Р Е Ш Е Н И Е
№ 90
гр. Хасково 02.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателен състав, в
публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и осми май, през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Миглена Тянкова
ЧЛЕНОВЕ: Филип Филипов
Ирена Аврамова
при секретаря: Петя Делчева и в присъствието на прокурора: като
разгледа докладваното от чл.съдията Филипов ВНЧХД
№247 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по чл. 313 и сл.
от глава ХХІ от НПК.
С Присъда
№ 4/30.01.2019г. постановена по НЧХД № 295/2018г.***, признал подсъдимия С.П.Д., роден на ***г. в гр. ****
****** за виновен в това, че на 09.06.2018 г.***, причинил на К.Б.К. ***, лека телесна повреда чрез разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 НК, изразяваща се в контузия на главата – разкъсно контузна рана на челото, сътресение на
мозъка без пълна загуба на съзнание, кръвонасядане на дясната мишница и лявата предмишница,
поради което и на осн. чл.130 ал.1 и чл.78а, ал.1 от НК, го освободил от
наказателна отговорност и му наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. като го оправдал, че извършил
престъплението в съучастие като извършител по чл.20 ал.2 от НК, с Д.Т.А. - тя подбудител.
С присъдата, подсъдимата
Д.Т.А. е призната за невинна и оправдана по повдигнатото й с тъжбата обвинение
по чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.3 от НК, че осъществила същото престъпление в
съучастие като подбудител, със С.П.Д. – извършител.
С присъдата, съдът се произнесъл по
предявените граждански искове и осъдил подсъдимия, да заплати на тъжителя сумата от 2000 лв. обезщетение за причинените му от деянието неимуществени вреди, разноски в размер на 700 лв., по сметка на съда 80
лв. ДТ върху уважения граждански иск, който за разликата до пълния предявен размер от 3000 лв., като неоснователен
и недоказан, е отхвърлен. Като такъв е отхвърлен изцяло, гражданския иск
предявен от тъжителя, против оправданата подсъдима и тъжителя е осъден да й
заплати разноски за адвокат.
Недоволна от присъдата останала адв.Р. ***,
защитник на подсъдимия, която я обжалва в срок изцяло, с оплаквания за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че деянието
не било доказано и съдът основал изводите си единствено върху показанията на
съпругата на тъжителя и свидетелите Г. и К., които били заинтересовани, а показанията им взаимнопротиворечиви. От
съдебно медицинската експертиза не се установило, тъжителя да е получил
сътресението на мозъка включено в леката телесна повреда, за която подсъдимия е
осъден. Излагат се твърдения за наличие на неизбежна отбрана, реторсия,
оплаквания за несправедливост и неоснователност на присъденото обезщетение. Иска
се отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия, алтернативно прилагане на
реторсията, отхвърляне на гражданския иск и присъждане на разноски.
Против въззивната жалба, е
постъпило възражение от повереника на частния тъжител, със съображения за
правилност, обоснованост, законосъобразност на присъдата и се иска
потвърждаването й.
Присъдата не е обжалвана от
частния тъжител в оправдателната й част, с искане за влошаване положението на
оправданата подсъдима.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, подсъдимия
не се явява. Явява се защитникът му адв.Р., която поддържа жалбата по изложените
в нея събражения. Релевира и оплаквания, че неправилно не били ценени
показанията на свидетелите познати на подсъдимия, които също били очевидци. Първоинстанционния
съд не установил причината за конфликта, която била обидното поведение на
тъжителя и съпругата му, към ***** и ****** на подсъдимия и на същата дата,
първата била набита от съпругата на тъжителя. Твърди се заинтересованост и на
свидетелите полицейски служители, пристигнали на място след конфликта както и,
че частния тъжител нанесъл пръв удар на подсъдимия, който се защитавал. С тези
доводи се поддържат направените в жалбата искания, включително за присъждане на
разноски, алтернативно се иска намаляване размера на обезщетението по гражданския
иск.
Частният тъжител и ответник по въззивната
жалба, се явява лично и с повереникът си адв.И., който иска потвърждаване на
присъдата, претендира и разноски. В пледоарията си посочва, че повод за
случилото се бил предходен конфликт между тъжителя, съпругата му и ***** на подсъдимия, като последния не
бил нападнат от тъжителя.
Пред настоящата инстанция не са допускани и
събирани нови доказателства.
Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността
на обжалваната присъда, по направените оплаквания, изтъкнатите доводи, събраните доказателства и служебно, намира следното:
Съдебното производство пред РС-Димитровград,
е образувано по подадена на 18.06.2018г. частна тъжба от К.Б.К., против С.П.Д.
и Д.Т.А. – втория ***** на
последната, с изложени фактически твърдения, че на 09.06.2018г. на новия
зеленчуков пазар в гр.*******, двамата в съучастие - Д. като извършител, а А. като
подбудител, му причинили леката телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК за която Д.
е признат за виновен и освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а
от НК, а А. е оправдана. От събраните доказателства е установено, че отношенията
между тъжителя и съпругата му св.К. от една страна, а от друга оправданата подсъдима А. и
съпругът й – двамата **** и **** на подс.Д., били влошени отпреди
по повод еднаквата търговска дейност. Правели си дъмпинг, отнемали си клиенти и
разменяли обиди, като тъжителя наричал А. и св. Д. - ***** на подс.Д. с думи, че са **** ****, което последната споделяла със **** ***. Така, на посочената в тъжбата
дата подсъдимия бил в гр.******** и явно ядосан от отношението на тъжителя към близките му,
отишъл на пазара за да го респектира. Преди това се видял с познатите си - свидетелите
К. и М. близо до пазара и поискал да го
изчакат. Свидетелите останали да го чакат, а подсъдимия отишъл до **** си на пазара, попитал я къде са
тъжителя и съпругата му използвайки думата „******“. А. му посочила масата им,
подсъдимия отишъл до тях и с глава нанесъл удар, в главата на тъжителя. От
удара, последния паднал на земята и подсъдимия му нанесъл удари с крак по
тялото. Намесили се хора от съседните маси и подсъдимия побягнал. Случилото се
било възприето от св.Т., който подал сигнал на тел.112 и от св.Г., с която Т. живеел на ****** *******. Пристигнали полицейски
служители и медицински лица и тъжителя бил приет в болницата в гр.Д., а на 12.06.2018г. изписан. Според
заключението на съдебно медицинска експертиза, при инцидента, тъжителя получил
лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, изразяваща се в контузия
на главата чрез разкъсно контузна рана на челото, сътресение на мозъка без
пълна загуба на съзнание, кръвонасядане на дясна мишница и лява предмишница. За
сътресението на мозъка обаче, вещото лице изрично подчертало, че не могло да е
категорично това сътресение да е проявено с количествена промяна в съзнанието и
да е друга телесна повреда. Промените в неврологичния статус на тъжителя могли да
се обяснят не само с мозъчно сътресение, но и с нарушения в мозъчното
кръвоснабдяване, предвид напредналата му възраст. За полученото от подсъдимия
телесно увреждане, което е по характер също лека телесна повреда по чл.130 ал.1
от НК, изразяваща се в разкъсно контузна рана на главата в областта на челото, вещото
лице посочило, че не може да е от удар с ръка, а единствено от твърд тъп
предмет, включително и да е самонараняване при удара с глава, който нанесъл на
тъжителя. За уврежданията на оправданата подсъдима, прегледана на 21.06.2018г. при
което били установени петнисто кръвонасядане с морав цвят и жълта периферия с
диаметър около 5 см. по долната и челюст
и болка в дясната тилна област на главата, сочени от нея като получени на
инкриминираната дата, представляващи също лека телесна повреда по чл.130 ал.1
от НК, вещото лице заявило, че могли да са от времето на инцидента. Същевременно
от събраните доказателства не са установени авторството и механизма на
причиняване на тези телесни увреждания на А..
При така установената фактическа
обстановка, първоинстанционния съд след
като анализирал и обсъдил събраните доказателства, постановил присъдата предмет
на настоящата проверка.
Въззивната инстанция намира, че съдът е
постановил присъдата при напълно изяснена фактическа обстановка. Изводите му за съставомерността и авторството
на инкриминираното деяние от обективна и субективна страна и приложението на материалния закон, са правилни и обосновани. Правилно са анализирани
показания на свидетелите и е прието, че изложеното от М. и К. е непоследователно и
неподкрепено от останалите кредитирани доказателства. Включително, че от
мястото на което се намирали не могли да възприемат изцяло и в детайли
случващото се, а изложеното от тях, че тъжителя нанесъл пръв удар с ръка на
подсъдимия, не кореспондира и със заключението на вещото лице, относно
механизма на нараняването на подсъдимия. Случилото се е установено освен от
показанията на съпругата на тъжителя – св.К., така и от показанията на очевидците
Г. и Т. Действително последните наред
с тъжителя, съпругата му и още няколко лица, известно време преди инцидента
подали жалба до управителя на пазара против оправданата подсъдима А. - **** на подсъдимия, за некоректно поведение.
Това обаче не обосновава извод за заинтересованост както на тях, така и на
свидетелите полицейски служители пристигнали на местопроизшествието. Тези
свидетели освен, че както и останалите които не са в близки родствени връзки по
смисъла на чл.119 от НПК с подсъдимия, дават показания под страх от наказателна
отговорност, то изложеното от тях кореспондира с установеното от съдебно
медицинската експертиза и показанията на останалите свидетели- полицейските служители
и медицински лица, пристигнали непосредствено след инцидента и също възприели
нараняванията на пострадалия и разбрали за случилото се. Правилно районният съд
е приел, че от субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при
условията на пряк умисъл като форма на вината, като е съзнавал обещественоопасния
му характер, предвиждал общественоопасните му последици и ги целял. Правилно е приложението
на чл.78а НК, което при наличието на условията му е задължително, размерът на
наложеното административно наказание „глоба“, е минималния предвиден и е справедлив.
От доказателствата не може да се направи
извод за неизбежна отбрана или реторсия, защото за първото няма установено
нападение от тъжителя към подсъдимия или близките му от което да се защитава, а
реторсията е невъзможна предвид, че телесното увреждане на подсъдимия е от самонараняването
му при удара който нанесъл на пострадалия и в тези насоки, жалбата е
неоснователна. От заключението на вещото лице обаче, не установено категорично,
че в резултат на нанесените от подсъдимия удари, тъжителя е получил и сътресение
на мозъка без пълна загуба на съзнание, което е включено в леката телесна
повреда за която подсъдимия е признат за виновен. При това положение, след
наличието на такова обосновано съмнение за това телесно увреждане, то
последното не е категорично доказано и за него, подс. Д. следва да бъде
оправдан, като се измени присъдата и в тази насока жалбата е основателна. Оправдаването
му за това увреждане обаче, не влияе на крайния съставомерен резултат по чл.130
ал.1 от НК, защото причинил на пострадалия другите също леки телесни увреждания
, включени в леката телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК, за която е осъден и
която на практика е една/ Постановление 3/79 г. на Пл. на ВС/.
От деянието за което подсъдимия е
признат за виновен, за тъжителя са настъпили неимуществени вреди по чл.45 от ЗЗД, подлежащи на обезщетение по справедливост. Настоящия състав намира, че в случая при определяне размера на обезщетението следва да се отчете освен
посоченото по – горе недоказано увреждане и това, че с поведението си тъжителя е
станал също причина за деянието и допринесъл за резултата. В тази насока са освен
показанията на св.Д. – ***** на подсъдимия, така и тези на
свидетелите К., Г. и някои от полицейските
служители. Ето защо размера на обезщетението следва да се намали на 800 лв. което е справедливо, а за разликата над тази сума, гражданския
иск като неоснователен и недоказан, се отхвърли. От тук следва да се намали и дължимата
държавната такса, на 50 лв. В останалата част присъдата като правилна, обоснована
и законосъобразна, следва да се потвърди. Доколкото подсъдимия не е оправдан
изцяло, следва да бъде осъден да заплати разноските на тъжителя за адвокат и пред
настоящата инстанция, в размер на 500 лв.
Водим
от горното и на осн.
чл.334 т.3 ,вр.чл.337 ал.1 т.2 вр. ал.3 ,вр. чл. 336 ал.1 т. 2 и чл. 338 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда №
4/30.01.2019г. по НЧХД № 295/2018 г. по описа на Районен съд – Димитровград, в
наказателно осъдителната и гражданската част, като ОПРАВДАВА подсъдимия С.П.Д.,
ЕГН ********** в частта по обвинението, че причинената на пострадалия К.Б.К.
лека телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК, се изразява и в сътресение на мозъка
без пълна загуба на съзнание.
НАМАЛЯВА размера на присъденото обезщетение по уважения
граждански иск, от 2000 лв., на 800 лв., който за разликата над 800 лв., като
неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.
НАМАЛЯВА размера на присъдената държава такса от 80
лв. , на 50 лв.
ОСЪЖДА
подсъдимия С.П.Д., ЕГН: **********, да заплати на К.Б.К. с ЕГН **********,
сумата от 500 лв. разноски за адвокат пред въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част .
Решението не
подлежи на обжалване.
Председател : Членове :1. 2.