№ 173
гр. Бургас, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело
№ 20232000500335 по описа за 2023 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 754 от 26.06.2023 г., постановено по гр.д. 1066/ 2022 г.
на Окръжен съд Бургас е осъдено „Застрахователна компания Лев Инс“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1700,
район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от П. В.
Д., В. В. И. и М. А. Д. – заедно от двама от четиримата изпълнителни
директори, да заплати на К. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж. к.
*********, сумата от 1600 лв., представляваща претърпени имуществени
вреди от пътно-транспортно произшествие на 12.05.2022 г., която сума е част
от сумата от 1610 лева - направен разход в полза на „Екос медика“ ООД за
операция на дата 13.05.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху
сумата от 8.07.2022г. до окончателното й изплащане.
Със същото решение е осъдено „Застрахователна компания Лев
Инс“ АД да заплати на К. В. Б. сумата от 15 200 лв., представляваща
претърпени неимуществени вреди от пътно - транспортно произшествие на
12.05.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума от
21.02.2022 г. до окончателното й изплащане, ведно със законната лихва върху
1
сумата от 25 000 лв. от 8.07.2022 г. до 20.02.2023 г., като искът над сумата от
15 200 лв. до предявените 60 000 лева, като частичен иск от 120 000 лева, е
отхвърлен.
Със същото решение са отхвърлени предявените от К. В. Б. против
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД искове за осъждане на ответника
да му заплати следните суми: законната лихва върху сумата от 26 000 лв.,
съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, дължима от датата на уведомление на
застрахователя с извънсъдебна претенция -23.05.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата; законна лихва върху сумата от 26 000 лв. + лихвата по
чл. 429, ал. 3 от КЗ върху тази сума, дължима от 15.06.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата; законната лихва върху сумата от 1600
лева, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, която е от датата на уведомление на
застрахователя с извънсъдебна претенция - 23.05.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата; законната лихва върху сумата от 1600 лева + лихвата по
чл. 429, ал. 3 от КЗ върху тази сума, считано от 15.06.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Присъдени са разноски.
Постъпила е въззивна жалба от К. В. Б., с адрес за връчване: гр.
София, 1000, ул. „Христо Белчев“ № 2, четвърти полуетаж, офис № 4 – адв. Н.
Н. Д., срещу постановеното решение, в частта, която е отхвърлен иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над размера на 15 200
лв. до 40 200 лв., ведно със законната лихва върху нея от 21.02.2022 г., като се
сочи, че същото е неправилно, постановено в нарушение на материалния
закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и е необосновано, както и постановено в противоречие със съдебната
практика на съдилищата в Република България. Иска се отмяната на
решението в атакуваната част и постановяване на ново такова за присъждане
допълнително на сумата от 30 000 лв., вeдно с лихвата за забава.
Оспорва се приетият от съда като справедлив размер на
обезщетение, като се претендира, че същият възлиза на 50 000 лв. Настоява
се, че решението е постановено в отклонение с въведения от материалния
закон обществен критерий за справедливост, както и противоречи на трайната
практика на ВКС, поради това, че макар в решението да са описани
конкретните обстоятелства, доказващи характера и степента на претърпените
2
болки и страдания, те не са преценени във връзка с изискването за
справедливото им обезщетяване. Определеният от съда размер на
обезщетението е занижен, се сочи в жалбата.
Развиват се съображения, че първоинстанционният съд не е
преценил интензитета на претърпените от въззивника болки и страдания,
вследствие телесните увреждания, получени при ПТП; не е отдадено
необходимото значение на всички обстоятелства, установени посредством
разпита на свидетелите за търпените болки и страдания; не е преценена
промяната в работната дейност на ищеца, която се отразила изключително
тежко на емоционалното му състояние. Изтъква се, че нанесената
неимуществена вреда е довела след себе си нервен и психически стрес,
негативни изживявания от емоционално естество и неочаквана промяна в
стереотипа на изградения начин на живот на ищеца.
Сочи се, че съдът не е съобразил действащите към датата на
настъпване на процесното събитие лимити на застрахователните суми за
имуществени вреди. Изтъква се, че за определяне на справедливия размер на
дължимото обезщетение съдът има задължението да отчита в пълна степен и
конкретните икономически условия, като ориентир за размерите на
обезщетенията, а в случая не е отчетен от решаващия съд нарастващият
инфлационен процент в страната към настоящия момент.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, в който същата се оспорва и се
моли за оставянето й без уважение, като постановеното от
първоинстанционния съд решение, в обжалваната част, бъде потвърдено.
В отговора се развиват доводи, че по делото липсват категорични
данни, че въззивникът е получил травми от ПТП, като виждането на
въззиваемата страна е че уврежданията са предхождащи произшествието,
причинени от тежкия физически труд, който е извършвал пострадалия.
