Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 439
09.06.2023г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на тридесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева административно дело № 48 по описа на съда за 2023 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.172, ал.5, вр. с ал.1 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/.
Образувано е по жалба на С.М. ***, подадена чрез адв. И.М.,
против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 272з 3571/19.12.2022г.,
издадена от мл. автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково, с която на оспорващия е била наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. “б“ от ЗДвП – „прекратяване
на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност
на оспорения акт, като претендира, че същият е постановен в нарушение на
материалния закон и неговата цел. От текста на заповедта не ставало ясно за
какво нарушение е наложена. Посочването на разпоредбата на чл. 171, т.2а, б.“Б“
от ЗДвП не давало яснота точно кое предложение на този член е налице, което
водело до невъзможност да се разбере волята на органа и нарушавало правото на защита на
жалбоподателя. Като несъразмерна се определя наложената мярка, доколкото
процесния автомобил се явявал семейна имуществена общност и наложената мярка
лишавала и другия съсобственик – съпругата на жалбоподателя от възможност да
ползва автомобила за периода на наложената ПАМ. Иска се отмяна на оспорения
акт.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
С процесната Заповед № 272з 3571/19.12.2022г., издадена от мл. автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково, на оспорващия е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2а, б. “б“ от ЗДвП – „прекратяване на
регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца. Като основание за издаване на заповедта е посочено, че на С.М.М. е издаден
АУАН с бл. № GA 764727 от
19.12.2022г., за това че на 19.12.2022г. около 01:03 часа, в ***“ е управлявал
лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *********, след употреба на алкохол
над 1, 2 промила. Прието е, че с горното С.М.М. виновно е нарушил чл.5 ал.3 т. 1от ЗДвП. Със заповедта за отнети следните документи: СРМПС № ********* и 2 бр.
рег.табели с рег. № *********.
От разписката към заповедта е видно, че същата е
връчена на адресата си срещу подпис на 19.12.2022г.
Жалбата срещу административния акт е подадена до съда
чрез ОД на МВР Хасково и заведена с вх. № 272000-27068/30.12.2022г.
По делото е представен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бланков номер GA 764727 от 19.12.2022г., съставен
срещу С.М.М. за това, че на 19.12.2022г. около 01:03 часа, в *** е управлявал
лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ********, след употреба на алкохол над
1, 2 промила.
Приложена е и служебно изготвена „Справка за
нарушител/водач“ на лицето С.М.М., ЕГН **********.
За доказване компетентността на издателя на оспорения
акт, по делото се представя Заповед № 1253з-21/14.01.2022г. на Директора на ОДМВР
– Хасково, с която същият оправомощава
да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171,
т.1, т.2, т.2а, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8 от ЗДвП, съобразно тяхната
компетентност, посочените в заповедта длъжностни лица от ОДМВР – Хасково.
Въз основа на така установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу
годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице
правен интерес от търсената защита.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
На основание чл.172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл.171, т.2а от същия закон се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях
длъжностни лица. Видно от представената по делото Заповед № 1253з-21/14.01.2022г. на
Директора на ОДМВР – Хасково, която е цитирана и в оспорения акт, Директорът на
ОДМВР Хасково, на основание Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на
вътрешните работи и на основание чл.43, ал.4, във връзка с чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР, е оправомощил длъжностни лица от ОДМВР Хасково, включително (т.9)
държавните служители от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково полицейски
органи по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР, да прилагат с мотивирана заповед
принудителни административни мерки, включително такива по чл.171, т.2а от ЗДвП.
Поради това съдът приема, че административният орган е разполагал с необходимите
правомощия да постановява актове от
оспорения вид.
Оспорената заповед съдържа изискуемите съгласно чл.59,
ал.2 на АПК реквизити – обективирана е в писмен вид и съдържа, както правни, така и фактически основания,
кореспондиращи помежду си, поради което същата е мотивирана.
При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на
административното производство да са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон, съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.171 от ЗДвП, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: 2а. прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство: б) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е
употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде
извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Обжалваната ПАМ е приложена
на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП,
като в случая няма спор, че процесното МПС е собственост на жалбоподателя. Безспорно
от доказателствата по делото се установява и наличието на основанията за налагане на мярката. В
приложения по делото АУАН, е отразено
констатираното от органите на реда управление от страна на жалбоподателя
след употреба на алкохол, което обстоятелство е установено след извършена проверка с техническо
средство. АУАН
се ползва с презумтивна доказателствена стойност за истинност на отразените в
него факти и обстоятелства, с оглед разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП. По
делото не са ангажирани каквито и да било доказателства от страна на
жалбоподателя, който да оборват отразените в АУАН факти и обстоятелства. Приложеният
към административната преписка акт за установяване на административно нарушение е издаден от
длъжностно лице в кръга на правомощията му по закон, по установения ред и
форма, като в частта на установяването на употребата на алкохол, от страна на
жалбоподателя, на посочените в акта дата и място, материализира удостоверително
изявление на издателя си, т.е. отнася се до съществуването на факти, възприети
лично от длъжностно лице издател. Предвид това същият следва да се кредитира
като официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК,
приложим на основание чл. 144 от АПК и обвързва съда с материална
доказателствена сила по отношение на така изложените факти. При наличието на редовно съставен АУАН за
процесното нарушение, административният орган е бил длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по
чл.171, т.2а, б. “б“ от ЗДвП. С оглед последната разпоредба ПАМ се налага за срок от 6 месеца до една година,
като в настоящия случай мярката е наложена за минимално предвидения срок.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че действайки в условията на обвързана
компетентност, законосъобразно административният орган е издал процесната заповед
за налагане на ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС. Изложените в жалбата
съображения са неоснователни, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.М. ***, подадена чрез адв. И.М.,
против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 272з 3571/19.12.2022г.,
издадена от мл. автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково.
Решението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: