Р Е
Ш Е Н И Е № 226
Номер 226 Дата
29.07. 2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
апелативен съд -търговско отделение, Трети
търговски състав
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги
Чамбов
Емил
Митев
Секретар: Златка
Стойчева
открито съдебно заседание на 12.02.2020 г.
разгледа докладваното от Емил Митев
въззивно търг.
дело номер № 787/ 2019 г.по описа на ПАС
Производството
е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на ищеца
„Т.Б. „ АД ЕИК ***,представлявано от адвокат И.Б. против Решение № 428
от 24.09.2019 г.,постановено от Старозагорският окръжен съд
по търг.дело № 73/2018 г.
По силата на обжалваното решение съдът е отхвърлил като
неоснователен предявеният от „Т. Б. “АД ЕИК *** против Р.С.Д. с ЕГН:********** и Р.Д.С. ,ЕГН:**********
иск по чл.439,ал.1 ГПК – за признаване
на установено, че длъжника „Т.Б. „ АД не дължи на Р.С.Д. и Р.Д.С. сумите, събрани по изпълнително дело № 20157870400164 по описа
на ЧСИ-М.***, образувано по издадения в полза на Р.С.Д.
обратен изпълнителен лист № 70/09.07.2015 г. за сумата 35 735.34 лева и обратен
изпълнителен лист № 71/09.07.2015
г.,издаден от Старозагорският окръжен
съд за сумата 5941.30 лева.
С решение №428/24.09.2019г. съдът
по реда на чл.247 ГПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка като
е отхвърлил предявеният от „Т.Б. „АД против Р. С.Д. ЕГН: ********** и Р.Д.С. ЕГН:**********- иск по
чл.26,ал.2 предл.първо ЗЗД - за прогласяване нищожността на договора за
цесия на вземане от 17.07.2015 г. поради липса на предмет.
Във въззивната жалба се поддържа
оплакването ,че обжалваното
решение е постановено в нарушение на материалния закон – чл.439,ал.1 ГПК и чл.103 от ЗЗД.
Във втората въззивна жалба, по повод на която е
образувано въззивно търг.дело № 787/2019
г. по описа на ПАС се поддържа оплакването, че
неправилно съдът е приел, че е сезиран със самостоятелен иск за
установяване на нищожността на договора за цесия на вземане от 17.07.2015 г.
Жалбоподателят счита, че съда е бил сезиран с иск по чл.439,ал.1 ГПК- за
установяване на недължимост на сумите по
посоченото изпълнително дело, образувано по обратния изпълнителен лист и двата допълнителни
обратни изпълнителни листове . Недължимостта на вземането по обратните
искове се претендира на две основания: поради нищожност на договора за цесия
поради липса на предмет и второто –евентуално основание е погасяване на
задълженията на банката към
ответницата Р.С. Д. поради прихващане.
Претендира се отмяната на
постановените решения като
незаконосъобразни и постановяване на въззивно решение по същество, по силата на
което да се уважи изцяло иска
по чл.439,ал.1 ГПК– за
недължимост на сумите, събрани по посоченото изпълнително дело.
Ответниците по въззивната жалба Р.С.Д. и Р.Д.С.,представлявани от процесуалния си
представител адвокат Д. Ф. от САК поддържат мотивиран
писмен отговор, съгласно който въззивната жалба е неоснователна.
Пловдивският апелативен
съд след преценка на изложените във двете
въззивни жалби оплаквания и доводи, приема за установено
следното:
Предявеният иск е по чл.439,ал.1 ГПК- отрицателен установителен иск за
недължимост на сумата в общ размер
на 57 907, събрана по изпълнително дело № 20157870400164 по описа
на ЧСИ –М. *** Делото е ,образувано по издадения в полза на Р. С.Д.
обратен изпълнителен лист № 70 от 09.07.2015 г. и допълнителен
обратен изпълнителен лист №71/
09.07.2017 г ,издаден от Старозагорският окръжен съд.
Недължимостта на сумата по посоченото изпълнително дело се претендира
на две отделни основания:
А/ поради нищожност при липсата на предмет на
договора за цесия от 17.07.2015
г.,по силата на който цедента Р. С.Д. прехвърля на цесионера Р.Д.С. вземането си, предмет
на издадените в нейна полза обратни
изпълнителни листове.
б/ поради погасяване на вземането, инкорпорирано в обратните
изпълнителни листове,издадени в полза
на Р.С.Д. в резултат на извършено
извънсъдебно прихващане с вземане, което
банката има към ответницата в общ размер
на 74 436 лева, произтичащо от договора за банков
кредит от 04.12.2007 г.
Предявеният иск по чл.439,ал.1 ГПК е
допустим,тъй като се основава само на
факти, които са настъпили
след постановяване на
отменителното решение на ВКС и издадените възоснова на него обратни
изпълнителни листове. Прихващането е
извършено чрез изявление за
прихващане по смисъла на чл.104,ал.1 ЗЗД,обективирано в нот.покана
–уведомление от 16.02.2018 г.
В исковата молба изрично е
посочено, че първото основание
за недължимост на сумата по обратните
изпълнителни истове се поддържа като
основно,а второто като евентуално.
По тази причина и съдът
ще се произнесе първо по поддържаното като основно основание за недължимост на вземането,а именно по нищожността
на договора за цесия от
17.07.2015 г.
Следва да се отбележи, че при сключване на договора за цесия се
стига само до промяна на носителите
на спорното вземане. Това означава, че пряк
погасителен ефект цесията няма.
Вземанията, обективирани в издадените обратни изпълнителни листове
продължават да съществуват,независимо от промяната на носителя им.
Поради липсата на погасителен ефект договора за цесия няма отношение към недължимостта на
вземането,предмет на иска по чл.439,ал.1
ГПК.
Въпроса
за това дали договорът за цесия е
нищожен поради липсата на предмет, както твърди ищеца или е действителен има значение за това кое
точно лице се легитимира
като взискател по образуваното
изпълнително дело: дали това
е старият кредитор ,т.е. цедентът
или новият кредитор, т.е. цесионерът или
кое е лицето, което има изпълняемо право
против банката – длъжник по обратните изпълнителни листове.
Според вижданията на въззивния съд договорът за цесия не е нищожен на посоченото
от ищеца основание – липса на предмет. Всъщност такова основание за нищожност
на договорите не е предвидено в
чл.26,ал.2 ЗЗД,съгласно която нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет.
Твърдението на ищеца е, че цедираното вземане не е надлежно индивидуализирано
с тези типични правно индивидуализиращите белези, с които се характеризира
всяко вземане. Дори да приемем ,че вземането не е надлежно
индивидуализирано,това не означава,
че договорът за цесия има невъзможен
предмет. Договорът е с
напълно възможен предмет, тъй
като няма пречка предмет на прехвърлителната сделка да
бъде едно вземане, за което е издаден
обратен изпълнителен лист.
С влязло в сила
решение № 204/ 08.06.2015
г,постановено от ВКС по
търг.дело№ 1175/2013 г.касационният съд е отменил въззивното решение на ПАС и
е отхвърлил предявеният от „Т.Б.“АД
против Р.С. Д. иск по чл.422 ГПК
– за признаване на установено по
отношение на отевтницата съществуването
на вземане в размер на 35 753.74
лева,представляваща главница по договор
за банков кредит № ***г.,за която сума
е издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист от 27.05.2010 г. по
ч.гр.д.№288/2010 г. на РС- град ***.
Въз основа на влязлото в сила решение на ВКС,с
който искът по чл.422 ГПК е отхвърлен в полза
на Р.Д. са издадени
два обратни изпълнителни листа, а
именно: обратен ИЛ № 70 от 09.07.2015 г.
за връщане на главницата в размер на
35 735.34 лв и .обратен ИЛ №
71 от 09.07.2015 г. за сумата 5 941.30 лева.
В договора за
продажба на вземане от 17.07.2015 г. е посочено, че по силата на
същия цедентът прехвърля на цесинера
„дължимите суми ,инкорпорирани в изп.листа, издадени по търг.дело“ №491/2010 г.“
И двата обратни изпълнителни листа са издадени именно по това изпълнително дело,като общият размер на сумата по тези листове е 41 676.64 лева.
Следователно размера на
цедираното вземане е определяемо ,а правното основание на същото са
издадените в полза на Р. *** обратни изпълнителни листове.
Съгласно чл.2 от договора за
продажба на вземане- последното се прехвърля възмездно срещу цена, която също е
определяема. Принципно третото лице не е легитимирано
да оспорва цената на
цедираното вземане, който въпрос
засяга само страните по договора за цесия.
С оглед на изложеното и ПАС приема, че
договорът за цесия от 17.07.2015
г. не е нищожен поради невъзможен
предмет.. Договорът е действителен и легитимира цесионера Р.
Д.С. като титуляр на прехвърленото вземане,за което в полза на Р.С.Д. са издадени
обратни изпълнителни листове.
Но както вече бе коментирано в предходната част на
мотивите - договорът за цесия няма погасителен ефект по отношение на
вземането, поради което и същото не е
недължимо на това основание –нищожност на договора за цесия.
Б/ недължимост поради погасяване
на вземането в резултат на извършено
прихващане с насрещно вземане, което „Т.Б. „АД
има към новия кредитор.
Първият въпрос ,който възниква е
може ли длъжникът да извърши прихващане
на своето вземане срещу вземане на цесионера,т.е. срещу новия кредитор. Според ПАС такова
прихващане е възможно- аргумент за допустимостта се извлича при тълкуване по аргумент за
обратното от разпоредбата на чл.103,ал.3
ЗЗД
.Съгласно цитираната разпоредба ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето
на вземането,той не може да прихване задължението си срещу своя вземане към
предишния кредитор. В конкретния случай Банката – длъжник не е била съгласна да се прехвърли спорното вземане. Точно обратното-
банката ,предявявайки отрицателния установителен иск по чл.439,ал.1 ГПК-за
недължимост на сумите по изпълнителното дело - оспорва
действителността на договора за цесия,считайки същия за нищожен поради липса на
предмет.
Следователно прихващането е допустимо
и съдът следва да разгледа материално-правните
предпоставки за прихващането като
погасителен способ.
По делото е представена нотариална покана, с която ответниците Р. *** Д.
и Р.Д.С. са уведомени, че Банката
–длъжник признава своето задължение по изпълнителното
дело в размер на 57 907 лева. Същевременно
твърди , че има насрещно вземане
срещу ответниците в общ размер на 74 436.86 лева, произтичащо от неизпълнен
договор за банков кредит по който
кредитополучател е Р. Д..
В нотариалната покана е обективирано
изявление за прихващане по
смисъла на чл.104,ал.1 ЗЗД с която банката прихваща своето задължение по
изпълнителното дело,образувано по обратния изпълнителен лист с свое насрещно
вземане. Нотариалната покана е получена
и от двамата ответника на дата:02.03.2018 г, като в същата изрично е посочено, че към 20.01.2018 г. задълженията
на кредитополучателя Р. Д. по
договора за кредит „***“ от 4.12.2007 г. са в общ размер 74 436.86 лева,от
които неиздължена главница 36 365.84
лева и просрочена договорна лихва в размер
на 38 071 лева. Изявлението за
безусловно прихващане, отправено от
Банката е получено от ответниците
на 02.03.2018 г,,поради което
насрещното вземане на длъжника е
станало изискуемо на 3.03.2018 г. Към тази
дата приетата пред първата
инстанция ССЕ изготвена от в.л. ***е установила,че задълженията на кредитополучателя Р.Д. са в общ размер на 75 161.18 лева. В тази
сума се включва непогасена главница в
размер на 36 365.84 лева и
просрочена договорна лихва 38 795.34 лв.
Безспорно кредитополучателя е
неизправна страна, като последната погасителна вноска по главницата е направена на 26.03.2010 г./ за
справка – Таблица на стр.6 от заключението/. За времето от датата на последното плащане до
3.03.2018 г.,когато е настъпила изискуемостта на вземането на банката или в
продължение на 8 години не са извършени погасителни вноски по главницата ,а
последната вноска по договорните лихви е направена на 4.05.2010 г.
Съгласно чл.103,ал. ЗЗД
предпоставките за да бъде извършено
прихващането са две лица да си дължат взаимно
пари или еднородни заместими
вещи.
Всяко едно лице, което има ликвидно и изискуемо вземане може да го прихване срещу задълженията си.
Изискването по чл.103,ал.1 ЗЗД за
изискуемост и ликвидност на вземането, с
което се иска да се извърши прихващане касае възникване
и упражняване на правото на извънсъдебно прихващане, което е
едно потестативно право.
Материалният правопогасяваще ефект
настъпва с факта на отправяне на изявлението по реда на чл.104,ал.1 предл.първо ЗЗД,от който момент двете насрещни изискуеми и ликвидни
вземания се считат погасени. Изрично в този смисъл Решение № 113 от
09.07.2013 г. на ВКС по гр. д.№ 1274/2013 г. на второ гр.о.
Съгласно чл.104,ал.2 ЗЗД прихващането има обратно
действие, като двете насрещни вземания се
смятат погасени до размера на по –малкото от тях и при това –от деня, от
който прихващането е могло да се извърши. Решението устанвява съществуването
на вземането не само към момента на
приключване на устните състезания по делото , но и с обратна сила – към момента
на неговото възникване . По тази причина и съдебното решение не е предпоставка
за възникване на предвидените в
чл.103,ал.1 ЗЗД предпоставки за
извършване на прихващане.
И така
длъжника по обратния изпълнителен лист има насрещно вземане в по-голям
размер от 75 161 лева,възникнало по
договор от 04.12.2007 г. за банков кредит „***“.
От заключението на ССЕ,изготвена от в.л. В.***
се установява, че по изп. дело №164/2015
г. по описа на ЧСИ М.*** се установява,че
длъжника „***)“АД дължи сума в общ размер на 47 130 лева.
В този размер се включва сумата
от 35 753.34 лева, дължима главница по договора за банков кредит, сумата
5 941.30 лева – разноски за адв. Възнаграждение пред първата и касационната инстанция, сумата 3407.30
лева,представляваща такси на ЧСИ по т.26
от Тарифата за таксите към ЗЧСИ, сумата
2046.30 лева- изпълнителни разноски..
Към сумата 47 П130 лева следва да се прибави сумата от 5 967.52
лева, за която срещу банката е издаден
допълнителен обратен ИЛ от 15.12.2015 г.По този начин общият размер на сумата,
дължима по посоченото изп.дело е
53 097.52 лева, до който размер
следва да се уважи иска по чл.439,ал.1
ГПК
Това е размера на лжението отразено в поканата
за доброволно изпълнение л.205 от делото.
За разликата _над този размер до
пълния предявен размер от 57 907 лева искът следва да се отхвърли като недоказан- другите такси и разноски са направени по изп.дело№331/2015 г., което е различно
от изпълнителното дело,предмет на иска по чл.439 ГПК
По отношение на заявеното искане съдът да
прекрати изпълнителното дело №
164/2015 г. по описа на ЧСИ М. *** на основание чл.433,ал.1 т.7 ГПК- съдът правилно е приел, че правомощие да
прекрати изп.дело има съдия-изпълнителя ,а не съда. В хипотезата на
чл.433,ал.1 т.7 ГПК съдия изпълнителят
може да прекрати делото,но само след представяне на влязло в сила решение на
съда, с кето искът по чл.439,ал.1 ГПК е уважен, каквото до настоящия момент не
е постановено.
Следва да се остави в сила решението в частта, с
която искането на банката за прекратяване на изпълнителното
дело на основание чл.433,ал.1. т.7 ГПК е
оставено без разглеждане като
недопустимо.
ПАС констатира, че неправилно е приел,че е сезиран
с обективно съединени искове,от които
главният иск е за прогласяване нищожността на договора
за цесия от 17.07.205 г поради липса на
предмет. Приел е ,че евентуалният иск е по чл.124 ГПК във връзка с чл.439,ал.1 ГПК- за
недължимост на вземането поради направено
прихващане от Банката с нейно активно
При внимателния прочит на
ИМ- първоначална и допълнителна
съдът приема, че се касае до
един единствен иск по чл.439,ал.1 ГПК-за недължимост на сумите по
посоченото изпълнително дело.
Посочени са две отделни основания за недължимост на вземането
по обратните изпълнителни листове, първото от което е нищожността на договора
за цесия. Не се касае до самостоятелен
установителен иск за прогласяване на
нищожност на цесионния договор.,каквото е първоначалното виждане на въззивния
съд. Тази грешка на ПАС
за съжаление е рефлектирала върху постановеното по реда на
чл.247 ГПК решение № 428 от 24.09. 2019 г.,постановено от
Старозагорският окръжен съд по търг.дело
№ 73/2018 г. С него първоинстанционният съд е отхвърлил иска за прогласяване нищожността на договора за
цесия поради липса на предмет.
По този начин погрешните указания на ПАС са
довели до постановяване на съдебно решение
по непредявен като самостоятелен
иск, В този случай решението
следва да се обезсили като
недопустимо и да се прекрати
производството по делото в тази му част.
Като краен
резултат следва да се отмени
решението в частта му, с която съдът е отхвърлил предявеният от „Т.Б.“АД против
Р.Д.С. иск по чл.439,ал.1 ГПК- за недължимост на вземането, предмет на
обратните изпълнителни листове по които
е образувано изпълнително дело № 164/2015 г. по описа на ЧСИ М.***.
Вместо това следва да се постанови въззивно
решение по същество, с което бъде
признато за установено по отношение на взискателя Р. Д.С.,
че „Т.Б. „АД не дължи изплащането на сумата 53 077.52 лева по изпълнително дело № 164/2015 г. по описа на
ЧСИ *** ***,поради поради погасяване на
вземането в резултат на извършено прихващане с насрещно вземане на банката в размер на 75 161
лева,произтичащо от договор за банков кредит „***“ №***г. За разликата над уважения размер от
53 077.52 лева до пълния предявен размер от 57 907 лева искът следва
да се отхвърли като недоказан.
По отношение на първата ответница Р.Д. вече бе
прието, че е прехвърлила вземането си
по издадените в нейна полза
обратни изпълнителни листове. Съдът прие, че договорът за цесия е валиден и
като такъв легитимира цесионера
Р.С. като титуляр на цедираното вземане.
В този смисъл цедента Р.Д. не
притежава материалната легитимация на носител на вземането ,поради което и
следва да се потвърди решението в частта, с която искът по чл.439,ал.1 ГПК е
отхвърлен по отношение на Р.Д..
Разноски
по делото:
Ищецът „Т.Б. „АД е направил
съдебни разноски пред двете
съдебни инстанции в общ размер на 6729 лева. Тези разноски са направени за да бъде призната недължимост на вземане ,в
размер на 57 907 лева.
Искът е уважен частично до размер на
53 077 лева,съобразно което и
на основание чл.78,ал.1 ГПК следва да се
присъдят разноски съразмерно на уважената част в размер на 6168 лева.
По отношение на ответницата Р.Д. искът е отхвърлен като неоснователен в полза на същата следва да се присъди сумата 2 500
лева, представляваща адв. възнаграждеине по делото за въззивната инстанция.
В този смисъл следва да се
постанови въззивното решение.
По изложените съображения и на основание
чл.439,ал.1 ГПК Пловдивският апелативен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №54 от 25.01.2019 г,
постановено от Старозагорският окръжен съд по търг.дело№ 73/2018 г.,в частта му ,с която съдът е отхвърлил
предявеният от „Т.Б.“АД ЕИК *** против Р.Д.С. ЕГН:********** иск по чл.439,ал.1 ГПК - за признаване недължимост на
сумите, дължими по изпълнително дело № 20157870400164 по описа
на ЧСИ *** ***,взискател по което
е Р.Д.С., като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Д. С.
с ЕГН:**********,че длъжникът „ Т.Б. „ АД ЕИК *** не дължи сумата 53 097.52
лева по изпълнително дело № 20157870400164 по описа на ЧСИ *** ***, с рег.№ 787,,взискател
по което е Р. Д. С., поради погасяване на вземането,предмет на
изпълнителното дело с насрещно вземане в
размер на 75 161 лева което „Т.Б. „ АД има към ответника,произтичащо от договор
за банков кредит „***“№ ***г.,кредитополучател по който е Р.С.Д..
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.439,ал.1 ГПК за разликата над
уважения размер от 53 097.52 лева до пълния предявен размер от 57 907 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта му, с която искът по
чл.439,ал.1 ГПК е отхвърлен по отношение
на Р.С.Д. ЕГН:**********, както и в
частта, с която съдът е оставил без разглеждане искането на „Т.Б. „АД ЕИК ***
за прекратяване на производството
по изпълнително дело № 20157870400164 на
ЧСИ- М.*** на основание чл.433,ал.1т.7 ГПК.
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо Решение №428/24.09.2019 г.,постановено от
Старозагорският окръжен съд по реда на чл.247 ГПК по
търг.дело№ 73/2018 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
тази му част.
ОСЪЖДА Р.Д.С.
с ЕГН:********** да заплати на „Т.Б. „АД
сумата от 6168 лева,представляваща
направени от ищеца съдебни разноски пред двете инстанции, съразмерно на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА „ Т.Б. „АД ЕИК ***
да заплати на Р.С. Д. ЕГН:********** сумата 2500 лева,представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.