№ 134
гр. Варна, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20253000500304 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
Министерство на труда и социалната политика /МТСП/, гр. София,
представлявано от юр. к. Д. Д., насочена срещу решение № 316/25.03.25г. по
гр. д. № 339/24г. на ОС-Варна, с което са отхвърлени предявените от
въззивника искове срещу С. Т. К. и Б. Д. К., и двамата от гр. Варна, за
солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от 79 358.38 лева като
обезщетение за причинени имуществени вреди, както и сумата от 3 343.41
лева мораторна лихва върху главницата за периода от 30.10.2023г. до
18.02.2024г., на осн. чл. 45 и чл. 86, ал.1 ЗЗД. Счита се, че обжалваното
решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и е
необосновано. Счита се, че съдът е формирал изводите си без да вземе
предвид представените по делото доказателства. Поддържа се, че по делото е
било установено извършването от всеки от двамата ответници (в качеството
им на собственици и управляващи в различни периоди на „Евроконсулт 2014-
2020“ ЕООД, с което ищецът е имал сключен договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ № BG05М90Р001-2.010-0155-С01 по
оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014-2020“), на
фиктивно осъществяване и отчитане на дейността на дружеството по
посочения договор. Именно това фиктивно изпълнение на заложените по
проекта дейности (същите са били само отчетени, без реално да са били
изпълнени), е противоправното поведение на ответниците, от което е
1
последвала вредата за ищеца. Всеки от двамата ответници е отчел като
изпълнени следните дейности, посочени в исканията им за плащане на суми
по проекта: подписване на трудови договори, извършване на консултации и
подпомагане на лица от целевата група, провеждане на обучения. В тази
връзка се поддържа, че установеното по делото обстоятелство, че дружеството
счетоводно е отразило извършването на някаква търговска дейност, не налага
извод за изпълнение на проектните дейности, още повече, че вещото лице по
делото не е изследвало първични счетоводни документи при изготвяне на
изслушаната експертиза. Според извършени проверки от компетентните
държавни органи за финансов контрол (Дирекция „Защита на финансовите
интереси на ЕС“ към МВР и НАП), са били констатирани нередовности по
изпълнението на проекта от управляваното от ответниците дружество:
фиктивност на трудовите договори, тъй като липсвали доказателства за
извършване на трудова дейност от лицата от целевата група, назначени на
длъжност „експерт програми и проекти“; създаденото към бенефициента
социално предприятие не е извършвало стопанска дейност и не е реализирало
никакви приходи за целия си период на същестуване в рамките на изпълнение
на проекта, макар и за това да е бил създаден екип от хора (ръководител,
счетоводител, офис-мениджър). Тези констатации са били отразени и във
влезлия в сила административен акт, с който е била определена финансова
корекция, който акт по своята правна същност представлява и официален
удостоверителен документ, обвързващ съда с материална доказателствена
сила. Счита се, че при липсата на нарочно оспорване на този документ от
ответниците, съдът в нарушение на диспозитивното начало е събрал и
кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза, за да формира
изводи, противоречащи на установените с документа факти. Допълва се, че
предмет на настоящия спор е увреждането на патримониума на ищеца МТСП
(неговият бюджет) от противоправните действия на ответниците-физически
лица, а не правоотношението, възникнало между административния орган,
управляващ Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси – 2014-
2020г.“ и търговското дружество-бенефициент. С оглед на горното се
претендира отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените
искове, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещните страни С. Т. К. и Б. Д. К., представлявани от адв. В. П.-Д., с който
жалбата се счита за допустима, но неоснователна. Излага се, че
бенефициентът по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ „Евроконсулт 2014-2020“ ЕООД, е създаден именно като социално
предприятие, в което е била осигурена реалната заетост на лицата. Поради
това усвоените финансови средства не са били оборотни такива на
търговското дружество и последното не е осъществявало никога търговска
дейност – предоставеният от МТСП финансов ресурс е бил използван по
предназначение – за закупуване на офис оборудване и канцеларски материали,
за заплащане на работни заплати и осигуровки. Всички заложени в проекта
2
дейности (изброени в раздел 8 от договора за безвъзмездна финансова помощ)
са били изпълнени и това е доказано чрез заключението на съдебно-
счетоводната експертиза по делото и от другите писмени доказателства.
Заключението не е било оспорено от представителя на ищеца. Същевременно
по делото не са били представени от ищеца протоколи от извършени проверки
на посочените във въззивната жалба държавни органи (МВР и НАП), а
напротив – от представен от ответника Протокол от 13.01.21г. от главен
инспектор по приходите в НАП, било установено, че дружеството-
бенефициент е извършвало дейността си без нередности. Наетите от
бенефициента лица са били обучени в компетенции в сферата на
предоставянето на услуги за юридически лица, посредством работа с психолог
и техники за развиване на личната мотивация и увереност. Влезлият в сила
административен акт за определяне на финансова корекция от 16.10.23г. е
задължителен за страните по него – МТСП и дружеството-бенефициент
„Евроконсулт 2014-2020“ ЕООД, но не и за страните по настоящото дело. Този
административен акт може да обосновава вредата на ищеца спрямо
посоченото дружество, но не и спрямо настоящите ответници, тъй като по
настоящото дело не е било установено ответниците да са причинили вреда на
ищеца, присвоявайки посочените финансови средства. Поради това и
юридическото лице носи самостоятелна отговорност за задълженията си към
кредиторите, за които не отговарят неговите управители. Поради
неоснователност на главния иск, такъв се явява и акцесорният. Претендира се
потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на разноските в
настоящото производство.
В съдебно заседание становищата на страните се поддържат чрез
процесуални представители.
За да се произнесе настоящия състав на съда съобрази следното от
фактическа и правна страна:
С подадената на 16.02.24г. искова молба и допълнително депозирана
уточняваща молба от 26.03.24г. ищецът Министерство на труда и социалната
политика /МТСП/, гр. София, представлявано от министъра на труда и
социалната политика, е претендирал солидарното осъждане на ответниците
С. Т. К. и Б. Д. К. да му заплатят обезщетение за причинените му от тях
имуществени вреди в общ размер на 79 358.38 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 30.10.23г. до
подаването на исковата молба, която е в размер на 3 343.41 лв., както и
законна лихва от подаване на исковата молба и до окончателното изплащане
на главницата, ведно с присъждане на направените по делото разноски.
Наведените твърдения са били, че на 15.06.18г. между МТСП като Управляващ
орган (УО) на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014-
2020“ и „ЕВРОКОНСУЛТ 2014-20202“ ЕООД, гр. Варна, е бил сключен
административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
№ BG05М9ОР001-2.010-0155-С01 за изпълнение на проект „Социално
включване чрез създаване на предприемчив обслужващ екип за
3
административни и управленски дейности“. Според чл. 9, ал. 5 от Закона за
управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
(Загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г., а преди това Закон за
управление на средствата Европейските структурни и инвестиционни
фондове) – ЗУСЕФСУ, управляващите органи отговарят за цялостното
програмиране, управление и изпълнение на програмата, както и за
предотвратяването, откриването и коригирането на нередности, включително
за извършването на финансови корекции. Ръководител на управляващия орган
е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се
намира управляващият орган, или определено от него лице. Съгласно т. 1 от
Решение № 792/17.12.13г., Главна дирекция „Европейски фондове,
международни програми и проекти“ на МТСП е определена за УО на
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, но тъй като същата
няма правосубектност (така от чл. 28, т. 1 от Устройствения правилник на
МТСП, приет с ПМС № 266 от 2009г.), самото МТСП се явява правният
субект, който от своя бюджет извършва плащанията въз основа на искане на
бенефициентите по сключените договори. Твърдяло се още, че към момента
на сключването на договора, управител и едноличен собственик на капитала
на „ЕВРОКОНСУЛТ 2014-20202“ ЕООД е бил ответникът К.. Това е
продължило до 13.09.18г., а след тази дата едноличен собственик на капитала
и управител на дружеството е била ответницата К.. По време на изпълнение
на целия проект Б. К. е бил определен за ръководител на проекта и
оправомощено пред МТСП лице, което да представлява дружеството. По
време на изпълнение на проекта дружеството е получило в изпълнение на
договора от бюджета на МТСП сума в размер на общо 79 358.38 лв. С
решение на ръководителя на УО на оперативната програма за определяне на
финансова корекция № BG05М9ОР001-2.010-0155/16.10.23г., връчено на
бенефициента „ЕВРОКОНСУЛТ 2014-20202“ ЕООД на същата дата, е била
определена финансова корекция в размер на 59 518.78 лв. по цитирания по-
горе договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. С това
решение е била определена и дължимата за възстановяване сума от
дружеството-бенефициент – в размер на общо 79 358.38 лв. Тъй като срокът за
доброволно изпълнение на паричното задължение е изтекъл на 30.10.23г., то и
законна лихва върху тази сума се дължи от посочената дата. Посочено е, че
основната цел на проекта е била да се създаде ново социално предприятие,
което да предоставя услуги, които генерират социална възвръщаемост. За
постигането на тази цел е било заложено, че бенефициентът ще изпълни
следните дейности, които ще се финансират от МТСП: - шест социално
уязвими лица ще бъдат психологически и професионално подпомогнати за
встъпване в трудова дейност чрез осигурени текущи консултации от психолог
и консултант професионално ориентиране (тези двама специалисти е следвало
да се наемат по проекта); - обучения по ключови компетентности на
посочените 6 лица; - сключване на 6 трудови договора с новонаетия персонал
и осигуряване на 12 месечна заетост на тези лица; - оборудване на работните
4
места на новонаетия персонал.
Основанието за извършването на финансова корекция по посочения
договор е било обстоятелството, че дружеството чрез своите управители не е
представило документи на УО на МТСП, удостоверяващи изпълнение на
заложените в договора дейности при спазване на принципите на добро
финансово управление – дейностите са били извършени формално, а
средствата са били изразходвани в нарушение на приложимия правен ред.
След влизането в сила на решението за финансова корекция, длъжникът
„ЕВРОКОНСУЛТ 2014-20202“ ЕООД е подал молба за откриване на
производство по несъстоятелност поради състояние на неплатежоспособност,
на осн. чл. 608 от ТЗ – поради наличието на изискуемо публичноправно
задължение към държавата в посочения по-горе размер на финансовата
корекция от 79 358.38 лв. Уточнено е, че при изпълнение на цитирания по-
горе договор, двамата ответници, в качеството си на представляващи
търговското дружество-бенефициент, са осъществявали действия, довели до
нанасяне на вреда на МТСП. Същите се изразяват в подаване на документи, в
които са били отчитани сключени трудови договори, извършване на
консултации и подпомагане на лица от целевата група, провеждането на
обучения, които дейности обаче не са били реално изпълнени, но въпреки
това са били отправени искания за извършване на плащания по проекта. При
осъществени от УО проверки на място и на документи, както и при проверки
на специализираните държавни органи за финансов контрол – „Дирекция
„Защита на финансовите интереси на ЕС“ към МВР и НАП, са били
установени следните нередности: фиктивност на трудовите договори при
липсващи доказателства за извършена трудова дейност от лицата от целевата
група, назначени на длъжност „експерт програми и проекти“; създаденото към
фирмата на бенефициента социално предприятие реално не е извършвало
стопанска дейност и не е реализирало никакви приходи за целия период на
съществуването си. Конкретните данни за извършените проверки и
констатациите от същите са изложени подробно в уточняващата молба на
ищеца – представените при проверката на 19.08.19г. документи не
удостоверяват какво е извършил консултантът по професионално ориентиране
за всяко лице от целевата група, а извършеното от психолога за всяко лице от
целевата група е твърде недостатъчно при трудова ангажираност от 50 часа
месечно за период от 12 месеца. Поради това се приема, че липсват
доказателства за извършване на предвидените в проекта индивидуални и
групови психологически консултации, развитие на умения за общуване и
работа в група, подкрепа в процеса по време на работа, професионално
ориентиране, подкрепа при формиране на трудови навици. Въпреки това
неизпълнение на проектните дейности по сключения договор, ответниците
като представляващи дружеството-бенефициент, са подали искания за
плащания, които са били одобрени (без последното под № 4, което не е било
верифицирано).
Ищецът е посочил, че конкретно ответникът К. е подал общо 4 искания
5
за плащане на извършени разходи, с представяне на разходооправдателни
документи, към които е прилагал документи по изпълнението на проекта,
формално удостоверяващи изпълнение на заложените в него дейности и
постигането на целите. Така, към първото искане ответникът К. е представил
ведомост за м. 07.18г. за начислени заплати и РКО за заплати и
възнаграждения по граждански договори на лица, за които е било установено,
че не са работили и осъществявали услуги по проекта. Към исканията са били
приложени и декларации за реалност и адекватност на извършените разходи.
По трите първи искания за плащане на К. са били изплатени парични средства,
които били неправомерно получени от него. След 09.10.18г., декларациите за
допустимите разходи и исканията до МТСП за плащане, са били извършени от
ответницата С. К., ведно с подписани от нея разходооправдателни документи,
съставени след 13.09.18г. След последната дата изпълнението на проекта и
отчитането на разходите по него е било осъществявано от двамата ответници –
искането за авансово плащане е било подадено от Б. К., а следващите искания
за плащане и разходооправдателните документи са били подписани от С. К. и
са били подадени от Б. К. като упълномощено лице. При това се поддържа, че
е налице пряка причинна връзка между отчитането на фиктивното
изпълнение на дейностите по проекта и нанесената на ищеца вреда, а
предвид съвместното осъществяване на противоправното поведение от
двамата ответници – налице е хипотезата на чл. 53 от ЗЗД.
В депозирания от ответниците отговор на исковата молба се поддържа,
че исковете са недопустими, евентуално – неоснователни. Изхождайки от
правната регламентация на сключения на 15.06.18г. между МТСП като
Управляващ орган (УО) на Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси 2014-2020“ и „ЕВРОКОНСУЛТ 2014-20202“ ЕООД, гр. Варна,
административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
за изпълнение на посочения проект (Регламент (ЕС, Евроатом) 966/12г. на ЕП
и на Съвета от 25.10.12г. относно финансовите правила, приложими към
общия бюджет на Съюза и за отмяната на Регламент (ЕО, Евроатом) №
1605/2002г., с който са уредени правилата за добро и ефективно управление,
контрол и защита на финансовите интереси на Съюза и за увеличаване на
прозрачността на разходване; за предотвратяване, откриване и отстраняване
на нередности, доразвити в националното ни законодателство със Закона за
публичните финанси и Наредбата за определяне на процедурите за
администриране на нередности по фондове, инструменти и програми,
съфинансирани от ЕС), се счита, че същият не е средство за генериране на
търговска печалба, поради което и е недопустимо да се ангажира
гражданската отговорност на ответниците като физически лица за
неизпълнение на административноправен договор. Не се оспорва, че за
посочените в исковата молба периоди ответниците са били управители и
представляващи бенефициента по посочения договор. Именно в това си
качество те са подписвали и подавали документи до ищеца и всички права и
задължения по договора са възниквали в правната сфера на представляваното
6
от тях търговско дружество, което е получило претендираните по настоящото
дело суми. Последните са били изразходвани за заплащане на заплати, данъци
и осигуровки на наетите служители и за закупуване на офис-оборудване.
Имуществената отговорност на съдружниците за задълженията на
дружеството е до размера на дяловата им вноска в капитала на дружеството –
чл. 113 от ТЗ. Не се оспорва, че Решението за определяне на финансовата
корекция от 16.10.23г. по сключения с „ЕВРОКОНСУЛТ 2014-20202“ ЕООД,
гр. Варна административен договор, не е било обжалвано в предвидения срок,
поради което същото е влязло в сила. От това обаче се налага извода за
възникнало публичноправно задължение на търговското дружество по см. на
чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, но не и задължение на неговите управители,
които са отчитали дейността на дружеството по договора. Поради това е
недопустимо да се търси имуществена отговорност на управителите от
кредитори на дружеството. Отговорност за вреди, нанесени на дружеството,
носят управителите, но спрямо самото дружество. Ако все пак такава
отговорност като процесната е допустимо да се претендира, то се сочи, че
ответникът К. вече не е съдружник в дружеството, а ответницата има дялова
вноска от 1 000 лв. Отрича се ответниците да са извършвали противоправни
действия в качеството им на физически лица, а отделно от това се поддържа,
че е изключено те да носят имуществена отговорност наред с търговското
дружество за обезщетяване на едни и същи вреди, възникнали от
неизпълнение на договор. Събирането на едно и също вземане от различни
субекти би довело до неоснователно обогатяване на кредитора. Отделно от
това се поддържа, че средствата по административния договор са били
предоставени от ЕС и не представляват държавни средства, които са част от
държавния бюджет. Отричат се констатациите на УО, отразени в Решението за
извършване на финансова корекция, досежно допуснати от бенефициента
нарушения на принципа за добро финансово управление, както и този
административен акт да обвързва ответниците по настоящото дело. Изтъква се
още, че в сключения административен договор няма изискване за начина на
доказване на работата на психолога и консултанта по професионално
ориентиране, за да се приеме, че представените при отчитането на дейността
по договора документи (по два теста и един индивидуален план за всяко от
назначените лица – за работата на консултанта по професионално
ориентиране; по три теста, по два въпросника, по една оценка на
потребностите и по един психологичен анализ за всяко от назначените лица –
за работата на психолога) не удостоверявали извършване на предвидените по
договора дейности. Твърди се, че всички трудови договори, сключени в
изпълнение на проекта, са били регистрирани в НАП и по всички са били
платени дължимите осигуровки и уговорените трудови възнаграждения, което
опровергава становището на ищеца за фиктивност на сключените трудови
договори. В договора не е имало изобщо изискване за представяне на списъци
на консултираните юридически лица, за да се приеме, че представените
списъци със заличени имена на консултираните юридически лица, не
7
удостоверяват изпълнение на проектните дейности. След като в нормативните
актове или в сключения административен договор са липсвали клаузи относно
начина на отчитане изпълнението на дейностите, а отделно и МТСП не е
давало такива указания, то не могат да се направят изводи за противоправни
действия на ответниците. Посочено е било от ответниците, че самите
служители на МТСП са издали решение за верификация на постъпилото
искане за междинно плащане по договора на 27.08.19г. за сума в размер на
50 528.70 лв., което е станало 8 дни след извършената на 19.08.19г. проверка
на дружеството-бенефициент. Отрича се да са били представени
разходооправдателни документи с искането за плащане на лица, които не са
работили по проекта. Поддържа се твърдението, че дружеството-бенефициент
е изпълнило точно и качествено проекта, тъй като е била постигната
основната му цел – да се създаде ново социално предприятие за
административни услуги, осигурявайки възможност за реална трудова заетост
на лица от уязвими социални групи, подсигурявайки им качествена експертна
подкрепа през целия период на адаптация към новите работни места,
ефективно обучение на място и насърчаване на целевите групи за пълноценно
интегриране на пазара на труда, при което в договора е било отбелязано, че не
се очаква това стопанско предприятие да реализира стопанска дейност
(очакваните приходи от проекта са отбелязани като равни на „0“). Били са
изпълнени всички посочени в договора дейности: 1. Психологическо
подпомагане и мотивиране на лица от уязвимите групи; 2. Предоставяне на
обучение по ключова компетентност – 6 обществени и граждански
компетентности; 3. Оборудване на новосъздадени работни места във връзка с
дейността на социалното предприятие и 4. Подкрепа за осигуряване на заетост
за период от 12 месеца. В отговора си ответниците са посочили подробно
какви дейности са били извършени от консултанта по професионално
ориентиране (изброени са общо 52 материала, доказващи осъществяване на
дейността му) и от психолога (изброени са общо 56 материала), както и по
отношение на работата с клиенти (с представени протоколи от срещи) и
провеждането на обучения и семинари и трудова заетост на наетите лица.
Отделно от това ответниците са се позовали и на съставен протокол от
13.01.21г. от главен инспектор по приходите, за извършена проверка на
бенефициента, в който детайлно е била описана финансовата дейност на
предприятието, без да са били констатирани нередности. Поради
неоснователност на предявения главен иск против ответниците,
неоснователен се явявал и акцесорният иск за мораторни лихви. В отговора на
исковата молба ответниците са признали фактите, че търговското дружество-
бенефициент е получило средства по договора в общ размер от 79 358.38 лв. –
въз основа на две решения за верификация на постъпило искане за междинно
плащане, съответно на 27.03.19г. и 27.08.19г.
По правната квалификация на исковете.
С оглед на така наведените твърдения по фактите, представляващи
основанието на предявения иск (че ответниците в качеството си на
8
собственици, управляващи и представляващи посоченото търговско
дружество в различни периоди от време, са отчитали чрез документи
изпълнението на административния договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ от 15.06.18г., сключен с ищеца, което отчитане е било
фиктивно, тъй като заложените в договора дейности и цели не са били реално
изпълнени, и чрез тези действия те са нанесли вреди на ищеца, изразяващи се
в плащане на част от уговорената по договора безвъзмездна финансова помощ
в размер на главницата по иска), както и отправеното искане до съда за
солидарното осъждане на ответниците да заплатят обезщетение за нанесените
вреди, следва да се приеме, че се претендира ангажиране на деликтната
отговорност на ответниците за извършените съвместно от тях виновни и
противоправни действия, от които са настъпили процесните имуществени
вреди на ищеца. Правната квалификация на иска следователно е съобразно
нормата на генералния деликт по чл. 45, ал. 1, вр. чл. 53 от ЗЗД, а на
акцесорния иск за мораторни лихви – по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. След като
първоинстанционният съд се е произнесъл по така предявените искове и в
рамките на своята компетентност, решението му е действително и допустимо.
Настоящият състав на съда намира, че изхождайки от наведените от
ищеца основания на главния иск (твърденията за факти, на които се основава
претенцията), следва да се приеме, че на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на
ищеца е да докаже сключването на посочения административен договор,
качеството на ответниците физически лица като съдружници, управляващи и
представляващи дружеството-бенефициер по договора за посочените периоди,
извършените от всеки един от тях поотделно и съвместно действия по
фиктивно (неистинско, фалшиво, привидно, престорено, симулативно – част
от синонимите на прилагателното, използвано от ищеца) отчитане на
изпълнението на договора от името на дружеството, което е било с цел да се
усвоят средствата от уговорената безвъзмездна финансова помощ, от което на
ищеца са нанесени вреди чрез намаляване на неговия патримониум, без да
бъдат постигнати уговорените резултати. Изхождайки отново от така
наведените твърдения по фактите, представляващи основанието на
предявения деликтен иск, следва да се приеме, че ищецът твърди и
определена форма на вината, при която ответниците са действали – чрез
умисъл. Това е така, защото се твърди извършването на действия от
ответниците, които са искали постигането на определена цел – да се усвоят
финансовите средства от търговското дружество без реално да се изпълнят
задълженията по административния договор, т.е. че ответниците са целели
настъпването на вредите за ищеца или са допускали настъпването им, но са се
съгласили с това. Умисълът обаче не се предполага – той подлежи на
доказване от ищеца (в този смисъл реш. № 85/13.03.09 по гр. д. № 219/08, ІІ
ГО, реш. № 69/21.05.12 по г. д. № 516/11, ІV ГО, определение № 50828 от
11.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1875/2022 г., III г. о.). Настоящата хипотеза е
сходна (но предвид конкретните твърдения на фактите, на които се основава
предявеният иск – се явява различна) на тази, уредена със специалния
9
деликтен състав по чл. 21, ал. 2 от ЗЗД, при който се нарушава позитивния
кредитиров интерес (кредиторът по едно облигационно отношение да получи
изпълнение) и формата на вината на третото лице, което попречи на
изпълнението на договора, отново е умишлена. Следователно, презумпцията,
установена с нормата на чл. 45, 2 от ЗЗД в случая се явява неприложима,
поради което и вината като елемент от фактическия състав следва да се
докаже от ищеца.
По установените по делото факти.
С определение № 3642/28.08.24г., поправено с протоколно определение
от 31.10.24г. (протокол № 1625/05.11.24г.) първоинстанционният съд е приел
за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че търговското
дружество „ЕВРОКОНСУЛТ 2014-2020“ ЕООД е страна по административно
правоотношение с МТСП, възникнало по силата на договор за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ № BG05М9ОР001-2.010-0155-С01 по
оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014-2020“, съответно,
че за периода 20.11.2012г.-13.09.2018г. посоченото търговско дружество е било
управлявано и представлявано от ответника Б. К., а за периода от 13.09.2018г.
до депозиране на исковата молба в съда - от ответницата С. К., както и че с
решение на ищеца № BG05М9О001-2.01-0155/17 от 16.10.2023г., е
осъществена финансова корекция по договора, въз основа на която
„ЕВРОКОНСУЛТ 2014-2020“ ЕООД следва да възстанови сумата от 79 358.38
лева.
Видно от самия административен договор № BG05М9ОР001-2.010-
0155-С01/15.06.2018г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, който е
сключен между МТСП, чрез Главна дирекция „Европейски фондове,
международни програми и проекти“, в качеството му на ръководител и
управляващ орган (УО) на Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“, от една страна, а от друга „Евроконсулт 2014-2020“ ЕООД, като
бенефициент, представлявано от Б. К., в качеството му на управител, че
страните са се споразумели за следното: ръководителят на УО да предостави
на бенефициента безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до
99 197.98 лв. по посочената оперативна програма, Приоритетна ос 2
„Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване“, за
изпълнение на проект „Социално включване чрез създаване на
предприемчив обслужващ екип за административни и управленски
дейности“. Основните дейности по проекта са били следните:
1. Психологическо подпомагане и мотивиране на лица от уязвимите
групи за включване в заетост;
2. Предоставяне на обучение по ключова компетентност 6 „Обществени
и граждански компетентности“;
3. Оборудване на новосъздадени работни места във връзка с дейността
на социалното предприятие;
10
4. Подкрепа за осигуряване на заетост за периода до 12 месеца
- с индикатори за изпълнение „Неактивни или безработни участници“ –
6 бр.;
- с индикатори за резултат „Неактивни или безработни участници в
заетост след приключване на операцията“ – 3 бр.
Уговореният срок за изпълнение на проекта е бил 15 месеца, считано от
датата на сключването му, тъй като в същия е било допуснато на осн. чл. 19г
от АПК предварително изпълнение (това означава от 15.06.18г. до 15.09.19г., а
с индикатора за резултат – до 15.12.19г.). В т. 2.4 страните са уговорили, че
бенефициентът изпълнява проекта съгласно одобреното проектно
предложение, в обема и вида, посочен в него, условията за изпълнение,
утвърдени с условията за кандидатстване. Разходите по договора е следвало да
се извършват в съответствие с предвиденото за дейностите, описани във
формуляра за кандидатстване. Според уговореното в т. 3.6 исканията за
верифициране на разходи и плащания е следвало да се подкрепят с
представяне на междинни и окончателни доклади в съответствие с т. 3.33 (да
се състоят от техническа и финансова част и в съответствие с посочено
Ръководство за бенефициента за изпълнение на договори, с пълна информация
за изпълнението за съответния период; с приложен опис на
разходооправдателните документи и с копия на документите за всички
разходи) и т. 3.34 от договора (докладите се представят на УО в посочени
срокове). Според т. 3.7 УО е следвало да извършва междинни и окончателни
плащания въз основа на искане на бенефициента. Според т. 3.9.2, в случай, че
социалното предприятие е предвидено да бъде създадено в процеса по
изпълнение на договора, то това е следвало да бъде извършено до
назначаването на лицата, възнагражденията на които са предвидени в бюджета
като „Разходи за персонал“. В т. 3.12 е било посочено, че на възстановяване
подлежат сумите по регистрирани нередности. Според т. 3.19 при изпълнение
на проекта и съставянето на документите към него бенефициентът прилага
утвърдени с посочено ръководство образци. Според т. 3.20.1, бенефициентът е
бил длъжен да запази функционирането на социалното предприятие за 12
месеца, както и заетостта на минимум 50 % от новоназначените представители
на целевата група при бюджетно осигурените разходи за трудови
възнаграждения в размер на 100% от сумата на минималния осигурителен
доход за съответната длъжност и всички дължими вноски за сметка на
работодателя върху договореното възнаграждение, за период не по-малко от
6 месеца след приключване на проектните дейности (това е изискване за
устойчивост). Към общите задължения на бенефициента е било посочено в
договора, че той следва да го изпълнява с грижата на добрия стопанин, при
спазване на принципите за икономичност, ефикасност, ефективност,
публичност и прозрачност, в съответствие с най-добрите практики в
съответната област на договора. Едно от предвидените основания за
прекратяване на договора от страна на УО е свързано с деклариране от
бенефициента на неверни или непълни данни с цел да получи безвъзмездната
11
финансова помощ, предмет на договора, или представи доклади, които не
отразяват действителното положение – т. 3.56.2. Предоставената помощ
подлежи на възстановяване при неизпълнение на договора или при
предоставяне на невярна или непълна информация, довела до нарушаване на
Регламент (ЕС) 1407/13г. и/или условията за кандидатстване по настоящото
процедура – т. 4.1.
С Протокол-решение от 16.06.18г. едноличният собственик на капитала
на „ЕВРОКОНСУЛТ 2014-2020“ ЕООД – Б. Д. К. е взел решение за създаване
на социално предприятие, поради което и целта на търговското дружество е
определена като такава за социалното и професионално интегриране на хора с
увреждания, лица в неравностойно положение; определен е бил и начина на
управление на социалното предприятие. Това означава, че самото дружество е
било определено като форма за управление и реализиране на социалното
предприятие, включително и чрез назначаването от управителя на
дружеството и на негов ръководен екип (т. І, л. 30-32).
Самият управител К. е бил определен за лице, чрез което бенефициентът
по договора ще осъществява комуникацията до ИСУН 2020. Именно чрез
неговия профил са били подадени искания за авансови плащания по договора
– на 31.08.18г., на 10.09.18г. и на 05.10.18г. – за суми от по 19 839.60 лв.
Следващите искания са били съпроводени с декларации за допустимите
разходи при представяне на междинни доклади на бенефициента, подписани
от С. К. като управител и ръководител на дружеството-бенефициент – на
03.12.18г., на 03.06.19г. и 17.09.19г. (т. І, л. 43-58). На л. 75-77 са представени
платежните бюджетни нареждания, с които от МТСП-ЕСФ-ОПРЧР по
банковата сметка на „ЕВРОКОНСУЛТ 2014-2020“ ЕООД са били преведени
следните суми по договора: на 30.10.18г. – 19 839.60 лв.; на 03.04.19г. –
20 525.08 лв. и на 30.08.19г. – 38 993.70 лв. Общият размер на получената
сума е била 79 358.38 лв. Изплащанията на сумите са били предхождани от
решения на УО за верификация на постъпилите искания за междинни
плащания (приложени на л. 151 и л. 152).
Видно от Решение № BG05М9ОР001-2.01-0155/17 от 16.10.2023г. на
МТСП чрез главния директор на ГД „ЕФМПП“, като ръководител на УО на
ОПРЧР, че със същото е установено нарушение по см. на чл. 70, ал. 1, т. 3 от
ЗУСЕФСУ – нарушение на принципите, заложени в чл. 4, § 8 от Регламент
1303/13г. и по-конкретно принципите за добро финансово управление –
ефективност и ефикасност. Поради това и на осн. чл. 72, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, за
установеното нарушение е била определена финансова корекция в размер на
100% от допустимите, засегнати от нарушението разходи по целия
административен договор. Определената сума за възстановяване е била в
размер на общо 79 353.38 лв., която е следвало да бъде преведена по посочена
банкова сметка в срок от 14 дни от получаване на решението.
В мотивите на горното решение е било прието, че при извършени
проверки (от УО на място, както и от документални проверки на Дирекция
12
„Защита на финансовите интереси на ЕС“ към МВР и на НАП) са били
констатирани следните нередовности при изпълнение на договора:
фиктивност на трудовите договори, при които липсват доказателства за
извършена трудова дейност от лицата от целевата група, назначени на
длъжност „експерт програми и проекти“; създаденото към фирмата на
бенефициента социално предприятие реално не е извършвало стопанска
дейност, тъй като няма реализирани никакви приходи за целия период на
съществуването му, при условие, че управлението му е било поверено на екип
от професионалисти – ръководител, счетоводител, офис-мениджър. Обобщено
е, че социалното предприятие не е функционирало реално като социално-
икономически субект и свързаните с това останали дейности по проекта не са
допринесли за постигането на заложените цели, за което е била предоставена
безвъзмездната финансова помощ.
Ответниците са признали в отговора си на исковата молба, че посочената
сума от 79 358.38 лв. е била получена от дружеството-бенефициент по
договора - „ЕВРОКОНСУЛТ 2014-2020“ ЕООД, както и че решението за
определяне на финансовата корекция по договора, постановено на 16.10.23г.,
не е било обжалвано и поради това е влязло в сила с изтичането на
предвидения срок за подаване на жалбата. Наред с горното следва да се
приеме за установено, че ищецът не е получил от търговското дружество-
бенефициент плащане на сумата по извършената финансова корекция. Този
извод се подкрепя и от приложеното към исковата молба решение №
36/22.01.24г. по т. д. № 666/23г. на ВОС, с което по молбата на
„ЕВРОКОНСУЛТ 2014-2020“ ЕООД и на осн. чл. 625 и сл. от ТЗ, е била
обявена неговата неплатежоспособност, поради установеното с решението
задължение за финансова корекция по договора от 15.06.18г., с начална дата
01.011.23г.; открито е производство по несъстоятелността на дружеството;
постановена е била обща възбрана и запор върху имуществото му;
прекратяване на дейността на дружеството и последното е било обявено в
несъстоятелност (т. І, л. 78-84). От извършената служебна справка в публично
оповестената информация в търговския регистър по партидата на
„ЕВРОКОНСУЛТ 2014-2020“ ЕООД, се установи, че с решение №
47/10.02.25г. по посоченото т. д. № 666/23г. на ВОС е било прекратено
производството по несъстоятелност на длъжника, на осн. чл. 632, ал. 4 от ТЗ
(поради липсата на подадена в 1-годишния срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ молба
от длъжника или негов кредитор за възобновяване на производството) и е
било постановено заличаване на дружеството в търговския регистър.
Посоченото обосновава правния интерес на ищеца от предявения иск за
присъждане на обезщетение на вреди, твърдени като причинени от
непозволеното увреждане от ответниците, тъй като същият не е удовлетворил
вземането си чрез реализиране на договорната отговорност на бенефициента
по административния договор.
Настоящият състав на съда намира, че влезлият в сила административен
акт за извършената финансова корекция по административния договор, не
13
обвързва настоящите ответниците като физически лица, тъй като адресат на
посоченото решение е търговското дружество-бенефициент по договора. От
наличието на този административен акт обаче следва да се приеме, че е налице
констатирано от УО неизпълнение на административния договор от страна на
бенефициента и че последният дължи възстановяване на посочената в
решението сума. Този административен акт не установява с обвързваща
доказателствена сила спорните по делото факти – че ответниците са
предоставяли невярна, фиктивна информация за изпълнението на договора, за
да бъде усвоена безвъзмездната финансова помощ.
Видно от представените от ответниците писмени доказателства, че на
дружеството-бенефициент „ЕВРОКОНСУЛТ 2014-2020“ ЕООД е била
извършена проверка, обхващаща периода от 15.06.18г. до 16.09.20г., от главен
инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна, продължила за времето от
14.10.20г. до 13.01.21г. – протокол № П-030003200168203-073-001/13.01.21г.
(т. І, л. 153-161). В протокола е отбелязано, че по Отчета за приходите и
разходите (ОПР) за 2018г. са били отчетени общо приходи от 33 000 лв., в т. ч.
нетни – 4 000 лв., приходи от финансирания – 20 000 лв. и разходите са били
формирани предимно от разходи за персонал – 20 хиляди лв. и за суровини,
материали и външни услуги - 10 000 лв. По ОПР за 2019г. са били отчетени
общо приходи от 43 000 лв., в т. ч. нетни – 2 000 лв., приходи от финансирания
– 41 000 лв. и разходите са били формирани предимно от разходи за персонал
– 54 хиляди лв. и за суровини, материали и външни услуги - - 13 000 лв., за
амортизации – 3 хиляди лв. За периода от 16.06.18г. – 31.12.19г. дружеството е
работило по изпълнение на цитирания административен договор с МТСП и е
осъществявало дейност в посочени офиси в гр. Варна, които са били наемани
за целта. Извън работата по проекта за 2018г.-2019г. дружеството е извършило
и малък обем от доставки на услуги: наем на презентационна техника,
организиране на мероприятие и консултантска услуга във връзка с
кандидатстване по програма Еразъм. За 2018г. сумата е била в размер на 3 625
лв., а за 2019г. – 1 925 лв. Получените средства по административния договор
с МТСП са били в размер на общо 79 358.38 лв. - съответно през 2018г. били
получени 19 839.60 лв. и през 2019г. – 59 518.78 лв. Приходите извън договора
са били отчетени счетоводно аналитично отделно от тези по
административния договор. За неодобрени разходи по проекта в размер на
28 143.70 лв., съгласно Решение на УО рег. № 16.03.20г., е било съставено
сторно. Тези разходи се явявали собствен принос на дружеството за покриване
на разходи по проекта и са довели до формираната загуба за 2019г.
Констатирано е било, че дружеството разполага с материална и кадрова
обезпеченост за извършване на дейност – изброени са наеманите в гр. Варна
обекти и издадените във връзка с договорите за наем документи. Персоналът
през периода е бил от 15 лица, назначени по трудови договори за различни
периоди от време (посочени в таблица), а именно: началник управление (Д. Ж.
– от 30.07.18г. до 01.08.19г. – на 4 часа); преподавател (К. Н. от 26.07.19г. до
09.08.19г.), счетоводител (А. М. - от 30.07.18г. до 01.08.19г. – на 4 часа),
14
експерт програми и проекти (А. П. – от 08.02.19г. до 17.05.19г. на 8 часа, М. С.
– от 05.02.19г. до 28.10.19г. – на 8 часа, В. Л. – от 17.05.19г. до 20.03.20г. – на 8
часа, А. Т. – от 09.11.18г. до 25.10.19г. – на 8 часа, Н. С. – от 04.07.19г. до
17.01.19г. – на 4 часа, К. Б. – от 11.01.19г. до 15.08.19г. – на 4 часа, С. Т. – от
30.07.18г. до 09.08.19г. – на 8 часа, Д. Д. – от 08.02.19г. до 17.05.19г. – на 4
часа), експерт професионално ориентиране (Е. Я.– от 19.12.18г. до 14.09.19г. –
на 8 часа), психолог (Д. Д. – от 09.10.18г. до 14.09.19г. – на 8 часа) и офис-
мениджъри (К. К. – от 29.05.19г. до 08.08.19г. и А. С. – от 24.01.19г. до
17.08.19г., като двамата са били на по 8 часа). Имало е и закупена техника – 3
бр. компютри и 1 бр. МФУ и др. Представени са били договори за заем, като
до 31.12.19г. са били върнати заеми в размер на общо 28 810 лв., по които са
били начислени лихви, които обаче не са били платени. Констатирано е било,
че дружеството е отчитало предимно разходи за персонал – заплати и
осигуровки, за консумативи и външни услуги, както и за амортизация, които
са основно свързани с работата по административния договор. Представени са
били трудовите договори на лицата и ведомостите за работните заплати. Били
са подадени декл. обр. 1 и обр. 6 до м. 03.2020г. При извършена от
проверяващия проверка в ПП „СУП“ – справка по ЕИК по БУЛСТАТ не са
били установени несъответствия между декларираните с посочените
декларации данни и направените вноски по месец, година и вид задължения
до м. 03.2020г. Във връзка с реалното полагане на труд от страна на лицата,
включени в проекта, е била извършена насрещна проверка на А. Т.,
приключила с протокол от 29.12.20г., при която е било установено, че за
периода на сключения й трудов договор (от 09.11.18г. до 25.10.19г.), същата е
полагала труд в наетите от „ЕВРОКОНСУЛТ 2014-2020“ ЕООД офиси
(първоначално в Бизнес център-Гранд хотел „Димят“, след това преместен на
бул. „Цар Освободител“, № 49, а след това – на бул. „Сливница“ 49А), по 8
часа на ден. Характерът на полагания труд се изразявал в осъществяването на
срещи с клиенти относно подходяща европейска програма, по която да
кандидатстват и консултации по ОП РЧР. На служителя са били възлагани
задачи от Д. Ж. – ръководител на социалното предприятие. Трудовото
възнаграждение за периода на съществуване на трудовото правоотношение е
било изплащано в брой от С. К..
Ответниците са представили попълнените от назначени на длъжността
„експерт програми и проекти“ служители тестове за професионално
ориентиране; тестове за определяне на професионална привързаност към
социалното предприятие; изготвени индивидуални кариерни планове;
протоколи от провежданите от назначените на длъжността „експерт програми
и проекти“ служители срещи с клиенти (с посочени наименования на
клиентите), имащи за цел информиране на клиента за текущите програми за
финансиране, съобразно неговите нужди, както и за необходимите документи
при кандидатстване по програми и разглеждане на проектни идеи и критерии
за допустимост (л. 162-173); сертификатите, издадени от преподавателя Н. за
успешно завършване от посочените служители на обучение по КК6
15
„Обществени и граждански компетентности“ на тема „Познания на
европейската интеграция и структури на ЕС“, с хорариум 30 учебни часа,
водените присъствени форми за обучението по дни, учебната програма и
учебния график на обучението, отчетния доклад на обучителя за проведеното
обучение (л. 261-266, 396-410); изготвените от психолога Д. психологически
анализи на лицата от целевата група и оценка на потребностите, въз основа на
попълнени въпросници от тях; извършени психологически тестове от лицата
от целевата група, назначени на посочената длъжност (л. 194-354). Освен това
са представени доказателства относно заявените и разрешени платени
годишни отпуски на наетите по трудови правоотношения служители (л. 355-
383, л. 438-441), относно подадените справки по чл. 62, ал. 5 от КТ от
работодателя до НАП във връзка с учредяването и прекратяването на
трудовите договори (л. 384-393, л. 412-416); отчетни доклади на служителя
„експерт професионално ориентиране“ за извършените дейности (л. 429-436,
л. 460-469); отчетни доклади за извършените дейности от психолога (л. 470-
485) форми за отчитане явяването на работа по месеци за периода на
изпълнение на договора на назначените в социалното предприятие лица (л.
442-459); представени от служителите болнични листи за разрешен отпуск за
временна неработоспособност.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че разходите на дружеството-бенефициент по
административния договор са отчетени по съответните счетоводни сметки и
съставляват основно разходи за закупуване на материали, за работни заплати и
осигуровки, неползван отпуск и заплащане на наем и консумативи за офис,
разходи за амортизации (подробно изброени по години, основание на разхода
и сума, счетоводна сметка, доставчик). Така за 2018г. отчетените разходи по
проекта възлизат на общ размер от 27 205.66 лв., а за 2019г. – на 43 978.26 лв.
Последният разход обаче е бил намален с Решение на УО от 16.03.20г. със
129.64 лв. с основание „собствен принос“, поради което е 43 848.62 лв.
Общият размер на разходите възлиза на 71 054.28 лв. Разходите са отчетени в
съответствие със счетоводните стандарти и ЗСч. Приходите, получени по
банков път са в размер на 79 358.38 лв. (за 2018г. – 19 839.60 лв. и за 2019г. –
20 525.10 лв. и 38 993.70 лв.). Това означава разлика от 8 304.10 лв., която
фигурира като неусвоена сума от предоставените средства по счетоводните
регистри на дружеството – оборотна ведомост към 31.12.21г. по сметка 4989 –
други дебитори – МТСП по процесния договор. В с.з. вещото лице е
допълнило, че за периода от януари 2018г. до 31.12.20г. дружеството не е
извършвало друга стопанска дейност и не е извършвало разходи, които да не
съответстват на програмата по договора. Разходите са били дофинансирани
чрез лични средства на собствениците на дружеството, осчетоводени по
сметка 1511, получени по краткосрочни финансови заеми. Вещото лице сочи,
че се е запознала само със счетоводните записи и не е преглеждала първични
счетоводни документи, но допълва, че основните разходи са направени за
заплати и осигуровки, чиято редовност и коректност е била предмет на
16
проверката от специалиста от НАП.
С оглед на така установените факти по делото съдът намира, че
действително ответниците в качеството им на управители и представляващи
дружеството-бенефициент по административния договор в посочените
периоди, са подавали съответните отчетни документи и са предявявали
искания за заплащане на безвъзмездната финансова помощ по
административния договор. Установи се, че за извършваната от бенефициента
дейност по изпълнение на договора чрез създаденото социално предприятие,
са били назначени по трудови договори съответните квалифицирани лица,
които да го ръководят и да организират дейността му - началник управление,
счетоводител, експерт професионално ориентиране и психолог, както и офис
мениджъри, необходими за техническото обслужване. Освен това е бил
назначен и преподавател за провеждане на посоченото обучение на
назначените лица от целевата група (няма твърдения или доказателства по
делото тези лица от целевата група да не отговарят на изискванията на
проекта) – същите на длъжност експерт програми и проекти. От резултатите
от извършената проверка, обхващаща периода от 15.06.18г. до 16.09.20г., от
главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна, се налага извода, че не са
налице констатации за пропуски при оформянето на трудовите
правоотношения и че същите не са били формални (включително и въз основа
на извършена насрещна проверка с едно от назначените лица).
Следва да се приеме още, че подадените от ответниците заявления за
плащания по административния договор на финансите от уговорената
безвъзмездна помощ, са били в съответната изискуема в договора форма и
придружени със съответните отчетни и разходооправдателни документи,
които са обосновали и верифицираните на разходите и извършването на
съответните парични преводи от УО към бенефициента (противното би
означавало, че служителите на УО не са изпълнили изцяло задълженията си за
коректна проверка на представените документи от външна страна). Не се
установи по делото ответникът К. да е представил пред УО ведомост за м.
07.18г. за начислени заплати и РКО за заплати и възнаграждения по
граждански договори на лица, за които да е установено, че не са работили и
осъществявали услуги по проекта.
Същевременно се установи по делото, че за извършваната от
служителите на социалното предприятие дейност, са били създавани и
множество документи за тяхното тестване, обучение и психологическа
подкрепа, както и за осъществени от тях срещи с клиенти в изпълнение на
възложените им трудови функции. Налице са документи, установяващи като
извършени почти всички заложени в административния договор дейности – за
психологическо подпомагане и мотивиране на лица от уязвимите групи за
включване в заетост; за предоставяне на обучение по ключова компетентност 6
„Обществени и граждански компетентности“; за оборудване на новосъздадени
работни места във връзка с дейността на социалното предприятие.
17
Дали тази дейност обаче, е довела до целения с административния
договор траен резултат – от неактивни или безработни участници, наетите
лица да се превърнат в заети лица чрез включването им в предприемчив
обслужващ екип за административни и управленски дейности, не е предмет на
настоящото дело, а и според решението на УО за извършената финансова
корекция по договора в размер на 100%, следва да се приеме, че заложеният с
договора резултат не е бил постигнат. Това обаче не доказва, че ответниците са
извършили действия по формално отчитане на дейността с цел да бъдат
усвоени финансовите средства по договора. Установеното неточно,
некачествено или пълно неизпълнение на договорно задължение, не е
доказателство за умишлено и противоправно предприети действия от
изпълнителя (в случая от представляващите изпълнителя) за симулиране на
изпълнението, за да се получи дължимата престация и без да се задоволи
насрещния кредиторов интерес. Настоящият състав на съда намира, че след
като от подробно коментираните по-горе доказателства по делото, не се
изключва възможността неизпълнението на административния договор да се
дължи на недобра организация на социалното предприятие, на лош подбор на
професионалистите, на неосъществен в пълен обем на необходимите
дейности, заложени по договора, за да се получат целените с него резултати, а
същевременно не се установи с категоричност, че с действията си ответниците
са създавали документална отчетност с единствената цел да създадат
привидност на реалното извършване на изпълнението по административния
договор, за да се усвоят финансовите средства, то главният иск се явява
недоказан и поради това и неоснователен.
Поради обусловеността на акцесорния иск от основателността на
главния, то и акцесорният иск се явява неоснователен. Исковете следва да се
отхвърлят.
Поради идентичността на правните изводи, инкорпорирани в
обжалваното решение, същото следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските за настоящата инстанция.
В отговора на въззивната жалба е отправено искане за присъждане на
разноските по делото. От приложения към списъка на разноските на
въззиваемите договор за правна защита и съдействие от 01.07.25г., е видно, че
въззиваемият К. е заплатил адвокатско възнаграждение за защита пред
настоящата инстанция в размер на 4 000 лв. Релевирано е възражение от
процесуалния представител на насрещната страна за прекомерност на същото
съобразно фактическата и правна сложност на делото, на осн. чл. 78, ал. 5 от
ГПК, поддържайки, че адекватното такова е в размер на 2 000 лв.
Съгласно решение по дело С-438/22г. на СЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи национална правна уредба, определяща по
задължителен начин минимални размери на адвокатските възнаграждения,
като вместо това следва да разреши въпроса за дължимите възнаграждения
след като направи цялостна преценка на всички релевантни обстоятелства,
18
включително вид, характер на спора, материален интерес, вид и количество на
свършената работа, фактическа и правна сложност на делото, предприети
действия и др. Поради това и съдът не е обвързан от Наредба № 1 на ВАдвС за
възнаграждения за адвокатска работа (заглавие, изм. – ДВ, бр. 14 от 2025г.), но
определеният размер следва да е справедлив и обоснован. В настоящия
случай следва да се има предвид, че делото не се отличава с голяма
фактическа и правна сложност, защото поставеният за разрешаване правен
въпрос е свързан с наличието на елементите от фактическия състав на
генералния деликт, а целият доказателствен материал е бил събран пред
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция е бил изготвен общ
отговор на въззивната жалба и адвокатът се е явил в едно открито съдебно
заседание, в което е изразил становище, че поддържа отговора по изложените
в него съображения. Поради това и съдът намира, че справедливият и
обоснован размер на адвокатското възнаграждение е 2 000 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 316/25.03.25г., по гр. д. № 339/24г. на ОС-
Варна.
ОСЪЖДА Министерство на труда и социалната политика, гр. София,
ЕИК *********, да заплати на Б. Д. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „*“,
№ *, вх. *, ет. *, ап. *, сумата от 2 000 (две хиляди) лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните (чрез
процесуалните им представители) при наличието на предпоставките за
допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19