№ 14897
гр. София, 31.7..24 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
.2211.165842 по описа за .22 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от Р. Д. К. срещу „Ф.“ ЕООД обективно кумулативно
съединени искове – установителни искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 22 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 26, ал. 1 пр. 4 ЗЗД за прогласяване на нищожността на
Договор за предоставяне на поръчителство № .., както и осъдителен иск с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 185,52 лв. (след допуснатото
изменение размера на иска), дадено при начална липса на основание по Договора за
предоставяне на поръчителство.
Ищецът Р. Д. К. твърди, че страните са сключили договор за предоставяне на
поръчителство за обезпечаване изпълнението на ищеца по договор за паричен заем, сключен
с "." АД срещу възнаграждение, което е заплатено на ответника за времето на заемното
правоотношение. Ищецът намира, че съглашението е недействително поради нищожност на
договора за заем, който регламентира каузата за сключването на договора за гаранция, респ.
престациите по него – чл. 4 от договора за кредит. Твърди, че заемодателят и ответникът са
свързани лица, тъй като заемодателят е едноличен собственик на капитала на дружеството-
поръчител. Поддържа, че действието на договора за поръчителство е обусловено от
валидността на заемното правоотношение. В чл. 4 от договора за заем било предвидено
потребителят да намери две физически лица, поръчители, били фактически неизпълними и
го поставило пред единствения избор да сключи договор за поръчителство, като необходимо
условие за получаване на заемните средства. Заявява, че заемодателят не е включил като
разход по кредита възнаграждението за поръчителство и по този начин е заобиколил чл. 19,
ал. 4 от ЗПК; договорът за кредит бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал.
1,т. . от ЗПК, защото не бил посочен ГПР и общата дължима сума, вкл. как се формира и
потребителят е заблуден за действителната стойност на ГПР. Твърди, че договорът за
поръчителство е лишен от основание, защото по него не се предоставя услуга на
потребителя; както и че противоречи на чл. 138 от ЗЗД и на добрите нрави, вкл. уговореното
възнаграждение в е размер повече от половината от заемните средства. Моли, на посочените
основания, да се признае за установено, че договорът за поръчителство е нищожен, както и
да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 185,52 лв., недължимо платена по
1
договор за поръчителство № .., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, както и разноски за производството.
Ответникът „Ф.“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете.
Счита претенцията за недопустима, недоказана и неоснователна. Евентуално поддържа, че
договора за предоставяне на поръчителство е сключен по възлагане на ищеца, при условията
на договорна свобода, престациите не са явно нееквивалентни по твърдението за
накърняване на добрите нрави, в т.ч. договорът е възмезден за услуга. Счита, че не е страна
по посочения договор за заем, а твърденията за нищожност не намират опора в
представените от ищеца доказателства., и в нормативната уредба ЗПК, неприложима за
процесния договор. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски за
производството.
Третото лице-помагач „.“ АД не е взело становище по същество на делото.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 26, ал. 1 пр. 4
ЗЗД и осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По предявените искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД,
чл. 26, ал. 1 пр. 4 ЗЗД в тежест на ищеца да установи, че е сключен договор за предоставяне
на поръчителство № .. с ответника с твърдяното съдържание, както и че договорът е
нищожен на твърдените в исковата молба основания. По предявения иск по чл. 55, ал. 1, т. 1
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е платил на ответника на по процесния договор
сумата от 185,52 лв.
В тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаване на платените
от ищеца суми.
С доклада по делото е обявено за безспорно и неподлежащо на доказване
обстоятелството, че между страните е сключен договор за предоставяне на поръчителство №
..
Страните не спорят и че процесният договор за поръчителство е сключен за
обезпечаване на задълженията на ищеца като заемател по Договор за паричен заем № ..,
сключен с „.“ АД като заемодател, както и относно съдържанието на договора за заем и
договора за поръчителство, съгласно които двете правоотношения са свързани,
обстоятелство, което се установява и от приетото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, изслушана по делото.
Не е спорно и че в Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между
страните е уговорено ищецът да плати на ответника възнаграждение в размер на 185,52 лв.,
което плащане е разсрочено на падежните дати на вноските по кредита, а заемодателят –
третото лице-помагач „.“ АД е овластено да ги получава от името на ответника-гарант (чл. 3
от договора за поръчителство).
Установява се от заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, която
съдът кредитира като обоснована и компетентно изготвена, че Договорът за паричен заем №
.. със страни ищецът Р. Д. К. и третото-лице помагач „.“ АД е бил сключен при следните
параметри: заемна сума – .0 лв., размер на седмичната погасителна вноска – 52,54 лв., срок
на заема – 12 седмици, брой вноски – 12 с падеж на първа вноска – 25.3..22г. и падеж на
последна вноска – ..6..22г., фиксиран годишен лихвен процент – . %, ГПР – 45,53 %, обща
дължима сума – 6.,48 лв. С подписването на договора е удостоверено, че заемателят-ищец е
получил заемната сума от третото лице-помагач-заемодател. Съгласно чл. 4 от договора
заемателят-ищец се е задължил в срок до три дни, считано от датата на сключване на
договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически
лица – поръчители, отговарящи на определени в договора изисквания; 2. Б. с бенефициер –
заемодателят; 3. Одобрено от замодателя дружество – гарант. Именно в изпълнение на това
задължение е сключен процесният договор за предоставяне на поръчителство № .. със
страни ищецът и ответникът като гарант с цел гарантиране на всички задължения на
2
потребителя по договора за заем и на всички последици от неизпълнение на задълженията
на потребителя по него. За поемане на посоченото задължение е било уговорено ищецът да
дължи на гаранта възнаграждение в общ размер на 185,52 лв., разсрочено на вноски,
дължими на падежните дати на вноските по договора за заем, в размер на 15,46 лв. за всяка
вноска. По този начин общият размер на вноските по кредита се равняват на 68 лв.
седмично, или 816 лв. общо.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза от справка за извършени
плащания на „.“ АД се установява, че ищецът Р. Д. К. е платила по Договор за паричен заем
№ .. и Договор за предоставяне на поръчителство № .. сумата от общо 816 лв. с две
плащания на 21.3..22г. и на 24.3..22г., с което е погасила изцяло задълженията си по двата
договора. Съгласно експерта, в случай че в ГПР по договора за заем бъде включено
възнаграждението по договора за поръчителство, последният би бил 149,32 %.
При така събраните доказателства, съдът намира следното: Съдът приема, че ищецът
има качеството „потребител“, съгласно § 13, т. 1 от ЗЗП, като физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност. Според оспорената клауза на договора за заем чл. 4, по чието
съдържание, посочено от ищеца, насрещната страна не спори и което се установява от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, заемателят се задължава в срок до три
дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения: 1. Две физически лица – поръчители, отговарящи на определени в
договора изисквания; 2. Б. с бенефициер – заемодателят; 3. Одобрено от замодателя
дружество – гарант. Според процесния Договор за предоставяне на поръчителство № ..
гарантът – ответник се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „.“ АД –
бенефициер, с цел гарантиране на всички задължения на потребителя по договора за заем и
на всички последици от неизпълнение на задълженията на потребителя по него. За поемане
на посоченото задължение ищецът дължи на гаранта възнаграждение в общ размер на 185,52
лв., разсрочено на вноски, дължими на падежните дати на вноските по договора за заем, в
размер на 15,46 лв. за всяка вноска. Според съдържанието на този договор, което не е спорно
между страните, заемодателят е овластен да приема вместо поръчителя изпълнение на
задължението за плащане на възнаграждение, както и че при поискване от заемодателя
поръчителят да плати всички изискуеми задължения на потребителя по договора за заем (чл.
3).
При тези факти, съдът намира, че договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1,т. . от ЗПК, тъй като не е посочен
действителният размер на разходите по кредита, когато разходите, които не са включени, са
условие, без което не може да се отпусне заема или потребителят няма избор да договаря без
тези разходи; и те касаят неговата основна престация по договора или са свързани пряко с
нея. В този случай може да се претендира недействителност на целия договор за кредит. От
обявените и общоизвестни обстоятелства в Търговския регистър се установява, че „.“ АД е
едноличен собственик на капитала на „Ф.“ ЕООД, поради което те са свързани лица по
смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Това дава основание да се приеме, че търговската им
дейност се контролира пряко от едно и също лице, и двете дружества упражняват дейността
си при общи икономически интереси и ползи, и се презумира наличието на знание у лицата,
участващи в управлението им, респ. представителство, досежно търговските дела на другото
дружество. Гореизложеното се потвърждава и договора за предоставяне на поръчителство,
„.“ АД е овластено да приема вместо гаранта възнаграждението по договора за предоставяне
на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза
на поръчителя е известен на заемодателя, последният може да го получи като одобри
поръчителя. Следователно, договорът за заем и договорът за предоставяне на гаранция се
считат за сключени от потребителя с един и същ търговец, от една страна, а от друга –
договорът за предоставяне на гаранция представлява допълнителна уговорка между
потребителя и заемодателя, сключена в противоречие с чл. 16 от ЗПК. Това е така, защото
договорът няма самостоятелен характер, неговият предмет и уговорените права и
задължения могат да бъдат предоставени във връзка с усвояване и управление на договора
за кредит; условията и възнаграждението по него зависят изцяло от главното задължение по
заема. Договорът за потребителски кредит се явява правопораждащият факт, с оглед на
3
който длъжникът сключва договора за предоставяне на поръчителство. Обвързаността
между двете съглашения се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на
обезпечение, без всякаква друга възможна изпълнима алтернатива, освен чрез сключване на
договор за предоставяне на поръчителство, сключването на договора e в деня, в който е
сключен самият договор за кредит, с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението
за предоставяне на поръчителя с основното задължение по кредита, както и че
самостоятелен отказ от договора за предоставяне на поръчителството не е предвиден. Не
може да се приеме, че чл. 4 от договора за заем касае доброволен и информиран избор на
потребителя за обезпечение. От начина на уговаряне на задължението на потребителя следва
да се счита, че е предвидено допълнително условие за отпускане на кредита, а именно да
предостави обезпечение, при условия, които са обективно неизпълними за посочения срок от
всеки средно информиран потребител на финансови услуги, които изрично зависят от
преценката на кредитодателя, с оглед необходимостта да одобри представеното обезпечение.
Клаузата на чл. 4 от договора е уговорена изцяло в противоречие с чл. 16 от ЗПК, тъй като
чрез нея кредиторът прехвърля своята отговорност за дължимата професионална грижа по
чл. 16 от ЗПК на потребителя. Възнаграждението на поръчителя обезпечава не
изпълнението на длъжника, а преддоговорно задължение на заемодателя за правилната
преценка за кредитиране. Тъй като са свързани лица двете дружества и сключването на
договора за предоставяне на гаранция се явява единственото изпълнимо условие по чл. 4 от
договора за заем, следва да се приеме, че разходите, които потребителят трябва да заплати по
договора за предоставяне на гаранция за пряко свързани с основната му престация по
договора за заем и отговарят на дефиницията за разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК, поради което следва да бъде обявен в общия му размер. Има характер на
допълнително възнаграждение за ползване на заемните средства и следва да бъде включена
изначално при формирането на ГПР, като разход пряко свързан с договора за потребителски
кредит и който потребителят трябва да заплати. Ето защо в конкретния случай съдът
приема, че както уговорката по чл. 4, така и в цялост договорът за паричен заем, е сключен в
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. . от ЗПК, тъй като не е посочен действителният размер на
разходите по кредита, който включва всички лихви и такси съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК .
Договорът само формално покрива изискването за посочване на ГПР, но реалната му
стойност не съответства на заявеното от кредитора. Това поведение кореспондира и с
търговска практика, от страна на търговеца към потребителя, която е заблуждаваща, тъй
като противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, и
съдържа невярна информация, която е възможно да промени съществено икономическото
поведение на средния потребител да вземе информирано решение за стойността на кредита
и дали да договаря с този кредитор – арг. от чл. 68д от ЗПП. По този начин се стига до
хипотезата на чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, като чрез сключване на двата договора се цели
заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. По този начин се стига и до
неяснота относно действителният размер на разходите по кредита в нарушение на чл. 11, ал.
1, т. . от ЗПК, което води до недействителност на договора за заем на основание чл. 22 ЗПК,
както и на свързания с него договор за поръчителство като сключен в противоречие със
закона. По тези съображения съдът приема за основателен иска по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
прогласяване нищожността на договора за предоставяне на поръчителство.
За пълнота следва да се посочи, че договорът за предоставяне на поръчителство е
нищожен и поради накърняване на добрите нрави, доколкото сумата, която се претендира по
него е определена под условие за всеки ден, за който е в сила гаранцията, не е включена в
ГПР, посочен в договора за кредит като при включване на възнаграждение от договора за
предоставяне на гаранция, действителният ГПР би бил в размер, надхвърлящ поставеното в
чл. 19, ал. 4 от ЗПК ограничение (149,32 % съгласно съдебно-счетоводната експертиза). По
този начин, потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите,
които следва да направи по обслужване на заема и реално по този начин се калкулира
допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва по договора.
Видно от данните по делото, на длъжника е отпуснат кредит в размер на .0 лв., а е
уговорено възнаграждение за предоставена гаранция е в общ размер от 185,52 лв. (съобразно
представения погасителен план към процесния договор за кредит е предвидено задължение
за кредитополучателя да заплати 12 седмични вноски по договора за кредит, което означава
и 12 седмични вноски по договора за предоставяне на поръчителство, което е прекомерно и
4
по този начин е нарушен принципа на добросъвестност и справедливост. Изложеното води
до извод, че са накърнени добрите нрави, което води до неговата нищожност.
Във връзка с гореизложеното, следва да се вземе предвид и текста на разпоредбата на
чл. 143 ЗЗП, в която е посочено, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В посочената разпоредба е налице изброяване на изричните хипотези, при
които една клауза в договора се явява неравноправна, което не е изчерпателно. Клаузата за
възнаграждението по договора за "гаранция", който по своя характер е такъв за предоставяне
на поръчителство, цели заобикаляне на ЗПК и единствено оскъпяване на кредита.
От заключението на вещото лице се установява, че ищецът е заплатил на ответника
сумата от 185,52 лв. – възнаграждение по договор за поръчителство, което е платено при
начална липса на основание при формирания извод за нищожност на договора, който я
предвижда. Друго основание за задържане на последната сума, която е процесната,
ответникът не установи, поради което и предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се явява
изцяло основателен и следва да се уважи за претендираната сума от 185,52 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба –.1.12..22г. до окончателното
изплащане на вземането.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е претендирал и доказал
извършване на разноски по делото в размер на .0 лв. – държавна такса, 2. лв. – депозит за
съдебно-счетоводна експертиза и .. лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение (.0 лв.
за установителните искове и .0 лв. за осъдителния иск) съгласно отбелязването, направено в
представения договор за правна защита и съдействие от.1.12..22г., представен с исковата
молба. Ответникът е направил своевременно с отговора на исковата молба възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца, което съдът намира
за основателно, като предвид фактическата и правна сложност на делото възнаграждението
следва да се намали до сумата от .0 лв. (по .0 лв. по всеки от исковете), която не е по-ниска
от минималната съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1.9.7..04 г. ( ред. ДВ, бр. 88 от .22г.,
действаща към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие). Или
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
разноски по делото в общ размер на 11. лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Р. Д. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.,
срещу „Ф.“ ЕООД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., иск с правна
квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за нищожен Договор за предоставяне на поръчителство
№ ..
ОСЪЖДА „Ф.“ ЕООД, с ЕИК:., със седалище и адрес на управление: гр. С. да заплати
на Р. Д. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
сумата от 185,52 лв., платена при начална липса на основание по Договор за предоставяне на
поръчителство № .., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
–.1.12..22г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Ф.“ ЕООД, с ЕИК:., със седалище и адрес на управление: гр. С., да заплати
на да заплати на Р. Д. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 11. лв., представляваща разноски за производството.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на ищеца
„.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С..
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка на ищеца Р. Д.
К., ЕГН ********** в „П.“ АД с IBAN: .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6