмислени – кучетата са безстопанствени и такова е
състоянието на популацията на бездомни кучета не само в този район , но и в
целия град.
Общината оспорва исковете , като твърди, че вредите , които са
причинени на ответника не са дължат на нападението на кучета , а на
падането му от велосипеда , както и ,че той е допринесъл за настъпването им,
като въпреки кучешкия лай не е слезнал от велосипеда.
Тези доводи са напълно несъстоятелни. Именно нападението на
кучетата е предизвикало падането на ищеца и съответно настъпване на
вредоносния резултат. Показанията на св. Ш. и заключението на съдебно-
медицинската експертиза ясно и последователно очертават наличие на
причинно – следствената връзка. Не е ясно от къде Общината извежда
доводите си ,че правомерното поведение на ищеца в такава хипотеза би било
именно слизане от колелото .Съдът отчете и здравословното състояние на
ищеца , както и житейски по-логичното поведение да се опита да избегне
нападението, именно карайки колелото , а не слизайки от него.
При това положение за въззивният съд е очевидно , че не е налице
съпричиняване от страна на ищеца по време на инцидента на вредоносния
резултат. Изложени са доводи и за адекватността на лечението и по-точно
липсата на адекватно поведение от страна на ищеца и близките му – липсата
на рехабилитация и раздвижване и не премахването на металните импланти.
Тези доводи следва да бъдат обсъждани при определяне размера на
обезщетението. Като се има предвид и здравословното състояние на ищеца ,
то дори и да са налице неадекватни действия от лекуващите го или негови
близки, то те не биха могли да се приемат като действия на съпричиняване от
страна на ищеца.
Поради изложеното , въззивният съд , споделяйки мотивите на
първоинстанционния , намира ,че иска за присъждане на неимуществени
вреди е доказан по основание.
17
За да определи справедливия размер, който следва да обезщети тези
вреди съдът обсъди всички събрани доказателства и относими обстоятелства.
При падането от велосипеда при нападението от безстопанствени
кучета , ищецът е получил сериозно счупване. Касае се за счупване на горния
край на тибията (голям пищял). Мултифрагментна вътреставна фрактура
(счупване) на задно и латерално тибиални плата.Това счупване е наложило
веднага извършване на операция - на 08.04.2020 г. от 10,30 часа до 14,00
часа .Операцията е със спинална анестизия и му е извършено: Открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула. Престоят в
болница е продължил до 16.04.2020 година ,след което е приет в отделението
по Физиотерапия до 23.04.2020 година. Наложило се е да смени жилището си
, поради затрудненото му придвижване. Възстановяването е продължило в
домашни условия, като ищецът се е нуждаел от помощта на близките си.
Установено е по делото , че не е можел сам да се обслужва , поради
неподвижността му се е наложило и лекар и медицинска сестра – св.
Стоянова, да го посещават в дома му.
Ищецът е търпял значителни по интензитет болки и стР.я при самия
инцидент и впоследствие – в следоперативния период и е приемал
обезболяващи. Болезнеността намалявала според експерта след около 20 дни ,
но продължава да усеща пострадалия болка , макар не така остра и силна.
Експерта дава заключение , че при такова счупване костите следва да
зараснат за 4-5,най-много 6 месеца. От заключението на експерта и
показанията на свидетелите се установява , че към момента ищецът изпитва
болки , дискомфорт и доста трудно се придвижва. Следва да се има предвид и
установеното по делото ,че ищеца има наднормено тегло , а и здравословното
му състояние не позволява очевидно пълноценно възстановяване/ както
установява сестра му трудно е било придвижването му с патерици/.
Безспорно металните импланти още не са премахнати , което според
експерта допълнително затруднява движенията му, но не е установено по
делото да са дадени конкретни медицински предписания в тази насока. Нещо
повече , според показанията на св. Т.а при последното посещение при лекар е
препоръчал да не се премахват , заради теглото на ищеца. Към настоящия
момент тези импланти са премахнати и на ищеца е препоръчано приемане на
медикаменти и раздвижване.
Като съобрази всичко това ,конкретното състояние на ищеца, коренната
промяна на начина му на живот след инцидента, социално- икономическите
условия, въззивният съд приема , че обезщетение в размер на 13 000 хиляди е
справедливо. По-продължителното стР.е и обездвижване на ищеца все пак се
дължи на особености на личността и обезщетение в размер на 20 000 лева се
18
явява прекомерно и несъобразено със справедливостта.
Като е присъдил обезщетение в такъв размер първоинстанционният съд
е постановил правилно решение в тази част , което при условията на чл.272 от
ГПК следва да бъде потвърдено.
Решението е обжалвано в осъдителните части , включително и в частта ,
с която е уважена претенцията за имуществени вреди в размер на 1390 лева
/хиляди триста и деветдесет лева/ - имуществени щети, представляващи
заплатените консумативи за направената на ищеца операция - закупена
„заключена прок. плака със седем отвора“. Конкретни доводи от ответника по
иска по тази претенция не са направени.
Установено е от събраните по делото доказателства, че при
извършването на операцията се е наложило влагането на такива консумативи
, които не се поемат от здравната каса и са платени от ищеца. Представени са
доказателства за извършеното плащане и този иск е основателен ,поради
което и в тази част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Другата имуществена претенция е за сумата 1720,69 лева /хиляда
седемстотин и двадесет лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща
разлика между трудовото възнаграждение, което е получавал ищецът във
фирма „Р.“ ООД — П. и обезщетението което е получил за отпуска по болест
за периода 07.04.2020 г. до 01.04.2021 г.
В жалбата всъщност освен общите доводи по основателността на
исковете, се излагат доводи за частична неоснователност на тази претенция.
Според жалбоподателят съдът неправилно приел , че за целия период
ищецът е бил в болнични, тъй като от заключение на изготвената от в.л. Ц.
съдебно-счетоводна експертиза се установило, че за последните 4 месеца от
декември 2020 г. до март 2021 г., вкл., НОИ не е изплащал обезщетения по
издадени болнични листове, следователно лицето не е бил в отпуск, поради
временна неработоспособност. НОИ е отказал да изплати обезщетения по 4
болнични листа, следователно не следвало да се приема ,че лицето е в отпуск
по болест.
По делото са представени болнични листове за целия период , за който
се претендира обезщетение. Доказателствата не са оспорени от ответника.
Установено е от заключението на експерта Ц. ,че за периода ,посочен в
исковата молба на ищеца е изплатено обезщетение от работодателя и НОИ ,
което е с 1720,69 лева по-малко от трудовото възнаграждение ,което би
получил ако работеше .Експерта е установил , че на 6.04.2021 година
трудовото правоотношение на ищеца е прекратено Сочи още , че последните
четири месеца НОИ не е изпатило обезщетение по надлежно издадените
болнични листове. Като се има предвид момента на прекратяване на договора
и приетите и не оспорени доказателства , то не може да се приеме за
основателно твърдението на ответника ,че за последните четири месеца от
периода ищеца не е бил в отпуск по болест.
19
Според обясненията на експерта не изплащането на обезщетението за
този период не се дължи на поведение на ищеца или проблеми с редовността
на болничните листове.
Поради това именно иска е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
В срока за обжалване на решението е постъпила молба от процесуалния
представител на ищеца с искане за допълване на решението ,като се присъди
и законната лихва върху уважените претенции от предявяване на иска.
Ответникът е изразил становище , че молбата е основателна , тъй като
претенцията за присъждане на законна лихва може да бъда направена до
приключване на съдебното дирене в първата инстанция.
Съдът е уважил молбата частично .Съобразил е ,че по претенцията за
имуществени вреди , представляващи разлика между получено обезщетение и
евентуално трудово възнаграждение, с молбата , с която е направено
изменение на иска ,допуснато на 20.10.2021 година, е направено и искане за
присъждане на законна лихва и е присъдил лихва върху тази сума от момента
, от който е допуснал увеличение на иска.
Отхвърлил е молбата в останалата част.
Принципно разсъжденията на първоинстанционният съд са правилни , но
донякъде. Безспорно е ,че за да се направи валидно искане за присъждане
законната лихва върху главницата, не е необходимо да се спазват
изискванията на чл. 214, ал. 1 ГПК , а е достатъчно устното изявление за
присъждане на законната лихва от завеждане на иска или от друга дата,
следваща предявяването му. Законът не създава ограничения и относно
крайния момент на предявяване на това искане. Следователно то може да
бъде направено при всяко положение на делото, включително и пред
второинстанционния съд, разглеждащ спора по същество. Тези изводи
следват и от акцесорния характер на вземането за лихва. Задължението за
лихва възниква, съществува и се прекратява в зависимост от главния дълг.
Лихвата следва главното вземане - тя се прехвърля, залага и погасява заедно с
него. Размерът на законната лихва след предявяването на иска се изчислява в
изпълнителния процес в зависимост от момента на плащане на главното
задължение. Защитата срещу искането за присъждане законната лихва е
защита срещу главния иск - възраженията по искането за лихва са възражения
срещу главницата. Поради всичко изложено следва да се приеме, че дори и
направено за първи път при второинстанционното разглеждане на делото,
производството по това вземане не е разгледано едноинстанционно, тъй като
не се касае за нов спор.
20
Ищецът следва да е заявил претенцията най-късно до приключване на
устните състезания във второинстанционното производство и
първоинстанционното решение да не се обжалва единствено от ответника
(арг. от забраната за влошаване на неговото положение). Ако ищецът е
направил искането за пръв път в етапа на устни състезания пред инстанция по
същество (първата или втората), решението не е недопустимо, но съдът е
длъжен да отмени определението за даване на ход на устните състезания, за
да предостави на ответника възможност да се защити по претендираната
материално-правна последица от предявения иск.
Тъй като ищецът е заявил претенцията си още в писмената защита пред
пъървоинстанционния съд и я подържа и пред въззивната инстанция, като
ответникът е упражнил правото си на защита и решението не се обжалва само
от ответника , то въззивната инстанция може и следва да присъди законната
лихва върху уважените искове , считано от предявяване на иска.
Тъй като е постановено решение , с което частично е уважена молбата
за присъждане на законна лихва, то за да се създаде яснота и да не се създават
проблеми при изпълнението на решението след евентуалното му влизане в
сила, постановеното решение по реда на чл.250 от ГПК следва да бъде
отменено. Съдът следва да присъди лихва върху присъденото обезщетение от
момента на предявяване на иска.
Страните претендират разноски пред въззивната инстанция.
И двете жалби против постановеното основно решение , съдът приема
за неоснователни , поради което и страните не си дължат разноски.
Основателна се явява жалбата против постановеното допълнително
решение , поради което на ищеца – жалбоподател се дължат разноски по
обжалването на това решение.
Тъй като той е представляван от адвокат при условията на чл.38 ал.2
във връзка с ал.1 т.2 от ЗА , то и по този ред следва да бъде определено
възнаграждение на адв. М. и съдът определя такова в размер на 300 лева.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 31.12.2021 година , постановено по гр.д.№ 1461
21
по описа на РС П. за 2021 година.
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд П. № 1461 по описа за 2021
година, С КОЕТО е осъдена Община П., с адрес: гр. П. бул. „Б.“ № 2, ЕИК:
*********, представлявана от кмета Т.П., ДА ЗАПЛАТИ на СТ. СП. ТР., ЕГН
**********, с адрес: гр. П. ул. „Н.Ц.“ № 25 сумата в размер на 13 000 лева
/тринадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди - болки и стР.я, причинени му на 07.04.2020 г. в
резултат на нападение на безстопанствени кучета, в следствие на което е
получил счупване на горния край на тибията /голям пищял/ закрито; сумата в
размер на 1390 лева /хиляди триста и деветдесет лева/ - имуществени щети,
представляващи заплатените консумативи за направената на ищеца операция
- закупена „заключена прок. плака със седем отвора“ и сумата в размер на
1720,69 лева /хиляда седемстотин и двадесет лева и шестдесет и девет
стотинки/, представляваща разлика между трудовото възнаграждение, което е
получавал ищецът във фирма „Р.“ ООД — П. и обезщетението което е
получил за отпуска по болест за периода 07.04.2020 г. до 01.04.2021 г., както
и в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на неимуществени вреди за
разликата над присъдените 13 000 лева до претендираните 20 000 лева .
Осъжда Община П., с адрес: гр. П. бул. „Б.“ № 2, ЕИК: *********,
представлявана от кмета Т.П., ДА ЗАПЛАТИ на СТ. СП. ТР., ЕГН
**********, с адрес: гр. П. ул. „Н.Ц.“ № 25 законната лихва върху
присъдените суми като имуществени и неимуществени вреди , считано от
предявяване на исковете - 27.01.2021 година.
Осъжда Община П., с адрес: гр. П. бул. „Б.“ № 2, ЕИК: *********,
представлявана от кмета Т.П., възнаграждение на адв.Б.Р. М. от гр.Пловдив
ул.“Р.Д.“ № 53 ет.3 ст.14 възнаграждение в размер на 300 лева за осъществено
от него процесуално представителство по реда на чл.38 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба, при
наличие на условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22