Решение по дело №965/2024 на Районен съд - Бяла Слатина

Номер на акта: 90
Дата: 12 март 2025 г. (в сила от 9 април 2025 г.)
Съдия: Катя Божидарова Ангелова-Петрова
Дело: 20241410100965
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Б.С., 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Б. А.ОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от КАТЯ Б. А.ОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело
№ 20241410100965 по описа за 2024 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от ЗД„Бул Инс“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Джеймс Баучер“ № 87 срещу
А. М. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Т., ул. „Извън регулация“№3, общ. М., обл.
П. и настоящ адрес с.А., ул. „Марин Ганински“№2, общ. Б.С., обл. В..
В исковата молба се твърди, че на 23.11.2019 г. в района на гр.П., ул. „Захаридово“ и
ул.“Училищна“ е реализирано ПТП с участието на МПС „Фолксваген Голф“ с рег.
№РВ////КС, собственост на ответника, управлявано от същия и МПС „Фолксваген Голф“ с
рег.№РВ////СМ.
Посочва се, че според представения Протокол за ПТП №1737176/23.11.2019 г.,
съставен от органите на МВР, причините за произшествието се дължат по вина и
противоправно поведение на А. М. И., който на описаното по – горе място на процесната
дата към 16:45ч., преминавал през кръстовището на което единия път е сигнализиран като
път с предимство, като не пропуснал движещия се по пътя с предимство МПС „Фолксваген
Голф“ с рег.№РВ////СМ и не спрял на знак „СТОП“, в следствие на което реализирал ПТП. В
резултат на което са настъпили материални щети на МПС „Фолксваген Голф“ с рег.
№РВ////СМ в дясната му част, а именно: праг десен, предна врата дясна, лайсна предна врата
дясна, задна врата дясна, лайсна задна врата дясна, панел заден десен (калник) 5 бр. и
облицовка задна броня.
Посочва се, че към датата на настъпване на процесното ПТП, собственикът на МПС
марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с peг. № РВ////КС, е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена с ищеца ЗД„БУЛ ИНС“ АД, с полица №
BG/02/119000504406. По повод отправено искане, при застрахователното дружество била
образувана щета № ********** от Л.П.М., който е собственик и водач на увреденото
МПС„Фолксваген Голф“ с рег.№РВ////СМ към момента на събитието.
Сочи се, че след представяне на всички необходими документи от собственика на
увреденото МПС по претенцията, ищеца е направил калкулация на щетата и е одобрил като
платил сума по претенцията в размер на 642,31 лв. на Л.П.М..
Поддържа се, че от Протокол за ПТП №1737176/23.11.2019 г. е установено, че
1
ответника към момента на настъпване на ПТП е управлявал МПС с концентрация на алкохол
в кръвта над допустимата по закон норма и неправоспособен. Поради което е налице правен
интерес от ищеца да получи заплатеното от него застрахователно обезщетение. С писмо е
бил уведомен ответника да заплати претендираната сума, но към датата на завеждане на
исковата молба не е изплатена.
Иска се от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 667,31 лв.,
представляваща регресна претенция за платеното застрахователно обезщетение по щета №
№ **********, в това число и ликвидационни разноски в размер на 25 лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 04.04.2024 г., до окончателното й
заплащане. Претендират се и разноски.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначения особен представител на ответника. Посочва, че иска е допустим, като по
отношение на предявения размер сочи, че са необходими специални знания. С оглед липсата
на връзка с ответника, не може да посочи доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е регресен осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 КЗ,
във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 667,31 лв., представляваща заплатено
застрахователно обезщетение по застрахователна преписка, наречена „щета № *********”,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 04.04.2024 г., до окончателното й
заплащане.
Възникването на правото на застрахователя по договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, който е заплатил застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност” на увредено лице, да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор
срещу причинителя на вредата, който е обезпечил своята деликтна отговорност при ищеца,
се обуславя от установяването на три групи юридически факти: 1) породени права на
увредения срещу причинителя на вредата на основание на чл. 45, ал. 1 ЗЗД – т.е. вредите да
са причинени от делинквента, чрез негово виновно и противоправно поведение; 2)
възникнало действително договорно правоотношение между делинквента и ищеца по
договор за застраховка „Гражданска отговорност” и заплащане от страна на застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност” на застрахователно обезщетение на увреденото
лице при настъпване на застрахователно събитие и 3) делинквентът да е управлявал МПС
при причиняване на деликта под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в
кръвта над допустимата по закон норма, респективно делинквентът е причинил деликта, без
да притежава правоспособност за управление на моторното превозно средство, което е
управлявал.
Доказването на тези факти е в тежест на ищеца.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже погасяване.
От представения по делото протокол за ПТП № 1737176 от 23.11.2019 г. се установява,
че ответникът е преминал през кръстовище, на което единият път е сигнализиран като път с
предимство, като не е пропуснал движещият се по пътя с предимство участник и е допуснал
ПТП с материални щети. От представения протокол се установява още, че ответника М. е
неправоспособен водач, с концентрация на алкохол >1,2.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС /решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. №
1506/2013 г. на ВКС, I ТО; решение № 85/28.05.2009 г. по т. д № 768/2008 г. на ВКС, II ТО;
решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО; решение № 73/22.06.2012 г.
по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС,
II ТО и др. /, протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му
2
в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв
той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на
документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК – и със задължителна материална такава, като
съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя изявления и за
извършените от него и пред него действия. Съставителят удостоверява пряко възприети от
него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като състоянието на
пътното платно, местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и пр. В
процесния протокол за ПТП в предвидената за това графа е отразено, че
местопроизшествието е било посетено на място от неговия съставител, предвид което
същият се ползва с материална доказателствена сила относно възприетите от съставителя му
обстоятелства, свързани с произшествието, удостоверени в него. В тази връзка младшият
автоконтрольор пряко е констатирал, че по отношение на управлявания от ответника
автомобил е била налице сключена застраховка "Гражданска отговорност с ищцовото
дружество. В процесния случай и при липса на опровергаване на констатациите в протокола,
следва да се зачете неговата обвързваща доказателствена сила относно констатираната
концентрация на алкохол в кръвта на водача. По делото не са налице доказателства
ответникът да се е подложил на кръвен текст, от който да е установена по-ниска от законово
допустимата концентрация от 0,5 на 1000. Това е обуславя извод за наличие на регресна
отговорност спрямо застрахователя за заплатеното в полза на пострадалото лице
обезщетение.
Представени по делото са Уведомление за щета по застраховка „Гражданска
отговорност“ на МПС, документи необходими за завеждане на щета №**********, с което са
описани щетите, а именно: праг десен, врата предна дясна, лайсна на предна дясна врата,
дясна задна врата и лайсна към нея, калник (панел 5 бр.) облицовка задна броня. Представен
е опис на щета №**********/26.11.2019 г., както и калкулация на щета за увреденото МПС
„Фолксваген Голф“ с рег.№РВ////СМ с придружен доклад. Представено е платежно
нареждане с референция №FT20043242086607, с което на пострадалия участник в ПТП
Любомир Мазев е преведена от ищцовото дружество сумата в размер на 642,31 лв. с
основание „BG/02/119000504406“.
Установи се, че с регресна покана от 26.02.2020 г. ищецът е предявил извънсъдебната си
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение пред ответника, който не е
възстановил изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
От събраните по делото доказателства се установи, че към датата на събитието ищецът
е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на водача на автомобила,
управляван от ответника. Установи се и че същият е извършил застрахователно плащане в
размер на 642,31 лв. по сметка Любомир Мазев /съгласно преводното нареждане/.
Установи се по делото и третият елемент от фактическия състав на материалното право,
а именно, че към момента на събитието ответникът е управлявал процесния автомобил под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма и без да притежава правоспособност за управлението му. Тези обстоятелства
безспорно се установяват от представения по делото констативен протокол.
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач
платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач при настъпване на ПТП е извършил нарушение на ЗДвП, като е управлявал
МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма, а съгласно чл. 500, ал. 2 КЗ застрахователят има право да получи платеното
обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало МПС, когато не
притежава правоспособност за управление на съответната категория МПС, или на което
временно е отнето свидетелството за управление на МПС. Нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
3
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) предвижда, че на водача на пътно превозно
средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда.
Установи се, че настъпилото събитие е в причинна връзка с противоправното
поведение на ответника, който е управлявал моторното превозно средство под въздействие
на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма и който не
е бил правоспособен да управлява моторното превозно средство, както и че размерът на
причинените вреди съответства на платената от застрахователя сума, за което не е налице
изрично оспорване между страните.
Поради изложените съображения, предявеният иск следва да бъде уважен в пълен
размер.
В случая всички елементи от фактическия състав по чл. 45 ЗЗД за ангажиране на
отговорността на ответника са налице – противоправно деяние, вреда, причинна връзка и
вина. Обхватът на суброгационното право зависи от размера на обезщетението, което
ищецът е платил на увредения, и от размера на обезщетението, което ответникът като
делинквент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на увредения. Причинителят на вредите не
може да бъде задължен да плати повече, отколкото са задълженията му към увреденото лице.
Съдът намира, че сумата, претендирана като ликвидационни разноски, съставлява обичаен
разход за приключване на застрахователната щета, поради което същата следва да се включи
в общия размер на дължимата от ответника сума. Предвид това, съдът намира, че искът се
явява основателен изцяло.
Върху присъдената главница, ответникът дължи и законната лихва, считано от датата
на предявяване на исковата молба – 04.04.2024 г.
ПО РАЗНОСКИТЕ.
При този изход на спора право на разноски има ищеца, който на основание чл. 78, ал. 1
ГПК и предвид изрично заявеното искане ответникът дължи на ищеца сторените в
производството разноски в размер на общо 930,00 лева, от които 50,00 лева - държавна
такса, 480,00 лева –адвокатско възнаграждение и 400,00 лева- депозит за особен
представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. М. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Т., ул. „Извън
регулация“№3, общ. М., обл. П. и настоящ адрес с.А., ул. „Марин Ганински“№2, общ. Б.С.,
обл. В. да заплати на „ЗД„Бул Инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Джеймс Баучер“ № 87 на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 КЗ,
във вр. с чл. 45 ЗЗД сумата от 667,31 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение, в това число и ликвидационен дял за имуществени вреди на
Л.П.М. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № РВ////КС, със срок на действие на застраховката за
периода от 13.02.2019 г. до 12.02.2020 г., за което е издадена застрахователна полица №
BG/02/119000504406/13.02.2019 г., за настъпило застрахователно събитие на 23.11.2019 г.
около 16:45 часа в района на гр.П., поради противоправно поведение на ответника, като
управлявал лекия автомобил, под въздействие на алкохол, с концентрация на алкохола в
кръвта над допустимата по закон норма и като не е бил правоспособен да го управлява, за
което била образувана щета при ищеца с № **********, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 04.04.2024 г. до окончателното погасяване на вземането.
4

ОСЪЖДА А. М. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Т., ул. „Извън
регулация“№3, общ. М., обл. П. и настоящ адрес с.А., ул. „Марин Ганински“№2, общ. Б.С.,
обл. В. да заплати на „ЗД„Бул Инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Джеймс Баучер“ № 87 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
930,00 лв., представляваща направени разноски в производството по делото.
ПОСОЧВА на осн. чл. 236, ал. 1, т.7 ГПК, че сумите могат да бъдат заплатени по
банковата сметка на ЗД „БУЛ ИНС“АД, а именно: IBAN: BG*********************** при
„Банка ДСК“ АД.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
5