№ 111
гр. Пловдив, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско
дело № 20225000500183 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Т. К. Г. против решение №
260023/14.02.2022 г., постановено по гр.д. № 131/2021 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд – ХV гр.с., в частта, в която е отхвърлен искът й по
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата над 10 000 лв. до претендираните 100
000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата. Жалбоподателката твърди, че решението в
тази част е неправилно поради неправилно приложение на разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД и не отговарящо на възприетите от практиката стандарти и
размери на обезщетенията, поради което моли съда да отмени в тази част и
вместо това да постанови друго решение, с което да осъди ответника да й
заплати обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер
от 100 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата и всички направени по
делото разноски. Оспорва жалбата на П. Р. Б. като неоснователна и моли съда
да я остави без уважение.
Постъпила е въззивна жалба и от П. Р. Б. против същото решение в
1
частта, в която тя е осъдена да заплати на Т.Г. обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 01.06.2016 г. до окончателното й изплащане, 10 лв. разноски по делото и
830 лв. адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. В жалбата
се твърди, че решението в осъдителната му част е неправилно поради
нарушаване на материалния закон при определяне на справедливото
обезщетение за неимуществени вреди и поради неправилна преценка на
събраните доказателства, поради което моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло
предявения иск или да намали присъденото обезщетение до справедлив
размер. Не е взела становище по подадената от Т.Г. въззивна жалба. Оспорва
началния момент на законната лихва за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди.
Контролиращата страна П. Р. Б. в качеството й на страна по чл. 10, ал.
1 от ЗОДОВ счита, че жалбата на Т.Г. е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение, а тази на Прокуратурата следва да бъде уважена, като
бъде намален размерът на обезщетението за неимуществени вреди. Прави
възражение за погасителна давност на вземането за лихва за забава за периода
преди 18.01.2018 г.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбите са подадени в срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт от лица, имащи право на жалба, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като
ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от Т. К. Г.
против П. Р. Б. обективно съединени искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ищцата твърди, че през 2012 г. узнала за образувано
наказателно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по
чл. 255, ал. 3 от НК във вр. с ал. 1 от НК по повод дейността на ЕТ „М. т. –
Т.Г.“, нейна собственост, при установяването и декларирането на данъчни
задължения, на 21.07.2015 г. по сл.д. № **/**** г. по описа на ОСлС при ОП -
П. й било повдигнато обвинение за това, че на 31.03.2008 г. е избягнала
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
2
размери, формирани от доходи от стопанска дейност като едноличен търговец
и доходи от наем за 2007 г., потвърждавайки неистина в подадена годишна
данъчна декларация, в хода на досъдебното производство повече от четири
години била привиквана, разпитвана и проверявана, а на 19.04.2016 г. било
прекратено наказателното производство поради липса на извършено
престъпление. В исковата молба се твърди също, че това бил първият й
сблъсък с прокуратура и полиция и преживяното за нея било изключително
неприятно, изживяла психоемоционален стрес, огромен шок от повдигнатото
й обвинение, месеци наред не можела да се успокои, поддържала високо
кръвно налягане, не можела да спи, не се хранила, плачела по цели нощи,
отслабнала с 20 кг., наложило се да потърси професионална помощ от
психиатър, доброто й име в бизнес средите било накърнено, а бизнесът й –
сринат, развила чувство за тревожност и безпокойство, повече от три години
приемала успокоителни лекарства, но и до настоящия момент не е преживяла
случилото се и изпитва последиците от преживения стрес. Доколкото с
действията си ответникът й е причинил горепосочените неимуществени
вреди, ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди П. Р. Б. да й
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 19.04.2016 г., датата на
прекратяване на наказателното производство, до окончателното й изплащане.
Претендира разноски за процесуалния си представител адвокат по реда на чл.
38, ал. 2 от ЗА.
Ответникът П. Р. Б. оспорва предявените искове по основание и размер
и моли съда да ги отхвърли. Счита, че претендираният размер на
обезщетението е силно завишен и не отговаря на принципа за справедливост и
установената съдебна практика в сходни случаи. Моли да бъде освободен от
отговорност на основание чл. 5 от ЗОДОВ поради това, че с неправомерното
си поведение ищцата сама е дала повод за наказателно преследване, а ако
съдът не възприеме това становище, прави искане отговорността му да бъде
намалена по реда на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ.
С обжалваното решение е осъдена П. Р. Б. да заплати на Т. К. Г. 10 000
лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
преживян стрес, тревожност, притеснения, които вреди са претърпени в
резултат на воденото срещу нея наказателно производство по сл.д. № **/****
г. по описа на ОСлО при ОП П., което е било прекратено, ведно със законна
3
лихва върху сумата, считано от 01.06.2016 г. до окончателното й изплащане,
искът е бил отхвърлен за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер
от 100 000 лв., като е отхвърлен и искът за присъждане на законна лихва
върху главницата за периода 19.04.2016 г. – 31.05.2016 г., а П. Р. Б. е осъдена
да заплати на Т. К. Г. 10 лв. разноски по делото за държавна такса и на
адвокат С.Н. от АК - П. 830 лв., представляващи адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА съразмерно с уважената част от иска.
Решението е обжалвано от ищцата в частта, в която искът за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен, а от
ответника в осъдителните му части, в които части то е предмет на въззивното
производство, а в частта, в която искът по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на
законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди е
отхвърлен за периода 19.04.2016 г. – 31.05.2016 г. решението не е обжалвано
от страните и е влязло в сила.
При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не
се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.
По отношение на правилността на обжалваното решение съдът
съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване
проверка само в обжалваните части, на оспорените в жалбата фактически
констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от
първоинстанционния съд.
Не се спори между страните и от приетите по делото писмени
доказателства и приложеното сл.д. № **/**** г. по описа на ОСлС при ОП -
П. се установява твърдяната от ищцата фактическа обстановка, а именно:
Въз основа на уведомление по чл. 205 от НПК от Н** - ТД П. във
връзка с извършена данъчна ревизия, завършила с РА №
1*********/******** г., получено в ОП - П. на 10.01.2012 г., е образувана
преписка вх. № 250/2012 г., с постановление от 23.01.2012 г. на прокурор при
ОП - П. е образувано ДП № **/**** г. срещу неизвестен извършител за това,
че при условията на продължавано престъпление за периода 01.01.2006 г. –
31.12.2011 г. в гр. П. е избегнал установяване и плащане на данъчни
задължения в особено големи размери, като не е подал декларация и е
използвал документ с невярно съдържание – фактури, което е престъпление
4
по чл. 255, ал. 3 от НК във вр. с ал. 1 т. 1 и т. 6 от НК във вр. с чл. 26 от НК.
С постановление от 23.01.2012 г. на прокурор при ОП - П.
разследването по образуваното досъдебно производство е възложено на
следовател при Окръжен следствен отдел при ОП - П..
С постановления от 13.03.2012 г., 16.03.2012 г., 26.09.2013 г.,
01.12.2014 г., 14.04.2015 г., 22.07.2015 г. и 21.10.2015 г. на следовател в ОСлО
при ОП - П. е възложено извършване на разпит на свидетели във В., М., В. и
С. или установяване местонахождението на нови свидетели, като част от тези
процесуално-следствени действия са извършени в периода 18.03.2012 г. -
10.11.2015 г., разпитани са и други свидетели от следовател в ОСлО - П. и е
изготвено заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
За същия период е изискана на няколко пъти информация от ТД на Н**
- П., както и такава от „П. б.“ АД – С., АС - П. и О. П..
Досъдeбното производство е било спирано няколко пъти от прокурор
при ОП - П. /с постановления от 25.07.2014 г., от 09.03.2015 г. и от 24.07.2015
г./ и след това е било възобновявано /с постановления от 04.09.2014 г., от
26.03.2015 г. и от 02.10.2015 г./.
С постановление от 21.07.2015 г. на следовател в ОСлС при ОП - П. Т.
К. Г. е привлечена като обвиняем в извършване на престъпление от общ
характер – чл. 255, ал. 3 от НК във вр. с ал. 1, т. 2 от НК за това, че на
31.03.2008 г. в гр. П. е избегнала установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери – 103 207,65 лв. за 2007 г., формирани
от доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и доходи от наем за
2007 г., представляващи дължим данък общ доход по чл. 48 от ЗДДФЛ за
2007 г., като е потвърдила неистина в подадена декларация – годишна
данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2007 г. вх. № *********/********
г. на ТД на Н** - П., Приложение № 2 Доходи от стопанска дейност като
едноличен търговец „М. - т.-Т.Г.“ - П. и Приложение № 4 Доходи от наем или
друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, като
същия ден и на 09.11.2015 г. тя е разпитана като обвиняем.
С постановление от 19.04.2016 г. на прокурор при ОП - П. е прекратено
наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, т.е.
поради това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление.
Страните спорят относно датата на влизане в сила на това
5
постановление.
Съдът приема, че по принцип доказателствената тежест за
установяване на този факт лежи върху ответника, който в качеството си на
издател на постановлението следва да установи кога и по какъв начин го е
връчил на всички заинтересувани страни, дали то е било обжалвано от някоя
от тях и кога е влязло в сила.
Единственото събрано доказателство в тази насока обаче са
показанията на разпитаната в първоинстанционното производство свидетелка
М. А. /дъщеря на ищцата/, които съдът като отразяващи нейни преки
впечатления и на практика неоспорени от ответника кредитира. От
показанията на посочената свидетелка се установява, че през 2016 г. тя
живеела в С., но при едно от пътуванията си да види майка си през май 2016
г. около Великден намерила в пощенската й кутия писмо, съдържащо
известие за прекратяване на наказателното производство.
Предвид факта, че Великден е бил на 01.05.2016 г., съдът приема, че на
тази дата Т.Г. е научила за постановлението за прекратяване на наказателното
производство, не го е обжалвала до 09.05.2016 г. /доколкото последният ден
от срока е 08.05.2016 г., неделя, той изтича в първия работен ден/ и то е
влязло в сила на 10.05.2016 г. /чл. 243, ал. 4 от НПК/.
Следователно наказателното производство на фаза досъдебно такова
против ищцата е продължило от 21.07.2015 г. /когато тя е била привлечена
като обвиняем по делото/ до 10.05.2016 г. /влизане в сила на постановлението
за прекратяване/.
Настоящият състав приема, че извън горепосочения период на
досъдебното производство правната сфера на Г. е била засегната и в по-ранен
момент.
В константната практика на Европейския съд по правата на човека се
приема, че обвинение за целите на чл. 6, § 1 от Конвенцията се определя като
официалното уведомление, предоставено на дадено лице от компетентен
орган, относно твърдение, че това лице е извършило престъпление, което
може да е и под формата на други мерки, които да навеждат на подобно
твърдение и които съществено засягат положението на заподозряното лице,
т.е. при наличие на конкретни обстоятелства може да се приеме, че
определено лице е обект на обвинение преди момента на официалното му
6
привличане в качеството на обвиняем.
По делото е установено, че Т.Г. е разпитана като свидетел в
досъдебното производство на 03.07.2013 г., на 01.10.2013 г., на 19.05.2014 г. и
на 25.11.2014 г., както и че на 27.09.2013 г. е дала писмено съгласие в
качеството си на едноличен собственик на капитала и управител на „М.“
ЕООД за разкриване на банкова тайна за банковите сметки на дружеството за
периода 01.01.2004 г. – 31.12.2008 г. във връзка с разследването по ДП №
**/**** г. на ОСлО при ОП - П., а на 27.11.2013 г. е подписала декларация по
чл. 74, ал. 2, т. 1 от ДОПК за съгласие всички документи, съдържащи данъчна
и осигурителна информация, касаещи лично нея, да бъдат използвани за
нуждите на сл.д. № **/**** г. на ОСлО при ОП - П..
Имайки предвид основанието за образуване на наказателното
производство /уведомление от ТД на Н** - П. за извършена данъчна ревизия
на Т.Г., действаща като ЕТ „М. т. – Т.Г.“/, характера на престъплението
/избягване установяването и плащане на данъчни задължения в особено
големи размери поради неподаване на декларация и използване на документ с
невярно съдържание – фактури/ и извършваните с участието на ищцата
процесуално-следствени действия като вид и интензитет, съдът приема, че от
момента, в който е била разпитана като свидетел /03.07.2013 г./ Г. е разбрала
за образуваното досъдебно производство /макар и в този момент против
неизвестен извършител/ и това е предизвикало негативни емоции в нея.
За да бъде търсена отговорност по Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, е необходимо освен наличието на
общите предпоставки за носене на деликтна отговорност, да е налице и някоя
от предвидените в него специални хипотези.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано.
В настоящия случай е безспорно установено, че на Т.Г. е било
7
повдигнато обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК - по чл. 255, ал. 3 от НК, за което е предвидено
наказание лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част
или на цялото имущество на виновния.
От обективния факт на повдигане на незаконно обвинение и
извършените процесуално-следствени действия са били причинени вреди на
обвиняемата, действията в досъдебното производство са започнали от
следовател, ищцата е била привлечена като обвиняем, не й е била определена
мярка за неотклонение, а по-късно наказателното производство е било
прекратено, без да влиза делото в съд, като от друга страна прокурор в ОП -
П. е образувал досъдебното производство и не е осъществил първоначален и
последващ ефективен цялостен надзор върху проведеното такова по събиране
и преценка на доказателствата във връзка с твърдяното престъпление от
ищцата, а при адекватни и своевременни действия наказателното
производство би могло да приключи в значително по-кратки срокове, поради
което съдът намира, че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по
предявените против него искове.
По отношение на вида и размера на претърпените от ищцата
неимуществени вреди в първоинстанционното производство са събрани
гласни доказателства, като съдът в голяма степен кредитира показанията на
свидетелите П. Д., И. Д. и М. А., които отразяват техни преки и
непосредствени впечатления, при отчитане на близките родствени връзки на
последната свидетелка с ищцата /нейна дъщеря/ при приложение
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, мотивиращи известна нейна
заинтересованост, но в същото време и възможност за най-пълни и точни
впечатления от състоянието на Г. през процесния период.
От показанията на свидетеля П. Д., работил дълги години с ищцата в
едно от заведенията й, се установява, че Г. се е занимавала с
ресторантьорство и е била много известна в тези среди, била като идол за
свидетеля и желан партньор за всички от този бизнес, тъй като имала много
заведения и всичко правела перфектно, през 2012 г. й било повдигнато
обвинение от прокуратурата за извършени измами и схеми, след което
животът й коренно се променил, тя физически и психически приела тежко
нещата, бързо се разчуло, че има проблем с прокуратурата и някои от
8
доставчиците и партньорите й се отдръпнали, имала кредити към банки,
които станали предсрочно изискуеми и банките й взели всичко, а тя затворила
заведенията, в пресата било публикувано, че й били отнети заведенията,
после наказателното производство било прекратено, но свидетелят не знае
кога Г. е разбрала, че е водено такова против нея.
В същата насока са и показанията на свидетеля И. Д., според когото
ищцата била един от най-известните бизнесмени-ресторантьори в П., но след
2012 г. животът й се преобърнал, тъй като й било повдигнато обвинение, но
свидетелят не знае точно за какво, преди това тя била устремен и борбен
човек, а впоследствие се наложило да се обърне към психиатър, тъй като не
можела да спи, получавала сърцебиене, в някои моменти около веднъж
седмично паник атаки и не можела да диша, била разтревожена, треперели й
ръцете, започнала лечение с прием на лекарства /ривотрил и клонарекс/,
продължаващо и до днес, наказателното производство било прекратено, но тя
останала друг човек, макар да се подобрила.
Сходни обстоятелства споделя и свидетелката М. А. /дъщеря на
ищцата/, според която през периода 2012 г. – 2016 г. Г. от здрава и права жена
без проблеми се променила рязко, започнала да изпада в нервни кризи, не
искала да говори с дъщеря си и се карала с нея, постоянно плачела,
притеснявала се, затваряла се вкъщи и не искала да излиза, защото я било
срам от хората, оказало се, че трябва да дължи някакви пари, първоначално не
искала да сподели с дъщеря си, но след това й казала за образуваното
наказателно дело, като през този период според свидетелката ищцата нямала
други житейски проблеми.
По делото е прието и заключение на съдебно-психиатрична експертиза
с вещо лице д-р М. П., което съдът като компетентно изготвено възприема, и
от него е видно, че Т.Г. не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ - П. и
не страда от минало или актуално психично заболяване, което да нарушава
психичните й функции, но експертът приема, че за периода 2013 г. – 2019 г.,
т.е. от времето за диагностициране от специалист до приключване на
травмиращата ситуация, е било налице продължително влошаване на
психичното здраве на ищцата, през който период бил нарушен жизненият й
ритъм, наказателното производство се явило стресогенно жизнено събитие,
довело до ситуативно обусловено тревожно депресивно разстройство,
9
покриващо критериите на посттравматично разстройство и рецидивиращо
депресивно разстройство, но към момента няма състояние на декомпенсация
и не е нарушено житейското функциониране, емоционалната устойчивост на
Г. е нормална и не носи особености на психотично заболяване или
абнормална личностна структура, а описаните прояви на лабилност са
изводими от неудоволствените преживявания по време на психотравмената
ситуация, но те не са нарушили качеството на психичните функции на
ищцата, описаната симптоматика е била преходна и ситуативно обусловена,
провежданото лечение не определя специален режим и допуска ежедневно
функциониране, а емоционалното повлияване на Г. от описаното и
поведенческите й реакции са съотносими към личностните й специфики,
морално-етични съображения и преценки на конкретните ситуации.
При приемане на заключението му в съдебно заседание на 23.09.2021 г.
експертът посочва, че преживяванията на ищцата са останали в рамките на
обяснимите тревожно-депресивни преживявания, които биха могли да се
свържат с такова силно въздействащо събитие, нарушаващо рутинния
житейски ритъм, а провежданото лечение е било амбулаторно, без
необходимост от непрекъснати контролни прегледи, като не е бил установен
суициден риск, характерен за част от депресивните епизоди, необходимост от
хоспитално лечение или такова по Закона за здравето, като переспективите за
лечение от депресивното разстройство са благоприятни поради личността на
Г., която при прегледа е споделила, че не е спирала да съдейства за доказване
на правотата си и да има служебни занимания и лични ангажименти.
В подкрепа на твърдяното влошаване на психичното състояние на
ищцата са и приетите амбулаторни листове и медицински направления,
издадени в периода 23.07.2015 г. – 29.11.2018 г., от които е видно, че два дни
след като е била привлечена като обвиняем на Г. е поставена диагноза
„Посттравматично стресово разстройство“ и предписано медикаментозно
лечение – ривотрил, ксетанор и деанксит, впоследствие променено, а в
последните два амбулаторни листа диагнозата е описана като „рецидивиращо
депресивно разстройство, сегашен епизод – умерено тежък”.
На база на всички събрани по делото доказателства съдът приема за
установено, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди от воденото
против нея наказателно производство по повдигнатото й обвинение в
10
извършване на посоченото тежко умишлено престъпление, изразяващи се в
увеличено равнище на тревожност и невротично напрежение, умерено
изразено депресивно състояние, панически атаки на страх и несигурност,
психически и емоционален стрес, затваряне в себе си и нежелание да
контактува с дъщеря си и познати, силно притеснение за бъдещето, коренна
промяна в характера и начина на живот, сриване на авторитета й в
обществото, а проведеното наказателно производство се е отразило на
психиката й чрез рязко и продължително влошаване на емоционалното и
психическо състояние, като участието в процеса първоначално като свидетел,
а впоследствие като обвиняем е затвърдило травматиращата ситуация.
По делото не е установено по несъмнен и категоричен начин, т.е. при
условията на пълно главно доказване /при доказателствена тежест, лежаща
върху ищцата/, че вследствие на повдигнатото й обвинение Г. е влошила
значително физическото си състояние чрез продължително и рязко
увеличаване на кръвното си налягане, трайно безсъние, отслабване с 20 кг.,
както и че бизнесът й бил сринат, тя прекратила търговската си дейност, а
банките обявили предсрочна изискуемост на кредитите й и разпродали
имуществото й, в подкрепа на които обстоятелства не са събрани никакви
доказателства, поради което съдът ги приема за недоказани.
Описаното състояние на ищцата е нормална реакция, съответстващата
на ситуацията от образуване на наказателно производство, продължило
официално спрямо нея около 10 месеца /21.07.2015 г. – 10.05.2016 г./, делото
не е минало през съдебна фаза, но следва да се отчетат и около двете години
преди началото на този период, през които са били извършвани процесуално-
следствени действия, свързани със събиране на доказателства, в т.ч. няколко
разпита на Г. като свидетел, които също са й създали несигурност за бъдещето
и са довели до нарушение на социалното й функциониране, като съдът
приема, че основните неблагоприятни последици върху емоционалното и
психическото състояние на ищцата са настъпили след повдигане на
обвинението /когато за първи път тя е потърсила психиатрична помощ/, а
описаните последици са в пряка причинна връзка с повдигнатото незаконно
обвинение за посоченото престъпление и воденото против Г. наказателно
производство.
При определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
11
следва да се отчете и фактът, че на Т.Г., действаща като ЕТ „М. т. – Т.Г., е
била извършена данъчна ревизия, завършила с РА № 1*********/******** г.,
установяващ задължения за довнасяне в общ размер на 301 236,66 лв. и лихви
за просрочие върху тях в общ размер на 182 318,07 лв., който е бил обжалван
пред Дирекция „ОУИ“ - П. при ЦУ на Н**, като с решение № 514/13.06.2011
г. той е частично изменен, против него е подадена жалба и постановено
решение № 1428/21.06.2013 г. по адм.д. № 1897/2011 г. по описа на АС - П., с
което частично ревизионният акт е обявен за нищожен и в останалата част
жалбата е отхвърлена, това решение е било обжалвано от Т.Г. и е било
оставено в сила в обжалваната част с решение № 7237/29.05.2014 г. по адм.д.
№ 130**/**** г. по описа на Върховния административен съд.
Следователно извършената данъчна ревизия, установила данъчни
задължения на ищцата в особено големи размери, подаваните от нея
възражения и жалби и проведеният процес в две съдебни инстанции за около
3 години в периода след образуване на наказателното производство и разпита
на Г. като свидетел в него също следва да се отчете като стресогенен фактор,
допринесъл за пораждане и развитие на тревожно депресивно разстройство у
ищцата, за което П. Р. Б. не може да носи отговорност.
Въз основа на реално претърпените неимуществени вреди от ищцата,
установени по вид, интензитет и продължителност, нейната възраст,
професионална реализация и създадено име в обществото, настъпилата
промяна в характера й и в отношенията й с близки, изживените негативни
емоции, влошаването на психическото й състояние и провежданото
медикаментозно лечение, създадената несигурност в бъдещето поради
възможното осъждане, тежестта на повдигнатото обвинение за извършване на
тежко умишлено престъпление, в т.ч. предвижданото за него наказание
/лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на
цялото имущество на виновния/, отчитайки липсата на взета мярка за
неотклонение при повдигане на обвинението, продължителността на
досъдебното производство, в т.ч. и периода преди това, в който спрямо Г. са
извършвани процесуално-следствени действия, липсата на осъждане на
обвиняемата за други престъпления или други противообществени прояви, но
и извършената данъчна ревизия и административното производство, при
вземане предвид критериите, заложени в ППВС № 4/23.12.1968 г., в т.ч.
12
временастъпването на вредите, и наложилото се в обществото понятие за
справедливост при приложение разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че
следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата обезщетение за
нанесените й неимуществени вреди от увреждането в размер на 10 000 лв., а
над този размер до пълния предявен такъв от 100 000 лв. искът следва да бъде
отхвърлен.
Съдът намира, че посоченият размер на обезщетението е достатъчен за
репариране на понесените от ищцата и установени по делото неимуществени
вреди, като при определянето му са отчетени и обществените представи за
справедливост в аспекта на съществуващите обществено-икономическите
условия на живот.
С оглед приетото в т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС посоченото
обезщетение се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на
влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство, т.е. от 10.05.2016 г., както беше прието от съда.
Доколкото окръжният съд е присъдил лихвата за забава от 01.06.2016
г., отхвърляйки иска за периода 19.04.2016 г. – 31.05.2016 г., и в тази част
решението не е обжалвано, то е влязло в сила в тази част и не може да бъде
изменено.
В настоящото производство П. Р. Б. е направила възражение за
погасяване на част от задължението по давност, но тъй като това възражение е
несвоевременно изразено, а давността не се прилага служебно от съда, не
следва да се прилага разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и лихва за забава
се дължи от посочения в обжалваното решение момент.
При частичното уважаване на иска първоинстанционният съд
правилно е присъдил в полза на ищцата 10 лв. разноски и 830 лв. адвокатско
възнаграждение на процесуалния й представител адвокат С.Н. по реда на чл.
38, ал. 2 от ЗА, като в тази част решението му е законосъобразно.
Предвид изложените мотиви съдът намира, че решението на окръжния
съд следва да бъде потвърдено в обжалваните му части.
Поради отхвърляне на двете жалби не се дължат разноски на страните.
Ето защо съдът
РЕШИ:
13
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260023/14.02.2022 г., постановено по
гр.д. № 131/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ХV гр.с., в частта,
в която П. Р. Б. е осъдена да заплати на Т. К. Г. обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес, тревожност,
притеснения, претърпени в резултат на воденото срещу нея наказателно
производство по сл.д. № **/**** г. по описа на ОСлО при ОП П., което е било
прекратено, в размер на 10 000,00 лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 01.06.2016 г. до окончателното й изплащане, 10,00 лв.
разноски по делото и 830,00 лв. адвокатско възнаграждение на адвокат С.К.
Н. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, както и в частта, в която искът на Т. К. Г.
против П. Р. Б. е отхвърлен за разликата над 10 000,00 лв. до пълния предявен
размер от 100 000,00 лв.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14