РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, II-А въззивен
състав в откритото съдебно заседание на 11.03.2021 г. в състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове Димитър
Ковачев
Мл.
с-я Мирослав Стоянов
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в.гр. дело N. 5097 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от „В.0.“ ЕООД чрез адвокат Б. срещу Решение №
203074/27.08.2019 по гражданско дело № 42000/2018 г. на СРС, 50 с-в, с което е
отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу З. „Б.В.И.Г.“ АД иск с правно
основание чл. 405,ал.1 от КЗ за
заплащане на сумата от 2323,40 лева, представляваща застрахователно обезщетение
по договор за автомобилна застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ по застрахователна
полица № 4704171410001592 със срок на покритие от 01.11.2017 г. до 01.11.2018
г., за застрахователно събитие настъпило на 01.02.2018г. във Федерална
Република Германия, Франкфурт на магистрала АЗ, по застрахователна преписка,
назована щета №470417181805958, ведно със законната лихва от 25.06.2018 г. до
окончателното й изплащане.
В жалбата са изложени оплаквания за
неправилност и необоснованост на решението. Не били обсъдени в съвкупност
представените доказателства. Съдът се ограничил до твърдения и изложение на
обстоятелствата, без да изхожда от процесуалните действия на страните. В
решението не се съдържали фактически установявания, че била налице валидна
застраховка „Каско‘, както и че застрахователя трябва да плати обезщетение. Не
ставало ясно защо след като експертизата не била оспорена от страните съдът не
приел за безспорно установено, че има вреди в пряка връзка с инцидента. Не било
взето предвид, че застраховката покрива и събития настъпили в чужбина,
включително ремонт на пътя и аварийно теглене на буксир и то в официален
сервиз.
Иска се отмяна на решението и
уважаване на исковете.
От фактическа страна СГС приема
следното:
Безспорно е сключването на представената
застрахователна полица.
Установява се, че на 01.02.2018г. е
настъпила повреда на собственото на ищеца МПС, докато е пътувал по магистрала
А3 във ФРГ, както и че е бил извършен
ремонт на мястото на повреждането (тъй като повредата не позволява движение на
МПС) от мобилна група на официален сервиз на марката „Мерцедес“, както и
стойността на ремонта за части и труд. СТЕ е посочила, че описаната причина за
скъсване на обтегач на ремаркето и за счупване на частта е възможна.
В съдебно заседание обаче е заявило,
че поради липсата на данни за конкретната пътна и метеорологична обстановка и
за състоянието на самият обтегач, категорично няма как да се каже дали причина
за скъсването е времето и движението на другите МПС, както е посочено в
претенцията до застрахователя.
Именно поради тази причина и предвид
доказателствената тежест, която е за ищеца СРС е направил извод за недоказаност
на твърдяното застрахователно събитие-лошо време – силен страничен вятър, което
да е причинило скъсване на обтегача.
СГС напълно споделя този извод.
Оплакванията в жалбата са
несъстоятелни. Оплакването, че решението не съдържало фактическо установяване
за наличие на договор и за дължимост на обезщетение е несъстоятелно, защото
това може да фигурира в решение, при положение, че съдът приема иска за основателен.
СРС е приел за установено, и то за
безспорно установено, наличието на договор, като още в първо заседание е
отделил това обстоятелство като безспорно.
Изводът дали се дължи или не
обезщетение е правен извод, а не фактически.
Експертизата даже и неоспорена по
никакъв начин не обвързва съда, а и в случая СРС изрично е посочил, че тя дава
теоретичен отговор на поставения въпрос, като правилно е отчел и изявленията на
вещото лице в съдебно заседание, които както се посочи по-горе са в смисъл, че
няма как да се каже с категоричност от какво е причинено скъсването на
обтегача. Единственото сигурно според вещото лице е, че е имало удар по
съответната част на камиона, но какво го е причинило не се знае.
Ищецът носи тежестта при пълно и
главно доказване да установи действието на природната сила на която се позовава
и която всъщност е покрит риск-силен вятър (буря), а доказателства затова липсват
по делото.
Ето защо решението като правилно
следва да се потвърди.
При този изход на делото право на
разноски има само въззиваемия ответник, който претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300,00 лева.
Съдът обаче намира направеното от
въззивника възражение за прекомерност за основателно. Делото не е с висока
правна или фактическа сложност. Във въззивното производство е протекло в едно
заседание без събиране на доказателства. При това положение следва да се
присъди минималния размер от 100,00 лева по чл. 78, ал. 8 във връзка със закона
за правната помощ.
Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 203074/27.08.2019
по гражданско дело № 42000/2018 г. на СРС, 50 с-в, с което е отхвърлен
предявеният от „В.0.“ ЕООД с ЕИК*******, срещу З. „Б.В.И.Г.“ АД с ЕИК ******* иск
с правно основание чл. 405,ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 2323,40 лева, представляваща застрахователно
обезщетение по договор за автомобилна застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ по
застрахователна полица № 4704171410001592 със срок на покритие от 01.11.2017 г.
до 01.11.2018 г., за застрахователно събитие настъпило на 01.02.2018г. във
Федерална Република Германия, Франкфурт на магистрала АЗ, по застрахователна
преписка, назована щета №470417181805958, ведно със законната лихва от
25.06.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „В.0.“ ЕООД с ЕИК*******, ДА ЗАПЛАТИ НА З. „Б.В.И.Г.“ АД с ЕИК *******
100,00 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
Решение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2