№ 29762
гр. София, 12.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110128958 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от „Топлофикация София“ ЕАД с вх. № 41390/06.02.2025 г.,
подадена чрез юрисконсулт Мелис Ахмедова, с която се иска да бъде постановено
изменение на постановеното по делото Решение № 1177/24.01.2025 г. в частта за разноските.
Искането на молителя е да не бъдат присъждани разноски на ищците поради направеното от
него в качеството му на ответник признание на иска, както и довода, че не е дал повод за
завеждане на делото.
В срока по чл. 248 ГПК е постъпил отговор, наименуван становище с вх. №
85143/11.03.2025 г. от насрещната страна, в който се поддържа, че искането за изменение на
постановеното решение в частта за разноските е неоснователно. Поддържа се, че ответникът
е дал повод за завеждане на делото, както и че предявеният иск е единственият ефективен
способ са признаване недължимостта на погасените по давност вземания.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
С разпоредбата на чл. 248 ГПК е предвидена възможността всяка от страните да
поиска съдът да се произнесе по искането й чрез допълване или изменение на съответния акт
в частта за разноските, при наличието на определени предпоставки. В случая се касае до
искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските.
Молбата е допустима, спазен е срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК.
По същество молбата неоснователна.
В постановеното Решение № 1177/24.01.2025 г. по гр.д. № 28958/2024 по описа на
СРС, 88 с-в съдът е осъдил ответника „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на всеки от
ищците С. Д. Б., Б. Д. М. и М. Д. М. сумата от по 615 лв. разноски в настоящото
производство. В мотивите на решението е посочено, че от приетите писмени доказателства
1
се установява, че ответникът начислява по партидата на ищците исковите суми, макар да
признава, че същите са погасени по давност, поради което и същият е дал повод за
завеждане на настоящото дело.
В допълнение и с оглед изложените в сезиращата молба доводи следва да се посочи,
следното: съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая
ответникът действително е признал иска. С исковата молба обаче са представени изходяща
от ответника справка, в която той сочи дължимостта на сумите за периода от м. 11.2006 г. до
м. 02.2024 г., като сочи основанието и документа, въз основа на който ги претендира.
Освен това ответникът заявява, че е налице извънсъдебна процедура по отписване на
погасени по давност задължения, но нито е посочено въз основа на какви актове и
процедури се развива тя, нито са представени доказателства /бланки, заявления/ за
съществуването й.
В константната практика на ВКС по приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК е възприето
разрешението, че за да се разпределят разноските според това правило следва да са
осъществени две кумулативни предпоставки ответникът с поведението си да не е дал повод
за завеждане на делото и да е признал иска, като преценката за наличие на първата
предпоставка винаги е обусловена от фактите по конкретното дело. Съгласно определение №
534/06.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4484/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о., по повод спор за приложението
на чл. 78, ал. 2 ГПК в хипотезата на предявен отрицателен установителен иск, основан на
твърдения за изтекла погасителна давност на вземане, за което е издаден изпълнителен лист,
е прието, че отговорност за разноски би възникнала за кредитора - ответник само в случай,
че той предприеме действия за събиране на погасеното по давност вземане или оспори иска.
Кредиторът не следва да отговаря за разноските, ако признае иска, а длъжникът не се е
възползвал от възможността да поиска извънсъдебно от него да зачете давността, за да бъде
избегнат съдебният процес. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той
предприеме съдебни мерки срещу длъжника или ако оспори предявения основателен иск за
несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност. В случая от събраните по
делото доказателства се установява, че ответникът води в системата си, начислява суми, за
които в съдебния процес заявява, че са погасени по давност. Действително погасеното по
давност вземане се превръща в естествено право, но в случая единственият установен
способ за признаване недължимостта на това вземане е чрез съдебно предявен иск. В
противен случай вземането продължава да съществува, както сам заявява ответникът, а
общото правило в гражданския процес е, че при наличие на няколко задължения
извършеното плащане погасява най-старото /чл. 76 ЗЗД/. Ответникът не доказа и довода си,
че всеки клиент избира кое задължение да погаси с извършеното от него плащане.
Ето защо съдът намира, че няма основание за изменение на решението в частта за
разноските.
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 41390/06.02.2025 г., подадена от
„Топлофикация София“ ЕАД чрез Ахмедова, с която се иска да бъде изменено
постановеното Решение № 1177/24.01.2025 г. по гр.д. № 28958/2024 г. по описа на СРС, 88 с-
в в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, съобразно чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3