Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Добрич, 18.03.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: ***
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 2500/2016 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова ***ба на *** с ЕГН *** ***,
с която срещу ***, е предявен иск за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищцата, в качеството й на „***”, а в последствие на „***” в ответното
дружество, не дължи по *** от 08.05.2012 г. сумата от 1 250 лв. /хиляда
двеста и петдесет лева/, който иск е предявен като частичен, целият за сумата
от 30 597,87 лв.
Според изложените в
исковата ***ба твърдения, поддържани и в съдебно заседание – лично от ищцата и
чрез упълномощения адвокат, между
страните е било налице трудово правоотношение, по силата на което *** е заемала
длъжността „***”, с месторабота ***. Сочи се, че по повод на извършен от
представител на работодателя инвентаризационен опис от 08.05.2012 г., на същата
дата е съставен и ***, според който са установени липси от предоставени на
ищцата парични средства и материални ценности в размер на 30 597,87 лв.,
като предмет на настоящото дело е предявеният отрицателен установителен иск за
недължимост на сумата от 1 250 лв., представляваща част от цялата сума от
30 597,87 лв.
*** оспорва
компетентността и правомощията на лицата, извършили ревизията, като сочи, че
липсва основание за съставянето на *** като работата на комисията, избрана от
работодателя, е в пряко противоречие с изискванията на Закона за
счетоводството, и конкретно съставянето на акта за начет по отношение на лице,
което няма качеството на ***.
Ищцата настоява, че
извършената инвентаризация от назначената от ответника комисия не е компетентна
по смисъла на Закона за счетоводството и е допуснато нарушение изискването за
документална обоснованост. Сочи се, че лицето ***, изготвил одиторския доклад,
не разполага със съответното образование и компетентност да извърша независим
финансов одит на акционерни дружества. Не става ясно също така дали извършената
от ответника инвентаризация на търговския обект, в който ищцата е била ***, е
извънредна или периодична. На следващо място *** твърди, че през целия период на работа в
ответното дружество никога не са констатирани липси на стоково-материални
средства и парични суми в дейността й като ***.
В срока за отговор ***, чрез упълномощения по делото адвокат, е оспорил
допустимостта на предявения иск. Сочи се, че за ищцата не е налице правен
интерес от търсената исковата защита, тъй като между
страните няма извънсъдебен правен спор
относно дължимостта на сумите по Акта за начет. Според ответника *** не
сочи никакви факти обуславящи наличието на правен спор, т.е. работодателят да е
предприел правни действия спрямо нея за реализиране на имуществената
отговорност, произтичаща от процесния ***.
На следващо място ответникът навежда твърдения, че между страните е
налице понастоящем друго висящо дело, със същия предмет – гр. дело № 774/2016
г. по описа на Добричкия районен съд.
Оспорват се изложените от ищцата твърдения в
подкрепа основателността на предявения иск. Представителят на *** сочи, че е
безспорно установено по делото, че ищцата е имала качеството на ***, докато е заемала длъжността
„*** ***”. В конкретния случай се
касае за проверка на ищцата, по повод изпълнение на трудовите й задължения, в
качеството й на *** в ***, която проверка е извършена от представители на
работодателя. В тази връзка се сочи, че ответникът няма качеството на субект по
смисъла на чл. 4 от Закона за държавната финансова инспекция, поради което по
отношение на него не са задължителни процедурите, предвидени в този закон.
Ето защо следва да се приеме, че извършената ревизия не представлява инвентаризация
по смисъла на чл. 22 от Закона за счетоводството или на който да е друг
нормативен акт, а същата е извършена по инициатива на работодателя с цел да се
проверят наличните стоков и парични суми на съответния обект.
В подкрепа на изложеното по делото е представен Протокол за започване на
ревизията, Отчет от програмата за съответната ***, както и ***.
Съобразно изложеното ответникът настоява, че е извършил инвентаризацията
изцяло в съответствие с Вътрешните правила на дружеството, като всички
съставени в хода на инвентаризацията документи са подписани и от ищцата. Съставеният
акт е форма на вътрешен контрол, осъществен от него по отношение на ищцата,
като този акт не представлява *** по смисъла на Закона
за държавната финансова инспекция (ЗДФИ), а има
единствено целта да се установят и открият липси по смисъла на чл. 207, ал. 1,
т. 2 от Кодекса на труда.
Сочи се по делото, че по време на ревизията е изготвен и подписан
инвентаризационния опис, удостоверяващ фактически какво се намира в обекта при
проверката, както и сравнителна ведомост и след като проверяващите лица са
констатират липси, са съставили акт, удостоверяващ тези липси, както и че
сравнителната ведомост и инвентаризационният опис са
подписани от ищцата, съставляващи приложение към Акта за начет.
По отношение записванията в отчета за м. май за ***, в която ищцата е работила,
същите са направени въз основа
на представените от *** писмени документи за сключени договори и предоставено
имущество в залог, вкл. и за налични парични средства. В тази връзка
съставеният инвентаризационен опис удостоверява фактическата наличност. Предвид
на това, че не са налице всички предоставени на ищцата активи, тези които
липсват, респ. не са отбелязани като налични към датата на проверката -
08.05.2012 година. В подкрепа на това е и съставената сравнителна ведомост
(също подписана от *** без възражения), от която се установява, какви са
наличностите, които са били предоставени на ищцата и установените при
проверката такива. Ответникът прави извода за наличието на пълна идентичност на данните за предоставените
стоково материално ценности и установените липси при проверката.
Представителят на *** твърди, че всички относими към предмета на спора документи, касаещи извършената
инвентаризация, са подписани от ищцата и не са оспорени от нея, а именно:
Писмени обяснения, в които се съдържа признанието на *** за извършени от нея злоупотреби при изпълняване на
служебните си задължения, изразяващи се в присвояване на суми, и в които се е
задължила да върне липсите установени с направената на 08.05.2012 г. ревизия
(инвентаризация), в срок, определен от ревизиращите.
По делото са представени: Протокол за начало
на ревизията от 08.05.2012 г. с установен размер на наличните парични средства,
Инвентаризационен опис от 08.05.2012 г. с установени наличности на материални
ценности и Сравнителна ведомост от 08.05.2012г. за резултатите от проведената
инвентаризация.
В подкрепа на твърденията за наличието на задължение на ищцата във
връзка с процесния *** е сключения от нея Договор за заем на 11.06.2012 г., обективиран в ***, който заем е използван за
погасяване задълженията на *** към *** в размер на 31 457 лева, в която сума се
включват дължимите от нея суми по Акта за начет и разноските, във връзка със
сключването на договора за заем и учредяване на ипотеката.
Съобразно изложеното ответникът настоява, че събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице, обосноват наличието на основанието за ангажиране на отговорността на ищцата за липси, така и размера на тази отговорност. В този смисъл предявеният установителен иск като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
Добричкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
От изложените в *** обстоятелства
и от събраните по делото доказателства, както и от отправеното до съда искане,
се налага извода, че предявеният иск черпи правното си основание от
разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от с.з. Доколкото предмет на производството е
отрицателен установителен иск, в тежест на ответника е да установи
съществуването и произхода на вземането.
Във връзка с дадената й нарочна възможност да обоснове правният си
интерес от предявения отрицателен установителен иск, *** сочи, че на 11.06.2012
г. (по време на трудовото й правоотношение с ответника) е сключила Договор за
учредяване на договорна ипотека върху собствения й недвижим имот, като
обезпечение изпълнението й на задължението по договор за заем, сключен с „***.
Последното дружество е предоставило на ищцата паричен заем, с оглед погасяване
на задължението й към ***, във връзка с процесния *** от 08.05.2012 г. Въз
основа на този договор кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист и е
образувано изпълнително дело № ***, по което са извършени принудителни действия
по отношение имуществото на ищцата.
В този смисъл на *** счита, че за нея е налице правен интерес от
търсената искова защита, с оглед установяване, че не дължи в полза на *** суми
във връзка с издадения на 08.05.2012 г. ***.
С определение № 656/07.04.2017 г. съдът е прекратил производството по
настоящото дело, поради недопустимост на предявения иск. Така постановеното
определение е отменено от Добричкия окръжен съд с определение № 346/10.07.2017
г. по в.ч.т. дело № 178/2017 г., като делото е върнато на първоинстанционния
съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.
Въззивният съд е приел, че правният
интерес на ищеца от предявяване на иска
се обуславя от естеството и съдържанието на конкретния правен спор. Този интерес за ищцата произтича
от обстоятелството, че тя оспорва дължимостта на платените от нея, чрез трето
лице, на ответника по съставения на 08.05.2012г. *** суми, които следва да
върне на заемодателя – ***, вкл. по реда на принудителното изпълнение, отпуснатия
за погасяване на сумите по акта за начет заем.
Добричкият окръжен съд е приел,
че след като на ответното дружество са заплатени от ищцата, посредством трето
лице, сумите по процесния ***, то ответника няма правен интерес да предприема
процесуални действия по ангажиране отговорността на ищцата по съставения *** по
реда на чл. 211, във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ. При това положение ***
няма възможност в образувано исково производство за ангажиране на пълната й
имуществена отговорност да противопостави всички свои възражения във връзка с
въпросния ***. Посоченият в чл. 211 от КТ съдебен ред за осъществяване на пълната
имуществена отговорност на работника към работодателя не означава забрана за
заплащане на вредите от работника без наличие на съдебно производство, тъй като
подобно плащане е допустимо от закона на общо основание без спазване на особена
процедура.
Не се спори по делото, че между ***,
от една страна като работодател, и ***, от друга срана като работник, е сключен
Трудов договор № *** г., по силата на който ищцата е заемала длъжността „***, ***”,
с Код по ***. Съгласно Допълнително споразумение №***към посочения по-горе
Трудов договор, страните са се споразумели за следните изменения на трудовия договор:
от длъжност „***, ***” на „***, ***”, с Код по ***.
По силата на заповед № *** г., на
основание чл. 325, т. 1 от КТ (по взаимно съгласие на страните) трудовото
правоотношение между *** и *** е прекратено.
Съобразно представената
длъжностна характеристика на посочената длъжност (очевидно понятията *** и ***
са наименованията на една и съща длъжност – тази заемна в ответното предприятие
от ищцата), с която *** е запозната на 07.03.2012 г., сред основните трудови
задължения и отговорности са:
·
Да отпуска заеми срещу залог на вещи;
·
Да попълва и подписва предоставен от работодателя Договор за заем;
·
Маркира платените от клиента лихви по ЕКАФП;
·
Приема, съхранява и предава парични средства;
·
Води касовата книга на обекта съобразно изискванията на Наредба № 4 от
16.09.1999 г. за регистрация и отчитане на продажбите в търговските обекти;
·
Обобщава дневните обороти, чрез отпечатване на дневен финансов отчет;
·
Отговаря за съхраняването и опазването на заложените вещи;
·
Участва в извършването на инвентаризация;
·
Информира ръководството на дружеството за нередности;
·
Отговорност за качество на извършената работа;
·
Материална отговорност във връзка с опазването на повереното имущество;
·
Отчетническа отговорност във връзка с поверените му парични и материални
ценностти;
·
Отговорност за техническото състояние на поверената техника;
Според представения към исковата ***
за начет от 08.05.2012 г., изготвен от ***, в качеството му на външен одитор на
***, са констатирани липси на стоково-материални ценности и парични средства в
размер на 30 597,87 лв., от които: 29 525 лв. – стойността на
липсващите стоково-материални ценности, и 1 072,87 лв. – липси на парични
средства.
Сравнителната ведомост от 08.05.2012г. за
резултатите от проведената инвентаризация, подписана без възражение от страна
на ищцата сочи на установени липси в размер на 29 525 лв., а Протоколът за
начало на ревизията от 08.05.2012 г. с деклариран
размер на наличните парични средства от 2 363,78 лв., също носи подписа на
***
Видно от приложения по делото Инвентаризационен
опис от 08.05.2012 г. с установени наличности на материални ценности в размер
на 37 140 лв., също е подписан от ищцата без възражения.
По делото е допусната и
назначена съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на вещото лице ***,
което е оспорено от ищцата, но като обективно и компетентно е кредитирано от
съда, в
счетоводството на *** резултата
от извършената на 08.05.2012 г. ревизия на обект на дружеството - *** е
надлежно отразен.
Според в.л. резултата от извършената ревизия е отразена като вземане от ищцата по счетоводна
сметка ***, партида *** – ***, по размер на установените липси от 30 597,87
лв., а в последствие погасени с получен превод от „*** въз основа на
споразумение от 04.06.2012 г. на нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот от 11.06.2012 г., като за задълженията на ищцата са
водени аналитични и синтетични сметки.
Вещото лице
докладва, че резултата от извършената на 08.05.2012 г. ревизия е включен в
годишния финансов отчет на дружеството за 2012 г., както и че са спазени Вътрешните
правила на дружеството за водене на счетоводната отчетност.
*** е категорична, че няма счетоводни данни за предприети действия по „***” на златни предмети, съобразно посоченото в ***, за инвентаризация на ***.
Съгласно разпоредбите на чл. 207 от КТ и чл. 211 от КТ работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря пред работодателя си за липси в пълен размер, заедно със законната лихва от деня на причиняване на щетата, респ. от деня на откриване на липсата. Според възприетото в правната теория и в константната съдебна практика становище, липсата представлява щета с неустановен произход - състояние на неотчетност на парични и/или материални ценности в предприятието на работодателя, при което е невъзможно да се установи със сигурност причината за недостиг на липсващите ценности и се презюмира, че тя се дължи на поведение на ***, комуто са поверени ценностите. При констатиране на липса в предприятието на работодателя и предявяване на иск по чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на стойността й, доказателствената тежест за установяване на факта, че не е причинена вреда от липси или че причиняването на липсата не е виновно, се носи от ответника, т. е. от работника или служителя, който е имал качеството „***”. Тази презумпция произтича от една страна от специфичната трудова функция на ***, че именно негово задължение е да пази и отчита поверените му парични или материални ценности, а от друга и от нейния неизяснен произход. С оглед на това, за да избегне ангажирането на неговата имуществената отговорност при констатирана липса, материално отговорното лице следва да докаже, че не е причинил щетата или, че не я е причинил виновно. Тоест тежестта на доказване се обръща. Последното е така, доколкото съгласно чл. 154 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, като не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закона предположение. С други думи, докато в общия случай ищецът следва да установи всички факти, които обосновават съществуването на правото, което иска да реализира по съдебен ред /правото на обезщетение за причинената от материално отговорното лице щета/ при наличие на презумпция същият е освободен от задължението да установява презюмираните факти, а в тежест на другата страна е да опровергае фактите, за които съществува презумпция.
За успешното провеждане на иска по чл. 207, ал. 1,
т. 2 от КТ работодателят следва да установи по безспорен и несъмнен начин
следните предпоставки: наличие на трудово правоотношение със служителя, чиято
трудова функция е свързана със събирането, разходване и отчитане на пари и
стоково-материални ценности, настъпване на липса и нейния конкретен размер в
резултат на дейността на ***, момента на настъпване или откриването й. При
наличие на визираните по-горе условия, причинната връзка между неизпълнението
на трудови задължения от *** и вината се предполагат до доказване на
противното.
Наличието на трудовото правоотношение изключва
приложението на общия режим на непозволеното увреждане, тъй като КТ предвижда
специален правен режим, а нормите на ЗЗД намират субсидиарно приложение.
Работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира,
съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо
работодателя за липса в пълен размер, заедно със законите лихви от деня на
причиняване на щетата. Пълната имуществена отговорност се осъществява по
съдебен ред. Това може да стане чрез граждански иск в наказателно производство,
в особеното начетно производство по ГПК и общия исков процес.
В конкретния случай, безспорно се установява, че ***
е работила по трудово правоотношение на длъжността „***, ***” във фирма ***. Изпълняваната
от ищцата длъжност като конкретните трудови задължения, съобразно обсъдената
по-горе длъжностна характеристика, са изразяват в организиране, контрол и
отговорност за движението на стоково-материални ценности.
Съобразно
представените писмени доказателства се установява, че при извършена на 08.05.2012
г. инвентаризация на търговски обект на ***, находящ се в гр. ***, с *** ***, е
констатирано от проверяващите липсващи стоково-материални ценности и парични
средства в общ размер от 30 597,87 лв. В тази връзка е и заключението на
вещото лице ***.
Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 124,
ал. 1 от ГПК и има за предмет установяване недължимостта на сумата от
1 250 лв., предявен като частичен, целият в размер на 30 597,87 лв.,
представляваща задължение по *** от 08.05.2012 г. във връзка с установени липси
на стоково-материални ценности от отчетническа дейност на ищцата, в качеството
й на материално отговорно лице, заемащо длъжността „***, заложни къщи”.
Същият е процесуално допустим, доколкото правният интерес от
установяването на определено обстоятелство е от категорията на абсолютните
процесуални предпоставки, за наличието на които съдът следи служебно. В
процесния казус допустимостта на предявеният отрицателен установителен иск за
недължимост на сума се обуславя, доколкото за ищеца съществува правен интерес
от търсената с исковата *** защита, т.е. от установяване на обстоятелството, че
същият не дължи в полза на ответника сочената сума.
Нуждата на
ищеца от защита, чрез предявения иск, се поражда от това, че към настоящия
момент същият не разполага с друга правна възможност за правна защита, за да
реши със сила на присъдено нещо възникналия с ответника гражданския спор
относно дължимостта на процесното вземане, като обуславя неговия правен интерес
от предявяването именно на отрицателния установителен иск. В този смисъл ищецът
е легитимиран да претендира и установи недължимостта на посочената сума.
Правният интерес от предявените искове се определя и с оглед същността и
функциите на установителните искове, които са най-широко допустими откъм
предмет и легитимирани страни, поради което същите се явяват процесуално
допустими.
С оглед
характера на иска в тежест на ответника е да докаже пораждащите спорното право
факти, а в тежест на ищеца – да докаже твърдяните от него правоизключващи,
правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи и др. факти.
Работодателят следва да установи по безспорен и
несъмнен начин следните предпоставки: наличие на трудово правоотношение със
служителя, чиято трудова функция е свързана със събирането, разходване и
отчитане на пари и стоково-материални ценности, настъпване на липса и нейния
конкретен размер в резултат на дейността на ***, момента на настъпване или
откриването й. При наличие на визираните по-горе условия, причинната връзка
между неизпълнението на трудови задължения от ***а и вината се предполагат до
доказване на противното.
В настоящия
случай събраните по делото писмени и гласни доказателства (чрез разпита на
свидетеля ***) и изслушаното и прието заключение на ***, мотивират настоящият състав да приеме, че при
установяване на липсите на стоково-материални ценности от дейността на ищцата
като *** в търговски обект – *** на ответното дружество, находящ се в гр. ***,
работодателят е действал законосъобразно и предвид указанията, дадени с
Вътрешните правила на дружеството, като към датата на съставяне на процесния ***
не се установява противоречие със закона, което да обоснове извод за
недължимост на процесната сума.
В случая
събраните по делото доказателства могат да бъдат опора на стабилен извод
относно наличието на релевантния за делото факт, а именно, че спорната сума е
дължима.
В подкрепа
на този извод е и представеното от *** пред работодателя собственоръчно
Обяснение за констатираните липси на стоково-материални ценности и парични
средства. Същото съдържа изявления на своя автор, според които около
Обективираните от ищцата
изявления в цитираното Обяснение, в частта, в която представляват твърдения за
изгодни за нея факти, имат доказателствена сила, поради което следва да се
вземат предвид при обсъждане на доказателствения материал в настоящото
производство.
Безспорно е установено, че по жалба на ***, за
извършено спрямо нея престъпление по чл. 143, ал. 1, пр. 1 и пр. 6 от НК, осъществена
принуда да подпише *** и Протокол за начало на ревизия противно на волята й,
срещу неизвестен извършител, който злоупотребил с властта си, е образувано
досъдебно производство № 81/2015 г. по описа на ***. В рамките на това
досъдебно производство ищцата е заявила, че и цитираното по-горе „Обяснение” е
била „принудена да подпише. Посоченото досъдебно производство е прекратено с
Постановление за прекратяване на наказателно производство от 06.03.2017 г.
(страните не спорят по делото, че същото е влязло в законна сила). Добричка
районна прокуратура е приела, че няма данни за осъществено престъпление по
посочения по-горе текст на НК спрямо ***.
След като по делото няма доказателства ищцата да е
била принудена (чрез въздействие върху волята й, като се използват средства за
психическа принуда, и предизвикване на страхови представи със живота, здравето,
честта или имуществените интереси както на страната, така и на други лица,
интересите на които са близки до тези на страната, чието волеизявление се иска)
от другата страна или от трети лица да подпише документите, касаещи извършената
ревизия в търговския обект на ответното дружество, в което *** е имала
качеството на ***, то обективираните от нея волеизявления са действителни и
пораждат съответните правни последици.
Предвид
изложеното следва да се приеме, че подписването от страна *** на посочените
по-горе документи във връзка с осъществената ревизия на търговския обект, в
който последната е работила, не е било мотивирано от ответника или от трети
лиза чрез възбуждане на страхови представи у ищцата, а тези действия са
резултат на напълно осъзнат и свободно изразен волеви акт на последната.
По изложените съображения, след като ответникът е
доказал при условията на пълно и главно доказване, че процесната сума му се е дължала
към 08.05.2012 г., следва да се вземе предвид, че към настоящия момент това
задължение е погасено със сключването на договор за заем, обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот № ***. От посочения акт се установява, че между „***,
от една страна като заемодател, и ***, от друга страна като заемополучател и
ипотекарен длъжник, и ***, като заемополучател, е сключен договор, по силата на
който „*** предоставя на *** и *** паричен заем в размер на 16 088,82
евро, равняващи се, съобразно фиксинга на БНБ, на 31 467 лв. Според волята
на страните по този договор, посоченият паричен заем се предоставя с цел
погасяване задълженията на *** към *** в общ размер, равняващ се на заетата
сума. Уговорено било между страните също така, че паричният заем ще бъде
предоставен на заемополучателите по банковата сметка на ***, открита в ***
(посочена е в нотариалния акт и конкретната банкова сметка).
***, че съществуването на вземането се установява
към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира приложение по отношение на
фактите, настъпили след подаване на исковата ***ба, Обективните предели на силата на пресъдено нещо се разпростират относно
съществуване на правото както към момента на приключване на съдебното дирене,
така и към минал момент – от деня на неговото възникване. Установяването на
права, които са съществували в миналото, но са погасени или прекратени при
приключване на съдебното дирене, е допустимо при наличието на правен интерес,
обусловен от връзката между тези права и друго право на ищеца, което ще се
упражни въз основа на съдебно предявеното и признато право.
Изложените по-горе съображения налагат извода, че предявеният иск с правно основание чл. 124 от ГПК е основателен и доказан, и следва да бъде уважен.
Воден от горното, Добричкият
районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на ****, че *** с ЕГН *** *** НЕ
ДЪЛЖИ по *** от 08.05.2012 г. сумата от 1 250 лв. /хиляда двеста и
петдесет лева/, който иск е предявен като частичен, целият за сумата от
30 597,87 лв., поради плащането на тази сума, чрез сключване на Договор за
заем на 11.06.2012 г., обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот № ***.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: