РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 25.09.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 20- ти състав, в публичното заседание на девет и шести юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Илиана Станкова
при секретаря Е. Калоянова, като разгледа гр.д. № 5765/2015г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД.
Ищецът Н.Т.Х.А. твърди, че през м. ноември 2009г. сключил
устен договор за заем с ответниците К.Т.С. и А.Х.Т.- негов брат, според който
ищецът се съгласил да им предостави заем, който те да му върнат солидарно в
канадски долари. Твърди, че в изпълнение на договора превел последователно
различни суми по сметки на двамата ответници в общ размер на 16357,75 щатски
долара по смета на А.Х.Т. и в размер на 17200щатски долара по сметка на К.Т.С..
Твърди, че ответникът А.Х.Т. му възстановил сумата общо в размер на 6439,04
канадски долара, а К.Т.С.- 6000канадски долара, като общият размер на останалата
невъзстановена сума е в размер на 29465,51 канадски долара. Твърди, че между
страните била уговорена и годишен процент на възнаградителната лихва в размер
на 6,56% или по 0,52% месечно. Сочи, че от м. май 2013г. започнал да кани
ответниците да му върнат заемната сума, заедно с възнаградителната лихва, но те
не сторили това, като на 01.10.2014г. между тях било подписано споразумение
относно начина на погасяване на дълга, неговото разсрочване и други условия по
договора, но и условията на споразумението не били изпълнени. Претендира
солидарното осъждане на ответниците са дължимата заемна сума в размер на
29465,51 канадски долара, както и на възнаградителна лихва за периода
27.07.2012г.-04.05.2015г. в размер на 5068,09 канадски долара. Претендира
законната лихва /уточнение в о.с.з., проведено на 23.01.2017г./ и разноски.
Ответниците К.Т.С. и А.Х.Т. оспорват иска. Твърдят, че
договорите сключени от тях с ответника не били с уговорен падеж, като
уговорката била заемната сума да бъде върната при наличие на финансова
възможност у заемателите, както и оспорват да е била уговаряна солидарна
отговорност между тях. Оспорват също така по договора да е уговаряна
възнаградителна лихва, като изрично оспорват такава да се дължи до 22.03.2014г.
Сочат, че ответникът е отказал получаването на частично плащане по договора,
предложено в различни моменти от всеки един от тях. Претендират разноски.
Съдът, като
съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Предявени са искове за реално
изпълнение на задължение за връщане на заети суми, както и за заплащане на
възнаградителна лихва.
За основателността на исковете е
необходимо да се установи наличието на облигационни отношения между страните по
валиден договор за заем, настъпване изискуемостта на вземането за връщане на
заемната сума, наличието на уговорена пасивна солидарност между ответниците, както
и на валидно уговорена възнаградителна лихва. Доказателствената тежест е у
ищеца.
Не е спорно между страните, а и
от събраните по делото писмени доказателства се установява, че с банкови
преводи извършени в щатски долари, в периода 23.11.2009г.-06.09.2012г. ищецът е
превел по сметка на ответника А.Х.Т. сума в общ размер на 16 357,75 канадски долара,
като не е спорно, че сумите са предоставени в заем срещу задължение за връщане.
Не е спорно и че на 15.09.2010г. ответникът Т. е възстановил на ищеца сумата от
6439,04 канадски долара.
Не е спорно между страните, а и се установява от
събраните по делото писмени доказателства, че с
банкови преводи извършени в щатски долари, в периода 14.03.2011г.-29.05.2012г.
ищецът е превел по сметка на ответника К.Т.С. сума в общ размер на 18 000 канадски долара, като
не е спорно, че сумите са предоставени в заем срещу задължение за връщане. Не е
спорно и че на 27.07.2012г. ответникът Т. е възстановил на ищеца сумата от
6000,00 канадски долара.
С нотариални покани, получени от двамата ответници на
10.07.2014г. ищецът е поканил ответниците да му върнат предоставените в заем
средства в общ размер на 32 600 канадски долара, както и възнаградителна лихва
за периода от 22.03.2014г. в размер на 6,00% годишно, като ответниците са
поканени на среща за евентуало подписване на споразумение.
На 01.10.2014г. между страните е подписано споразумение,
в което страните са посочили, че има характер на анекс към сключения между тях
договор за заем и са уговорили сроковете и възнаграждението за връщането му. В
споразумението подробно са описани датите на преводите на заемните средства и
техния размер, сумите които са погасени, както и че на 22.03.2014г. ответницата
К.С. е подписала декларация, с която признава размер на дълга общо от 32 600
канадски долара с включена възнаградителна лихва от 6,26% годишно. В
споразумението страните са се съгласили, че общият размер на дължимата заемна
суми и възнаградителна лихва за периода 22.03.2014г. до датата на подписването
му- 01.10.2014г. е в размер на 33 483,09 канадски долара, като са уговорили
разсрочено плащане в срок до 31.08.2015г., при годишна лихва от 6,26% и първа
вноска в размер на 1500канадски долара, платима в срок до 23.12.2014г. В чл.
4.3 от споразумението е предвидено, че договорът за заем се прекратява, а
паричните задължения по него стават предсрочно изискуеми, ако в срок до 15 дни
след изтичане на срока и при неизпълнение, макар и частично, не бъде изпълнено
поетото задължение по пункт 2.5, б. „а“
или в срок до 15.03.2015г. не са заплатили вноска, съобразно клаузите на
пункт 2.5, б. „б“, като в тази хипотеза заетите суми и възнаградителна лихва
стават изискуеми без покана и необходимост от уведомяване за настъпилата
предсрочна изискуемост.
За отношенията между страните по делото са събрани гласни
доказателства чрез показанията на свидетелите Б.Т.Х. А.-Т., доведен от ищеца и
свидетеля Я.М., доведен от ответниците.
Според показанията на свидетеля А.-Т., той е брат на ищеца
и ответника А.Х.Т.. Свидетелят сочи, че знае за отношенията между страните, а
именно, за заем който брат му Н.дал на К., за
финансИ.е на нейно бизнес начинание, който тя трябвало да върне през
2014г.. Свидетелят сочи, че знае, че сумата е следвало да се върне в канадски
долари, както и че част от нея е възстановена, а друга не, за която между тях е
подписан договор.
Според показанията на свидетеля М.той е брат на ответника
К.С.. Свидетелят сочи, че А. е като част от семейството им, както и с брат му Н.са
били близки. Сочи, че знае, че сестра му и А. са взели от Н.суми в заем, които Н.в
един момент преди около година започнал да иска да му се върнат. Н.се обърнал
към тях да потвърдят заема писмено и те го направили и започнали да търсят
решение как да върнат парите. Свидетелят сочи, че Н.и на него му предоставил в
заем пари, от които той върнал само част, а за другата е налице висящо дело
между тях.
Договорът за заем е реален, консенсуален и за сключването
му е необходимо реално предаване на заемната сума. В настоящия случай от
събраните по делото доказателства съдът намира за установено, че първоначално
между ищеца и всеки един от ответниците са сключени по отношение на всеки
отделен превод отделни договори за заем, които не са били с уговорен срок за
връщане. При тълкуване волята на страните обективИ.а в споразумението от 01.10.2014г.
съдът достигна до извода, че всеки един
от ответниците е поел задължение за встъпване в дълга /чл. 101 от ЗЗД/ на другия
ответник за връщане на невърнатите суми по договорите за заем като общият
размер на дължимите солидарно заемни суми по договорите сключени от тях е в
размер на 29465,51 канадски долара. Волята за солидарно поемане на задължението
за връщане на тази сума е видна, както от разпоредбата на текста на чл. 2.3 от
договора, в която е посочено, че „заемателите не отричат, че дължат на Н.Х.А.
горните суми солидарно …“. Тази воля ясно личи и от това, че със споразумението
страните са уговорили общо, солидарно връщане на сбора на всички заети и
невърнати от ответниците суми. С подписване на споразумението, видно от т. 2.4
от същото двамата ответници са се задължили и за плащане на възнаградителна
лихва върху дължимата главница в размер на 6,26% годишно, считано от
27.07.2012г.. Тук следва да се отбележи, че клаузата за плащане на
възнаградителна лихва е валидно уговорена, в предвидената в закона писмена
форма, като това, че касае изминал период не засяга действителността на
постигнатото съгласие.
Не се установява ответниците да се заплатили каквато и да
е част от дължимата главница или възнаградителна лихва. В тази връзка следва да
се отбележи, че възраженията на ответниците за забава на кредитора са
неоснователни, предвид изричната разпоредба на чл. 66 от ЗЗД, от която следва, че кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части,
макар задължението да е делимо- т.е. изпълнението на част от дълга е неточно,
поради което неприемането му не представлява забава на кредитора.
Предвид изложеното предявените искове по чл. 240, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат уважени като ответниците бъдат осъдени да заплатят на ищеца
дължимата от тях солидарно заемна сума общо в размер на 29465,51 канадски
долара по договори за заем сключени между
ищеца и всеки един от ответниците в периода 23.11.2009г.-06.09.2012г.,
по които падежът е настъпил на 08.01.2015г. /15 дни след 23.12.2014г., на която
дата договорът е станал предсрочно изискуем/ съгласно уговореното в
споразумение 01.10.2014г..
Ответниците дължат солидарно на ищеца и възнаградителна
лихва върху общия размер на заемните суми за периода 27.07.2012г. до 08.01.2015г., доколкото на тази дата договорът е прекратен и след нея е
дължима не възнаградителна лихва, а единствено такава за забава, каквато не се
претендира в настоящия процес. Размерът на възнаградителната лихва за този
период, изчислен от съда на основание чл. 162 от ГПК, възлиза в размер на 5072.47 канадски долара. С оглед
диспозитивното начало в процеса искът за лихва за забава следва да бъде уважен
в предявения размер от 5068,09 канадски долара и за възнаградителна лихва за
периода 27.07.2012г. до 08.01.2015г.
По разноските.
Съобразно изхода от делото ответниците следва да заплатят
на ищеца сторените от него разноски по делото в размер на 3810,17лева.
Така мотивИ., съдът на
. Р Е Ш И
ОСЪЖДА К.Т.С., ЕГН: **********
и А.Х.Т., ЕГН: **********, и двамата
с адрес *** да заплатят на Н.Т.Х.А.,
роден на ***г. в гр. Б., И., гражданин на К., с адрес гр. Т., 30 ********,
солидарно, на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД
сумата в размер на 29465,51 канадски
долара представляваща дължима сума по договори за заем сключени с
ответниците в периода 23.11.2009г.-06.09.2012г. и
споразумение от 01.10.2014г., ведно със законната лихва от 05.05.2015г.
до окончателното плащане, както и възнаградителна лихва за периода 27.07.2012г.
до 08.01.2015г. в размер на 5068,09 канадски долара, както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 3810,17лева разноски по делото
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: