Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.09.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VI-16 състав в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ
БРАТОЕВА
като разгледа ч. търг.
дело № 1784 по описа за 2019 година, взе предвид следното.
Производството
е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) вр.
глава XXI „Обжалване на определенията“ ГПК.
Образувано е по жалба № 20190902204625/02.09.2019 г. на Б.Л.С., ЕГН **********,
срещу отказ № 20190823193525/27.08.2019 г. на АВ–ТРРЮЛНЦ за вписване на
заличаването му като съдружник в „О.П.“ ООД, ЕИК *******, след изтекло 3-месечно
предизвестие.
В жалбата се
излагат доводи за незаконосъобразност на отказа, тъй като прекратяване
участието на съдружник в търговско дружество следвало да бъде вписано само въз
основа на представеното предизвестие, дадено в 3-месечен срок, от изтичането на
който настъпвали последиците му. Нямало никакво основание длъжностното лице да
изисква приемане на решение на общото събрание за разпределението на
дружествените дялове и уреждане статута на дружеството. При бездействие на
управителя на дружеството прекратилият участието си съдружник следвало да
разполага с легитимация за заявяване на това обстоятелство, още повече, че
управителят на дружеството към депозиране на заявлението бил заличен.
Наложеният запор върху притежаваните дружествени дялове на Б.Л.С., ЕГН **********,
не препятствал извършване на вписването, тъй като кредиторът би се удовлетворил
от паричната равностойност на дружествения дял. Претендира присъждане на
сторените за регистърното производство разноски.
Съдът като разгледа
събраните доказателства, намира следното:
Със заявление А4, вх. № 20190823193525/23.08.2019
г. е заявено за вписване в ТРЮЛНЦ по партидата на „О.П.“ ООД, ЕИК ******* прекратяване
членството на Б.Л.С., ЕГН ********** в дружеството, въз основа на отправено тримесечно
предизвестие.
Длъжностното лице при АВ
приело, че заявилото вписването лице не е управител на дружеството или
прокурист и не разполага с представителна власт по отношение на последното (чл.
15, ал. 1, т. 1 ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 141, ал. 2 ТЗ и чл.
15, ал. 1, т. 2 ТЗ, вр. чл. 21, ал. 1 ТЗ), поради
което не би могъл да представлява търговеца в регистърното
производство, респ. да учредява представителна власт от името на търговеца в последното,
а в закона липсвала разпоредба, предвиждаща възможност напусналия по реда на
чл. 125, ал. 2 ТЗ съдружник сам да заяви за вписване заличаването си от търговския
регистър.
При еднолично ООД (в
резултат на напускането на другия съдружник), при което всички дялове са
собственост на едно лице - едноличен собственик на капитала, не съществувала правна
възможност последният да прекрати членственото си
правоотношение по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, защото той взема всички решения от
компетентността на ОС (чл. 147, ал. 2 ТЗ) и от неговата воля зависело дали да
продаде дяловете си или да прекрати дружеството с ликвидация.
На следващо масто върху дружествените дялове, притежавани от съдружника
Б.Л.С., бил наложен запор, поради което и разпоредителни действия с дяловете не
следвало да се извършват. Затова не било допустимо и вписване на прекратяване
членството на съдружник, върху дружествените дялове на когото е наложен запор, което
вписване по реда на чл. 517 ГПК предхожда искането за вписване на това
прекратяване. По тези съображения длъжностното лице постановило обжалвания в
настоящото производство отказ.
Жалбата е основателна.
Съгласно решение № 46 от 22.04.2010 г. по търг. д. № 500/2009 г., ІІ
Т.О. на ВКС, съставляващо задължителна практика, която съдилищата трябва да
съобразяват, основанията, на които може да бъде прекратено участието на
съдружник в ООД, са регламентирани в чл. 125, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. В една от
хипотезите - чл. 125, ал. 2 ТЗ, прекратяването е последица от свободно
формираната и външно изразена воля на съдружника, в чиято полза законът
признава право да напусне доброволно дружеството като отправи за целта писмено
предизвестие. Единствените условия, с които е обвързано упражняването на това
право, е волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена форма и в
рамките на определен срок – тримесечен, съгл. диспозитивната
норма на чл. 125, ал. 2 ТЗ, или по-дълъг, предвиден в дружествения договор
(такъв в случая не е уговорен). Моментът, в който настъпва прекратяване на членственото правоотношение в разглежданата хипотеза, не е
визиран в Търговския закон. Независимо от отсъствието на изрична правна уредба
в тази насока, доколкото писменото предизвестие е способ за реализиране на потестативното право на съдружника да предизвика
едностранно промяна в персоналния субстрат на търговското дружество, прекратяването
следва да се счита за настъпило ipso facto в момента на изтичане
на срока на предизвестието. Именно поради потестативния
характер на признатото в чл. 125, ал. 2 ТЗ субективно право, законът не поставя
като условие за възникване на правните последици от реализирането му наличие на
решение на общото събрание за освобождаване на съдружника, нито изисква
уреждане на статуса на дружеството и отчитане имущественото покритие на
капитала.
В случая, предизвестието е връчено на управителя на „О.П.“
ООД, ЕИК ******* – П.М. на 14.05.2019 г. (много преди да бъде вписано
заличаването му). В ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 от
15.11.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГТК на ВКС
е разяснена същността на
органното представителство на юридическите лица, което е начин
на волеобразуване и волеизявяване, тъй като органът е част от ЮЛ, а проявата
на действията на органа към
трети лица, е проява на самото
ЮЛ. Органният представител (управителятМ.) извършва действия съобразно дадената по закон компетентност,
упражнява представителни функции, като част
от правомощията си на орган
на юридическото лице. Получаване
на предизвестието от органния представител съставлява
получаване от самото дружество. С изтичане на 3-месечния срок – на 14.08.2019
г. членственото правоотношение на Б.Л.С., ЕГН **********
в дружеството, е прекратено и този факт подлежи на обявяване в търговския
регистър по партидата му.
В този смисъл, в решение № 2431/08.12.2015 г. по т.
д. № 4620 по описа на САС за
2015 г. изрично е прието,
че заличаването в търговския регистър на съдружника има
само декларативно действие и то трябва
да бъде сведено
чрез данните в АВ до знанието на
всички, предвид придадената от закона публичност на факта, съобразно
разпоредбата на чл. 119, ал.
1, т. 1 вр. чл. 115, т. 3
ТЗ. Участието в
дружеството с ограничена отговорност е обстоятелство, чието огласяване се
изисква по закон. Ето защо и при настъпилото му прекратяване се налага
отразяване в търговския регистър.
Настъпване на прекратяването на членството не е
обусловено и не включва като елемент от фактическия състав решение на общото
събрание на съдружниците за уреждане на последиците от напускането, тъй като
изискването на такова би рефлектирало върху безусловното прекратяване на
членството само въз основа на простото изтичане на даденото предизвестие.
При бездействието на дружеството да заяви за вписване
вече настъпилото прекратяване, няма съмнение, че самият напуснал съдружник
следва да разполага с правото да стори това. Действително, разпоредбата на чл.
125 ТЗ не овластява изрично напусналия съдружник да
поиска заличаването си от търговския регистър, а задължава законния
представител да огласи това обстоятелство – чл. 6, ал. 2 ЗТР, без да скрепва
неизпълнението му с конкретни правни последици. Отстояваният от специалния
закон принцип на публичност предполага съответствие между огласените в
регистъра обстоятелства и действителното правно положение. Участието в
дружеството с ограничена отговорност е обстоятелство, чието огласяване се
изисква по закон. Ето защо и при настъпилото му прекратяване и бездействие на
дружеството да заяви за вписване това обстоятелство, възниква несъответствие
между отразените в регистъра факти и действителното правно положение. Липсва достоен за защита интерес, която да
оправдава подобно несъответствие. Законът изрично овластява
управителя на дружество с ограничена отговорност да поиска заличаването му в
регистъра при бездействие на легитимирания да стори това – самият търговец –
чл. 141, ал. 5 ТЗ. Логиката, наложила това разрешение следва да бъде приложена
и при прекратяване на членствено правоотношение, като
напусналият съдружник следва да е активно легитимиран да заяви отразяването на
този факт в ТР с оглед достоверност на вписванията в същия. Още по-необходимо е
да му се признае активна легитимация в хипотезата на заличен на 21.08.2019 г.
управител.
Наложеният запор върху
дружествения дял на съдружник не представлява пречка за прекратяване на членственото му правоотношение. Запорът върху дружествен дял
прави евентуално извършено негово прехвърляне непротивопоставимо
на вписалия запора кредитор, но не съставлява забрана за прекратяване членственото правоотношение на съдружника в дружеството. В
хипотезата на прекратяване на членственото
правоотношение на съдружник със запориран дружествен
дял действието на запора се разпростира върху вземането на съдружника за
изплащане на стойността на дела му, определена по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ
(аргумент и от изричния текст на чл. 517, ал. 3, изр. 3 ГПК), което възниква
независимо от това дали е взето решение за намаляване на капитала на
дружеството с дела на този съдружник или е взето решение за поемане на дела от
друг съдружник. Като последица от наложения запор дружеството дължи да не
изпълнява паричното си задължение към изключения съдружник по чл. 125, ал. 3 ТЗ
до размера на обезпеченото със запора вземане на кредитора. По никакъв начин
обаче запорът не ограничава възможността на съдружник да прекрати членственото правоотношение (тази последица настъпва и при
овластяване на обезпечения кредитор да предяви иск за прекратяване на
дружеството).
Неотносими са доводите на длъжностното лице за
невъзможността да бъде прекратено членственото
правоотношение на едноличен собственик на капитала, тъй като правноорганизационната форма на „О.П.“ ООД, ЕИК *******, е
дружество с ограничена отговорност, съответно Б.Л.С., ЕГН **********, има
качеството на съдружник, а не на едноличен собственик на капитала, поради което
и е безпредметно да се обсъжда възможността за прекратяване на членство в ЕООД.
Следователно с депозираното заявление са представени
всички необходими документи, обуславящи основателност на заявеното искане,
поради което и вписване е следвало да бъде извършено.
Искането за присъждане на
разноските за производството обаче е неоснователно. Достатъчно в тази връзка е
да се посочи, че производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е едностранно, поради което
и независимо от изхода му разноски на жалбоподателя не могат да бъдат присъдени
по реда на чл. 81, вр. чл. 78 ГПК с крайния съдебен
акт. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 541 ГПК - сторените в
рамките на охранително производство разноски остават в тежест на молителя.
Следва да се отбележи, че съдът се произнася с изричен диспозитив
само, когато присъжда разноски (те не са част от спорния предмет), затова при
неоснователност на искането, по същото съдът не дължи произнасяне за
отхвърлянето му с диспозитива на крайния акт.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ, по жалба на Б.Л.С.,
ЕГН **********, ОТКАЗ № 20190823193525/27.08.2019 г. на АВ – ТРРЮЛНЦ,
постановен по заявление А4, вх. № 20190823193525/23.08.2019 г., с предмет
вписване на заличаването му като съдружник.
УКАЗВА на длъжностното лице при
АВ - ТРРЮЛНЦ да впише в
търговския регистър по партидата на
„О.П.“ ООД, ЕИК *******, заличаването на Б.Л.С.,
ЕГН **********, като съдружник, съобразно заявление А4, вх.
№ 20190823193525/23.08.2019 г..
Решението не
подлежи на обжалване. Препис да се връчи на АВ-ТРРЮЛНЦ.
СЪДИЯ: