РЕШЕНИЕ
№ 2586
гр. Бургас, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20242120101401 по описа за 2024 година
Предявена е искова молба от “Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от М. С. и Д. К. К. против М. А. И., ЕГН
********** от *** за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата от 1217.81 лева, представляваща такси за предоставени и таксувани
далекосъобщителни услуги, проведени разговори, лизингови вноски и неустойки за
предсрочно прекратяване на договори, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане.
Твърди се в исковата молба, че страните са свързани с облигационни правоотношения
по договор за мобилни услуги от 15.04.2021г. и договор за лизинг от 15.04.2021г., договор за
мобилни услуги от 22.12.2020г., допълнително споразумение от 22.12.2020г. Ответникът не е
заплатил сумите по 2 издадени фактури за периода от 15.08.2021г. до 14.09.2021г., като
дължи месечни такси и суми за проведени разговори. След предсрочно прекратяване на
договорите по вина на ответника поради изпадането му в забава, той дължи и неустойки за
прекратяването на договорите, които са равни на три месечни абонаментни такси и на
разликата между цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по
договора. Моли се исковете са се уважат.
Исковете са по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът чрез особения си представител е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, с
който оспорва исковете. Според него буди недоумение защо с ищеца са били сключени
няколко договора за една и съща услуга. Заявява, че договорите не са подписани от
ответника. Не се установява при какви условия договорите са били едностранно прекратени,
за да се търсят неустойки по тях. Клаузите за неустойки противоречат на закона и морала и
са неравноправни. Ищецът с претендирането на неустойките ще получи имуществена облага
в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя
услугата.
1
За процесните вземания е била издадена заповед за изпълнение № ***г. на БРС по
ч.гр.дело № ***г.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Искът по чл.422 ГПК за вземанията за месечните абонаментни такси е основателен.
Доказва се облигационната връзка между страните, възникнала със сключване на
договорите за мобилни услуги между тях. Към заповедното дело са приложени договор за
мобилни услуги от 15.04.2021г., договор за лизинг на базови аксесоари от 15.04.2021г.,
договор за мобилни услуги от 22.12.2020г. за мобилен номер ***2, допълнително
споразумение от 22.12.2020г. за мобилен номер ***, договор за мобилни услуги от
22.12.2020г. за мобилен номер ***. Договорите са надлежно подписани от ответника, ето
защо е налице облигационно правоотношение между страните. Възражението на особения
представител, че ответникът не е подписал договорите се явява неоснователно, понеже не
бяха ангажирани доказателства от негова страна в подкрепа на това оспорване. Договорите
имат формална доказателствена сила и следва да се приеме, че са подписани от ответника,
понеже от външна страна носят неговите подписи.
Издадени са били от ищеца няколко фактури – № **********/15.09.2021г., №
**********/15.10.2021г., № **********/15.12.2021г. В тях са начислени месечните такси за
далекосъобщителни услуги по договорите, както и дължимите лизингови вноски. В
последната посочената фактура са начислени и вземанията за вноските за лизинг и тези за
неустойки за предсрочно прекратяване на договорите. Фактурите за месечните такси и суми
за ползвани услуги касаят периоди от 15.08.2021г. до 14.10.2021г. Същевременно договорите
са от 22.12.2020г. и от 15.04.2021г. Следователно за периодите преди август 2021г., за които
не се търсят месечни такси, следва да се приеме, че ответникът ги е заплащал и съответно
извънсъдебно е признал, че получава мобилни услуги и има достъп до мрежата на
оператора. Косвено доказателство за това е и пратената до ответника последна покана за
доброволно плащане, в която му е заявено, че ако не плати задълженията си договорът ще
бъде прекратен, след което ползването на съответния мобилен номер няма да бъде
възможно. Следователно, по аргумент на противното, следва да се приеме, че ищецът е
предоставял в полза на ответника достъп до мрежата си. С исковата молба се търсят на
първо място месечни такси. Понеже месечните такси са уговорени с договора като размер,
те се дължат с настъпването на падежа им и издадените фактури представляват годно
доказателство за тяхното установяване. Ето защо БРС намира, че фактурите доказват по
безспорен начин дължимите вземания за такси. Що се отнася до сумите за ползвани други
услуги, те също трябва да бъдат приети, че се дължат, тъй като са калкурирани във
фактурите, а и ответникът е имал достъп до мрежата на оператора, поради което се е ползвал
от тези услуги. Налага се извод, че претенцията за дължимостта на месечните такси и
сумите за ползвани услуги в размер на 490.20 лева по всички фактури е доказана и
основателна.
