Р Е Ш Е Н И Е     №260009/21.1.2021 г.

 

                               21.01.2021 г.                  гр.Ямбол

 

В  И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав

на       21      януари       2021   година

в закрито заседание в следния състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

                                                                    2. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

 

секретар Л. Р.

като разгледа докладваното от съдия   Росица Стоева

възз.гр.дело №18  по описа на 2021 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

                                                      

Производството е по чл.435, ал.2, т.2 и т.7 и чл.437, ал.1 ГПК.

Образувано е по жалба на Д. И.Б. *** - длъжник по изпълнително дело №20208780400234 против действията на ЧСИ И. Х. с рег.№878 в КЧСИ по изпълнително дело №20208780400234, изразяващи се в насочване на изпълнението чрез изнасяне на публична продан на 1/2 ид.ч. от нива, представляваща имот 015098 в землището на с.Т., която жалбоподателката счита за несеквестируема, както и против разноските по изпълнението, в частност - за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата 100 лв. и освобождаване на жалбоподателката от задължението за разноски по повод назаконосъобразното принудително изпълнение по отношение на несеквестируемо имущество. В жалбата е заявено и искане с правно основание чл.438 ГПК за спиране на принудителното изпълнение до произнасяне на съда с влязло в законна сила решение.

Основното, заявено в жалбата оплакване на жалбоподателката е, че принудителното изпълнение чрез изнасяне на публична продан на 1/2 ид.ч. от нива, представляваща имот 015098 в землището на с.Т. е незаконосъобразно изпълнително действие, т.к. е насочено срещу несеквестируемо имущество по см. на чл.444, т.5 ГПК.  Прилага към жалбата доказателства (регистрационна карта на земеделски производител, изд. 24.01.2018 г. и заверена за 2019 г. и 2020 г. и анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин от 27.10.2020 г.), въз основа на които поддържа твърдение, че е "земеделски стопанин" по см. на цитираната норма на ГПК, поради което принудителното изпълнение, насочено против процесната зем.земя е незаконосъобразно, т.к. последната представлява несеквестируемо имущество. Заявено е и оплакване срещу оценката на имота, извършена от ЧСИ, за неуведомяването й за повторната такава, изготвена по нейно искане, както и за нередовност на обявяване на ПП в тази връзка. Относно определения размер на адвокатското възнаграждение на взискателя над сумата 100 лв. е направено възражение за прекомерност на същото по реда на чл.78, ал.5 ГПК а таксите в полза на ЧСИ счита за несъответни на ТТЗЧСИ.

Иска отмяна, като  незаконосъобразни, на действията на ЧСИ по изнасяне на публична продан на процесната земеделска земя, за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата 100 лв. и освобождаване на жалбоподателката от задължението за разноски по повод назаконосъобразното принудително изпълнение по отношение на несеквестируемо имущество. Претендира разноските в настоящото производство за платена ДТ. 

Ответникът по жалбата – взискателят "Плесио Компютърс"ЕАД гр.София, чрез пълномощника адв.Б., е депозирал писмено възражение, с което е оспорил жалбата като недопустима - с твърдения, че е подадена след изтичане на срока по чл.436, ал.1 ГПК, евентуално - като неоснователна, тъй като описания и изнесен на ПП недвижим имот не е несеквестируем, т.к. не е единствения земеделски имот на длъжника Б., която освен него притежава и по 1/2 ид.ч. от нива с площ от 117 086 кв.м. и нива с площ от 65 000 кв.м., двете в землището на с.Т., които площи многократно надвишават площта по чл.444, т.5 ГПК. По отношение жалбата в частта срещу  разноските счита същата за просрочена, т.к. за разноските длъжника е уведомена с ПДИ, а те са определени още с постановление на ЧСИ 28.05.2020 г., което не е обжалвано и е влязло в законна сила. Иска оставяне на жалбата без уважение. По отношение искането за спиране на изпълнителното производство, сочи че последното е спряно на осн. чл.454 ГПК, след подадена на 14.01.2021 г. молба от длъжника.

Съдебният изпълнител е изложил подробни мотиви, в които заявява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че от наличните по изп.дело доказателства процесния имот на длъжника не е несеквестируем, т.к. Б. освен него притежава и по 1/2 ид.ч. от нива с площ от 117 086 кв.м. и нива с площ от 65 000 кв.м., двете в землището на с.Т., върху които също е наложена възбрана, но принудителното изпълнение е насочено само за секвестируемата част от земеделската й земя. За неоснователни намира и оплакванията за неуведомяване за втората изготвена оценка, назначена след молба на длъжника, подадена в срока по чл.485, ал.2 ГПК, т.к. самия закон в ал.3 на чл.485 ГПК определя реда за определяне пазарната оценка на имота при упражнени права по чл.485, ал.2 ГПК, в частност не предвижда нарочно предявяване. По възраженията на Б. относно адвокатското възнаграждение на взискателя, сочи че е налице влязло в сила съдебно решение по гр.д.№319/2020 г. на ЯОС, с което същия е намален. По отношение искането за спиране на изпълнителното производство, сочи че последното е спряно на осн. чл.454 ГПК, след подадена на 14.01.2021 г. молба от длъжника.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, мотивите на съдебния изпълнител и въз основа на събраните доказателства, приема следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 20208780400234 по описа на ЧСИ И.Х. е образувано по молба на взискателя "Плесио Компютърс" ЕАД гр.София, действащ чрез пълномощника адв.Б., въз основа на изпълнителен лист от 04.02.2020 г., издаден от ЯРС по гр.д.№4524/2018 г., с който Димитринка И.Б. *** е осъдена да заплати на кредитора "Плесио Компютърс" ЕАД сумата 1 440 лв. - разноски по делото пред ЯРС и сумата 1 440лв.- разноски по делото пред въззивната инстанция. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал да бъдат наложени запори върху вземанията на длъжника по откритите на негово име банкови сметки и е предоставил на съдебния изпълнител права по чл.18 ЗЧСИ за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника.

ЧСИ е наложил запори по сметките на длъжника в три търговски банки. За наложените запори длъжникът Б. е уведомена със съобщение изх.№5854/24.02.2020 г., получено на 10.03.2020 г. Със същото съобщение длъжникът е уведомен, че общото задължение по изпълнителното дело е в размер на сумата 4 401,54 лв., от която обща сума - 2 880 лв. е неолихвяема сума; 6,30 лв. - присъдени разноски; 162 лв. - разноски по изпълнителното дело; 393,24 лв.- такса по чл.26 от Тарифата за ТРЗЧСИ, както и 960 лв. адвокатско възнаграждение. Последното е договорено с договор за правна помощ от 12.02.2020 г. в размер на 800 лв. и с начисления ДДС е изцяло изплатено - в размер на сумата 960 лв. 

С молба от 29.06.2020 г. взискателя е поискал принудителното изпълнение да бъде насочено към притежаваните от длъжника недвижими имоти, по отношение на които да бъде наложена възбрана и се извърши опис. След извършено проучване ЧСИ установил притежаваните от длъжника недвижими имоти, сред които и следните земеделски земи, находящи се в  землището на с.Т.: 1/2 ид.ч. от  ПИ с идентификатор 72240.15.98 с площ от 27996 кв.м.; 1/2 ид.ч. от  ПИ с идентификатор 72240.15.16 с площ от 117 086 кв.м. и 1/2 ид.ч. от  нива , имот №031126 с площ от 65 000 кв.м. По молба на ЧСИ на 07.08.2020 е вписана възбрана върху притежаваните от длъжника недвижими имоти, в т.ч. и върху 1/2 ид.ч. от  ПИ с идентификатор 72240.15.98 с площ от 27996 кв.м.; 1/2 ид.ч. от  ПИ с идентификатор 72240.15.16 с площ от 117 086 кв.м. С протокол от 08.10.2020 г. е извършен опис на ПИ с идентификатор 72240.15.98 с площ от 27996 кв.м., от който 1/2 ид.ч. е собствен на длъжника Б. и е възложено на в.л. извършването на оценка. Такава е извършена и представена на 15.10.2020 г. С възражение от 20.10.2020 г. длъжника Б. (в законовия срок) възразила срещу изготвената оценка и поискала нова такава от посочен от нея оценител. ЧСИ възложил изготвяне на повторна оценка за сметка на длъжника и такава била изготвена. С обявление от 23.11.2020 г. обявил ПП на 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор 72240.15.98 с площ от 27996 кв.м. за времето от 14.12.2020 г. до 14.01.2021 г. при начална цена, определена по правилата на чл.485, ал.3 и ал.4 ГПК.

С молба от 14.01.2021 г.(л.457) длъжника Б. поискала изпълнителното производство да бъде спряно на осн. чл.454 ГПК, като представила и доказателства за внесени по сметка на ЧСИ 10% от дълга. С постановление от същата дата ЧСИ спрял изпълнителното производство на осн. чл.454 ГПК.

При така установеното от фактическа страна съдът приема следното от правна страна:  

Жалбата, предмет на настоящото производство, в едната си част е насочена срещу действия на ЧСИ по изнасяне на ПП на имот, за който се твърди, че не подлежи на принудително изпълнение, тъй като е несеквестируем. Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.2 ГПК, длъжникът може да обжалва насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. В задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е предвидено, че когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост на запорирано или възбранено имущество за събиране на определено парично вземане, предмет на обжалване е насочването на изпълнението върху това имущество в хипотезата на чл.435, ал.2, т.2 ГПК. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе секвестируем ли е имущественият обект, като по исканията за отмяна на отделни изпълнителни действия се произнася само доколкото тези действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Публичната продан е изпълнително действие, целящо осребряване на имуществото за удовлетворяване вземането на взискателя, което е винаги несъвместимо с несеквестируемостта.

При изложеното, жалбата в частта й с която се обжалва действие по чл.435, ал.2, т.2 ГПК е допустима, тъй като в нея длъжника се е позовал на несеквестируемост по чл.444, т.5 ГПК на процесния имот, върху който е насочено изпълнението, вписана е възбрана и насрочена публична продан. Разгледана по същество, жалбата в тази част е неоснователна.

В разпоредбата на чл.444, т.5 ГПК е предвидено, че изпълнението не може да бъде насочено върху земите на длъжника - земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев - за една година. Тази закрила е предоставена на длъжник, притежаващ качеството "земеделски стопанин" и цели да охрани неговите права и интереси във връзка с извършваната земеделска дейност.

В тази насока настоящият състав споделя съдебната практика, обективирана в Решение №125/04.11.2015 г. по гр.д.№5502/2013 г. на ВКС, 2-ро ГО, където е прието, че всяко физическо лице, извършващо земеделска дейност в земеделско стопанство на територията на страната, което е регистрирано по реда на Наредба № /29.01.1999 г., притежава качеството земеделски стопанин и неговите права попадат под закрилата на чл.444, т.5 ГПК при индивидуално принудително изпълнение. Липсата на надлежна регистрация към момента на налагане на възбраната на земеделските земи, не лишава лицето, което развива стопанска дейност и твърди да се издържа от същата, от закрилата на закона. Законодателният термин "земеделски стопанин" по см. на чл.444, т.5 ГПК не следва да се тълкува ограничително, само съгласно легалната дефиниция на §1 от ДР на ЗПЗП в т.23 и т.24, т.е. на физическо или юридическо лице, извършващо земеделска дейност и чието земеделско стопанство е разположено на територията на страната, което има регистрация съгласно изискванията на закона. Законът урежда начина на признаване на качеството "земеделски стопанин", наред с регистрацията на земеделските земи със статут на земеделско стопанство, служещо за издръжка на земеделския стопанин и семейството му с цел яснота /включване в регистъра на земеделските стопани/ на онези физически и юридически лица, които кандидатстват за получаване на държавна субсидия или такава, съгласно регламентите на ЕС. Разпоредбата на чл.444, т.5 ГПК следва да гарантира както ефективната защита на всеки длъжник – земеделски стопанин от гл. т. на определени имущества, от които не може да бъде лишен той и семейството му, така и правото на кредитора за ефективна реализация и събиране чрез предприетото принудително изпълнение на безспорни, ликвидни и изискуеми вземания. Правната норма се базира на симетрията при гарантиране на взаимно признати права на страните в рамките на изпълнителното производство, поради което и ограничителното тълкуване на законовото понятие за "земеделски стопанин" само до лицата, които са регистрирани като земеделски потребители при преценката дали собствената им земеделска земя е секвестируемо имущество в рамките на установения размер по чл.444, т.5 ГПК, би изключило от същата защита физическите лица, които се самоиздържат от производството на земеделска продукция, което тълкуване на закона би създало условие за недопустима дискриминация. В същото решение е посочено, че меродавния момент към който следва да бъде извършена преценка за секвестируемостта, респ. несеквестируемостта на имуществото на длъжника е този на насочване на принудителното изпълнение, което с оглед разясненията по ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е действието по налагане на запор или възбрана върху имуществото на длъжника в хода на изпълнителното производство.

В контекста на изложените разяснения, съобразявайки данните по изпълнителното дело настоящия съд стигна до извод за секвестируемост на процесния имот. От доказателствата по делото се установява, че към датата на възбраната на процесния земеделски имот (07.08.2020 г. - в.ж. л.252) длъжникът Б. е "земеделски стопанин" по см. на разпоредбата на чл.444, т.5 ГПК - същата е регистриран като земеделски производител.

В настоящето съдебно производство обаче, се установява от събраните доказателства, че Б. освен процесния земеделски имот притежава и по 1/2 ид.ч. от нива с площ от 117 086 кв.м. и нива с площ от 65 000 кв.м., двете в землището на с.Т., т.е. притежава общо 105,041 дка земеделски земи (л.230). При това положение процесния имот на длъжника Б., с площ от 13,998 дка не попада под закрилата на чл.444, т.5 ГПК, т.е. имота не е несеквестируем, напротив - принудителното изпълнение е насочено само за секвестируемата част от земеделската й земя.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че насочването на изпълнението върху процесното имущество е законосъобразно, а жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Макар и да е без знацчение за крайния изход на спора, но т.к. са изложени в обстоятелствената част на жалбата, настоящия съд се счита ангажиран да вземе отношение и по оплакванията срещу оценката на имота, извършена от ЧСИ, за неуведомяването на жалбоподателката за повторната такава, изготвена по нейно искане, както и за нередовност на обявяване на ПП в тази връзка. Всички тези оплаквания на жалбоподателката са неоснователни, голословни са и не намират опора в доказателствата по приложеното копие от изп.дело. Така с протокол от 08.10.2020 г. (л.274) е извършен опис на ПИ с идентификатор 72240.15.98 с площ от 27996 кв.м., от който 1/2 ид.ч. е собствен на длъжника Б. и е възложено на в.л. извършването на оценка. Такава е извършена и представена на 15.10.2020 г.(л.285). С възражение от 20.10.2020 г.(л.327) длъжника Б. (в законовия срок) възразила срещу изготвената оценка и поискала нова такава от посочен от нея оценител. ЧСИ възложил изготвяне на повторна оценка за сметка на длъжника и такава била изготвена.(л.363) С обявление от 23.11.2020 г.(л.376) обявил ПП на 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор 72240.15.98 с площ от 27996 кв.м. за времето от 14.12.2020 г. до 14.01.2021 г. при начална цена, определена по правилата на чл.485, ал.3 и ал.4 ГПК.

 

Жалбата, в частта й срещу разноските по изпълнението, попадаща в приложното поле на нормата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството в тази част да се прекрати.

Както се посочи по-горе длъжника претендира намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата 100 лв. и освобождаване на жалбоподателката от задължението за разноски по повод назаконосъобразното принудително изпълнение по отношение на несеквестируемо имущество.

По отношение разноските за адвокатското възнаграждение на взискателя жалбата е просрочена, т.к. за тези разноските длъжника е уведомен със съобщение изх.№5854/24.02.2020 г., връчено на 10.03.2020 г.(л.48-49), поради което двуседмичния срок по чл.436, ал.1 ГПК е изтекъл към датата подаване на настоящата жалба. Независимо от това следва да бъде посочено, че възраженията си относно адвокатското възнаграждение на взискателя Б. прави за пореден път - същите възражения са били предмет на разглеждане по гр.д.№319/2020 г. на ЯОС, като с влязло в сила съдебно решение са били уважени, а адвокатското възнаграждение на взискателя - намалено (л.190 и сл.).

Жалбата в частта, с която се иска освобождаване на жалбоподателката от задължението за разноски по повод назаконосъобразното принудително изпълнение по отношение на несеквестируемо имущество, също е недопустима поради липса на предмет. При внимателен преглед на приложеното копие от изпълнителното дело не се намери акт на ЧСИ, с който да се определят разноски, извън тези определени в съобщение, изх.№5854/24.02.2020 г., връчено на 10.03.2020 г. От друга страна - с оглед самата формулировка на искането и при произнасянето на съда за липса на назаконосъобразното принудително изпълнение по отношение на несеквестируемо имущество, то искането отново се явява такова без предмет.

Без уважение се остави и искането на жалбоподателя по чл.438 ГПК за спиране на изпълнението при обжалване - първо, с оглед изхода на спора и второ, предвид факта, че спирането обезпечава обжалването (т. е. има ефект до произнасянето на съда по съществото на спора). Нещо повече - изпълнителното производство е и спряно на осн. чл.454 ГПК на 14.01.2021 г., въз основа на молба на длъжника Б. от същата дата към която е приложила и доказателства за внесени по сметка на ЧСИ 10% от дълга (л.457).

При този изход на делото жалбоподателката няма право на разноски и такива не следва да й се присъждат. Взискателя не е направил искане за присъждане на разноски, нито е представил доказателства за сторени такива, поради което разноски не му се присъждат.

Водим от изложеното, ЯОС

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д. И.Б. *** - длъжник по изпълнително дело №20208780400234, в частта й против действията на ЧСИ И. Х. с рег.№878 в КЧСИ по изпълнително дело №20208780400234, изразяващи се в насочване на изпълнението чрез изнасяне на публична продан на 1/2 ид.ч. от  ПИ с идентификатор 72240.15.98 с площ от 27996 кв.м. в землището на с.Т., която жалбоподателката счита за несеквестируема.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д. И.Б. *** - длъжник по изпълнително дело №20208780400234 в частта й против действията на ЧСИ И.Х. с рег.№878 в КЧСИ по изпълнително дело №20208780400234 по определяне на разноските по изпълнението, в частност - за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата 100 лв. и освобождаване на жалбоподателката от задължението за разноски по повод назаконосъобразното принудително изпълнение по отношение на несеквестируемо имущество, като недопустима и прекратява производството по делото в тази част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. И.Б. *** - длъжник по изпълнително дело №20208780400234 с правно основание чл.438 ГПК за спиране на принудителното изпълнение до произнасяне на съда с влязло в законна сила решение.

 

Решението, в частта с която жалбата на Д. И.Б. е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване пред БАС в едноседмичен срок от уведомяването. В останалата част решението, на осн. чл.437, ал.4 ГПК, е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ : 1.                   2.