№ 118
гр. Ботевград, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:И. Ц. Т. А.
при участието на секретаря Т. В. Б.
като разгледа докладваното от И. Ц. Т. А. Гражданско дело №
20241810101201 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422,
ал. 1 от ГПК във вр. с чл.60, ал.1 от Закона за наследството ЗН/.
”П. К. Б.”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.Б. №*, бл.*, вх.*, с
ЕИК:*, чрез пълномощник юрисконсулт Е. С. К., моли да бъде признато за установено само
по отношение на ответника П. В. И., който е на 17 години, с ЕГН: **********, лично и със
съгласието на майка му В. В. М. и двамата от с.В., ул.Л.№*, в качеството му на наследник по
закон на В. И. М., който е починал на 09.11.2020г., за съществуване на вземането, за което е
издадена Заповед № 368 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
08.04.2024г. по ч.гр.д.№ 617/2024г. по описа на РС-Ботевград срещу П. В. И. и длъжниците
И. В.а И.а, Я. В. И. и Л. В. И., при условията на разделност, както следва: за сумата-
главница от 113.29лева, представляваща неплатена главница по Договор за потребителски
кредит № 30042212073 от 28.01.2020г., както и за сумата от 22.30 лева, представляваща
неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.03.2020г. до 15.12.2020г., както и за
сумата от 34.03лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга Фаст,
както и за сумата от 90.91лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена
услуга Флекси, както и за сумата от 97.94 лева, представляваща законна лихва за забава за
периода от 15.12.2020г. до 04.04.2024г., ведно със законната лихва върху горната сума-
главница, считано от 03.04.2024г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното
изплащане на вземането, както и да се присъдят разноските по делото, за които представя
списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.125/.
В с.з. ищецът, чрез пълномощник юрисконсулт Е. С. К. е депозирала писмена молба с
вх.№2556 от 24.03.2025 година, чрез ЕПЕП, с която заявява, че подържа така предявените
искове и моли да бъдат уважени.
Ответникът-П. В. И., който е на 17 години лично и със съгласието на майка му В. В.
М. е направил възражение по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ 72 от
06.01.2025г., изпратен по пощата с п.кл. от 02.01.2025г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът оспорва исковете и моли да се отхвърлят като
1
неоснователни, като не спори затова, че е наследник на В. И. М., но възразява, че на него не
му е известно и няма отношение към сключения договор за потребителски кредит с В. И. М.,
като заявява, че не носи отговорност за последиците и действието от клаузите на договора.
Моли да се присъдят направените по делото разноски.
В с.з. ответникът П. В. И., който е пълнолетен, тъй като в хода на разглеждане на делото,
а именно на 23.03.2025г. е навършил 18 години, редовно призован, не се явява и не взема
становище по исковете.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело № 617/2024г. по описа на
РС-Ботевград, се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 08.04.2024г. е разпоредено
по искане на ищеца издаване на Заповед № 368 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 08.04.2024г. по ч.гр.д.№ 617/2024г. по описа на РС-Ботевград срещу П. В.
И. и длъжниците И. В.а И.а, Я. В. И. и Л. В. И., при условията на разделност съобразно
наследствените им дялове да заплатят сумата-главница от 453.14лева, представляваща
неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 30042212073 от 28.01.2020г.,
както и за сумата от 89.19лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение за
периода от 15.03.2020г. до 15.12.2020г., както и за сумата от 136.12лв., представляваща
неплатено възнаграждение за закупена услуга Фаст, както и за сумата от 363.64лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, както и сумата от
400лв., представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането
при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, както
и за сумата от 98.07лв., представляваща лихва за забава за периода от 16.02.2020г. до
15.12.2020г., както и за сумата от 391.75лева, представляваща законна лихва за забава за
периода от 15.12.2020г. до 04.04.2024г., ведно със законната лихва върху горната сума-
главница, считано от 03.04.2024г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното
изплащане на вземането.
Описаната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№617/2024г. по описа на РС-Ботевград е връчена на длъжника П. В. И., чрез майка му
В. М. на 10.04.2024г. С възражение с вх.№ 3165 от 11.04.2024г. той е оспорил вземането, тъй
като не дължи изпълнение на същото по издадената заповед за изпълнение, за което с
Разпореждане № 659 от 16.05.2024г. заповедният съд е дал на заявителя срок, в който може
да предяви иск за установяване на вземането по отношение на длъжника П. В. И., което
разпореждане е връчено на ищеца на 29.05.2024г.
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 1201/2024г. по описа на РС-
Ботевград с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК срещу длъжника П. В. И., е депозирана на
02.07.2024г. в РС-Ботевград, изпратена по ел. поща с дата от 01.07.2024г./понеделник/, т.е. в
едномесечния срок, предвиден за това в ГПК от връчването на горното разпореждане.
Видно от приложеното копие от удостоверение за родствени връзки на ответника П. В.
И., издадено от Община Ботевград, се установява, че ответникът към момента на подаване
на исковата молба на 01.07.2024г. е бил непълнолетен, тъй като е на 17 години и негови
родители са: майка В. В. М. и баща В. И. М.. Към датата на първото открито съдебно
заседание на 24.03.2025г. и приключване на устните състезания ответникът е пълнолетен,
тъй като 23.03.2025г. е навършил 18 години.
От приложеното копие от удостоверение за наследници от 09.08.2023г., издадено от
Община Ботевград, се установява, че бащата В. И. М. е починал на 09.11.2020г. и е оставил
за наследници по закон една дъщеря-И. В.а И.а и трима сина-Я. В. И., Л. В. И. и П. В. И.
или общо четири деца.
2
Ищецът твърди, че с бащата на ответника или с В. И. М. е сключил договор за
потребителски кредит П. К. С. № 30042212073 от 28.01.2020г., по който „П. К. Б.“ ЕООД е
кредитор, от една страна, наследодателя на ответника В. И. М. е клиент /кредитополучател/
от друга, при следните параметри: сума по кредита-500лв., размер на месечна вноска от
54.24лв., срок на кредита 11 месеца, ГПР:48.32%, ГЛП:40.90% или общо дължима сума по
кредита е сумата от 596.57лв. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги в размер
на 550лв., за което е определена допълнителна вноска от 50лв., която е дължима заедно с
месечната погасителна вноска по кредита и така общото задължение на месечна вноска е в
размер на 104.24лв., последната вноска е 104.17лв. или общо задължение по кредита е
сумата от 1146.57лв. Сумата от 500лв. е получена от наследодателя на ответника чрез Изи
Пей на 28.01.2020г. съгласно приложеното извлечение от сметката на ищеца.
В исковата молба ищецът е признал, че В. И. М., който е страна по описания по-горе
договор за потребителски кредит е погасила чрез плащане сумата от общо 104.80лв. на
19.02.2020г. Крайният срок за плащане на целия кредит е 15.12.2020г.
Горното се установява от приложените по делото писмени доказателства-копия от
извлечение от сметка към процесния договор за кредит, издадено от ищеца, декларации,
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити, допълнителна преддоговорна информация представляваща приложение към
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити, договор за потребителски кредит „П. К. С.“№ 30042212073 от 28.01.2020г., Общи
условия на „П. К. Б.“ ЕООД към договор за потребителки кредит, Погасителен план към
Договор за потребителски кредит и Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги.
Ответникът не е оспорил описаните по-горе доказателства, но твърди, че той не е
страна по договора за кредит и не носи отговорност за последиците от същия.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените
писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че
предявените обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК срещу ответника П. В. И., който към приключване на истните състезания
е пълнолетен, тъй като е на 18 години са допустими, тъй като са предявени в срока,
регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.60, ал.1 от ЗН за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-
главница от 113.29лева, представляваща неплатена главница по Договор за потребителски
кредит № 30042212073 от 28.01.2020г., както и за сумата от 22.30 лева, представляваща
неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.03.2020г. до 15.12.2020г., както и за
сумата от 97.94 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 15.12.2020г. до
04.04.2024г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 03.04.2024г.
/датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането са частично
основателни и следва да се уважат за сумата-главница от 104.51лв., за сумата от 18.44лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 15.03.2020г. до 15.12.2020г., както и за сумата
от 38.50лв. представляваща законна лихва за забава за периода от 15.12.2020г. до
04.04.2024г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 03.04.2024г.
/датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, като
исковете за сумата от 34.03лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена
услуга Фаст, както и за сумата от 90.91лева, представляваща неплатено възнаграждение за
закупена услуга Флекси, са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло като
недоказани, по следните правни съображения:
Фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба сочат, че вземането на ищеца
3
срещу ответника е на основание сключен между ищеца и наследодателя на ответника В. И.
М. Договор за потребителски кредит № 30042212073 от 28.01.2020г., твърдейки
неизпълнение на задълженията от наследодателя, който е кредитополучател и позовавайки
се на падежирало изцяло вземане по този договор на 15.12.2020г., т.е. преди подаване на
03.04.2024г. на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което
е образувано ч.гр.д.№ 617/2024г. по описа на РС-Ботевград.
Съдът намира, че ответникът П. В. И. като един от четиримата наследници по закон на
В. И. М., починал на 09.11.2020г., отговаря за задълженията му към момента на откриване на
наследството на 09.11.2020г. съобразно дела си или ¼ идеална част. Съдът намира, че
ответникът е приел наследството, останало от баща му, тъй като доказателства за
противното нито се твърдят, нито са представени.
Съгласно чл.60, ал.1 от Закона за наследството ЗН/, наследниците, които са приели
наследството отговорят за задълженията, с които е обременено до размера на дяловете си. В
случая ответникът е приел наследството от баща му В. И. М. и отговаря за задълженията му
или за 1/4 от задълженията, произчитащи от процесния договор за кредит, в резултат на
съществуващи договорните взаимоотношения с ищеца по повод дадения кредит от 500лв.
Това е така, тъй като няма направени възражения за извършен отказ от наследството или
приемане на наследството по опис.
Според Решение №437/17.01.2012 по дело №70/2011 на ВКС, ГК, III г.о, се приема, че
се предполага, че наследството е прието изцяло докато не се докаже, че наследникът се е
отказал от наследство или, че го е приел по опис, като това предположение се извежда от
разпоредбата на чл. 48 от Закона за наследството: „По въпроса дали нормата на чл.48 от
ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят
отговорността по чл.60 от ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 от ЗН до
доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството, следва да се даде
положителен отговор.“
С оглед на горното съдът намира, че ответникът е пасивно легитимиран по така
предявените искове и възраженията в тази насока от негова страна, че задълженията,
произтичащи от процесния договор за кредит, включени в наследството, което баща му е
оставил, не го засягат, са неоснователни.
Съдът намира, че по делото се установи, че между ищеца и наследодателя на
ответника В. И. М. е сключен процесния договор за потребителски кредит като в тази
насока е и приложеното писмено доказателство от ищеца за получена от него сума от 500лв.
чрез Изи Пей.
Частичната основателност на исковете произтича от това, че наследодателят В. И. М.
към 19.02.2020г. е заплатил част от дължимите суми по сключения между него и ищеца
договор за потребителски кредит от 28.01.2020г., а именно сумата от общо 104.80лв., която
се установява от признанията на ищеца, направени в исковата молба и приложеното
писмено доказателство-извлечение от сметката по процесния договор за кредит към дата
01.07.2024г., издадена от ищеца. Дължимата сума по договора за кредит е общо 1146.57лв.,
отразена в същия, към която съдът не включва сумата от 550лв., представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, която последна сума съдът
намира, че не е дължима, тъй като тези уговорки са нищожни поради противоречие с
императивните законови разпоредби и не могат да породят желаните от страните правни
последици.
Процесният договор за потребителски кредит, сключен между ищеца и наследодателя
на ответника, от който произтичат претендираните вземания, е потребителски по своя
характер, поради което за същия са приложими разпоредбите на Закона за потребителския
кредит /ЗПК/ и Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. При това съдът е длъжен служебно
да следи за спазване на императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 от ЗПК.
4
Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена договорна клауза
трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на въпрос от обществен ред,
тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на
договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл
изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от 7.08.2018г. по съединени дела
C‑96/16 и C‑94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на посочените разпоредби е
възможно да се направи само на база на твърденията в исковата молба, от които произтичат
вземанията, като съдът може да съобрази и представените договор и общи условия.
Съдът приема, че така както е уговорена тази вноска от 50лв. месечно, създава
предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора и представлява противоречие с
добрите нрави. Налице е нееквивалентност на двете престации-тази на кредитора и тази на
заемателя, което е значително и в ущърб на последния. Заплащане на възнаграждение от
потребителя за допълнителни услуги е предварително, т.е. то е дължимо само за
„възможността за предоставянето“ на изброените услуги, както е посочено и в договора, и е
без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните договор. Принципът на добросъвестност и справедливост при
договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена
услуга, а не хипотетично ползване на такава. Ето защо, тази нееквивалентност заедно с
възможността за неоснователно обогатяване на кредитора представлява накърняване на
добрите нрави и е основание за нищожност на уговорката за допълнителни услуги.
Съдът намира, че в противоречие с повелителната разпоредба на чл.10а, ал.4 от
Закон за потребителския кредит/ЗПК/ клаузите в договора за допълнителни услуги са
формулирани неясно. Както съдът посочи по-горе по делото не са налице данни
наследодателят на ответника да се е възползвал реално от предоставените му допълнителни
услуги. Същите касаят усвояването и управлението на кредита или са относими към бъдещи
несигурни събития, както са и неясно формулирани, за което уговарянето им е в нарушение
на императивните разпоредби на чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК. Съдът счита, че договора в
частта за допълнителни услуги заобикаля закона, тъй като въвежда допълнителни разходи,
недопустими по действащото законодателство и надхвърлящи значително допустимите
разходи по кредита, определени в чл.19, ал.4 от ЗПК. По този начин значително се оскъпява
кредитът чрез въвеждане на допълнителни такси и комисионни, чиято цена не е включена в
определения в договора годишен процент разходи и води до значително увеличение на
тежестта на задължението на заемателя по договора за кредит, като стойността на
допълнителния пакет услуги от 550лв. е несъответстваща по размер с този на отпуснатата в
заем сума от 500лв.
Уговарянето на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги нарушава
разпоредбите на чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което тези уговорки
са нищожни поради противоречие с императивните законови разпоредби и не могат да
породят желаните от страните правни последици. Клаузите за заплащане на допълнителния
пакет от услуги са и неравноправни по смисъла на чл.143 от Закон за защита на
потребителите/ЗЗП/, тъй като са уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Тъй като клаузите за заплащане
на пакет от допълнителни услуги са неравноправни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП са
нищожни.
С оглед установената по делото нищожност на клаузите от договора за заплащане на
възнаграждение за допълнителни услуги-възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ от
150лв. и възнаграждение за закупена услуга Флекси от 400лв, тези възнаграждения са
недължими, което е основание за отхвърляне на исковете по чл.422, ал.1 от ГПК за сумата
от 34.03лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга Фаст, както и за
5
сумата от 90.91лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси.
Освен това съдът приема, че със заплатената от наследодателя сума от 104.80лв. не се
заплаща сума, дължима за описаните по-горе възнаграждения за закупени допълнителни
услуги Фаст и Флекси, а с тях се погасяват задълженията за договорна лихва и главница
съгласно приложения погасителен план.
С оглед на горното съдът приема, че главният иск за сумата-главница от 104.51лв. е
основателен, тъй като наследодателят на ответника на 19.02.2020г. е погасил чрез заплащане
на ищеца сумата от 104.80лв., с която съдът приема, че е погасил първата вноска по кредита
с падеж на 15.02.2020г., включваща главница от 46.86лв. и договорна лихва от 7.38лв., както
и договорна лихва от 15.44лв. и част от главницата или 35.12лв. от дължимата втора вноска
за главница от 38.80лв. и договорна лихва с падеж 15.03.2020г. или от дължимата сума-
главница наследодателят е заплатил сумата от общо 81.98лв. /46.86лв. + 35.12лв./ и е
останала непогасена сумата-главница от общо 418.02лв. Ответникът е получил ¼ идеална
част от наследството на баща си, следователно ¼ от 418.02лв. е сумата-главница от
104.51лв./сто и четири лева и 51 стотинки/.
С оглед на горното искът по чл.422, ал.1 от ГПК е основателен за сумата-главница от
104.51лв. и следва да се отхвърли за разликата над 104.51лв. до пълния предявен размер от
113.29лв.
Разгледан по същество акцесорният иск по чл.422, ал.1 от ГПК, а именно за договорна
лихва за периода от 15.03.2020г. до 15.12.2020г. е основателен само за сумата от 18.44лв.
/осемнадесет лева и 44 стотинки/ и следва да се уважи за този размер, като съдът приема, че
наследодателят на ответника е платил от общо дължимата договорна лихва съгласно
сключения договор за потребителски кредит от 96.57лв. заплатената част от същата или
сумата от общо 22.82лв. за първите две погасителни месечни вноски с падеж до 15.03.2020г.
и остава дължима сумата от 73.75лв. /96.57лв. – 22.82лв./. Ответникът е получил ¼ идеална
част от наследството на баща си, следователно ¼ от 73.75лв. е сумата от
18.44лв./осемнадесет лева и 44 стотинки/.
С оглед на горното искът по чл.422, ал.1 от ГПК е основателен за сумата,
представляваща договорна лихва за периода от 15.04.2020г. до 15.12.2020г. в размер на
18.44лв. и следва да се отхвърли за разликата над 18.44лв. до пълния предявен размер от
22.30лв. и за периода от 15.03.2020г. до 15.12.2020г.
Разгледан по същество акцесорният иск по чл.422, ал.1 от ГПК, а именно за законната
лихва за забава за периода от 15.12.2020г. до 04.04.2024г. е основателен само за сумата от
38.50лв. /тридесет и осем лева и 50 стотинки/ и следва да се уважи за този размер, като
съдът определя същия чрез използване на онлайн калкулатор за законна лихва на НАП върху
сумата-главница от 104.51лв.
С оглед на горното искът по чл.422, ал.1 от ГПК е основателен за сумата,
представляваща законна лихва за забава за периода от 15.12.2020г. до 04.04.2024г. в размер
на 38.50лв. и следва да се отхвърли за разликата над 38.50лв. до пълния предявен размер от
97.94лв.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да
заплати на ищеца сумата от общо 9.97лв. за направени разноски по ч.гр.д.№ 617/2024г. по
описа на РС-Ботевград /заповедното производство/, както да заплати и сумата от общо
58.78лв. за направени разноски по настоящето дело съразмерно на уважената част от
исковете.
Ответникът не е представил доказателства затова, че е направил разноски както по
6
настоящето дело, така и в заповедното производство, за което съдът не присъжда такива.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.60, ал.1
от ЗН само по отношение на ответника П. В. И. от с.В., ул.Л. №*, с ЕГН: **********, в
качеството му на един от наследниците по закон на В. И. М., който е починал на
09.11.2020г., за съществуване на вземането на ”П. К. Б.”ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул.Б. №*, бл.*, вх.*, с ЕИК:*, за което е издадена Заповед № 368 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.04.2024г. по ч.гр.д.№ 617/2024г.
по описа на РС-Ботевград срещу П. В. И. и длъжниците И. В.а И.а, Я. В. И. и Л. В. И., при
условията на разделност, както следва: за сумата-главница от 104.51лева/сто и четири лева и
51 стотинки/, представляваща неплатената част от главницата по Договор за потребителски
кредит № 30042212073 от 28.01.2020г. съобразно дела му от 1/4 идеална част, както и за
сумата от 18.44 лева/осемнадесет лева и 44 стотинки/, представляваща неплатено договорно
възнаграждение за периода от 15.04.2020г. до 15.12.2020г. съобразно дела му от 1/4 идеална
част, както и за сумата от 38.50 лева/тридесет осем лева и 50 стотинки/, представляваща
законна лихва за забава за периода от 15.12.2020г. до 04.04.2024г. съобразно дела му от 1/4
идеална част, ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от
03.04.2024г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ горните искове, предявени от ”П. К. Б.”ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул.Б. №*, бл.*, вх.*, с ЕИК:* срещу П. В. И. от с.В., ул.Л. №*, с ЕГН:
**********, в качеството му на един от наследниците по закон на В. И. М., който е починал
на 09.11.2020г. за съществуване на вземането на ”П. К. Б.”ЕООД, за което е издадена
Заповед № 368 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.04.2024г. по
ч.гр.д.№ 617/2024г. по описа на РС-Ботевград за разликата над сумата-главница от 104.51лв.
до пълния предявен размер от 113.29лева/сто и тринадесет лева и 19 стотинки/, както и за
разликата над сумата от 18.44лв. до пълния предявен размер от 22.30 лева/двадесет и два
лева и 30 стотинки/, представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от
15.03.2020г. до 15.12.2020г., както и за сумата над 38.50лв. да пълния предявен размер от
97.94 лева /деветдесет и седем лева и 94 стотинки/, представляваща законна лихва за забава
за периода от 15.12.2020г. до 04.04.2024г., както и изцяло предявените искове за сумата от
34.03лева/ тридесет и четири лева и три стотинки/, представляваща неплатено
възнаграждение за закупена услуга Фаст, както и за сумата от 90.91лева/деветдесет лева и 91
стотинки/, представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА П. В. И. от с.В., ул.Л. №*, с ЕГН: ********** да заплати на „”П. К.
Б.”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.Б. №*, бл.*, вх.*, с ЕИК:* сумата
от 9.97лв./девет лева и 97 стотинки/ за направени разноски в хода на заповедното
производство / по ч.гр.д.№ 617/2024г. по описа на РС-Ботевград/, както да заплати и сумата
от 58.78лв./петдесет и осем лева и 78 стотинки/ за направени разноски по настоящето дело
съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
7