№ 1587
гр. Варна , 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20203100503444 по описа за 2020 година
Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод жалба с вх. № 16951/12.08.2020г., подадена от Н. Г. Г. с
ЕГН ********** – длъжник по изпълнението – срещу действие на частен съдебен
изпълнител по изп.д. № 20207110400610 по описа на ЧСИ Даниела Петрова - Янкова, рег.
№ 711 и с район на действие, този на ВОС по определяне на разноски, обективирано в
Постановление от 13.07.2020г., в частта му, с която са определени разноски по изпълнението
под формата на пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 4032.91 лв.
В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното
постановление на ЧСИ в обжалваната част, с доводи за недължимост на начислената такса
по т. 26 от ТТР. Длъжникът дължи пропорционалната такса на ЧСИ, само когато вземането
на кредитора е било удовлетворено и пропорционално на събраната сума. Към настоящия
момент няма събрана сума, поради което определената такса по т. 26 от Тарифата в
посочения размер е неоснователно постановена като дълг. Моли в тази връзка за отмяна на
постановлението в атакуваната му част.
В срока и по реда на чл. 436, ал. 2 от ГПК, взискателят „Уникредит Булбанк“ АД в
писмено възражение изразил становище за неоснователност на жалбата. Заявил, че в случая
пропорционалната такса върху размера на задължението по изпълнителния лист е коректно
изчислена и е дължима от длъжника по изп.д.
ЧСИ е изложил мотиви по обжалваното действие, съобразно което разноските по
1
изпълнението са определени правилно, а жалбата е неоснователна.
Депозираната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК
/съобщението за постановлението е връчено на длъжника на 27.07.2020г., а жалбата е
депозирана по пощата на 10.08.2020г./, от процесуално легитимирана страна - длъжник в
изпълнителния процес, срещу акт подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от
ГПК, а именно постановление за разноски и удовлетворява изискванията за съдържание по
чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437,
ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба на „Уникредит Булбанк“ АД
въз основа на издаден изпълнителен лист от 29.06.2020г. по ч.гр.д. № 7082/2020г. по описа
на ВРС, в който е удостоверено правото му на принудително изпълнение на парично
задължение на „НД-Хеликом“ ЕООД, ЕИК ********* и Н. Г. Г. за солидарно изпълнение на
парични задължения в описания размер по договор за банков кредит, а именно: 47 800 лв. –
главница, ведно със законна лихва от 26.06.2020г.; 2647.75 лв. – лихва просрочена главница
за минал период; 152.69 лв. – наказателна лихва; 39.82 лв. – такси и 2559.81 лв. – съдебни
разноски.
С Постановление от 13.07.2020г. ЧСИ образувал изпълнително дело и разпоредил
връчване на ПДИ за сумите 59340.17 лв. по ИЛ; 1547.52 лв. – разноски по изпълнителното
дело и 4273.91 лв. – такси по Тарифата за ЗЧСИ. Наложил е запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника Николай Гочев и възбрана върху недвижим имот на първия
длъжник. Определил дължимите такси по делото, сред които и такса по т. 26 от ТТР към
13.07.2020г. в размер на 4032.91 лв.
ПДИ изх. № 15196/20.07.2020г. е изпратена до длъжника и връчена на 27.07.2020г.
/л. 43 от делото/.
С молба от 10.08.2020г. взискател „Уникредит Булбанк“ АД сезирал ЧСИ с искане
за спиране на изпълнителното производство с оглед постигнато с длъжниците извънсъдебно
споразумение за погасяване на дълга в едногодишен срок. Отправил искане в тази връзка за
вдигане на наложения запор върху ТВ на Николай Гочев.
С Постановление от 11.08.2020г. ЧСИ постановил спиране на изпълнителното дело
на основание чл. 432, т. 2 от ГПК. В постановлението отново посочил, че към 11.08.2020г.
сред дължимите от длъжника разноски по изпълнението е и таксата по т. 26 от Тарифата в
размер на 4046.93 лв.
При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни
изводи:
2
Съгласно даденото задължително разрешение в т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017г. по т.д.
№ 3/2015г. на ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на
съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за
разноските по изпълнението.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното
производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния
лист, защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи дори когато
длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в
изпълнителното производство. Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното
производство е различна по обем в зависимост от това дали изпълнителният лист е предявен
пред държавен съдебен изпълнител, или пред частен съдебен изпълнител и независимо от
това внесени ли са от взискателя дължимите авансови такси по изпълнението. Когато
изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът плати в срока
за доброволно изпълнение, от него се събират както дължимите от взискателя авансови
такси за извършените необходими действия по изпълнителното дело и разноските на
взискателя за процесуално представителство, така и т.нар. окончателна такса по чл. 26 от
ТТРЗЧСИ /приета с ПМС № 92/19.04.2006г., Обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006г./.
Длъжникът по изпълнителното дело дължи пропорционална такса върху събраната
сума след предявяване на изпълнителния лист, независимо от обстоятелството дали е платил
доброволно, доколкото плащането е след започване на изпълнението, събраната сума е в
погасяване на задължението, и плащането на задължението е извършено при висящо дело за
принудително изпълнение. Съгласно забележка № 4 към посочената разпоредба тази такса
се определя единствено върху сумите по изпълнителния лист, без авансово дължимите се
такси.
В конкретния случай по изпълнителното дело липсват данни за събрана сума след
започване на изпълнението в погасяване на задължението до момента на спиране на
изпълнителното дело. Ето защо не са били налице предпоставки за определяне на
окончателната такса по чл. 26 от Тарифата. Размерът на същата ще се определи и събере
пропорционално в зависимост от размера на постъпилите по висящото изпълнително дело
суми в погасяване на дълга независимо дали плащането ще се извърши на взискателя или на
ЧСИ. С оглед размера на цялото вземане по изпълнителния лист, размерът на таксата е
правилно определен в постановлението за образуване на изпълнителното дело и е чисто
информативен. На този етап обаче се явява преждевременно определена като дължима от
длъжника, поради което определената на това основание окончателна такса от ЧСИ в ПДИ е
незаконосъобразна. Постановлението в тази част следва да се отмени.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК по повод жалба с вх. №
16951/12.08.2020г., подадена от Н. Г. Г. с ЕГН ********** – длъжник по изпълнението –
срещу действие на частен съдебен изпълнител по изп.д. № 20207110400610 по описа на
ЧСИ Даниела Петрова - Янкова, рег. № 711 и с район на действие, този на ВОС по
определяне на разноски, обективирано в Постановление от 13.07.2020г., в частта му, с която
са определени като дължими на този етап от развитието на изпълнителното дело разноски
по изпълнението под формата на пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на
4032.91 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал.
4, пр. II от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4