ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 646
гр. Пловдив , 03.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в закрито заседание на трети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Костадин Б. Иванов
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501788 по описа за 2021 година
Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 83 от ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх. № 5895/12.07.2021 год., подадена от В.Х. Р.,
ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „С. и О. О.“ чрез адв. Л. Д., срещу Определение №
4258/23.06.2021 год., постановено по гражданско дело № 9071/2021 год., по описа на
Районен съд – Пловдив, XVII граждански състав, с което е оставена без уважение молбата
на В. Х. Р. за освобождаване от внасянето на държавна такса и разноски в производството
пред първоинстанционния съд. Твърди се, че определението е неправилно и
незаконосъобразно и се иска отмяната му. Сочи се, че същото е постановено в противоречие
с практиката на ВКС, според която преценката налице ли са предпоставките по чл. 83, ал. 2
от ГПК се извършва въз основа на представените от страната доказателства, като съдът
може да задължи молителя да представи и други доказателства в подкрепа на искането си,
или служебно да събере такива. Сочените от страната данни следвало да се съпоставят с
пълния размер на дължимата за производството държавна такса и въз основа на това да се
прецени дали страната разполага с достатъчно средства, за да ги заплати.Навеждат се
доводи, че преценката на съда не следва да лежи върху предположения за възможността
лицето да полага труд и да реализира доходи, при наличието на изрично изявление в
декларацията, че такива доходи молителят не получава.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна в спора, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
1
Районният съд е сезиран с искова молба на В. Х. Р., която е била оставена без
движение до представяне на доказателство за заплатена държавна такса в размер на 528 лв.
С молба с вх. № 29294/04.06.2021 год. /по описа на районния съд/ ищецът е поискал да бъде
освободен от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. С молбата е уточнено, че от
23.10.2020 год. на същия е отпусната лична пенсия, която от 01.01.2021 год. е на стойност
от 255 лв. Освен това ищецът е заявил, че не е работещ пенсионер и не получава други
доходи, освен минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст за страната. В
доказателство към молбата е приложено Разпореждане № ********** на ТП на НОИ – гр.
Пловдив, за отпускане/изменение на пенсията, в което е отразено, че от 01.01.2021 год.
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на молителя е 255 лв. Приложена е и
декларация за семейно и материално положение, и имотно състояние, с посочване, че към
момента на попълването й В.Р. е в бракоразводно дело със съпругата си, поради което живее
и се издържа сам. Същият е декларирал, че доходите му постъпват от пенсия за
осигурителен стаж и възраст; посочил е, че не получава недвижимо имущество, както и че
съпругата му също не притежава такова.
С Разпореждане на съдията-докладчик от 11.06.2021 год. са дадени указания на
страната да декларира изрично обстоятелствата, конкретизиращи състоянието на брачната
връзка със съпругата му към момента на отправяне на искането за освобождаване от такса. В
тази връзка молителят е декларирал, че съпрузите се намират във фактическа раздяла от
2002 година и понастоящем са в процедура по развод, във връзка с което е образувано
гражданско дело № 7606/2021 год. по описа на Районен съд – Пловдив, V брачен състав.
По повод искането съдът се е произнесъл с Определение № 4258/23.06.2021
год., в мотивите на което е приел, че липсват доказателства относно притежаваното от
ищеца имущество – движимо или недвижимо; здравословното състояние на ищеца, както и
трудовата му заетост, макар да е декларирано, че получава пенсия за осигурителен стаж и
възраст. С оглед на изброеното районният съд прави извод за недоказаност на
основателността на искането, поради което същото е оставено без уважение.
При анализ на така изложената фактическа обстановка, съдът намира
следното:
С разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК законодателят предоставя възможността
по искане на страната, съдът да освободи същата от заплащането на държавна такса и
разноски по делото. Това е привилегия, която се предоставя в случаите, когато молителят се
намира в невъзможност да поеме разходите около воденото производство, или
реализирането на тези разходи би довело до прекомерно затруднение за него. Преценката за
наличието на тези фактори се прави на база декларирани от страната факти, касаещи
имуществената, семейната и здравна сфери, които факти молителят заявява под страх от
наказателна отговорност. Съдът може и служебно да изисква информация по въпросите,
имащи отношение към преценката му.
2
В настоящият случай районният съд е обосновал акта си с довода, че няма
доказателства да е налице доказана нужда от освобождаване от държавна такса.
Същевременно, не е направен анализ на декларираните от молителя обстоятелства, нито на
представените от него доказателствата. Съгласно постановеното определение липсвали
доказателства, от които може да бъде направен обоснован извод, че ищецът не притежава
недвижимо или друго имущество. Видно от обжалвания акт обаче, съдът не е взел предвид,
че в представената декларация за имуществено състояние е посочено от ищеца, че нито той
/л. 13 - т.III.1./, нито съпругата му /л. 13 - т.III.2./ притежават недвижимо имущество. Няма
коментар и по отношение на обстоятелството, че в молбата за правна помощ е посочено, че
молителят не е работещ пенсионер и не получава никакви други трудови доходи.
Действително, същото не е обстоятелство, което е заявено във вид на декларация, но съдът е
можел да даде указания за привеждането му в съответния формат за нуждите на
производството. Именно този подход е бил приложен, когато молбата е била оставена без
движение с разпореждането за деклариране на обстоятелствата, касаещи семейния статус на
молителя. В същия контекст, указания е следвало да бъдат дадени и по отношение на
детайлите за здравословното състояние на молителя, доколкото същите са били определящи
за формиране на преценка от съда. Основавайки изводите си на предположения, районният
съд е действал в противоречие с практиката на ВКС, според която за да извърши преценка
на основателността на молбата, решаващият орган следва да достигне до констатация, а не
до предположение и това предпоставя наличието на сигурни данни. В случай, че
декларацията е непълна или неточна, съдът следва да изиска допълнение, или да даде
възможност въпросът да бъде изяснен. /Така Определение № 442 от 19.12.2013 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 7440/2013 г., II г. о., ГК/. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното
определение следва да бъде отменено, като неправилно.
В контекста на гореизложеното и като се има предвид, че настоящата инстанция
следва да даде разрешение на повдигнатия пред нея спор по същество, то преценката на
същата следва да почива върху събраните в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК до момента
данни. От същите е видно, че ищецът е пенсионер, на възраст 67 години, с отпусната пенсия
за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО в размер на 255 лв. Молителят живее
сам и е декларирал, че не притежава недвижимо имущество, или такова в СИО със
съпругата си, от което да получава допълнителни доходи. От предоставените от него данни
не може да бъде извлечена информация за физическото му състояние. От изброеното обаче е
очевидно, че получаваните от лицето месечни доходи са повече от двойно по-малки от
дължимата за производството пред районния съд държавна такса. Същото, разгледано в
съвкупност с останалите посочени факти води към извода, че заплащането на подобна такса
би представлявало прекомерна трудност за молителя, поради което въззивният съд намира,
че молбата за освобождаване следва да бъде уважена.
Водим от горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 4258/23.06.2021 год., постановено по гражданско дело №
9071/2021 год., по описа на Районен съд – Пловдив, XVII граждански състав, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА В.Х. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „С. и О. О.“
чрез адв. Л. Д. на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от заплащането на държавни такси и разноски
за производството по гражданско дело № 9071/2021 год., по описа на Районен съд –
Пловдив, XVII граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4