По отношение на установителния иск за неустойките, дължими за предсрочното
прекратяване на договорите, съдът намира следното:
Този иск е неоснователен. Договорите и допълнителното споразумение са сключени
за по 24 месеца, видно от съдържанието им. Следователно техните срокове са изтекли на
22.12.2022г., респ. на 15.04.2023г. Заповедното дело е образувано на 20.12.2023г., т.е. след
изтичане на сроковете по договорите. В договорите е предвидено, че в случай на
прекратяването им преди изтичане на срока по вина или инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в
размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не
повече от три месеца. В случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на
месечни абонаменти, потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между най-
2
ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на
договора. Неустоечните клаузи от договорите уреждат последиците от настъпилото
прекратяване /разваляне/, но не уреждат ред за упражняването му, различен от предвидения
в общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Съдът намира, че ищецът е следвало да уведоми
ответника, че прекратява договорите, за да му манифестира волята си в този смисъл и тази
воля да стане достояние на клиента /арг. чл.13 и чл.14 ЗЗД/. Следователно, неплащането на
задълженията по договорите не води автоматично до тяхното прекратяване, а следва
кредиторът да се позове на това неплащане и да изрази воля за прекратяване на
облигационната връзка, която воля да достигне до насрещната страна. Твърди се, че преди
завеждане на заповедното дело ищецът е упражнил надлежно потестативното си право да
развали /прекрати/ договора чрез отправяне на писмено уведомление, получено от
длъжника. В тази връзка са ангажирани доказателства. С последна покана за доброволно
плащане до ответника от 21.11.2021г., последният се уведомява, че общата стойност на
задълженията му за предоставени услуги по сключените договори възлиза на 494.54 лева с
ДДС, като е предупреден, че договорите за предоставяне на мобилни услуги ще бъдат
прекратени, ползването на мобилния номер няма да бъде възможно, ще бъде начислена
неустойка и всички оставащи лизингови вноски ще станат предсрочно изискуеми. Няма
данни обаче цитираното предупредително писмо да е получено от ответника /липсва обратна
разписка/. Ето защо писмото не е връчено на адресата. В съдебната практика трайно се
поддържа становището, че двустранен договор може да се развали и чрез връчването на
исковата молба, с която се претендират последиците от развалянето на договора, като съдът
е длъжен да вземе предвид настъпилото в хода на процеса разваляне на договора на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В процесния случай обаче препис от молбата с приложенията е
постъпила в съда на 20.11.2024г., към който момент вече е бил изтекъл двегодишният срок
на договорите за мобилни услуги, поради което не е налице предвидената в неустоечната
клауза хипотеза на разваляне на договора преди изтичане на срока, за който е сключен. Въз
основа на изложеното съдът приема, че не са налице предпоставките за дължимост на
претендираните неустойки. Искът в тази част, за сумата от 686.38 лева, е неоснователен.
Искът за дължимостта на лизинговите вноски е основателен. Сключен е договор за
лизинг от 15.04.2021г., с предмет базови аксесоари, за срок от 23 месеца. В договора има
клауза, че лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава
вещите във вид, годен за употреба. В Общите условия на този договор-чл.12, ал.2 е
предвидено, че месечните вноски и другите дължими възнаграждения стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги,
сключен от лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължими съгласно
договора плащания. В конкретната хипотеза основните договори са вече прекратени, но не
предсрочно, а с настъпване на нормалните им крайни срокове. С прекратяване на основните
договори, стават предсрочно изискуеми всички неплатени лизингови вноски. В случая обаче
договорът за лизинг е бил с изтекъл срок на действие още преди завеждане на заповедното
дело, поради което всъщност всички лизингови вноски се дължат не заради предсрочната си
изискуемост, а заради това, че нормалната им изискуемост е настъпила. Дали
изискуемостта е предсрочна или нормална всъщност няма значение за делото, тъй като и в
двата случая неплатените лизингови вноски са с настъпил падеж и са дължими от
ответника. Доколкото по делото няма данни базовите аксесоари да са били върнати или
договорът за лизинг да е бил прекратен, то договорът е действал през целия уговорен срок и
затова ответникът дължи всички неплатени вноски по лизингите. Те са в размер на общо
41.23 лева. Искът за лизинговите вноски е основателен и доказан и подлежи на уважаване.
По горните съображения искът по чл.422 ГПК следва да бъде уважен за сумата от
490.20 лева месечни такси и суми за ползвани услуги по договорите за мобилни услуги,
както и за сумата от 41.23 лева лизингови вноски, за които са били издадени процесните
фактури. Общо са дължими 531.43 лева, ведно със законната лихва от подаване на
3
заявлението по чл.410 ГПК до изплащането.
Искът трябва да се отхвърли в останалата си част, за търсената неустойка за
предсрочното прекратяване на договорите в размер на 686.38 лева.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в настоящото производство от 482.68 лева и в заповедното дело от 220.37
лева, съразмерно на уважената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. А. И., ЕГН ********** от ***,
че дължи на “Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М. С. и Д. К. К. сумата от 531.43 лева /петстотин тридесет и един лева и
четиридесет и три стотинки/, представляваща сбор от 490.20 лева за месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги и суми за ползвани услуги по договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ***/15.04.2021г., договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ***2/22.12.2020г., допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ***/22.12.2020г. и договор за мобилни услуги с предпочетен номер
***/22.12.2020г., за периода от 15.08.2021г. до 14.10.2021г. и 41.23 лева за лизингови вноски
по договор за лизинг от 15.04.2021г., за периода от 15.08.2021г. до 14.12.2021г. по фактури №
**********/15.09.2021г., № **********/15.10.2021г., № **********/15.12.2021г., ведно със
законната лихва върху сумата от 531.43 лева, считано от 19.12.2023г. до изплащане на
вземането, които вземания са присъдени със заповед за изпълнение № ***г. на БРС по
ч.гр.дело № ***г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 686.38 лева неустойки за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги по фактура № **********/15.12.2021г.
ОСЪЖДА М. А. И., ЕГН ********** от *** да заплати на “Йеттел България“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М. С. и Д. К. К.
сумата от 482.68 лева /четиристотин осемдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки/
съдебно-деловодни разноски в исковото производство и сумата от 220.37 лева /двеста и
двадесет лева и тридесет и седем стотинки/ съдебно-деловодни разноски по заповедното
дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщението.
Съдия при Районен съд – Бургас: ________(П)________
4