Акцентира се на обстоятелството, че въззивникът не е извършвал
рехабилитация. Налице е позоваване на липса на данни за забавен или
усложнен възстановителен процес; не е налице загуба на мускулна маса или
други трайни последици
Изтъква се, че възражението за съпричиняване е доказано, при
3
условията на пълно и главно доказване.
В заключение се сочи, че определеното от съда обезщетение е
справедливо по размер.
Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана
да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция е предявена
пред първоинстанционния Бургаски окръжен съд претенция за
неимуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД,
претендирани от въззивника, като следствие от пътен инцидент, от който той
е пострадал, против застрахователя на прекия причинител на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД
постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Основанието за ангажиране на
имуществената отговорност на делинквента е налице при такова негово
действие, което стои в причинна връзка и е довело до намаляване /или
пропуск да се увеличи/ имуществото на увредения, или е причинило вреди от
морално естество, при вина, която се предполага.
При определяне естеството и характера на страданията, които следва
да бъдат възмездени, както и размера на обезщетението за произлезлите от
увреждането неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи от общите
схващания за справедливост – чл.52 от ЗЗД.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение,
покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка
4
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с дружеството –
въззиваем, като застраховател, по повод автомобила, управляван от прекия
причинител на увреждането – Р. С. Г..
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на
увреденото лице от пътно-транспортно произшествие – чл.478, ал.2,
вр.чл.477, ал.1 КЗ, възможността да търси репариране на претърпените вреди
директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на делинквента за престъпване на забраната да се вреди
другиму.
Установено е в производството, че въззивникът е отправил до
застрахователното дружество на 23.05.2022 г. писмена застрахователна
претенция по чл.498, ал.1, вр. чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно
обезщетение, по повод настъпилото застрахователно събитие, и, тъй като не е
получил плащане от застрахователя, е инициирал настоящото исково
производство – чл.498, ал.3 КЗ, и искът му е допустим за разглеждане по
същество.
Следва да се приеме, че не се оспорват от застрахователя
основанията за ангажиране на гаранционно – обезпечителната му отговорност
за чужди противоправни действия, доколкото, необжалвано от него,
първоинстанционното решение е влязло в сила, в частта, с която претенцията
за обезщетение за неимуществените вреди е уважена в размер на 15 200 лв..
Ето защо, налага се изводът, че между страните не е спорно осъществяването
в пълнота и кумулативна даденост на реквизитите от фактическия състав на
деликта. Спорът пред настоящата инстанция се концентрира върху
справедливия размер на обезвредата и наличието на съпричиняващо
поведение на пострадалия спрямо собственото му увреждане.
Горната установеност поражда в полза на увреденото лице право да
получи от застрахователя адекватна имуществена обезвреда на болките и
страданията от деликта.
За да формира извод относно размера на дължимото обезщетение,
решаващият съд е необходимо да вземе предвид начина на извършване на
противоправното деяние – механизмът на увреждането; естеството и
5
интензитета на претърпените от въззивника болки и страдания; прогнозата за
възстановяването му; причинените му неудобства в тяхната пълнота;
неговата възраст. Тези критерии, въведени със задължителна сила с
указанията, дадени в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС,
се допълват от изискването обезщетението, като проявление на общественото
разбиране за справедливост – чл.52 ЗЗД, да държи сметка и за обществено-
икономическата конюнктура в страната, към момента на увреждането,
ориентир за която са нивата на застрахователно покритие по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Индивидуалната
преценка на тези конкретно съществуващи и намерили проявление в случая
обстоятелства има значение за постигане на пълно репариране на
настъпилите, вследствие увреждането, отрицателни въздействия.
Видно от данните по делото, на 12.05.2022 г. е настъпило пътно-
транспортно произшествие, при което въззивникът е бил увреден, като
пътник на дясна предна седалка в автомобил Хюндай Соната, с рег. № А ****
НМ, управляван от А. Л.. При движение около 9.47 ч. по пътя между гр.
Камено и с. Братово, област Бургас, на горепосочената дата, лекият
автомобил е бил ударен от насрещно движещия се товарен автомобил
Мерцедес Спринтер, с рег. № А **** НК, с водач Р. С. Г., който,
непосредствено преди инцидента, е бил напуснал собствената си лента за
движение и е навлязъл в лентата за движение на лекия автомобил. От
заключението на изпълнената пред първоинстанционния съд съдебна
автотехническа експертиза става ясно, че причините за настъпване на ПТП се
коренят в навлизането и движението на товарния автомобил в насрещната за
него лента за движение на двупосочен двулентов път и действията на водача
на лекия автомобил, който, вместо да намали скоростта и спре възможно най-
вдясно на пътното платно, е предприел маневра към лявата за него част на
платното за движение. В съвкупност, тези действия са довели до удар между
превозните средства, ангажиращ предната дясна част на лекия автомобил.
В резултат на настъпилия сблъсък, на въззиваемия са причинени
следните увреждания, установени на базата на приетите в производството
писмени доказателства и изпълнената съдебно – медицинска експертиза:
фрактура на двете кости на лявата подбедрица. Вещото лице по експертизата,
при запознаване с медицинската документация, във връзка с третиране
уврежданията на въззиваемия, е констатирало, че е било проведено болнично
6
лечение – оперативна намеса в спешен порядък, извършена е закрита
репозиция, с вътрешна фиксация с интрамедуларен пирон. Към момента на
прегледа от експерта, описаният имплант все още е бил наличен, като вещото
лице е посочило, че той обичайно се премахва година и половина след
поставянето, при доказано костно срастване. В допълнение, експертът е
посочил, че периодът на възстановяване при такъв тип увреждане нерядко
надхвърля три до шест месеца; при запознаване с образните изследвания е
констатирал, че липсват данни за дислокация на фрагментите или забавено
костно срастване. Констатирани са при прегледа леко накуцване в ляво и
видими кожни цикатрикси в областта на двата оперативни достъпа; обемът на
движение не е засегнат. Споделените от въззивника оплаквания за лесна
умора и слабост на крайника вещото лице е отдало на отслабване на
мускулите и загуба на тонус, вследствие обездвижването след инцидента. По
отношение интензитета на болковите усещания, експертът е пояснил, че
подобна високоенергийна травма е свързана с изразен болков симптом, както
при болничния престой, така и в следващите седмици на домашно лечение, но
понастоящем не се изпитват болки. Прогнозата за пълно възстановяване е
положителна.
Единствено за пълнота, предвид влязлото в сила решение по
правопораждащите отговорността на застрахователя факти, следва да се
посочи, че без основание се поддържа в отговора на въззивната жалба, че
уврежданията на въззивника не са причинени при процесното ПТП, а са
следствие на извършвания от него тежък физически труд. Настоящият състав
възприема като обективно, обосновано и компетентно дадено заключението
на експерта – медик, че претърпения от въззивника тип увреждания,
квалифицирани като „бордна травма“, настъпват при удар на долните
крайници на пътника при ПТП в таблото на лекия автомобил.
Към датата на пътния инцидент, пострадалият е бил на възраст 44 г.,
без данни за предходни увреждания или заболявания.
Разпитаният пред съда от първа инстанция свидетел Б. – брат на
въззивника, непосредствено възприел състоянието му след произшествието,
споделя за неговите преживяванията, натоварени със силни болкови
усещания, невъзможност да се придвижва и обслужва в ежедневието за
известен период, придвижване с помощни средства – патерици и нарушена
7
трудова ангажираност.
В рекапитулация, в настоящия случай, вследствие инцидента,
въззивникът е понесъл счупване на кости на подбедрицата – травми с висок
интензитет на болкови усещания. Претърпял е хирургично лечение, с
поставяне на имплант, чието премахване предстои. Има видими белези от
интервенциите по крайника. Възстановен е от уврежданията, но все още има
накуцване и слабост. При съобразяване на всички релевантни гореизложени
обстоятелства, ведно с трудоспособната възраст на въззивника; периода на
възстановяване, през който се е нуждаел от обгрижване, и воден от
общественото схващане за справедлива обезвреда, към датата на
увреждането, настоящият състав намира, че обезщетението следва да се
определи в размер на 30 000 лв.
По повод оплакванията в жалбата, настоящият апелативен състав
намира, че така определеното обезщетение отговаря на изискването за
съобразяване на обществено икономическите условия в страната към
релевантния момент и предвид краткия период между настъпването на
увреждането – 12.05.2022 г. (а не както се сочи във въззивната жалба 2019 г.)
до настоящия момент – 1.12.2023 г. инфлационният процес не е оказал
влияние.
Въведено е от застрахователя възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в нарушение
на правилата за движение по пътищата, поради неупотребата на предпазен
колан към момента на инцидента.
Според разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали,
като приносът може да се обективира като действие или бездействие.
Съгласно ППВС № 17/ 1963 г., изследва се наличието на причинна връзка с
увреждането, без да е необходимо виновно поведение, от страна на
пострадалия.
От ангажираните в производството доказателства не може да се
направи извод, че пострадалият е неглижирал задължението си да обезопаси
пътуването си със средство за пасивна защита на тялото. Описвайки
8
естеството на предпазно действие на колана, а именно да задържи тялото на
пътника, движещо се по инерция при внезапно спиране, към седалката,
вещото лице по съдебната автотехническа експертиза е посочило с
категоричност, че пострадалият е бил с правилно поставен колан, тъй като
няма увреждания по горната част на тялото. В допълнение, вещото лице е
заявило, че при запознаване с протокола за оглед в досъдебното производство
е установило, че коланите на водача и пътника са заключени, следователно са
били ползвани. Експертът по съдебно медицинската експертиза в съдебно
заседание е пояснил, че при челен удар, тялото и краката на пътника тръгват
към таблото и въпреки сложения колан е възможно да се получи травма както
на бедрото, така и на подбедрицата.
Всичко гореизложено мотивира извод, че не е налице принос на
пострадалия към собственото му увреждане.
Следователно, по претенцията на въззивника за неимуществени
вреди, като се вземе предвид присъдената от първостепенния съд сума от
12 500 лв., при отчитане на доброволното плащане от застрахователя на 9800
лв. срещу обезщетение, преценено от първата инстанция като основателно до
размера на 25 000 лв., следва да се присъди допълнително сумата от 5000 лв.
Основателна е и претенцията за присъждане на лихвата за неточно
във времето изпълнение, по правилата на чл.493, ал.1, т.5, вр.чл.429, ал.2, т.2,
вр.ал.3 КЗ, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 23.05.2022 г.
Частичното несъвпадане на изводите на настоящата апелативна
инстанция с тези на първоинстанционния съд обосновава частична отмяна на
решението в отхвърлителната иска част, с присъждане допълнително на
сумата 5000 лв. и потвърждаване на атакувания съдебен акт в останалата
част.
При този изход от делото, всяка от страните има право на разноски,
пропорционално на успешната за нея защита пред настоящата инстанция. На
въззивника се следва сумата от 100 лв. от заплатената за въззивно обжалване
държавна такса, в размер на 600 лв. На процесуалния му представител адв. Н.
Д. следва да се заплати адвокатско възнаграждение, определено на основание
чл.38, ал.2, вр.чл.36, ал.2 Закона за адвокатурата, вр.чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
в размер на 800 лв., платимо от дружеството – въззиваем. В същия размер
9
възнаграждение следва да се присъди и за защитата пред първата инстанция.
На дружеството – въззиваем се следва заплащане на сумата от
833,33 лв., от заплатеното възнаграждение за адвокат, в размер на 1000 лв.,
което следва да бъде понесено от въззивника.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 754 от 26.06.2023 г. на Окръжен съд Бургас,
постановено по гр.д. 1066/ 2022 г., в частта, с която предявеният от К. В. Б.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж. к. *********, с адрес за връчване: гр.
София, 1000, ул. „Христо Белчев“ № 2, четвърти полуетаж, офис № 4 – адв. Н.
Н. Д., против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София 1700, район Студентски, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от П. В. Д., В. В. И. и М. А. Д. –
заедно от двама от четиримата изпълнителни директори, иск за присъждане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно - транспортно
произшествие на 12.05.2022 г., е отхвърлен над размера на 15 200 лв. до
размера на 20 200 лв., като частичен иск, както и лихвата върху тази сума,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1700, район
Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от П. В. Д., В.
В. И. и М. А. Д. – заедно от двама от четиримата изпълнителни директори, да
заплати на К. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж. к. *********, с
адрес за връчване: гр. София, 1000, ул. „Христо Белчев“ № 2, четвърти
полуетаж, офис № 4 – адв. Н. Н. Д., допълнително сумата от 5000 лв., като
частичен иск, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от пътно - транспортно произшествие на 12.05.2022 г., ведно със
законната лихва за забава върху тази сума от 23.05.2022 г. до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД , ЕИК
10
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1700, район
Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от П. В. Д., В.
В. И. и М. А. Д. – заедно от двама от четиримата изпълнителни директори, да
заплати на К. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж. к. *********, с
адрес за връчване: гр. София, 1000, ул. „Христо Белчев“ № 2, четвърти
полуетаж, офис № 4 – адв. Н. Н. Д., сумата от сумата от 100 лв. – съдебно –
деловодни разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1700, район
Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от П. В. Д., В.
В. И. и М. А. Д. – заедно от двама от четиримата изпълнителни директори, да
заплати на адв. Н. Н. Д. сумата от 800 лв. адвокатско възнаграждение пред
настоящата инстанция, както и сумата от 800 лв. адвокатско възнаграждение
пред първата инстанция.
ОСЪЖДА К. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж. к.
*********, с адрес за връчване: гр. София, 1000, ул. „Христо Белчев“ № 2,
четвърти полуетаж, офис № 4 – адв. Н. Н. Д., да заплати на „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1700, район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А, представлявано от П. В. Д., В. В. И. и М. А. Д. – заедно от двама от
четиримата изпълнителни директори, сумата от 833,33 лв. – съдебно –
деловодни разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11