РЕШЕНИЕ
№ 543
гр. Ямбол, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20222330101034 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от «Йеттел
България» ЕАД, против А. А. А., с която се иска да се приеме за установено по
отношение на ответника, че същия дължи на ищеца сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ***РС, а
именно: сумата от 495,16 лв. – главница, ведно със законна лихва от датата на
постъпване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 10.12.2021 г. до изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди, че между „Теленор България“ ЕАД, сега„Йеттел
България“ ЕАД и ответника са обвързани от облигационна връзка по договор за
предоставяне на мобилни услуги от 12.06.2019 г. На същата дата между страните
били сключени и договор за лизинг с който лизингодателя предоставил на ответника за
временно и безвъзмездно ползване устройство марка „***“. Сочи се, че длъжникът не
е изпълнявал задълженията си да заплаща в уговорените срокове цената на
предоставените услуги, лизинговите вноски които били фактурирани в издадени
фактури. Ответника дължал на ищеца сумата от общо 495,16 лв. – представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни за потребление на мобилни услуги,
лизингови вноски и неустойка по издадени фактури. Ищецът подал за сумите
заявление по реда на чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № *** г. на ***РС, по
което съдът издал заповед за изпълнение срещу длъжника.
1
С оглед на това,че заповедта за изпълнение на длъжника била връчена по реда и
условията на чл.47,ал.5 ГПК на заявителя на основание чл.415,ал.1,т.2 ГПК било
указано,че може да предяви граждански иск, поради което се предявява настоящият
установителен иск.
Поради това се иска да бъде прието за установено, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата от 182,72 лв. представляваща дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени
три броя фактури, сумата от 80, 85 лв. незаплатени лизингови вноски по договор за
лизинг от 12.06.2019 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер *** и
сумата от 231, 59 лв. представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от 12.06.2019 г. за мобилен номер*** , както и законната лихва
върху сумите, считано от подаване на заявлението по заповедното производство и
съдът да го осъди да заплати разноските по настоящото дело и по ч.гр.д. № *** г. на
***РС.
В с.з. ищецът не изпраща представител. Поддържа исковете с писмена молба.
В срока за отговор ответника,чрез особения си представител, счита предявения
иск за допустим, но неоснователен. Правят се възражения, че не била представена
преддоговорна информация на хартиен носител по ясен и разбираем начин при шрифт
не по-малко от 12, като била налице и хипотезата на т.9, чл.143 ЗЗП, с оглед на това, че
при сключване на процесните споразумения на ответника било наложено да приеме
ОУ на договора, без предварително да е бил запознат със същите. ОУ не били приети
от ответника, като същия не получил екземпляр от тях, като същите не съдържали
негов подпис и не се явявали достатъчно доказателство какви предпоставки следвало
да са налице, за да се прекрати договора едностранно. По делото не било установено от
кой момент възниквало задължението, като се оспорва сумата по пера. Посочените
фактури не отразявали действителното потребление. Оспорва се иска за неустойка,
като в индивидуалните договори нямало чл.11 относно заплащане на неустойка, като
такъв имало в ОУ, съгласно които оператора следвало да уведоми потребителя, че
упражнява правото си едностранно да прекрати същия. Липсвало покана за доброволно
изпълнение, в което да се съдържали уведомление за дължимите суми и
предупреждение, че при неплащане договорът ще бъде прекратен. Процесната
неустойка се явявала нищожна поради накърняване на добрите нрави. Прави се
възражение за нелоялна търговска практика за въвеждане на различни такси и
комисионни от страна на кредитора, който бил икономически по- силен.
С оглед на това се оспорва изцяло исковата претенция, като се счита същата за
неоснователна.
В с.з. ответника не се явява, като не се представлява и от назначения му от съда
особен представител.
2
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно сключването на описаните в исковата молба Договор за мобилни
услуги от 12.06.2019 г., като абоната избрал ползването на абонаметна програма ***
22, 99 лв. с уговорен срок на действие 24 месеца, до 12.06.2021 г. Също така ответника
е сключил и договор за лизинг от същата дата 12.06.2019 г., по силата на който му било
предоставено мобилно устройство *** на изплащане посредством 23 месечни вноски,
всяка в размер от по 5,39 лв. съгласно уговорен погасителен план. Представени са и
издадените фактури, цитирани от ищеца, с настъпил падеж. Представени са ОУ на
Теленор България ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на електронни
съобщения ОУ на договор за лизинг за предоставяне на преносим компютър, ***,
Телефонен апарат или друго устройство, приложение ценова листа за абонаментни
планове за частни и корпоративни клиенти от 12.06.2019 г. Представена е и
декларации-съгласие от 12.06.2019 г. по договора за мобилни услуги, в които
ответника потребител декларирал,че получил подписан от представител на оператора
ОУ на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги и/или ОУ на оператора за взаимоотношенията с потребители на
фиксирани телефонни услуги,съгласен бил с тях,като се задължавал да ги спазва,като
същите били приложими за всички СИМ карти/номера,ползвани от потребителя към
момента на подписването на тези декларации,както и за в бъдеще такива. Също така
декларирал,че оператора му предоставил и получил информацията по чл.4,ал.1 ЗЗП.
Представени са още ОУ на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребител
на мобилни телефонни номера.Всички описани по-горе писмени доказателства са
представени от ищеца в заповедното проиводство ( с изключение на фактурите, които
са представени с исковата молба), което е продължение на настоящото.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че от представената информация за детайлно потребление на номера +***,
било видно, че в периода от 20.10.2019 г. до 19.01.2020 г., абоната използвал посочения
телефонен номер и ползвал мобилен интернет и бил извършвал обаждания до номера
от мобилни и фиксирани мрежи. Следователно телефонния номер е бил активен и е
имал достъп до предоставените чрез клетъчната мрежа на оператора услуги. От
детайлната справка за потребление за посочения период била видна информация за
генерирания трафик по номер,вид,обем и времетраене, включително и точен час на
изходящите повиквания / трафик, които били формирали задължението. Времето и
обема на ползваните услуги били видни от приложението към заключението справки за
детайлното потребеление по месеци : за периода 20.09.2019 г.- 19.10.2019 г. били
предоставени в пакет мобилен интернет – 500 МБ и 100 мин. към зона на ЕС,
използвани 5026.19 МБ, 0 мин. към зона на ЕС и 311:18 мин. в роуминг; за периода
20.10.2019- 19.11.2019 г. били предоставени в пакет мобилни услуги– 500 МБ и 100
3
мин. към зона на ЕС, използвани 3826.20 МБ от пакет, 5568.40 в роуминг извън пакет,
0 мин. към зона на ЕС и 352:45 мин. в роуминг; за периода 20.11.2019- 19.12.2019 г.
били предоставени в пакет мобилни услуги– 500 МБ и 100 мин. към зона на ЕС,
използвани 0.00 МБ от пакет, 2341.73 в роуминг извън пакет, 0 мин. към зона на ЕС и
94:35 мин. в роуминг; за периода 20.12.2019- 19.01.2020 г. били предоставени в пакет
мобилни услуги– 500 МБ и 100 мин. към зона на ЕС, като не били използвани услуги.
Тарифирането на услугите се извършвало автоматично според абонаметния план и
ценовата листа на оператора за съответния период.
Експертизата е приета като неоспорена от страните, като съдът счита,че същата е
обективно изготвена от в.лице притежаващо необходимата правоспособност затова
Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от
ищеца заявление срещу ответника за процесните вземания, видно от приложеното
ч.гр.д. № *** г. на ***РС. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от
ГПК.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422 ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 пр.1 и чл. 92 ЗЗД.
Искът е допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на
заявителя по реда на чл. 415 ГПК. В настоящото производство в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на вземането си
по оспорената ЗИ, а именно, че между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение, с твърдените съществени уговорки, че е изправна страна по
договора, вкл. размера на претенцията си.
Съгласно чл. 79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да
иска обезщетение за неизпълнение.
В случая вземането на ищеца произтича от сключени между страните договори за
предоставяне на услуги и лизинг. Същите са валидни и пораждат правни последици.
Изпълнението на задължението си за предоставяне на услугите на ответника ищецът
установява с представените фактури, в които подробно са посочени времето на
разговорите, лизингови вноски, използван мобилен интернет и др. Фактурите са
генерирани автоматично от системата за отчитане на потреблението на абоната и
доколкото не се твърди същата да е манипулирана неправомерно, отразяват
действителното потребление,като това обстоятелство се установява и от изслушената
СТЕ неоспорена от страните, като в тази насока съдът не възприема възраженията на
особения представител на ответника, че ищеца не е доставил, а ответника не е получил
4
твърдяните фактурирани услуги. Въпреки така предоставените услуги ответника не е
заплатил същите, което сочи на неизпълнение на поетите от него договорни
задължения, поради което дължи на ищеца стойността на същите. Съдът приема в тази
насока предявения иск за доказан по основание, посредством представените фактури
за дължимите суми за процесния период и с оглед на обстоятелството, че ответника, не
е представил доказателства, че сумите са недължими.
По отношение договора за лизинг. Вземането на ищеца произтича от сключени
между страните договор за лизинг от 12.06.2019 год. Същия е валиден и е породил
правни последици, като не е и оспорен от ответника. Не са представени доказателства
за плащане на уговорените по погасителния план вноски, нито се твърди от ответната
страна да е извършено плащане.Липсват и доказателства представеното мобилно
устройство *** да е върнато на оператора от страна на ответника. Получаването му
същия е декларирал с подписването на договора за мобилни услуги и на договора за
лизинг. Същия се е задължил да заплаща за ползването лизинговата цена по
инкорпорирания в договора погасителен план. С оглед на неизпълнението на договора
за мобилни услуги ответника дължи заплащане на разликата между цената на
устройствата без абонамент и преференциалната обща лизингова вноска по посочения
договор за лизинг, които са начислени в съответните фактури .Ето защо и претенцията
следва да бъде уважена в пълния й размер.
Законът за електронните съобщения урежда изрично случаите на недължимост на
неустойка в хипотези на безвиновно прекратяване от потребителя на договор за
мобилни услуги -в чл. 228, ал. 5 вр. с ал. 3 -при едностранно прекратяване на срочен
договор за мобилни услуги в периода на влизането му в сила и в чл. 229а, ал. 1 -при
едностранно прекратяване на безсрочен договор за мобилни услуги. Извън изрично
уредените случаи уговарянето на неустойка при предсрочно прекратяване на договор
за мобилни услуги, което има действие занапред, е допустимо (арг. и от чл. 228, ал. 1,
т. 4, б. "в" ЗЕС), т.е. законът изрично признава правото на кредитора да обезпечи
изпълнението с неустойка. В процесния случай договорната клауза е в съответствие
със специалния закон, като касае обезпечаването на срочен договор извън посочените
законови хипотези на недължимост на неустойка.
Искът за неустойка се основава на клауза в индивидуалния договор. Самото
прекратяване е уредено в Общите условия. Задължението за неустойка се предпоставя
от неспазване на задължение от потребителя, който в случая не е заплатил
предоставените мобилни телефонни услуги. Прекратяването на услугите е безспорен
факт, т.е. операторът е упражнил правото си да прекрати договора едностранно.
Клаузата дерогира общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, като не предвижда форма, в
която изявлението на кредитора да бъде отправено към длъжника. Т.е. може да бъде и
конклудентно – с действията по прекратяване на услугите. Тези действия стават
5
неминуемо достояние на абоната. Самата искова молба играе ролята на покана по
смисъла на чл. 87 от ЗЗД. В този смисъл е практиката на ВКС (Решение №
218/29.11.2016 г. по гр.д.№ 1306/2016 г., IV г.о., Решение № 4/23.06.2017 г. по т.д.№
50183/2016 г., IV г.о. и др.). Ответникът не е изпълнил паричното си задължение до
приключване на съдебното дирене, до който момент може да се приеме, че му е
предоставен достатъчен срок от кредитора. Поради това е налице и вторият елемент от
фактическия състав, пораждащ задължение за неустойка. Ищецът не претендира
договорения с клиента размер на неустойката - сумата от стандартните за съответната
програма месечни абонаменти до края на срока на договора, а по-малък, договорен с
КЗП. Следователно искът следва да се уважи в претендирания размер.
В тази насока съдът, намира за неоснователно възражението на особения
представител на ответника,че претендираната неустойка е недължима поради липса на
надлежно упражнено право от ищеца на предсрочно прекратяване на договорите, както
и ,че уговорената неустойка е неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП и
предсталяваща нарушение по чл. 68г, ал.1 ЗЗП на посочените по-горе основания. Също
така неоснователно е възражението, че страните не са договорили как щяло да стане
прекратяването на договора, като мобилния оператор не бил изпратил
предупреждение, че след изтичането му договора щял да се счита за развален, като
както беше посочено не е предвидена форма, в която изявлението на кредитора да
бъде отправено към длъжника, като прекратяването на услугите неминуемо достига до
абоната, като и самата искова молба играе ролята на покана по смисъла на чл.87, ал.1
ЗЗД. Също така претендираната неустойка не е нищожна поради противоречие с
добрите нрави на посочените по-горе основания.
По отношение размерът на претенцията, съдът приема, че от представените
писмени доказателства – фактури и заключението на СТЕ се установи, че за исковия
период ответника е потребил и не е заплатил далекосъобщителни услуги на стойност
общо 182, 72 лв., лизингови вноски в размер на общо 80, 85 лв. и неустойка в общ
размер на 231, 59 лв.
С оглед гореизложеното исковете се явяват основателни и следва да се уважат.
Искането на ищеца за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи
съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в исковото
производство.
Водим от горното ЯРС,
РЕШИ:
6
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. А. А. от гр..Я. ул. „***“ № ***, ЕГН
**********, дължи на „Йеттел България“ ЕАД, ( предишно наименование „Теленор
България“ ЕАД) -гр.София ЕАД, ЕИК *** гр.София, район Младост, жк Младост 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, със съдебен адрес в гр. София, бул. „България“ № 81,
ет.8, ап.22, чрез ***. Г.- САК сумата от общо 495,16 лв., от които сумата от 182, 72 лв.
по договор за мобилни услуги от 12.06.2019 г. за периода от 20.10.2019 г. -19.01.2020 г.
-представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление
на мобилни услуги, сумата от 80,85 лв. неизплатени лизингови вноски по договор за
лизинг ат 12.06.2019 г. и сумата от 231, 59 лв.- представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 12.06.2019 г. за мобилен
номер+***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда - 10.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ***РС.
ОСЪЖДА А. А. А. от гр..Я., ул. „***“ № ***, ЕГН **********, да заплати на на
„Йеттел България“ ЕАД, ( предишно наименование „Теленор България“ ЕАД) -
гр.София ЕАД, ЕИК *** гр.София направените по делото разноски пред настоящата
истанция в размер на 505, 00 лв., както и разноски по заповедното производство в
размер на 205,00 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7