Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 260032

                                 

гр.Русе, 26.08.2020 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД  Х-ти граждански състав в публично заседание на 27-ми юли през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАРИН ЙОРДАНОВ

при секретаря Ш. С.,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело №1772 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

Производството е по чл.357 и сл.от КТ.

Предявен е искове за обезщетение при уволнение с правно основание чл.220, ал.1 от КТ.

Ищецът М.З.П. твърди, че бил в трудово правоотношение с ответника по силата на трудов договор от 19.03.2019 г. като заемал длъжността „готвач“. На 01.04.2020  г. трудовото му правоотношение било прекратено на осн. 328, ла. 1, т. 3 от КТ. На 28.02.2020 г. му било връчено предизвестие с едномесечен срок, който започвал да тече от 1 март  2020 г. На 13.03.2020 г. на територията на страната било обявено извънредно положение и бил приет ЗАКОН ЗА МЕРКИТЕ И ДЕЙСТВИЯТА ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБЯВЕНО С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 13 МАРТ 2020 Г. И ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ (ЗАГЛ. ДОП. - ДВ, БР. 44 ОТ 2020 Г., В СИЛА ОТ 14.05.2020 Г.). Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от този закон се удължавали с един месец от отмяната на извънредното положение всички срокове определени  в закон извън тези по чл. 3 от закона. Поради това счита, че срока за предизвестие е следвало да бъде удължен с един месец след отмяна на извънредното положение. Тоест към момента на завеждане на исковата молба същия не бил изтекъл и работодателя дължи обезщетение за неспазено предизвестие за един месец и тринадесет дни, тъй като трудовото правоотношение било прекратено на 01.04.2020 година.  С оглед на това претендира за осъждането на ответника да му заплати обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в размер на 865,80 лв. Претендира и за присъждане на разноските по делото.

Ответникът – М.МИРЧЕВ ЕООД-гр.Русе с ЕИК ********* оспорва иска. Не оспорва фактическите твърдения на ищеца относно сключването на договора и прекратяването му със заповед както и отправянето на предизвестие. Счита, че ако на ищеца се дължи обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ то следва да е в нетен, а не в брутен размер. Освен това се позовава на обстоятелството, че ищецът е ползвал платен годишен отпуск за времето от 04.03.2020 г. до 31.03.2020 г., с оглед на което счита, че не е налице неспазен срок на предизвестие. Представя и вносна бележка от 20.07.2020 г., с която на ищеца е преведена сумата в размер на 486,24 лв. - нетен размер.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Фактическата обстановка по делото не е спорна и се установява от представените по делото писмени доказателства. От същите е видно, че страните са в безсрочно трудово правоотношение по силата на тр. договор от 19.03.2019 г., който е сключен при условията на чл.70, ал.1 във вр. чл.67, ал.1, т.1 от КТ, но не е прекратен в срока за изпитване и след 19.09.2019 г.  е станал окончателно сключен. Съгласно същия е уговорен едномесечен срок на предизвестие при прекратяването на трудовото правоотношение. От допълнително споразумение от 19.03.2019 г. е видно, че основната заплата на ищеца е увеличена на 610 лв. месечно, а с включен 0,6 % клас прослужено време съобразно стажа на ищеца заплатата му е в брутен размер от 613,66 лв. На 28.02.2020 г. на ищеца  е връчено предизвестие с едномесечен срок, който е започнал да тече от 1 март  2020 г. На 01.04.2020  г. трудовото му правоотношение е прекратено на осн. 328, ла. 1, т. 3 от КТ. По делото не са представени доказателства за заплащане на обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ от страна на работодателя. Представена е вносна бележка от 20.07.2020 г., с която на ищеца е преведена сумата в размер на 486,24 лв. - нетен размер. Като основание на плащането е посочено „работна заплата и платен отпуск“, т. е става въпрос за плащания на други задължения, дължими на различно основание и това плащане не може да се зачете като такова погасяващо задължение за обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ. Междувременно на 13.03.2020 г. на територията на страната е обявено извънредно положение и е приет ЗАКОН ЗА МЕРКИТЕ И ДЕЙСТВИЯТА ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБЯВЕНО С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 13 МАРТ 2020 Г. И ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ (ЗМДВИП). Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от този закон се удължавали с един месец от отмяната на извънредното положение всички срокове определени  в закон извън тези по чл. 3 от закона. В приложното поле на чл.4, ал.1, т.1 от ЗМДВИП попада и срока за предизвестие за прекратяване на трудово правоотношение. Същият обаче  е уреден в КТ – съобразно уговореното в трудовия договор между страните (чл.66, ал.1, т.6 от КТ) и в случая е един месец. КТ е нормативен акт от по-висока степен и ЗМДВИП следва да се тълкува в смисъл, който да не противоречи на разпоредбите на КТ. След като максималния размер на срока на предизвестие съобразно КТ е уговорения в трудовия договор между страните е едни месец и от същия са спазени 13 дни (срока да началото на извънредното положение, обявено с ЗМДВИП), то неспазения срок на предизвестие поради удължаването му по силата на специалния закон може да е само остатъка до пълния размер на срока по КТ и трудов договор между страните – в случая 18 дни от месец с 31 календарни дни. При това положение за неспазения срок на предизвестие и съобразно брутното трудово възнаграждение на ищеца му се дължи обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в размер на 356,32 лв. – брутен размер. Доводите на ответника за дължимост на обезщетението в нетен размер са неоснователни с оглед разпоредбата на чл.220, ал.1 от КТ – „Страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието“. При това положение съдът счита, че искът е основателен само до размер от 356,32 лв., до който следва да се уважи, а за горницата над тази сума да се отхвърли.

По изложените съображения съдът

 

                                Р   Е   Ш   И  : 

 

 

ОСЪЖДА М.МИРЧЕВ ЕООД-гр.Русе с ЕИК *********  да заплати на М.З.П., ЕГН:********** сумата в размер на 356,32 лв. - обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяването на трудовото му правоотношение със заповед №29/01.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от 18.05.2020 г. до окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – за горницата над 356,32 лв. до 865,80 лв.

ОСЪЖДА М.МИРЧЕВ ЕООД-гр.Русе с ЕИК *********  да заплати на адв. З.П. *** сумата в размер на 123,45 лв.- адв. възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита по делото.

ОСЪЖДА М.З.П., ЕГН:********** да заплати на М.МИРЧЕВ ЕООД-гр.Русе с ЕИК *********  сумата в размер на 89,78 лв. – разноски за адв. възнаграждение по делото.

ОСЪЖДА М.МИРЧЕВ ЕООД-гр.Русе с ЕИК *********  да заплати по сметка на Русенски районен съд държавна такса в размер на 50 лв.

 

Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

                                                  

  Районен съдия: