Решение по дело №303/2024 на Окръжен съд - Сливен

М О Т И В И
към решение № 112/31.05.2024 г. по ЧНД № 303/2024 г. на ОС - С.
Съдебното производство е образувано по повод на постъпилата в Окръжен съд - С.,
чрез Окръжна прокуратура - С., Европейска заповед за арест № 2024/011г – уведомление №
BR40.F1.36159-22, издадена на 20.03.2024 год. от Ж.Е. – Съдия – следовател към
първоинстанционен франкофонски съд на Брюксел/Белгия, съдържаща искане за предаване
на българския гражданин Д. В. М., ЕГН **********, живущ на адрес ***, с цел провеждане
на наказателно преследване спрямо него в Кралство Белгия за престъпление, посочено в
Европейската заповед за арест - (чл. 432, & 2 и & 3 от белгийския Наказателен кодекс).
В с. з. представителят на Окръжна прокуратура - С. изразява становище, че искането
за предаване на българския граждани Д. В. М. е основателно и че следва да бъде уважено.
Заявява, че Европейската заповед за арест отговаря на формалните изисквания съдържащи
се в съответните разпоредби на Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест
/ЗЕЕЗА/. Намира, че не са налице пречки за допускане изпълнението на европейската
заповед за арест и предлага лицето да бъде предадено на компетентните гръцки власти.
Исканото лице българския гражданин Д. В. М., лично и чрез упълномощения си
защитник адв. С. от АК - С. моли да бъде постановен отказ за изпълнение на ЕЗА и да не
бъде предавана на белгийските власти. Защитникът на исканото лице подробно обосновават
тезата си, че не са налице основанията за уважаване на европейската заповед за арест и за
предаване на лицето, тъй като е налице пречки за това. В тази връзка се навеждат доводи и
за неясноти в съдържанието на Европейската заповед за арест, в която липсвало
конкретното посочване на времето и мястото на извършване на твърдяното престъпление.
На следващо място сочи, че макар лицето да се иска за провеждане на наказателно
преследване в Кралство Белгия за деяние посочено в ЕЗА като отвличане, противозаконно
лишаване от свобода и задържане на заложници, видно от посочените текстове от
белгийския наказателен закон, приложени по делото деянието му не касае такова
престъпление. Настоява се за решение, с което да бъде оставено без уважение искането на
гръцките власти за предаване на българския гражданин за провеждане на наказателно
преследване спрямо него в Кралство Белгия.
Самото искано лице Д. В. М. заявява, че не е извършил престъплението, за което се
иска предаването му, че не е извършвал отвличане, а в присъствието на майката на децата и
с нейна помощ е събирал багажа на децата и с нейно съгласие си е тръгнал с тях за България.
Настоява да не бъде предаване на гръцките власти.
След като извърши анализ и преценка на събраните в хода на проведеното съдебно
следствие в настоящото производство доказателствени материали и като взе предвид
изложените от страните доводи и наведените от тях аргументи, окръжният съд прие за
установено от фактическа страна следното:
На 07.05.2024 г. в Окръжен съд - С., чрез Окръжна прокуратура - С., е постъпила
Европейска заповед за арест № 2024/011г – уведомление № BR40.F1.36159-22, издадена на
20.03.2024 год. от Ж.Е. – Съдия – следовател към първоинстанционен франкофонски съд на
Брюксел/Белгия, съдържаща искане за предаване на българския гражданин Д. В. М., ЕГН
**********, живущ на адрес гр.К., ***, с цел провеждане на наказателно преследване
спрямо него в Кралство Белгия за престъпление, посочено в Европейската заповед за арест -
(чл. 432, & 2 и & 3 от белгийския Наказателен кодекс).
От съдържанието на тази заповед е видно, че искането е във връзка с обвинение за
извършено престъпление, посочено в заповедта, а именно – отвличане, противозаконно
1

лишаване от свобода и задържане на заложници.
Заповедта съдържа и описание на деянието – М.Х.Ч. родена на *** се запознава с Д.
В. М. роден на *** през ноември 2003г. в интернет кафе, когато тя е на 16 години, а той – на
27 години. Според твърденията, М. започнал да упражнява насилие върху Ч., която става
зависима от него. Твърди се , че тя се опитвала да го напусне няколко пъти, но е била
подложена на различни форми на натиск – психологически, сплашване и физическо
насилие. През 2010 г. М. Ч. ражда първото си дете. След раждането, Д. М. насърчава М. Ч.
да се върне на работа, което ги кара да се върнат в Белгия, където според твърденията тя
започва да проституира. През лятото на 2013г. Д. М. напуска страната и заминава за
България с двете им деца без разрешението на М. Ч., като взема пари от проституцията.
След проведени разговори, той разрешава на М. Ч. да се присъедини към него в България,
като през октомври 2013г. връща сина им. През 2014г. М. Ч. ражда второ дете от Д. М.,
наречено Р. М.А, родено в България. Семейството се връща в Белгия през юни 2015г.,
поради финансови затруднения в България, и се установява на ул. ***. М. Ч. възобновява
дейността си като проститутка в бар 140, работейки шест дни в седмицата. Д. М.
манипулира децата, за да не искат да останат с майка си. На 14 ноември 2021г. Д. М.
заминава за България с децата без знанието или разрешението на М. Ч.. От тогава се свързва
с нея, изисквайки пари/1200 евро/ за издръжката на децата, което тя отказва. През март
2022г. М. Ч. научава, че Д. М. предприема стъпки за получаване на еднолично
попечителство над децата. На 22 ноември 2022г. Семейния съд в Брюксел предоставя на М.
Ч. право на настаняване и изключителни родителски права над децата. На 30.06.2023година,
Софийския апелативен съд налага връщането на децата в Белгия, като краен срок за това е
определен 25 август 2023г. На 06.12.2023г. децата все още се намират в България, където
биват посещавани редовно от българските социални служби. М. Ч. се среща с тях веднъж
седмично, но контактът им е труден.
Посочени са приложимите текстове от законодателството на Република Гърция -
(чл. 432, & 2 и & 3 от белгийския Наказателен кодекс).
Посочени са и вида и размера на предвиденото според законодателството на
искащата държава наказание т.е. максималната продължителност на наказание „лишаване от
свобода”, което може да бъде наложено за извършеното наказуемо деяние - лишаване от
свобода 5 години.
По делото от страна на прокуратурата е представено удостоверение, че след
извършване на справка в Унифицираната информационна система на прокуратурата и в
ЕИСПП, към 06.05.2024 г. по отношение на исканото лице Д. В. М. няма повдигнати
обвинения по неприключили наказателни производства.
Представено е и свидетелство за съдимост за исканото лице Д. В. М. към
26.04.2024г., от което е видно, че същото не е осъждано.
По искане на настоящия съд, от страна на органа издал Европейската заповед за
арест - Първоинстанционен франкофонски съд на Брюксел/Белгия, е представена писмена
гаранция, че в случай на предаване на искания български гражданин, той, след
изслушването си, ще бъде върнат в Република България за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или друга мярка изискваща задържане, които биха били наложени от
съда в Кралство Белгия.
Настоящият съд изиска от орган издал Европейската заповед за арест допълнителна
информация по реда на чл.44 ал.4 от ЗЕЕЗА респ. чл.15 т.2 от Рамковото решение от
13.06.2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между
държавите-членки, (2002/584/ПВР), касаеща точното време и място на престъплението
отвличане, противозаконно лишаване от свобода и задържане на заложници от исканото
лице Д. В. М., както и копие от акта постановен на 20.03.2024г., който е посочен в
2

Европейската заповед за арест – в буква(b) 1., като акт на основание на който се издава
заповедта.
Във връзка с това искане беше представено копие от МЕЖДУНАРОДНА ЗАПОВЕД
ЗА ЗАДЪРЖАНЕ ПО ПОДРАЗБИРАНЕ№ 2024/011г – уведомление № BR40.F1.36159-22 на
Ж.Е. – Съдия – следовател към първоинстанционен франкофонски съд на Брюксел/Белгия,
като в посочената заповед се съдържа описания на фактическата обстановка касаеща
деянието на исканото лице идентично с описанието в ЕЗА. Приложени са и текстовете от
белгийския Наказателен кодекс.
Според чл. 432, & 2 от белгийския Наказателен кодекс Д. В. М. е обвинен в това, че
укрива малолетно дете за повече от 5 дни, от тези които имат право да го вземат, или
неоснователно задържа малолетното дете извън територията на Кралството, за което се
наказва с лишаване от свобода от 1 година до 5 години и глоба от 50 евро до 1000 евро или
само с една от тези санкции.
Според чл. 432, & 3 от белгийския Наказателен кодекс Д. В. М. е обвинен, че
възпрепятства или се опитва да възпрепятства малолетното дете от попечителството на тези,
на които е поверено по силата на решението, като не предава на тези които имат право да го
вземат, да го отведе или накара друг да го отведе дори и с негово съгласие, за което се
наказва с лишаване от свобода от 1 година до 5 години и глоба от 50 евро до 1000 евро или
само с една от тези санкции.
Видно от постъпилото по делото писмо рег.№ 328200- 12936/21.05.2023г. на Зам.-
Директор на Главна дирекция „Гранична полиция“, за периода 14.11.2021г. до 31-12.2023г..
в автоматизираните информационни фондове са налице данни за задгранични пътувания на
Д. В. М. както следва:
-влизане в Република България на 14.11.2021г. в 20ч.45м. през ГКПП АЕРОГАРА
СОФИЯ;
- влизане в Република България на 23.07.2023г. в 12ч.32м. през ГКПП КАПИТАН
ПЕТКО ВОЙВОДА
По делото от защитника на исканото лице е представено копие от Решение №211 от
27.02.2024г. на Апелативен съд – София, 8-ми граждански по Въззивно гражданско дело №
20231000502959/2023г., съгласно което е отказано на основание чл.39,§1, букви /б и /в от
Регламент /ЕС/2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019година, относно компетентността,
признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси свързани с
родителската отговорност и относно международното отвличане на деца ПРИЗНАВАНЕТО
и ИЗПЪЛНЕНИЕТО на Решение от 22.11.2022г. на 19-ти състав на Френскоезичен
първоинстанционен съд – Брюксел, референтен №22/4836/А, постановено на основание
Закона от 15 юли 1935г. относно използването на езици в съдебната област, чл.374 и
следващите от Гражданския кодекс и членове 1253-3/5, 1398/1 от Съдебния кодекс, което
решение се отнася до децата Д. Д. М. и Р.Д. М.а и техните родители: Д. В. М. и М.Х.Ч..
От изявленията на самото искано лице се установява, че той на 14.11.2021г. си е
тръгнал с децата от Белгия, със знанието на тяхната майка и от тогава не ходил в Кралство
Белгия, че сигнала е подаден от майката на 03.12.2021г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Настоящият съд намира за неоснователно искането за предаване на българския
гражданин Д. В. М. във връзка с издадената спрямо него Европейска заповед за арест №
2024/011г – уведомление № BR40.F1.36159-22, издадена на 20.03.2024 год. от Ж.Е. – Съдия
– следовател към първоинстанционен франкофонски съд на Брюксел/Белгия, съдържаща
искане за предаването му, с цел провеждане на наказателно преследване спрямо него в
3

Кралство Белгия за престъпление, посочено в самата Европейска заповед за арест.
Съгласно разпоредбата на чл.44 ал.6 от ЗЕЕЗА за да реши дали исканото лице
следва да бъде предадено, съдът е длъжен да прецени дали са налице условията за предаване
по чл.36 и чл.41 от закона, има ли основания за отказ по чл.39 и чл.40 от закона и има ли
основания за отлагане на изпълнението или за условно изпълнение по чл.52 от закона.
Настоящият съд намира, че са налице условията за прилагане на Европейската
заповед за арест визирани в разпоредбата на чл.36 от ЗЕЕЗА, макар заповедта да не касае
престъпление описано като: „отвличане, противозаконно лишаване от свобода и задържане
на заложници“ т. е. престъпление за което не се иска двойна наказуемост съгласно чл.36 ал.3
от ЗЕЕЗА.
Описаното в заповедта деяние представлява престъпление и по българския
наказателен закон - чл. 182, ал.2 т.е. налице хипотезата на чл.36 ал.2 от ЗЕЕЗА.
Престъплението което е описано в разпоредбата на чл. 432, & 2 и & 3 от белгийския
Наказателен кодекс и наказуемо с лишаване от свобода от 1 година до 5 години и глоба от
50 евро до 1000 евро или само с една от тези санкции е идентично с престъплението по чл.
182, ал.2 от българския Наказателен кодекс, което се наказва с пробация и глоба от две
хиляди до пет хиляди лева, а в особено тежки случаи-с лишаване от свобода до шест месеца
и глоба от пет хиляди лева.
Макар формално самата Европейска заповед за арест от външна страна да отговаря
по форма и съдържание на изискванията посочени в разпоредбата на чл.37 от ЗЕЕЗА, по
отношение на спазването на изискването по ал.1 т.5 от посочената разпоредба на закона
съдът има определени резерви и забележки, изразяващи се в следното:
Разпоредбата на чл.37 ал.1 т.5 от ЗЕЕЗА предвижда, че Европейската заповед за
арест трябва да съдържа данни относно обстоятелствата, при които е извършено
престъплението, вкл. време, място и степен на участие на исканото лице. Тази разпоредба на
практика възпроизвежда буквално съдържанието на нормата на чл.8 т.1 б.“д“ от Рамковото
решение от 13.06.2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване
между държавите-членки, (2002/584/ПВР).
Действително самата заповед съдържа описание на деянието на исканото лице, а
именно, че макар на 22 ноември 2022г. Семейния съд в Брюксел да е предоставил на М. Ч.
право на настаняване и изключителни родителски права над децата и на 30.06.2023година,
Софийския апелативен съд наложил връщането на децата до 25 август 2023г в Белгия, на
06.12.2023г. децата все още се намират при баща си Д. В. М. в България, т. е. М. осуетява и
не изпълнява съдебното решение относно упражняване на родителските права.
Налице са условията визирани в разпоредбите на чл.41 от ЗЕЕЗА, тъй като
издаващата държава е предоставила писмени гаранция, че след предаване на исканото лице
и ако същото бъде осъдено на наказание лишаване от свобода, след изслушване ще бъде
върнато за изтърпяване на това наказание в България, както и че ще му бъде разяснена тази
възможност - хипотезата по чл.41 ал.3 от ЗЗЕЗА.
Не е налице пречка по смисъла на чл.41 ал.2 от ЗЕЕЗА доколкото искането за
предаване е за престъпление, за което не се предвижда по законодателството на издаващата
страна наказание доживотен затвор.
Настоящият съд прецени, че не е налице никое от абсолютните основания за отказ
исканото лице да бъде предадено визирани в разпоредбата на чл.39 от ЗЕЕЗА, а именно: не
се касае за престъпление, за което е издадена заповедта е амнистирано в България и попада
под нейната наказателна юрисдикция; не е налице влязла в сила присъда на български съд
спрямо същото лице и за същото престъпление според хипотезата на чл.39 т.2 от ЗЕЕЗА и
исканото лице не е малолетно.
4

Съдът обаче намира, че в случая е налице едно от факултативните основания за
отказ, а именно това по чл.40 ал.1 т.5 от ЗЕЕЗА.
Според посочената законова разпоредба, може да бъде отказано изпълнение на
Европейска заповед за арест, когато престъплението е извършено изцяло или частично на
територията на Република България, или е извършено извън територията на издаващата
държава членка и българското законодателство не допуска наказателно преследване за
такова престъпление, извършено извън територията на Република България.
Такава разпоредба се съдържа и в Рамковото решение от 13.06.2002 г. относно
европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки,
(2002/584/ПВР) - чл.4 т.7 б.“а“, според който може да се откаже изпълнение на европейската
заповед за арест, когато тя касае престъпления, които съгласно правото на изпълняващата
държава-членка са извършени изцяло или частично на нейна територия или на място,
считано за такова.
Няма съмнение, че съдът в изпълняващата държава няма правомощието да
преценява дали твърденията в Европейската заповед за арест за извършено от страна на
исканото лице престъпление са обосновани и въз основа на какви доказателства се приема,
че лицето е извършило това престъпление.
Същевременно, обаче, в настоящия случай по несъмнен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установява, че исканото лице Д. В. М. от 14
.11.2021г. не се е намирал на територията на Кралство Белгия / така е описано във
фактическата обстановка в Европейската заповед за арест, което се потвърждава и от
писмото, рег.№ 328200- 12936/21.05.2023г. на Зам.-Директор на Главна дирекция „Гранична
полиция“ и от личната защита на исканото лице /.
Следователно той е извършил твърдяното в заповедта престъпление изцяло на
територията на Република България т.е. налице е посочената по- горе хипотеза на чл.40 ал.1
т.5 от ЗЕЕЗА.
За да е налице коментираната клауза за териториално приложение в първата си
хипотеза, не е необходимо в изпълняващата държава да са предприети някакви конкретни
действия за реализиране на своята компетентност, а е достатъчно тя да е потенциално
възможна. В този смисъл е и публикацията „Европейската заповед за арест“, П.П.,
издателство СИЕЛА 2009 г., стр. 167.
Наистина се касае за едно от факултативните основания предвидени в нормата на
чл.40 ал.1 от ЗЕЕЗА, при които съдът може, но не е длъжен да откаже изпълнението на
Европейската заповед за арест.
За да стигне до извод в този конкретен случай, съда взе предвид обстоятелствата,
установени със събраните писмени доказателства, поради което намери, че не са налице
основанията за изпълнение на Европейска заповед за арест № 2024/011г – уведомление №
BR40.F1.36159-22, издадена на 20.03.2024 год. от Ж.Е. – Съдия – следовател към
първоинстанционен франкофонски съд на Брюксел/Белгия, съдържаща искане за предаване
на българския гражданин Д. В. М., ЕГН **********, живущ на адрес ***, с цел провеждане
на наказателно преследване спрямо него в Кралство Белгия за престъпление, посочено в
Европейската заповед за арест - (чл. 432, & 2 и & 3 от белгийския Наказателен кодекс).
На основание чл.53 ал.1 от ЗЕЕЗА за така постановеното решение следва да се
уведоми незабавно издаващия орган - Първоинстанционен франкофонски съд на
Брюксел/Белгия, а на основание чл.53 ал.2 от ЗЕЕЗА заверен препис от решението по
Европейската заповед за арест, след влизането му в сила, следва да се изпрати на Окръжна
прокуратура - С., на ВКП и на Министерство на правосъдието на Република България.
С оглед така постановеното решение, с което се отказва изпълнение на
5

Европейската заповед за арест, както и предаването на българската гражданка Д. В. М. на
Белгийските власти, следва да бъде отменена и взетата по отношение на нея мярка за
неотклонение „Домашен арест“.
Ръководен от изложеното, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
6

Номер на акта:	122
Дата:	31 май 2024 г. (в сила от 6 юни 2024 г.)
Съдия:	Пламен Димитров Стефанов

Дело:	20242200200303
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	7 май 2024 г.

Решение по дело №303/2024 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите