Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 30 12.04.2020 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на единадесети март две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Ралица Вълчева, като
разгледа докладваното от съдията Марин Маринов административно дело № 19 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 – 178 от Административно
процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за
прилагане на мярка 11 "Биологично
земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г./ДВ бр. 16/2015 г./. Делото е изпратено за разглеждане от
Административен съд Разград на основание
чл. 133, ал. 6 от АПК с Определение № 859 от 22.01.2021 год. по адм.д. № 716/2021 год. на ВАС - Пето отделение.
Образувано е по жалба от П. Д. П. от гр. Ш., ул. *** № *, вх. *, ап. **, срещу
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020 год. за кампания 2016 год. с
№ 01.6500/5504 от 17.11.2020 год. на заместник изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие” – РА София. В жалбата се твърди, че оспореният административен акт
е постановен в нарушение на материалния закон и не съответства на целта му. Изводът на административния орган, че като е подал
заявление за подпомагане по дейност за преминаване към биологично земеделие
(период на преход) за 2016 г., която е втора от поетия петгодишен ангажимент, е
нарушил изискването да не се надвишават минималните периоди на преход към
биологично земеделие, противоречи на материалния закон, тъй като липсва каквото
и да е правно основание (общностно или национално), въвеждащо такова изискване
към датата на подаване на заявлението за подпомагане. Излагат се подробни
доводи в подкрепа на наведените основания за неправилност на оспорения акт. От
съда се иска да отмени оспорения административен акт и да върне преписката на
административния орган с указание за
ново произнасяне по депозираното заявление в указан от съда кратък срок. Претендира за
присъждане на разноски по делото в размер на 810 лв., съобразно представения
списък на разноските.
Ответникът по оспорването –
заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция
София, чрез процесуалния си представител по пълномощие – старши юрисконсулт А.,
счита жалбата за неоснователна. Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира за
присъждане на разноски по делото в размер на 100 лв., съобразно представения
списък на разноските, а като алтернатива прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на оспорващия.
Съдът, като
обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, и като направи проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
С Уведомително писмо изх. № 02-270-6500/25
от 04.01.2016 г. /л. 47-48 от адм.д. 19/2019 на
АС-Шумен/ на ДФ „Земеделие” оспорващият
П. Д. е уведомен, че е одобрен за
участие по направление "Биологично пчеларство" от мярка 11
"Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020 г. с декларирани 80 бр. пчелни семейства в пчелин №
9828-0244 и код БПП6 (биологично пчеларство в преход) по подадено от него през
2015 год. заявление за подпомагане с УИН
27/070715/83412
На 13.04.2016 г жалбоподателят е
подал заявление за подпомагане 2016 с УИН 27/290616/88162 / л. 22-41 от адм.д.
№11/2021 год. на АС – Шумен/, по мярка 11“Биологично земеделие“, направление
"Биологично пчеларство", код БПП6 (биологично пчеларство в преход)
със 123 бр. пчелни семейства в
пчелин № 9828-0244 / виж гърба на л. 31/
Към заявлението са приложени, както
следва:
- Рамков договор за биологично
производство от 15.12.2014 г. /л. 25 от адм.д. №11/2021 год. на АС –
Шумен/, с „Герада“ ООД по отношение на 80 броя пчелни
семейства, регистрирани при
контролиращото лице „Лакон“ ООД под № 3002F-01B-270 с № на пчелина 9828-0244.
- Стандартен договор за инспекция на
биологична селскостопанска продукция /л.26-27 от адм.д. №11/2021 год. на АС –
Шумен /, сключен между „Герада“ ООД и
сертифициращ орган "ЛАКОН" ООД Офенбург, Германия, представлявано от
„ЛАКОН СЕРТИФИЦИРАНЕ" ООД .
- АНЕКС ІІ от 16.03.2016 г. към
рамков договор за биологично производство/л.28 от адм.д. №11/2021 год. на АС –
Шумен /, във връзка с увеличения брой пчелни семейства - 123 броя ,
регистрирани при контролиращото лице под
№ 3002F-01B-270 с № на
пчелина 9828-0244.
- Удостоверение за професионално
обучение № 373/91 от 19.10.2015 г. /гърба на 28 и л. 29 от адм.д. №11/2021 год.
на АС – Шумен /, за завършен квалификационен курс за професионално обучение по
пчеларство.
- Справка за резултати от
автоматични проверки на въведени данни в
заявление за подпомагане за кампания 2016 год., в които не са открити
несъответствия - /протоколи на гърба на л. 29 и на л. 40 от адм.д. №11/2021 год. на АС –
Шумен
/
- Таблица
за отглежданите животни 2015 /гърба на
л. 22/ и таблица за описание на пчелина /л.23 от адм.д. №11/2021 год. на АС – Шумен / с декларирани
80 пчелни семейства. Като дата на деклариране е посочен 07.05.2015
г.
С писмо №
70-5703/17.11.2016 г. /л. 31 от
адм.д. № 42/2019 год. на АС – Разград/ контролиращото лице „Лакон“ ООД е
уведомило дирекция „Развитие на селските
райони” при МЗХ относно въведени данни в
Системата за въвеждане на данни от
външни институции (СВДВИ), съгласно чл. 68, ал. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009
год. и чл. 49, ал. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 год.. От разпечатка към
писмото (приложение 1 л. 32-33 от адм.д.
№ 42/2019 г. на АС - Разград) се установява, че под № 23674 са въведени данни за П. Д. П., УРН 603417, УИН 27/290616/88162. Съобразно тези данни
договорът с „Лакон“ не е прекратен, а изискванията на регламенти (ЕО) 834/2007
и 889/2008 на ниво стопанство са спазени. За кампания 2016 данните в СВДВИ,
относно състоянието на пчелини под контрол за П. Д., са въведени под № 1175 в
Приложение № 3 /л.35 от адм.д. № 42/2019 г. на АС – Разград/. В таблицата е
отразено, че всички пчелни
семейства, които са 123 в пчелин №
**********, са под контрол. Установеното
състояние на пчелина към
27.06.2016 г. е „в преход“, а изискването да не се надвишават минималните периоди на
преход съгласно чл.38, ал.3 на регламент
(ЕО) 889/2008 г. е спазено.
От писмо вх. № 610 от 21.03.2019 год. /л.30/ по адм.д. № 42/2019 г. на МЗХ е видно, че в министерството не е постъпвало заявление за редакция на въведени данни в СВДВИ на кандидата П. П. за
кампания 2016 год. от контролиращото лице „Лакон“ ООД.
В производството
по адм.д. № 42/2019 год. оспорващият П. П. представя сертификационно писмо за биологично производство № BG-BIO-05-3002F-01-270-2016-EU /л.44 /,
съобразно което животинските продукти- пчелен
мед и восък от био пчеларство от пчелин №
9828-0244 със 123 броя пчелни семейства са със статус „биологичен“.
Периодът на валидност на документа е от
27.06.2016 г. до 27.06.2017 г., а датата на контрол е 16.06.2016 г.
От представеното становище на директора на
дирекция „Директни плащания“ с изх.№ 01-6500/5504 от 04.01.2021 г. /л.17 от адм.д. №11/2021г. на АС – Шумен/ е
видно, че проверка на място не е извършена.
С уведомително писмо изх. № 02-270-6500/4333
от 12.11.2018г. /л. 47-48 от адм.д. 19/2019 на АС-Шумен/, издадено от
заместник-изпълнителния директор на ДФЗ,
по подаденото заявление за кампания 2016 с УИН 27/290616/88162 е оторизирана субсидия по код БПП 6
в размер на 0 лева за декларирани 123 бр. пчелни семейства. С Решение № 62 от
10.05.2019 год., постановено по адм.д. № 42/2019 год., потвърдено с Решение №
9917 от 20.07.2020 год. по адм.д. № 8133/2019 год на ВАС – Пето отделение,
Административен съд Разград е отменил
уведомително писмо изх. № 02-270-6500/4333 от 12.11.2018г и е върнал
преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията
на съда. Съдът е приел, че административният акт не е издаден в установената от
закона форма, тъй като в него не са посочени фактически и правни основания за
издаването му. Също така е посочил, че не са налице доказателства за надвишен
минимален период на преход.
С оспореното в настоящото
производство уведомително писмо с № 01.6500/5504 от 17.11.2020 год. заместник изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие” – РА София се е произнесъл отново по подаденото на 13.04.2016 г от оспорващия заявление за подпомагане 2016 г. с
УИН 27/290616/88162. С него административният орган е оторизирал сума за финансово подпомагане по
направление „Биологично пчеларство” с
код БПП 6 в размер на 0 лева за декларирани 123 бр. пчелни семейства.
Изчислението на финансовото подпомагане е направено за заявени и установени 123 пчелни семейства, като е
посочено, че са санкционирани 123 пчелни семейства. В графата „Санкции и редукции на субсидия“, в колона 7
„Неспазване на базови и други изисквания“ е посочена сумата от 8419,72 лева. В
обяснителните бележки под таблицата по
отношение на колона 7 е посочено: „Санкция за неспазени изисквания, съгласно
раздел IV „Изчисляване
и налагане на намаленията” и/или базови
изисквания, съгласно раздел V „Намаления при неспазване на базови
и изисквания по управление за направленията по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 „ б.
„б” направление „Биологично пчеларство” от Методиката за намаляване и отказване
на плащания по м. 11 "БЗ" от ПРСР да периода 2014-2020 г, утвърдена
със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017 г., издадена от Министъра на земеделието
и храните на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 год.
Като фактическо основание за
издаване на оспорения административен акт е посочено, че за декларираните в
заявлението за подпомагане за 2016 год. пчелни семейства по мярка 11
„Биологично земеделие”, направление „Биологично пчеларство 2016 година е втора
година от поетия от оспорващия пет годишен ангажимент по това направление.
Административният орган е посочил, че заявените за подпомагане от оспорващия
123 пчелни семейства са под контрол, съгласно рамков договор от 15.12.2014
год. В таблица на л. 2 от писмото в колона три е посочено, че не е спазено
изискването да не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно чл. 11,
ал. 5 от Наредба № 4 от 24.02.2015 год. В обстоятелствената част на писмото
административният орган е цитирал разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 2, чл. 11,
ал. 5, чл. 14, ал. 1, т. 4 и чл. 21, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 год. за
прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСЗ 2014-2020 /ДВ бр. 16/2015
год./, чл. 23, ал. 2 от Наредба № 1 от 07.02.2013 год. за прилагане на
правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури,
растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното
етикетиране и контрола върху производството и етикетирането / ДВ бр. 16/2013
г. отм./ и чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от
НАРЕДБА № 5 от 3.09.2018 г. за прилагане на правилата на биологично
производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна
дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за
последващ официален надзор върху контролиращите лица / ДВ бр. 75/2018 г./. Писмото
е връчено на оспорващия на 01.12.2020 год., а /л.16 от адм.д. №11 на ШАС/, а
жалбата срещу него е депозирана в ДФ „Земеделие” на 11.12.2020 год., съгласно
отметката във входящия печат.
Жалбата е
процесуално допустима. Същата е подадена
от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на
оспорване и в предвидения в чл. 149, ал. 1във вр. с ал. 3 от АПК 14 - дневен срок.
По
силата на чл. 11а във вр. с чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, Държавен фонд "Земеделие"
е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за Република България за
прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. В чл. 20а, ал. 1
и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП
е регламентирано, че Изпълнителният директор на Държавен фонд
"Земеделие", е Изпълнителен директор на Разплащателната агенция и я
представлява. По силата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" може да
делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския
съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения,
произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване
и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори
по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове
и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно
териториалната им компетентност. По делото е представена и приета като
доказателство Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г., с която Изпълнителният
директор на Държавен фонд "Земеделие" е делегирал на Заместник
изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" П.Д.С. правомощията да
издава и подписва уведомителни писма за одобрените и неодобрените пчелни
семейства и за неизпълнени ангажименти
по мярка 11. Ето защо административният акт е постановен от лице, което има
материална компетентност
Оспореният административен
акт е издаден в писмена форма, съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК и съдържа
реквизитите, посочени в ал. 2, в т.ч. фактически и правни основания за
издаването му. Доколко фактическите
основания са в необходимия обем, доказани ли са и подведени ли са под
съответните правни норми, е въпрос по материалната законосъобразност на
оспорения акт.
В настоящия случай материалното правоотношение, във връзка с
което е издаден оспорения административен акт, е възникнало по заявление за
подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСЗ 2014-2020 год. за 2016 год. и приложимите за
него материално – правни норми са тези, които са действали през 2016 година, а
именно разпоредбите на: Регламент (ЕО) № 843/2007 относно биологичното производство и етикетирането на
биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91; Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 г. са определени подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 г.; Наредба № 4 от
24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. /ДВ бр. 16/2015 год./ и Наредба № 1 от
7.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения,
животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури
и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането /
ДВ 16/2013 год. отм. с ДВ бр. 75/2018 в сила от 12.11.2018 год./
Доколкото в оспорения
административен акт като фактическо основание
административният орган е посочил само обстоятелството, че 2016 год. е
втора година от поетия от П. петгодишен
ангажимент и е надвишил минималния период за преход към, то съдът ще обсъди само това обстоятелство – дали то е
доказано и дали същото е предвидено като материалноправна предпоставка за
отказване на финансово подпомагане за кампания 2016 година в действащите тогава
материалноправни норми.
Между страните не се спори,
че 2016 година е втората година от поетия от оспорващия ангажимент за
извършване на биологични дейности по направление „Биологично пчеларство”. Също така не се спори, че подаденото от П.
заявление за подпомагане за 2016 год. е за
плащане на дейността биологично
пчеларство в преход с код БПП 6. Няма спор и по отношение на броя на пчелните
семейства – 123 и че установеното от контролиращото лице „Лакон“ ООД състояние
на пчелина към 27.06.2016 г. е „в
преход“.
Съгласно чл. 13 от Наредба №
4 / в действащата редакция/ когато при проверка на място или административни
проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни семейства или животни
не са спазени базовите изисквания съгласно приложение № 2, минималните изисквания
за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно приложение № 3
и изискванията по управление, плащанията за биологичните дейности се отказват
или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието и
храните. Базовите изисквания по отношение на биологичното пчеларство са изчерпателно посочени в т. 2
от Приложение № 2 към чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредба № 4/2015 г.
В чл. 14 от Наредба № 4 също са предвидени материални предпоставки, при
наличието на които не се предоставя или се намалява финансовата помощ за година
на подаване на заявлението. Изискванията за управление на подпомаганите
дейности са регламентирани в разпоредбите от глава V- та на Наредба № 4/2015 год. В чл. 26 от същата наредба е посочено в които
случаи пчелните семейства не се одобряват за участие в мярка биологично
земеделие.
В тези разпоредби обаче
никъде не е посочено, че надвишаването
на минималния срок на преход към биологично отглеждане на пчели, е основание да
се откаже финансово подпомагане.
През 2016 год. е действала
разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/2015 год., съгласно която плащания по ал. 1 се предоставят на
подпомаганите лица за срок, който не надвишава минималните периоди на преход
към биологично производство съгласно чл.
36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38, ал. 1 на Регламент на Комисията (ЕО) №
889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) №
834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на
биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и
контрола (ОВ, L 250 от 18.09.2008 г.).
В нормите чл. 36, ал. 1, чл. 37,
ал. 1 и чл. 38, ал. 1 на Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 обаче, няма
посочен минимален период на преход към биологично пчеларство. Такъв период има
регламентиран в чл. 38, ал. 3 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008, но чл.
11, ал. 4 от Наредба № 4/2015 год., в действащата през 2016 год. редакция, не
препраща към него.
Наред с това разпоредбата на
чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/2015 год. е отменена с Решение № 8834 от 2019 г. по адм.д. № 4906/2018 год. на ВАС на РБ
- Осмо отд. /бр. 97/2019 г., в сила от
10.12.2019 г. и административният орган се е позовал на новата разпоредба на
чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4/2015 год.
Тази нова разпоредба обаче е приета с изменението на наредбата,
публикувано в ДВ бр. 38 от 2020 г., в сила от 24.04.2020 г. и като
материалноправна норма действа само за напред, тъй като не ѝ е придадена
обратна сила. Следователно тя не е приложима за минали фактически състави,
какъвто е и процесния, поради което посочването ѝ като правно основание
за издаване на оспорения административен акт, е нарушение на материалния закон.
Административният орган е
посочил в оспореното писмо чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1/2013 год. Съгласно първата алинея земеделско стопанство
преминава към биологично производство на земеделски продукти, когато
производителят има сключен договор за контрол и сертификация с одобрено от
министъра на земеделието и храните контролиращо лице и е уведомил министъра на
земеделието и храните в срок един месец от датата на сключване на договора за
контрол и сертификация за преминаване към биологично производство. Според ал. 2
преходният период към биологично производство започва да тече от датата на
уведомлението по ал. 1, т. 2. Тези норми имат обяснителен и пояснителен
характер, но те не могат да са
материално правно основание да се откаже
процесното плащане, тъй като не съдържат фактическото основание, посочено от
административния орган.
Административният орган се е
позовал и на чл. 36, ал. 1 и 2 от Наредба № 5 от 03.09.2018 год. /ДВ бр.
75/2018 г. в сила от 12.11.2018 год./ в който са регламентирани правилата за
преминаване /преход/ към биологично производство на земеделски продукти, но
доколкото тази норма е материално правна и действа за напред, тъй като не и е
дадена обратна сила, посочването ѝ като правно основание за издаване на
оспореното писмо също е нарушение на
материалния закон.
През 2016 год.
с разпоредбата на чл. 26, т. 5 от наредба № 4/2015 год. е било
предвидено, че преходният период по чл. 23 за
отглеждане на пчелни семейства по биологичен начин и продукти, произведени от тях,
е дванадесет месеца за пчелини при спазване на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008. Тази разпоредба обаче
не е посочена от административния орган като правно основание за
издаване на оспореното писмо. На следващо място тази разпоредба противоречи на чл.38, ал. 3 от Регламент
на Комисията (ЕО) № 889/2008, тъй като в регламента е
регламентиран минимално изискуемия времеви период на преход, а не на абсолютен
по размер преходен период, какъвто е определен в наредбата, поради което на
основание чл. 5 от АПК е приложима разпоредбата на Регламента. Този подход в
регламента е логичен и в съответствие с
целта на закона – минималното време на преход е необходимо с оглед спецификата
на всяко производство и необходимото време земята или животните да се изчистят
от небиологични препарати, с които е възможно да са третирани.
Като правно основание за
издаване на оспореното писмо е посочена и Методиката за намаляване и отказване
на плащания по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР да периода
2014-2020 г, утвърдена със Заповед № РД09-144 от 23.02.2017г. на Министъра на
земеделието и храните, в която е посочено, че се прилага и за подадени
заявление за подпомагане за 2016 год. Както е посочил ВАС в Решение № 11243 от
25.08.2020 г. по адм. д. № 8209/2019 г.,
Пето отд. методиката е с характер
на подзаконов нормативен акт (чл. 75, ал. 1 от АПК),
а съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) обратна сила на нормативен акт може
да се придаде само по изключение, а в случай, че актът е издаден въз основа на
друг нормативен акт, обратна сила може да се даде само ако такава сила има
актът, въз основа на който е издаден – чл. 14, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА). В нарушение на тези императивни
законови норми органа придава обратно действие на Методиката, приемайки, че е
приложима и по отношение на подадени заявления за предходната година. Няма
данни нормативния акт да е обнародван в Държавен вестник, каквото е
императивното изискване на чл. 37, ал. 1 от ЗНА.
Административният орган е
цитирал и разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4/2015 год.,
съгласно която финансова помощ за
годината за подаване на заявление по чл. 6, ал. 2
по съответното направление не се предоставя или се намалява, когато кандидатът
отбележи грешен код срещу даден парцел, пчелно семейство или животно в
заявлението по чл. 6, ал. 2.
От фактическа страна обаче в писмото няма изложено нито едно фактическо
обстоятелство, което може да бъде подведено под състава на тази норма. Няма посочени констатации при извършените
проверки, че оспорващият е посочил грешен код. Не е посочено, кой е кодът на
дейността, според административния орган и в кой етап от поетия петгодишен
ангажимент се намира оспорващия П. според административния орган.
В крайна сметка от мотивите на
писмото не става ясно на какво основание е отказана финансовата помощ – дали,
че оспорващият е надвишил минималния размер на преходния период към биологично
производство или, че е посочил погрешен код на дейността си.
По изложените съображения
съдът намира, че оспореното писмо е постановено при непълнота и неяснота на фактическите и правни основания, въз
основа на които е издадено, и в несъответствие с материалния закон.
Съдът намира за необходимо
да посочи, че в трайната си практика ВАС е приел, че правилата за осъществяване
на биологично производство са регламентирани с нормите на Регламент (ЕО) № 843/2007 относно биологичното производство и етикетирането на
биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91, като въведения в Регламента термин "преход",
съгласно чл. 2, б. "з", това представлява периодът на преход от небиологично към
биологично земеделие в рамките на определен срок, по време на който са
прилагани разпоредбите относно биологичното производство. В Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 г. са определени подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 г., като в Глава V са
включени разпоредби за прехода. Чл. 38 посочва
продължителността на периодите на преход за животни и животински продукти като
в § 3 на този член
е регламентирано, че пчелните продукти могат да бъдат продавани с означения за
биологичния начин на производство само когато разпоредбите, посочени в
настоящия регламент, са спазвани в течение най-малко на една година. Съгласно чл. 38, ал. 3 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008, пчелните продукти могат да бъдат
продавани с означения за биологичния начин на производство само когато
разпоредбите, посочени в настоящия регламент, са спазвани в течение най-малко
на една година, т. е. срокът е посочен като минимален, но не е фиксиран като
абсолютна величина. Подходът на регламента за определяне само на минимални
периоди е заявен и в преамбюла - съображения 23, 24 и 27 - минималното време на
преход е необходимо с оглед спецификата на всяко производство и необходимото
време земята или животните да се изчистят от небиологични препарати, с които е
възможно да са третирани. Това минимално време гарантира чистота на
производството. Увеличаването на периода, в който производството е в преход,
може да е в резултат на обективни причини и допълнително гарантира крайния
целен резултат – произвеждане на биологична продукция. Следователно период на
преход към биологично производство, който обективно е по-дълъг от определения с
дял II, глава 5 от Регламент 889/2008 не води до нарушаване на разпоредбата на чл. 38, параграф 3 от същия, поради което не представлява и основание за отказ за
оторизация на подпомаган стопанин по направление "Биологично
земеделие".
Предвид изложеното оспореният административен акт следва да бъде
отменен на основание чл. 146, т. 2, т. 4 от АПК, а преписката върната на
административния орган за ново произнасяне по заявлението.
Административният орган
следва да извърши нова преценка на всички факти, от които зависи оторизирането
на субсидия по подаденото заявление. Той следва да прецени в кой период на
поетия петгодишен ангажимент се намират декларираните от оспорващия пчелни
семейства за подпомагане, като съобрази и въведените от „Лакон“ данни в СВДВИ
относно състоянието на пчелина, установено към 27.06.2016 г. както и обстоятелството, че през 2016 г.
жалбоподателят е увеличил броя на пчелните семейства, за които претендира
подпомагане по мярка 11 от 80 бр. на
123.
Предвид изхода на спора на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по производството разноски
съобразно заявената претенция. Същите възлизат на 810 лева и представляват
платена държавна такса от 10 лева и 800 лева
адвокатско възнаграждение. Направеното от ответника възражение за
прекомерност е неоснователно, тъй като същото надвишава с около половина
минималния определен от Наредба № 1 на ВАдвС
размер - чл.8, т.7.
Мотивиран така и на
основание чл. 172, ал. 1 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие”
от ПРСР 2014-2020 год. за кампания 2016 год. с № 01.6500/5504 от 17.11.2020
год., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”
– Разплащателна агенция София
ВРЪЩА административната
преписка на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие" – София, за ново произнасяне по подаденото от П. Д. П. от
гр. Ш. Заявление за подпомагане 2016 с
УИН 27/290616/88162 мярка 11 от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2016 г., в
14-дневен срок от влизане на решението в сила, при спазване на указанията по
прилагането на закона, дадени в настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд
„Земеделие“ да заплати на П. Д. П. от град Ш. 810 лв. (осемстотин и десет лева)
за разноски по производството.
Решението може да се обжалва
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
с касационна жалба пред Върховния административен съд.
Съдия: /п/