РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе,
03.09.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав, в открито заседание на 03 август през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Н. СТЕФАНОВ
при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5602
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл.258 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата Г.С.М. е предявила иск срещу
ответника сдружение
„Българо-Румънски трансграничен институт по медиация", ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.„Константин Иречек" № 16,
представлявано от управителя си Ивайло Колев Иванов за сумата от 4459,92 лева,
представляваща дължима и неплатена част от възнаграждение за извършена работа
по граждански договор №02-0033/09.05.2016г. и анексите към него, ведно със
законна лихва, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба и
разноските, направени в хода на производството.
В
едномесечния срок по чл.131 от ГПК ответникът е
депозирал писмен
отговор, с който развива пространни съображения за
неоснователност на исковете.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Установено е и не се спори, че по силата на граждански договор
№02-0033/09.05.2016г., сключен
между ищцата и ответното дружество, първата прила да
извършва дейност, като счетоводител във връзка с
изпълнението на проект BG05М9ОР001-1.002-0033-С01 „Активиране за заетост",
финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси"
2014-2020.
Срокът
за изпълнение на възложената работа бил определен до 31.12.2017г. Договорено било възнаграждение в размер на 6120,00 лева,
дължимо на месечни вноски, определяеми на база предаден месечен доклад за
отработеното време и месечен отчет за извършената работа.
С
анекс №1/10.05.2016г. в горецитирания граждански договор
били допълнени клаузи по отношение на
отговорността, която носи ищцата за изпълнение на възложената работа. С
анекс №2/15.12.2017г. срокът за
изпълнението на дейността бил удължен до
31.08.2018г., а с анекс №3/11.07.2018г. договореното
възнаграждение било увеличено на 8500,00 лева, а срокът за изпълнение на работата бил
удължен до 30.11.2018г.
Установено е и не се спори, че към сключения договор било приложено и работно задание за дейностите, извършвани от
счетоводител, което присъства, като част от доказателствения материал по
делото.
По делото са приложени сметки за изплатени суми по чл.45, ал.4
от ЗДДФЛ, за сума в общ размер от 4459,92 лева, както следва:
- Сметка
№ 43-0033-С01 от 31.07.2017г. за сумата от 245,72
лева;
- Сметка
№ 45-0033-С01 от 30.10.2017г. за сумата от
307,16 лева;
- Сметка
№ 47-0033-С01 от 30.03.2018г. за сумата от 890,76
лева;
- Сметка
№ 51-0033-С01 от 31.05.2018г. за сумата от 552,88
лева;
- Сметка
№ 54-0033-С01 от 31.07.2018г. за сумата от 737,18
лева;
- Сметка
№ 57-0033-С01 от 28.09.2018г. за сумата от 890,76
лева;
- Сметка
№ 59-0033-С01 от 30.11.2018г. за сумата от 835,46
лева;
Ищцата твърди, че горепосочените сметки
за изплатени суми са изготвяни лично
от нея и първите пет от тях са подписани лично
от нея на ред 4 от „Допълнителни данни, които
се попълват от физическото лице". Твърди, че подписът
в тези пет сметки на реда „Подпис на лицето, на което е предоставена
сметката" не е положен от нея. Твърди, че
не е подписвала
и съответно не са нейни всички подписи, положени в сметките за
м.септември и м.ноември 2018г., подписите в служебните бележки, придружаващи
седемте сметки, както и подписите в разходните касови ордери (с изключение на
ордерите за м.септември и м.ноември 2018г.), тъй като към датата на тяхното
изготвяне, а и към настоящия момент посочените в тях суми не й заплатени.
По делото е изслушано заключението на
вещо лице по графологични експертиза. Експертът е категоричен, че подписите
в графа „получил сумата" в разходните касови ордери и служебните бележки
за изплатени суми не са положени от ищцата. Изначално при извършване на експертизата ответникът представил
на експерта за сравнение документи, за които
управителят му твърдял, че са подписани от ищцата.
Това са документите, изброени от т. 1.1 до т. 1.9 от заключението. Доколкото
обаче по отношение на тези документи няма никакви доказателства, че са
подписани от ищцата, а според експертното заключение
подписите в тях се различават от подписите, положени от ищцата пред
вещото лице и в заявлението за издаване на документ за самоличност (където със
сигурност подписалото лице е тя), то единственият извод, който може да бъде
направен, е че в счетоводството на ответника се съхраняват и други документи с
подправено авторство, което би следвало да се установи в едно наказателно
производство, при наличие на жалба или сигнал от съответни заинтересовани лица.
По делото от ответника не бяха релевирани убедителни доказателства за
неизпълнение на задълженията ищцата по възложените й с гражданския договор задължения. Това е така, тъй
като по делото са налични писмени доказателства - отчети, подписани от управителя
на ответното дружество за извършена работа, които според
разпитаните свидетели служат за приемане на работата и определяне на
възнаграждението. Нещо повече, от показанията на св.Мая М.,
всички одобрени от управителя отчети са предадени и приети в ИСУН.
По делото не се установи неизпълнение на задълженията на ищцата по
отношение на счетоводната отчетност от самото сдружение пред приходната
администрация, тъй като видно от депозирания отговор по чл.131 от ГПК
ответника твърди,
че не са налице неподадени декларации и
справки и/или имуществени санкции за неизпълнение на задължения по данъчното ни
законодателство. В тази ситуация подаването на
декларацията по чл.50 от ЗДДФЛ
от ищцата е напълно обяснима и логично, след
като ответното сдружение е декларирало пред ТД на НАП процесиите суми като
изплатени, то ищцата е длъжна да подаде данъчна декларация, тъй
като деклариране и плащане на данъка се дължи, независимо дали сумите са реално
изплатени или не.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че едно от условията за финансиране е именно
действителното извършване на разходите по проекта. Св.
М.
М. установява, че е
имало отказ от частично финансиране по процесния проект и
причината за това е била назначаване на лица с недостатъчна квалификация, чиито
възнаграждения не са признати в пълен размер от управляващия орган. От друга страна св.М. пояснява, че
изпълнителите (специалистите) по проекта се одобряват и назначават от
управителя на сдружението, а не от ищцата – Г.М.,
поради което непризнаването
на разходите в пълен размер не се дължи на евентгуално неизпълнение на нейните
задължения.
От показанията на св.И.
Д., св.Д.
Л., както и св.М.М. се установява, че всички разплащания със служителите на
сдружението са извършвани от управителя срещу подпис от съответния служител.
Показанията на св.Мая М. и св.М.Ми. в частта им, че оригиналните финансови и разходни документи са
били съхранявани от ищцата се опровергават от показания на св.Ивелина
Д. и св.Де.Л..
Последните две категорично заявиха, че всички документи, свързани с
изпълнението на проектите, т.е. пълните досиета по проектите са съхранявани от св.Мая
М. и управителя на сдружението в стая, което се е заключвала и до която
свободен достъп служителите са нямали.
При така установените доказателства по делото съдът приема, че предявените
искове се явяват основателни и доказани по размер.
Съдът
намира за доказано твърдението на ищцата, че ответното дружество й дължи сумата от 4459,92 лева,
представляваща дължима и неплатена част от възнаграждение за извършена работа
по граждански договор №02-0033/09.05.2016г. и анексите към него, съобразно приложените сметки, както следва:
- Сметка
№ 43-0033-С01 от 31.07.2017г. за сумата от 245,72
лева;
- Сметка
№ 45-0033-С01 от 30.10.2017г. за сумата от
307,16 лева;
- Сметка
№ 47-0033-С01 от 30.03.2018г. за сумата от 890,76
лева;
- Сметка
№ 51-0033-С01 от 31.05.2018г. за сумата от 552,88
лева;
- Сметка
№ 54-0033-С01 от 31.07.2018г. за сумата от 737,18
лева;
- Сметка
№ 57-0033-С01 от 28.09.2018г. за сумата от 890,76
лева;
- Сметка
№ 59-0033-С01 от 30.11.2018г. за сумата от 835,46
лева;
При
този изход на делото и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него деловодни
разноски в общ размер на 1118,40
лева, представляващи възнаграждение на адвокат в размер на 540 лева, платена
д.т. за образуване на делото в размер на 178,40 лева и депозит за вещо лице в
размер на 400,00 лева.
Така мотивиран съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА
сдружение
„Българо-Румънски трансграничен институт по медиация", ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.„Константин Иречек" № 16,
представлявано от управителя си Ивайло Колев Иванов да заплати на Г.С.М. с ЕГН:********** сумата от 4459,92
лева,
представляваща дължима и неплатена част от възнаграждение за извършена работа
по граждански договор №02-0033/09.05.2016г. и анексите към него, съобразно приложените сметки, както следва:
- Сметка
№ 43-0033-С01 от 31.07.2017г. за сумата от 245,72
лева;
- Сметка
№ 45-0033-С01 от 30.10.2017г. за сумата от
307,16 лева;
- Сметка
№ 47-0033-С01 от 30.03.2018г. за сумата от 890,76
лева;
- Сметка
№ 51-0033-С01 от 31.05.2018г. за сумата от 552,88
лева;
- Сметка
№ 54-0033-С01 от 31.07.2018г. за сумата от 737,18
лева;
- Сметка
№ 57-0033-С01 от 28.09.2018г. за сумата от 890,76
лева;
- Сметка
№ 59-0033-С01 от 30.11.2018г. за сумата от 835,46
лева;
ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 19.09.2019г.
до окончателното им изплащане, както и сумата от 1118,40 лева деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис
от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/