РЕШЕНИЕ
№107
гр. Хасково, 27.02.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд
в публичното заседание на двадесет и втори февруари
през две хиляди и осемнадесета година в състав :
СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното
от Съдията гр.д.№ 2717 по описа за 2017г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск от Д.Х.Д.,*** против
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД - Пловдив, с правно основание чл.55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД за сумата в размер на 341.50 лева.
Ищецът твърди,
че е в договорни отношения с ответното
дружество, което било доставчик на електрическа енергия, а той – негов клиент –
физическо лице, потребител на електрическа енергия за битови нужди по смисъла
на чл.1, т.4 от Общите условия на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, с клиентски номер на партидата по регистри на
дружеството-доставчик: **********. Мястото на потребление на ел. енергията било
цех за алуминиева дограма, помещения, които се използвали с жилищна цел,
находящи се в **********, като било монтирано средство за търговско измерване
по измервателна точка ИТН **********. Ищецът получил писмо, в съдържанието на
което се съдържала Фактура № ********** от 03.10.2017г. за отчетен период
01.12.2015г. – 05.01.2016г., по която фактура ответникът твърдял, че ищецът му
дължи сумата от 322.50 лева за минал период. Ищецът получил и съобщение, изх. №
4003867, в което било отбелязано, че ответната страна е установила, че
електромерът е бил манипулиран и отчита с грешка минус 66.39 %, като имало
издаден и протокол за това. Ищецът твърди, че не е бил уведомяван навреме.
Заплатил дължимата сума от 322.50 лева с ДДС, за да не му бъде прекъснато
електрозахранването, видно от фискален бон № ********** от 03.10.2017г., като
заплатил също и сума в размер 19 лева с ДДС за услугата възстановяване на
електрозахранване. Ищецът сочи също така, че не е извършвал отваряне и
манипулация на електромера и не е присъствал още в самото начало на същата при
извършване на проверка на меренето на електрическата енергия. Не било
констатирано и виновно поведение от негова страна. Счита, че дружеството
ответник не му е възможно да му вменява заплащане на едностранно коригирани сметки
за минал период от време, независимо от разпоредбите на Общите условия и тези
на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, тъй като твърдяната за разходвана ел. енергия по данъчна фактура,
посочена по-горе, издадена от ответника, никога не била потребена
от ищеца. Ищецът счита също, че клаузата на чл.28, ал.2 от Общите условия на
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и във връзка с това и клаузата на чл.54,
ал.2/2, респ. 3 от Общите условия на „ЕВН България Електроразпределение“
ЕАД са неравноправни по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП и този на чл.2,
ал.2 от ЗЕ, тъй като противоречали на принципа на равнопоставеност на страните
в договорното правоотношение, както и на принципа за защита интересите на
потребителите при търговия с електрическа енергия. Посочените клаузи
противоречали и на разпоредбите на гражданското законодателство, в частност на
принципите на ЗЗД /чл.82/, поради което същите били и нищожни на основание
чл.146, ал.1 от ЗЗП и чл.26, ал.1 от ЗЗД. Предвид изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата в размер на 322.50 лева, представляваща
платена от ищеца без
основание цена за консумирана ел.
енергия за периода от
01.12.2015г. до 05.01.2016г., дължима по Фактура №
**********/03.10.2017г. и сумата от 19 лева, представляваща недължимо платена сума по системен бон № ********** от
25.10.2017г. за
услуга за възстановяване на електрозахранване,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
й изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
подава отговор, в който заявява, че предявеният
иск за сумата от 19 лева е неоснователен, тъй като посочената
сума била заплатена на електроразпределителното
дружество «ЕВН България Електроразпределение»
ЕАД и тъй като тази сума по никакъв начин не преминавала през патримониума на ответника «ЕВН България Електроснабдяване» ЕАД, то ответникът
не разполагал с пасивна процесуална легитимация да отговаря по този иск. Относно иска за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 322.50 лева, намира следното: Оспорва го изцяло както по основание, така и по размер. Твърди, че сумата
била начислена правомерно, като основание за това били разпоредбите на чл.98а,
ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ във вр. с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ във вр. с чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ, където
изрично било посочено, че «в случаите, когато при метрологичната
проверка се установи, че средството за търговско измерване…. измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от
датата на констатиране на неправилното /неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството
за търговско измерване или
до предходната извършена
проверка на средството за търговско
измерване, но не по-дълъг
от 90 дни». Сочи се още, че
Общите условия и на двете
дружества били публични и достъпни
в Интернет на посочени адреси.
Ответникът твърди, че при проверката, извършена на 05.01.2016г. от служители на ответника, било констатирано, че електромер № 62095181 отчита с грешка преминаващото през него количество ел. енергия. Служителите
демонтирали електромера в присъствието на двама свидетели,
поставили го в безшевен чувал и запечатали с пломба със
знака на ЕВН ЕР и уникален номер. Тези действия били закрепени в Констативен протокол
за техническа проверка и подмяна
на средства за търговско измерване
№ 256618/05.01.2016г. Вследствие на това била извършена и процесната корекция на сметката за електрическа енергия на клиента, което било извършено по реда на
гл.IX от ПИКЕЕ. Ответникът посочва, че размерът
на начислената допълнително
сума бил определен при спазване на нормативната уредба в чл.51, ал.1
във вр. с чл.48, ал.1, т.1,
б.»а» от ПИКЕЕ, приложима в
случай на констатирано непълно
измерване на консумираната ел. енергия. В случая – вследствие на извършената
манипулация на електромера,
същият отчитал преминаващата
електроенергия с грешка, която
можело да бъде установена, а именно – «-65.61%». На
основание констативния протокол на БИМ била изчислена и корекцията, като била начислена електроенергия
за периода от 01.12.2015г. до 05.01.2016г. Периодът
от време, за който била извършена корекцията, бил 35 дни
и не превишавал посочения в
чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ период от 90 дни, тъй като нямало как обективно да се установи от кога
точно датира грешката.
Предвид изложеното, счита, че претендираната
сума е била основателно начислена и дължима на «ЕВН България Електроснабдяване» ЕАД, поради което моли съда да отхвърли иска и присъди на ответника разноски. В съдебно
заседание се поддържа подадения
отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че
ищецът е потребител на електроенергия, с клиентски номер
№ **********, с място на потребление ИТН ********в ************, Цех за алуминиева дограма.
На 05.01.2016г. е била извършена
проверка на електромера на посочения
по-горе адрес от представители
на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, за което
е бил съставен Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на
средства за търговско измерване № 256618 от 05.01.2016г. Приет бе като
доказателство по делото и Констативен протокол от метрологична експертиза на
средство за измерване № 426/30.05.2017г., в който е
отразено, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера. В
измервателната му верига и на трите фази са подменени оригинални съпротивления
с цветен код за означение на стойността с други. В резултат на тези манипулации
електромерът не отчита изцяло консумираната ел.енергия. От Констативния
протокол и от Справка за коригиране на сметката за електроенергия се
установява, че вследствие на извършената по електромера манипулация същият
отчита с грешка от 66.39 %.
С
Писмо, изх. № 4003867/03.10.2017г. ищецът е бил уведомен, че е констатирано отчитане
на електромера с грешка минус 66.39 %, за което на основание чл.48, ал.1 и
чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ следва да му се начисли допълнително ел.енергия в размер
на стойност 322.50 лева, представляваща 66.39 % от потреблението за периода 01.12.2015г.-05.01.2016г.
Така на ищеца е била начислена като дължима сумата в размер на 322.50 лева,
представляваща корекция на сметката му за минал период, считано от 01.12.2015г.
до 05.01.2016г., за което е издадена фактура № **********/03.10.2017г.
Посочената сума от 322.50 лева е и заплатена от ищеца Д.Х.Д. в полза на
ответното дружество, видно от приетия като доказателство Системен бон – Квитанция
№ ********** от 03.10.2017г., което обстоятелство не се и оспорва от ответника.
Била
е заплатена от ищеца Д.Х.Д. и сумата от 19 лева в полза на „Електроразпределение
Юг“ ЕАД, за възстановяване на ел. захранване, видно от Системен бон ********** с дата 25.10.2017г.
За
цялостното изясняване на делото от фактическа страна, съдът назначи и изслуша
заключение на съдебно-техническа експертиза, което възприема изцяло като
компетентно и безпристрастно дадено. От същото се установява, че Констативен
протокол от експертиза на средство за търговско измерване № 426/30.05.2017г.
отразява техническото състояние на СТИ, което е резултат от външно неправомерно
въздействие върху електромера, водещо до частично измерване на електрическата
енергия /в случая процесният електромер не отчита
66.39 % от консумираната от обекта ел. енергия./ Посочено е още от в.л., че правилно е
приложена методиката за изчисляване на неотчетеното количество електроенергия
така, както е заложена в чл.48, ал.1, т.2, б.“б“ от ПИКЕЕ и правилно е остойностено това неизмерено
количество ел. енергия, съгласно чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ. Според вещото лице началният
момент на неточно отчитане на електромера според предоставените данни е
03.11.2015г. в 02.18 часа. Вещото лице е констатирало също така, че процесният електромер попада в групата електромери – трифазен
с периодичност на проверките – четири години. Върху електромера има изискуем
знак от последваща проверка на нотифицирания орган,
извършил оценяване за съответствие М 15/045 04. Електромерът следва да премине
вторична проверка през 2019г. Сроковете по Заповед № А-441 на Председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор от 13.10.2011г. са
спазени.
По
делото съдът допусна ангажиране и на гласни доказателства:
От
разпита на свидетеля Петър Петров се установи, че въпросният обект е бил
проверен на посочената в протокола дата. Заедно с колегата му видели, че
електромерът има отклонение и тъй като клиентът не присъствал на проверката,
били изпратени двама свидетели. Пред тях отново отворили електромера, замерили
го с уред и им показали отклоненията му, след което съставили протокола.
Електромерът бил демонтиран, поставен в платнена торба, пломбиран със специална
пломба и изпратен в метрологична лаборатория. На мястото на демонтирания
електромер поставили нов. Свидетелят твърди също, че докато демонтират единия
електромер и поставят другия, спирали електрозахранването на обекта.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД,
предвиждащ, че, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено
или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Съгласно Постановление № 1 от
28.05.1979г. по гр.д. № 1/79г. на Пленум на ВС, първият фактически състав на
чл.55, ал.1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална
липса на основание, т.е., когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, както
е и в настоящия случай. Следователно и съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, в тежест
на ищеца е да докаже, че е извършил плащане на процесната
сума от 322.50 лева в полза на ответника, а в тежест на ответника е да докаже
чрез пълно и главно доказване, че е налице основание за получаване на тази
сума, установявайки наличието на облигационна връзка с другата страна, както и
основанието и размера на вземането си и по-конкретно факта, че законосъобразно
е коригирал сметката на абоната в лицето на ищеца, начислявайки посочената в
данъчната фактура сума.
По
делото не се спори и бе установено от събраните доказателства, че ответното
дружество е доставчик на електроенергия, а ищецът е потребител на същата, както
и че на ищеца, вследствие на едностранна корекция на сметката, е начислена като
дължима сумата в размер на 322.50 лева, представляваща 66.39 % от потреблението
му за периода от 01.12.2015г. до 05.01.2016г., за което е издадена Фактура
№ **********/03.10.2017г. Няма спор, че сумата от 322.50 лева е
заплатена от ищеца в полза на ответното дружество, като в тази насока е
представеният касов бон от 25.10.2017г.
Няма спор, а и от събраните писмени доказателства се
установява наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
силата на сключен договор за продажба на електрическа енергия при публично
известни Общи условия, които, съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ влизат в сила за
потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без
изрично писмено приемане, като няма данни да са предложени и съответно приети
специални условия, различни от публикуваните общи условия. Основните спорни
въпроси са дали ответникът е имал право да извърши едностранна корекция на
отчетеното количество доставена електрическа енергия за релевантния минал период и ако е имал, налице ли са били
предпоставките, даващи му основание да направи такава корекция, както и спазени
ли са правилата, уреждащите това негово право. В тази връзка най-напред следва
да се отбележи, че действително след измененията с ДВ, бр. 54/17.07.2012 г. в
разпоредбите на чл.83, ал.1, т.6, чл.98а, ал.2. т.6, б. „а” и чл. 104а, ал.2,
т.5 от ЗЕ може да се направи обоснован извод, че вече е предвидена възможност
да бъдат извършвани корекции на сметките на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия. Съобразно допуснатата законова делегация от Председателя на ДКЕВР са издадени ПИКЕЕ
/обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г./. Тъй като в тях не
е посочено друго, те са влезли в сила три дни след горепосочената дата,
съгласно разпоредбата чл.5, ал. 5 от КРБ, т.е. считано от 16.11.2013г. В
настоящия случай проверката на средството за търговско измерване от служители
на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД е
извършена на 05.01.2016 г., а корекцията на сметките на ищеца се отнася за
периода от 01.12.2015г. до 05.01.2016г. Следователно, ответното дружество е
имало законово основание за едностранна корекция на количеството електрическа
енергия, доставено на потребителя за минал период. Следва да се има предвид
обаче, че съгласно чл.120 от ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на съответната електроразпределителна
мрежа, като поддържането му в изправност и в съответствие с техническите
изисквания на електромера е в задължение на оператора на мрежата - чл.89, т.4 от
ЗЕ и чл.34 от ОУ. Съдът счита, че, за да са налице предпоставките на
законосъобразна корекция на сметка за минал период, е необходимо да се докаже
по несъмнен начин и осъществяването на манипулация на СТИ от потребителя или от
друго лице, но с негово знание или съгласие. Първото обстоятелство е безспорно
установено по делото, но по отношение на второто липсват както твърдения, така
и каквито и да е било доказателства, че именно ищецът, или поне с негово знание
е извършено такова неправомерно въздействие върху процесното
СТИ. Съдът не споделя наведените от
ответника доводи за наличието на безвиновна
(обективна) отговорност на клиента в тази хипотеза, тъй като това представлява
изключение от въведения в чл.82 от ЗЗД принцип за виновния характер на
договорната отговорност, поради което следва да бъде изрично и ясно разписано
от законодателя. Посочените
разпоредби на ЗЕ и на ПИКЕЕ не могат
да се тълкуват в този смисъл, тъй като те само регламентират условията и реда
за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване на
корекция на количеството консумирана електрическа
енергия. Тези изводи съответстват и
на трайно установената съдебна практика / Решение № 12/11.02.2013г. по т. д. №
1080/2011г. на ВКС, II т. о., Решение № 177/12.12.2011г. по т. д. № 1008/2010
г. на ВКС, II т. о., Решение № 189/11.04.2011г. по т. д. № 39/2010г. на ВКС, II
т. о./ и др., според която коригирането на сметките само възоснова
на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната
електроенергия от принадлежащите на доставчика СТИ, без да е доказано виновно
поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната
енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на
страните в договорното правоотношение и установения в чл.82 от ЗЗД принцип за
виновния характер на договорната отговорност. Дори и да се приеме, че с
уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура се въвежда безвиновна (обективна) отговорност на потребителите на
електроенергия, следва да се има предвид, че с оглед противоречието й на чл.82 ЗЗД, както и на чл.2, ал.2 от ЗЕ, съгласно който един от принципите при
търговията с електрическа енергия е защита интересите на потребителите, на
основание чл.15, ал. 3 от ЗНА тя не следва да бъде приложена. Освен това, в § 1
на Закона за защита на потребителите е предвидено, че при противоречие на два
закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на
потребителите. Обективната отговорност е вид гражданска отговорност (без
значение договорна или деликтна), поради което, за да
бъде ангажирана, е необходимо да е налице поведение на отговорното лице, което
да е в причинна връзка с настъпилите вреди. Задължението на потребителя по
договора за продажба на електрическа енергия е за бездействие, поради което
основание за ангажиране на отговорността му е налице само при доказано
действие, каквото същият е поел да не осъществява. Тежестта на доказване е на
доставчика на електрическата енергия, а както се посочи по-горе, по делото нито
се твърди, нито се установява такова негово поведение. В този смисъл е и Решение
№ 38 от 15.05.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ВКС, I т. о.
Следва да се има предвид още, че дори при евентуално установяване на
неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът на електрическа
енергия трябва да докаже периода на грешното измерване или неизмерване
в резултат на това неправомерно действие, както и реално консумираната
електрическа енергия. В противен случай едностранното изчисляване и коригиране
на сметките за електрическа енергия за минал период би позволило на доставчика
да получи цена за недоставена от него и неползвана от
потребителя електрическа енергия. По делото обаче не бяха ангажирани такива доказателства, което е още едно основание за недължимост процесната сума.
Независимо, че периодът е в рамките на допустимите максимално 90 дни /35 дни/ според
чл.49, ал. 2 от ПИКЕЕ, винаги следва да се докаже защо и как точно е установен този период.
Не би могло да се приеме и че в случая се касае за извъндоговорна
отговорност, почиваща на принципа на неоснователното обогатяване. Това е така,
защото между доставчика на електрическата енергия и потребителя е налице
договорна обвързаност, поради което и при нарушение на задължения по договора,
отношенията им се уреждат съобразно правилата на договорната отговорност, а не
на плоскостта на отговорността при неоснователно обогатяване.
Предвид изложеното съдът счита, че предявеният иск за сумата от 322.50 лева
се явява изцяло основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен в
тази му част.
Искът за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 19 лева,
платени за възстановяване на ел.захранването на обект с ИТН *******, клиентски номер *********, с адрес – ********, цех, следва
да се отхвърли. Видно от представения системен бон от дата 25.10.2017г. е, че
тази сума е била заплатена от ищеца в полза не на ответника по делото „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, а по сметка на чуждо на настоящия спор лице
- „Електроразпределение
ЮГ“ ЕАД. При тези данни по делото съдът намира предявения иск с правно основание
чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за връщане на процесната сума в размер на 19 лева като получена от
ответника без основание, за
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло. В
случая липсва неоснователно обогатяване на ответника за сметка на обедняването
на ищеца, доколкото посочената сума в размер на 19 лева, както вече бе
посочено, не е преминала в патримониума на ответника
по делото „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 520 лева, съобразно
уважения размер на иска, а на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
разноски в размер на 15 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, да
заплати на Д.Х.Д., ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, адв.Е.
М., сумата от 322.50 лева, представляваща платена без правно основание стойност
на електрическа енергия за минал период - от 01.12.2015г. до 05.01.2016г. по
фактура № **********/03.10.2017г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на иска – 30.10.2017г. до окончателното й
изплащане, като иска в останалата му част – за осъждане на ответника да заплати
на ищеца и сумата от 19 лева, платена по системен бон № ********** от
25.10.2017г. на „Електроразпределение Юг“ ЕАД за
възстановяване на електрозахранване, като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ”Христо
Г. Данов” № 37, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на Д.Х.Д., ЕГН **********,***,
съдебен адрес ***, адв.Е. М., направените по делото
разноски в размер на 520 лева, съобразно уважения размер на иска.
ОСЪЖДА Д.Х.Д., ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, адв.Е. М., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ”Христо Г. Данов” №
37, направените по делото разноски в размер на 15 лева, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
М.С.